Р Е Ш Е Н И Е
№.........../............2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
втори декември две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1435/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Г.С.К. чрез пълномощника му адвокат Й.А. срещу
Областта дирекция на МВР – Варна иск с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за
обезщетение в размер на 360 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от
незаконосъобразно издаден от ОД на МВР - Варна електронен фиш серия Г №
0004189, отменен по съдебен ред с влязло в законна сила решение №
2175/28.11.2019 г. по н.а.х.д. № 4709/2019 г. на Районен съд – Варна.
Претендира се и присъждането на мораторна лихва върху главницата от момента на
влизане в сила на решението за отмяна на електронния фиш /02.03.2020 г./ до
предявяването на исковата молба /01.07.2020 г./, както и законна лихва,
начислена върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й погасяване. Претендира се и присъждане на сторените от ищеца
разноски в производството по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
В исковата молба се излага, че с влязло
в законна сила решение № 2175/28.11.2019 г. по н.а.х.д. № 4709/2019 г. на Районен
съд – Варна е отменен издаденият от ОД на МВР – Варна електронен фиш серия Г №
0004189, с който на ищеца Г.С.К. за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ е
наложено на основание чл. 638 ал. 4 КЗ административно наказание „глоба“ в
размер на 250 лв. Тъй като в производството по н.а.х.д. № 4709/2019 г. Г.С.К. е
представляван от адвокат, на който въз основа на сключения договор за правна
защита и съдействие е заплатил възнаграждение от 360 лв. за осъщественото по
делото процесуално представителство, ищецът претендира ОД на МВР – Варна да
бъде осъдена да му заплати тази сума, на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като
тя представлява претърпяна от него имуществена вреда, явяваща се пряка и
непосредствена последица от отменения незаконосъобразен електронен фиш.
В хода на съдебното производство
искът се поддържа изцяло чрез пълномощника на ищеца адвокат К.К., преупълномощена
от адвокат Й.А., за който е приложено редовно пълномощно по делото. Ответната
по делото страна ОД на МВР – Варна изразява чрез пълномощника си юрисконсулт Г.
становище за неоснователност на иска. Представителят на Окръжна прокуратура
Варна два заключение за неговата основателност и доказаност по основание и
размер.
Съдът намира предявения иск по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за процесуално допустим и поради това за подлежащ на
разглеждане по неговата основателност. Относно процесуалната легитимация по чл.
205 АПК вр. чл. 1 ал. 2 ЗОДОВ на Областна дирекция на МВР – Варна следва да се
има предвид, че съгласно чл. 37 ал. 2 ЗМВР областните дирекции, които на
основание чл. 37 ал. 1 т. 2 ЗМВР са основни структури на МВР, са със статут на
юридически лица и поради признатата им от закона правосубектност са
легитимирани да отговарят по предявени срещу тях искове във връзка с дейността
им.
По основателността на иска по чл.
1 ал. 1 ЗОДОВ съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
От изисканото за послужване по
делото н.а.х.д. № 4709/2019 г. на Районен съд – Варна, към което е приложено и
к.н.а.х.д. № 114/2020 г. на Административен съд - Варна, се установява следната
фактическа обстановка:
С издаден от ОД на МВР-Варна
електронен фиш серия Г № 0004189 на ищеца Г.С.К. за нарушаването на чл. 483 ал.
1 т. 1 КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., на
основание чл. 638 ал. 4 КЗ.
Електронният фиш е обжалван от
наказаното лице по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, въз основа на което в Районен съд
– Варна е образувано н.а.х.д. № 4709/2019 г., приключило с решение № 2175/28.11.2019
г., с което електронният фиш е отменен. Въззивното решение е обжалвано с предявена
от ОД на МВР – Варна касационна жалба, въз основа на която в Административен
съд - Варна е образувано к.н.а.х.д. № 114/2020 г., приключило с решение №
360/02.03.2020 г., с което обжалваното от ОД на МВР – Варна решение №
2175/28.11.2019 г. по н.а.х.д. № 4709/2019 г. на ВРС е оставено в сила като
същевременно ОД на МВР – Варна е осъдена да заплати на ответника по касация Г.С.К.
