РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20203110110774 по описа за 2020 година
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна с
правно основание чл. 28, вр. чл. 25 ал.1, т.3 от ЗЗДт. с искане за настаняване на децата Е. М.
М. с ЕГН: ********** и В. Д. М. с ЕГН: ********** в Център за настаняване от семеен тип
за деца и младежи с увреждания на адрес: гр. В., като мярка за закрила, за срок, считано от
датата на влизане в сила на решението до навършване на пълнолетие на всяко едно от
децата. В молбата се излага, че родители на Е. М. М. са Д. Я. М. с ЕГН: ********** и М. И.
М. с ЕГН: **********, двамата с адрес: с. А., общ. Л.. Малолетната В.е с установен
произход само от майката, а именно Д. Я. М. с ЕГН: **********. Твърди се, че Е. и В.са
родени в град П., по време на съжителството 1 на съпружески начала между Д. Я. М. и М.
И. М., но бащата е припознал само момчето. Майката на децата е заявила, че не може да се
грижи за тях, поради ниския социален статус на средата, в която живее. М. И. М. не е
съпричастен с обгрижването на своите низходящи и се е дезинтересирал, трайно от
отглеждането на Е. и В.. След проведено социално проучване, по местоживеене на момчето
и момичето, което е установило че твърденията на майката отговарят на истината, т. е. че
същата е в трайна невъзможност да полага грижи за децата си в семейна среда, а бащата на
същите не оказва подкрепа, спрямо момчето и момичето е предприета мярка за закрила, по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗДет. Поради изтъкнатите съображения Е. и В. са приведени
в Дом за медико-социални грижи за деца - град Д. С решение № 756 от 29.09.2008 г. по
гражданско дело № 1423/2008 г. по описа на Районен съд - град Велико Търново В. е
настанена в институционална среда, за срок от три месеца. След изтичане на посочения с
решение № 222/2009 г. по гражданско дело № 457/2009 г. по описа на Районен съд - гр. В.
Търново е удължен престоя на детето в ДМСГД - гр. Д.. Братът на В., Е., е настанен в
1
институционална среда с решение № 256 от 17.03.2008 г. по гражданско дело № 220/ 2008 г.
по описа на Районен съд - гр. Велико Търново. Последствие престоят на Емил в Дома е
удължен с решение № 174/ 09.03.2009 г. по гражданско дело № 456/2009 г. по описа на
Районен съд - гр. В. Търново. Наблюдението над децата и консултите със специалисти в
град София, по време на настаняването им в ДМСГД - гр. Д.показали, че Е. и В. страдат от
тежки заболявания, които изискват специални грижи и много внимание. Поставената на Е.
диагноза е „Вродена двустранна катаракта. Вродена цитомегална инфекция. Умерена към
тежка умствена изостаналост", а тази на В.: „Вродена глаукома. Хипотрофия 2 степен.
Специфични разстройства на развитието на двигателната функция. Умерена към тежка
умствена изостаналост". В края на 2009 г. двете деца са преместени от социалните
работници на дирекция „Социално подпомагане" - Велико Търново от ДМСГД - град
Дебелец във ДМСГД - град Варна. С решение № 3393 от 16.11.2009 г. по гражданско дело №
8472/2009 г. по описа на Районен съд -град Варна, XVIII съдебен състав детето В. е
настанено в институция в град Варна. Е.е настанен в ДМСГД - град Варна с решение № 3062
от 21.10.2009 г. по гражданско дело № 8684/2009 г. по описа на ВРС, XVII съдебен състав.
Поради липса на промяна в обстоятелствата след изтичане срока на съдебното решение
настаняването на децата е продължено с още две години, с решение № 3642/10.08.2011 г. по
гражданско дело № 7418/2011 г. и решение 2439 от 08.05.2014 г. по гражданско дело
№3169/2014 г. двете по описа на ВРС. Последствие децата са настанени в ЦНСТ, т. е.
насочени към ползване на услуга - резидентен тип. Проведеното актуално, социално
проучване, по повод предприетата спрямо В. и Е. мярка за закрила, показва, че успешната
реинтеграция на децата в биологичното семейство не е възможна. Родителите на са
променили нагласите си, към отглеждането им в семейна среда. По сходни съображения не е
възможно момичето и момчето да бъдат настанени в семейство на роднини или близки.
