№ 1666
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502357 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба депозирана от ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София срещу решение №
2649/26.06.2020 год.постановено по гражданско дело № 18086 по описа за 2019 год на ВРС,
с което се
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ГД
„Гранична полиция“ при МВР с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да
заплати на Г. К. К., ЕГН ********** сумата от общо 1306,91 лева, за положен и
незаплатен извънреден труд в размер на 187 часа за периода 01.06.2017г.- 01.11.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, като
по отделните периоди по тримесечие същото е както следва – за м. 06.2017г. за 7 часа
извънреден труд - 42,73 лева; за м. 07.- 09.2017 за 19 ч. извънреден труд 115,99 лв.; за м. 10. -
12.2017 за 19 ч. извънреден труд 115,99 лв.; за м. 01.- 03.2018 за 15 ч. извънреден труд 103,80
лв.; за м. 04.- 06.2018 за 21 ч. извънреден труд 153,51 лв.; за м. 07.- 09.2018 за 20 ч.
извънреден труд 146,20 лв.; за м. 10.- 12.2018 за 18 ч. извънреден труд 131,58 лв.; за м. 01.-
03.2019 за 20 ч. извънреден труд 146,20 лв., за м. 04. -.06.2019 г. за 20 ч. извънреден труд
146,20 лв.; за м. 07.2019г. – 09.2019г. за 19ч. извънреден труд 138,89 лв.; за м. 10.2019г. за 9
ч. извънреден труд – 65,79 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
1
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ГД „Гранична полиция“ при МВР с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати по сметка на Районен съд Варна в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 202,28 лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ГД „Гранична полиция“ при
МВР с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 да заплати на Г. К. К., ЕГН
********** сумата от 310 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство за платено адв. възнаграждение съобразно уважената
част на исковите претенции.
Твърди се,че постановеното решение е незаконосъобразно по изложени
подробни съображения във въззивната жалба и се претендира неговата отмяна. Претендират
се разноски по делото
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба,в който
изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по иск депозиран от Г. К. К., с който се
претендира ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 1116 лева , представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.06.2017г.- 01.11.2019г., общо 186 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се, че между страните е съществувало служебно правоотношение, като за
периода 01.06.2017г.- 01.11.2019г. ищецът е заемал длъжността мл. инспектор- полицай в
ГПУ-Варна към в РДГП- Бургас. В този период е работил на смени, при сумирано
изчисляване на работното време и е отработил общо 1304 часа нощен труд посочен по
отделни месеци. Счита, че така положеният труд следва да бъде преизчислен с коефициент
1.143, което води до общо 186 часа извънреден труд, който не му е заплатен. Молбата е за
2
уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с
който се оспорва предявения иск.. Оспорва доводите, че в случая по отношение
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен. Излагат се подробни
доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение
единствено на разпоредбите на ЗМВР. Твърди, че липсва основание за трансформиране на
нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв вече е бил заплатен.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Безспорно се установява, че: за периода 01.06.2017г.- 01.11.2019г. ищецът е
заемал длъжността мл. инспектор- полицай в ГПУ-Варна към в РДГП- Бургас. В този
период е работил нощни смени за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на
работното време.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане
на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така
преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
ЗМВР регламентира брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР,което се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения,включително и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд,като чл. 179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22,00часа до 6,00часа.ЗМВР регламентира и работното време на държавните
служители ,което следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Регламентирано е,че работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите
на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
3
на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Посочените норми предвиждат компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно разпоредбите на ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от 02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния
период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в
сила от 2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на
ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи,която всъщност е
отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.Цитираната
наредба приема,че е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В периода
от 11.07.2016г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в
сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно приложение общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.).
В настоящия случай следва да се приложи нормата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
4
държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и от приетата към него Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
По изложените съображения съдът приема, че искът за заплащане на
извънреден труд за процесния период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по
основание и по размер, видно от приетата ССчЕ,а в обобщение, решението на ВРс,като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2649/26.06.2020 год.постановено по
гражданско дело № 18086 по описа за 2019 год на ВРС
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на основание чл.280 ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5