направените от него разноски в касационното производство в размер на 360 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на К. от адвокат по к.н.а.х.д. № 114/2020 г. Същевременно с
постановено по същото дело в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 63 ал. 3 ЗАНН
/ред. от ДВ бр. 94/2019 г./ определение № 1269/16.06.2020 г. касационният
съдебен състав е отхвърлил молбата на Г.С.К. за допълване в частта за
разноските на решение № 360/02.03.2020 г. посредством присъждане в полза на К.
и на направените във въззивното производство по н.а.х.д. № 4709/2019 г. на ВРС разноски
от 360 лв., съгласно представения по това дело договор за правна защита и
съдействие от 22.11.2019 г. Видно от приложения на л. 22 от н.а.х.д. №
4709/2019 г. на ВРС договор за правна защита и съдействие, сключен между Г.С.К.
и адвокат Й.А. на 22.11.2019 г., между двете страни е договорено заплащането на
адвокатско възнаграждение от 360 лв. /с ДДС/ за осъществяването от адвокат А.
на процесуално представителство на К. по образуваното в Районен съд Варна
н.а.х.д. № 4709/2019 г. като според изричното отбелязване в договора сумата от
360 лв. е заплатена в брой от клиента на посочената в него дата 22.11.2019 г.
Самото пълномощно е приложено на л. 12 от същото дело.
При така установените факти съдът
намира следното от правна страна:
За основателността на иска по чл.
1 ал. 1 ЗОДОВ е необходимо доказаното чрез пълно и главно доказване кумулативно
наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган при или по повод на административна
дейност; 2/ настъпила вреда /както имуществена, така и неимуществена/ в
патримониума на ищеца и 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие по т. 1 и
вредата по т. 2.
Относно наличието на първата материално-правна предпоставка за
основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административен орган при или по повод на
административна дейност:
Между страните по делото няма
спор, а се установява и от приложеното за послужване н.а.х.д. № 4709/2019 г. на
ВРС, че издаденият срещу ищеца електронен фиш серия Г № 0004189 на ОД на МВР –
Варна е отменен по съдебен ред с влязло в законна сила на 02.03.2020 г. решение
№ 2175/28.11.2019 г. по н.а.х.д. № 4709/2019 г. на Районен съд – Варна.
По правната си природа
електронният фиш, точно както и наказателното постановление, макар да са
издадени от административен орган, са правораздавателни актове, тъй като са резултат
от упражняване на възложена със закон правораздавателна дейност на
администрацията, свързана по аргумент от чл. 6 от ЗАНН със защитата на реда в
областта на държавното управление и представляваща поради това санкционираща
управленска дейност.
Както се приема в мотивите към т.
1 на ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на ВАС, наред с другите правни форми на изпълнителна дейност,
класифицирани според предметното им съдържание и цел като правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, дейността по административно наказване
посредством издаването на наказателни постановления, представлява също форма на
административна /изпълнителна/ дейност, тъй като се извършва по административен
ред чрез властнически метод и въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Въпреки че наказателното
постановление няма характеристиките на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, с ТП № 2/19.05.2015 г. се приема, че основният вид на
дейността по налагане на административното наказание не дава основание за
ограничителното тълкуване на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ посредством стесняване на
приложното му поле само до издаваните по реда на АПК административни актове и
изключването на наказателните
постановления от предметния му обхват поради техния правораздавателен
характер. Както се сочи по-нататък в мотивите на тълкувателното постановление,
независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за
вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, има властнически характер и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е резултат от санкционираща административна дейност и упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на тяхната административна правосубектност. С допълнителното
съображение, че разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е наименована „Отговорност за
дейност на администрацията“ е прието, че от приложното й поле не могат да се
изключат исковете за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, тъй
като не видът на административния акт, определян по признаците на чл. 21 АПК, е
законовият критерий за приложението на чл. 1 ЗОДОВ, а фактът, че става въпрос
за незаконосъобразно упражняване на публични функции на администрацията /в
случая свързани със законово предоставената й правораздавателна компетентност/.