Близките на В. и Е. не желаят, а и не са в състояние да полагат грижи за децата. Липсва
подготвено, приемно семейство, вписано в регистъра на приемните семейства, което да има
желание да полага дългосрочно грижи за момичето и момчето и да има необходимите
знания да полага грижи за тях, предвид специфичните им потребности. Становището на
служителите от Отдел за закрила на детето работещи с децата е, че нуждите, възрастта,
както и обстоятелството, че не е налице друга подходяща среда за развитието на момичето и
момчето прави насочването им към ползване на резидентен тип услуга в Центърът за
настаняване от семеен тип максимално благоприятно. С оглед изложеното се настоява за
уважаване на молбата и настаняване на децата в специализирана институция - Център за
настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания на адрес: гр. В.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Варна поддържа молбата.
В съдебно заседание назначеният от съда на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК особен
представител на децата не се явява, изразява писмено становище за основателност на
молбата.
2
Родителят на децата Д. Я. М. не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане на Е. М. М. ЕГН ********** негови
родители са Д. Я. М. и М. И. М., а видно представеното удостоверение за раждане на В. Д.
М. ЕГН ********** неин родител е Д. Я. М., като няма вписан втори родител.
Видно от справка НБД Население М.М.е починал на 29.07.2019г.
Видно от представените по делото съдебни решения по отношение на децата са
предприемани предходни мерки за закрила, като същите са били настанени в ДМСГД – гр.
Дебелец, ДМСГД – гр. Варна, в последствие и в Център за настаняване от семеен тип за
деца и младежи с увреждания-гр. Варна.
Видно от решение № 03826/04.10.2017г. на МБАЛ Св. Марина ЕАД-Варна детето Е., има
вродена катаракта водеща до 100% слепота, тежка умствена изостаналост и 100% нужда от
чужда помощ.
Видно от решение № 03965/13.10.2017г. на МБАЛ Св. Марина ЕАД-Варна детето В., има
вродена катаракта водеща до 100% слепота, тежка умствена изостаналост и 100% нужда от
чужда помощ.
Със заповеди на Директора на Д”СП” – гр. Варна децата след изтичане на срока за
настаняване, определен от съда са настанени временно в Център за настаняване от семеен
тип за деца и младежи с увреждания-гр. Варна.
От представените социални доклади се установява, че социалните служби работят с децата
от 2006г., когато е получен сигнал от майката, че същата не може да се грижи за детето Е..
Децата към момента се отглеждат в институция, където са им осигурени основните жизнени
потребности, както и здравна грижа.
За да се произнесе по искането за настаняване на детето в съответствие с разпоредбата на чл.
26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт, като мярка за закрила е предвидено настаняване на дете
извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от изчерпателно
изброените в четири точки основания.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага категоричен извод, че
обективното усложнено здравословно състояние на всяко едно от децата В. и Е. изисква
ежедневна специализирана грижа и наблюдение, които могат да бъдат осигурени
3
понастоящем само в посочената институция. В противен случай животът и здравето на
децата биха били в риск. Тези обстоятелства поставят единствения родител в невъзможност
да полагат адекватни грижи за децата. Най-добър интерес за Е. М. М. и В. Д. М. по смисъла
на ЗЗДт е по силата на настоящото решение да бъдат настанени в ЦНСТДМУ с оглед
получаване на необходимата постоянна медицинска грижа.
Съдът като се запозна със събраните доказателства и становищата на страните, счита, че
следва да се уважи молбата, тъй като в интерес на децата, е да им се осигури нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В специализираната институция
децата получават нужната подкрепа.
По така изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства,
Варненският районен съд на основание чл.28, ал. 1 във вр. с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет счита,
че следва да постанови решение, с което да се определи мярка за закрила чрез настаняването
на Е. М. М. и В. Д. М., в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания – гр. Варна за срок от влизане в сила на съдебното решение до навършване на
пълнолетие на всяко дете.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА децата Е. М. М. ЕГН ********** и В. Д. М. ЕГН ********** в
специализирана институция Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с
увреждания на адрес: гр. В. за срок до навършване пълнолетие на всяко едно от децата, на
основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр.чл. 25 от ЗЗДт.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4