Посоченото в мотивите на ТП №
2/19.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
ВАС, в пълна степен е относимо и към издаваните от Областните дирекции на МВР електронни
фишове за регламентираните в специалните закони /ЗДвП, КЗ/ административни
нарушения, тъй като и при тях определящо за квалификацията на иска за вреди по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че са издадени от административен орган,
притежават властнически характер и въпреки че пораждат наказателноправни
последици, са резултат от санкционираща административна дейност и упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Този извод се налага от разпоредбата
на чл. 189 ал. 11 ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление.
От горните мотиви може да се
заключи, че в случая е налице първата материално-правна предпоставка за
основателността на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Относно наличието на втората материално-правна
предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - настъпила
имуществена вреда в патримониума на ищеца:
В основата на отговорността по
чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ стои възприетият още от римското право в действащата ни
правна уредба /чл. 45 и сл. ЗЗД/ институт на непозволеното увреждане, според
който всеки има право да бъде обезщетен за непозволено причинените му вреди.
Като имуществена вреда по смисъла на този институт се разбира претърпяната от
лицето имуществена загуба или пропусната имуществена полза. Имуществена загуба
е материалното благо, с което обективно се е намалило имуществото на
пострадалия от непозволеното увреждане, а пропусната имуществена полза е
пропуснатото от него материално благо, с което имуществото му е могло реално да
се увеличи. В случая за ищеца Г.С.К. е налице претърпяна имуществена загуба,
изразяваща се в заплатеното от него парично възнаграждение от 360 лв. за
осъществената му от адвокат защита и процесуално представителство по н.а.х.д. №
4709/2019 г. на ВРС, тъй като с тази сума безсъмнено се е намалило имуществото
му.
Обстоятелството, че сумата от 360
лв. е заплатена от ищеца на представляващия го адвокат по н.а.х.д. № 4709/2019
г. на ВРС е безсъмнено доказано по делото като се има предвид, че в
производството по това дело пълномощникът на К. наред с пълномощното, с което
се е легитимирал като негов процесуален представител, е представил и подписания
между тях договор за правна защита и съдействие от 22.11.2019 г., в който
изрично е вписано, че договореното адвокатско възнаграждение от 360 лв. е
заплатено в брой на адвоката на датата на подписване на договора 22.11.2019 г. Под
съдържанието на договора са положени подписите и на двете страни: клиент и адвокат,
като в частта на удостовереното плащане договорът е с характер на разписка за
получената от адвоката сума за адвокатско възнаграждение. Действително, по
правната си природа разписката е частен удостоверителен документ, който поради
това е без обвързваща материална доказателствена сила за съда и за третите
лица. Но съдържащото се в договора волеизявление, че договореното между
адвоката и клиента адвокатско възнаграждение е платено в брой не е оспорено от
ответника нито в развилото се пред ВРС производство по чл. 59 ЗАНН по
оспорване законосъобразността на електронния
фиш, нито в настоящото съдебно производство по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. Същевременно,
тъй като договорът е представен още в рамките на съдебното производство по
н.а.х.д. № 4709/2019 г. на ВРС, той е получил достоверна дата по смисъла на чл.
181 ал. 1 ГПК, поради което не може да се приеме, че е изготвен в значително
по-късен момент за нуждите на настоящото съдебно производство по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Съвкупно преценено, изложеното
сочи на наличието на достатъчно убедителни доказателства, че ищецът е заплатил сумата
от 360 лв. за оказаната му адвокатска помощ във въззивното производство по обжалване
и отмяна на издадения му електронен фиш серия Г № 0004189.
Налице е и втората
материално-правна предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ.
Относно наличието на третата материално-правна
предпоставка за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ – съществуваща пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконно издадения електронен
фиш и имуществената вреда в патримониума на ищеца:
Съгласно задължителното за
органите на съдебната власт на основание чл. 130 ал. 2 ЗСВ ТР № 1/15.03.2017 г.
на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия, при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за обезщетения за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалване и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. Този извод в пълна степен е относим и към изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на
незаконосъобразно издадени електронни фишове, които по силата на чл. 189 ал. 11 ЗДвП са приравнени по правното си
действие и значение на наказателни постановления.
От изложеното дотук обосновано
може да се заключи, че в случая са налице и трите материално-правни
предпоставки за основателност на иска по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. За този извод от
съществено значение е и обстоятелството, че по време на образуването,
развитието и приключването с решение № 2175/28.11.2019 г. на производството по
н.а.х.д. № 4709/2019 г. на ВРС, все още не е била приета новата разпоредба на
чл. 63 ал. 3 ЗАНН /обнародвана в ДВ бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019
г./, според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С влизането в сила на тази разпоредба е изключена
възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за овъзмездяване на направените разходи
за адвокатска защита в производствата по обжалване на издадени наказателни
постановления, но единствено що се отнася до образуваните занапред и до висящите
/на съответна инстанция/ към момента на влизането й в сила съдебни производства
по ЗАНН, какъвто не е настоящият случай.
В целостта си изложеното обуславя
извод, че искът по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ следва да се уважи в посочения и доказан
по делото размер от 360 лв. като с решението следва да се присъди и законна
лихва върху тази сума от момента на предявяване на исковата молба – 01.07.2020
г. според поставения върху нея печат на съда, до окончателното й изплащане.
Тъй като с исковата молба е предявен
и акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 360 лв.,
считано от момента на влизане в сила на решение № 2175/28.11.2019 г. на ВРС
/02.03.2020 г., когато това решение е оставено в сила с постановеното по реда
на касационния контрол решение № 360/02.03.2020 г. на Административен съд
Варна/, с постановеното в производството по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ решение съдът
следва да осъди ОД на МВР Варна да заплати на ищеца Г.С.К. и изтеклата в
периода 02.03.2020 г. – 01.07.2020 г. законна лихва върху главницата от 360 лв.,
чийто размер, изчислен с лихвения калкулатор на НАП, възлиза на 12, 20 лв.
/дванадесет лева и дванадесет стотинки/. Основателността на акцесорния иск за
мораторна лихва се явява функция от основателността на главния иск по чл. 1 ал.
1 ЗОДОВ.
Предвид изрично направеното още с
исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски, на
основание чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ Областна дирекция на МВР – Варна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в производството в общ
размер на 370 лв., представляващи внесена по сметка на Административен съд
Варна държавна такса от 10 лв. съгласно приложената вносна бележка на л. 8 от
делото и заплатено адвокатско възнаграждение от 360 лв. за осъщественото по
делото процесуално представителство от адвокат, съгласно приложения на л. 31 от
делото договор за правна защита и съдействие от 15.10.2020 г., в който,
скрепено с подписите на договарящите, изрично е вписано, че тази сума е
заплатена в брой от клиента на адвоката.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА, на основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Г.С.К., ЕГН **********, обезщетение
в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразен електронен фиш серия Г
№ 0004189 на ОД на МВР – Варна, представляващи заплатено от Г.С.К. възнаграждение
за процесуалното му представителство и защита от адвокат в съдебното
производство по отмяна на електронния фиш по н.а.х.д. № 4709/2019 г. на Районен
съд – Варна, ведно с изтекла в периода 02.03.2020 г. – 01.07.2020 г. законна
лихва върху главницата от 360 лв. в размер на 12, 20 /дванадесет лева и
дванадесет стотинки/, както и законна лихва върху главницата от 360 лв. от момента
на предявяване на исковата молба – 01.07.2020 г., до окончателното й
погасяване.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Варна да заплати на Г.С.К., ЕГН **********, направените по делото разноски в
общ размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: