№ 682
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20231000501782 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с решение № 263 122
от 12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по гр.д. № 7260/2018 г.
от Софийски градски съд е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че ответникът М. Г. М., ЕГН
********** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********:
- сумата от 132 638.67 лева, представляваща главница по Договор за
ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва върху част от тази
сума в размер на 16 526.22 лева, считано от 07.07.2017 г., а върху остатъка от
116 112.45 лева, считано от 04.12.2018 г., като е отхвърлил главния иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 137 864.67 лева;
- сумата от 55 183.75 лева, представляваща договорна лихва по Договор
за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., за периода от 12.02.2014 г. до 06.07.2017 г.,
като е отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 94 847.69 лева и за периода от 04.11.2012 г. до 11.02.2014 г.;
1
- сумата от 316.62 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
01.03.2014 г. до 06.07.2017 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 2 295.40 лева и за периода от 05.01.2013 г. до
28.02.2014 г.;
- сумата от 440 лева, представляваща дължими такси, като е отхвърлил
иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 808.92 лева,
за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
10526/2017 г. от Районен съд Пловдив;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника М.
Г. М., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********:
- сумата от 4 249.37 лева, представляваща деловодни разноски,
направени в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
- сумата от 3 811.40 лева, представляваща деловодни разноски,
направени в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца -
„Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати адвокатско възнаграждение на
адв. Н. Г. Т. от АК Пловдив с личен номер **********, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 160.74 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника М.
Г. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 77 от ГПК, сума в размер на 300 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника М. Г.
М., ЕГН ********** в частта, в която е признато за установено, че дължи на
ищеца главница, договорена лихва, наказателна лихва и такси в посочените
размери с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че банката не е упражнила по надлежния ред
потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което
2
е следвало, съобразно задължителните постановки на тълкувателно решение
№ 8/2017 г., предмет на исковете да бъдат само вноските с настъпил падеж.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо
това да отхвърли изцяло предявените искове, имащи за предмет установяване
на задължение за заплащане на главница, договорна лихва, наказателна лихва
и такси.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещната страна – „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* подала отговор,
с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се
потвърди решението на първоинстанционния съд в атакуваната от ответника
част.
Моли да се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страни срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален
ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* е предявил против М. Г. М.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с които е поискал да се признае за установено, че
ответникът дължи:
- сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за
ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
07.07.2017 г.;
- договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на
сумата от 94 847.69 лева,
3
- наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода
05.01.2013 г. до 06.07.2017 г.
- такси, в размер на сумата от 1 808.92 лева;
Ищецът твърди обстоятелствената част на исковата молба, както и в
допълнителната искова молба /л. 115/, че с ответника на 28.03.2007 г. са
сключили Договор за ипотечен кредит, по силата на който на 30.03.2007 г.
реално е предоставил на кредитополучателя сумата от 150 000 лева.
Кредитополучателят нередовно е погасявал вноските по уговорения
погасителен план, поради което на 23.12.2010 г. са сключили Допълнително
споразумение към договора за кредит, с което са променили падежната дата от
30-то на 5-то число на месеца; уговорили са гратисен период за издължаване
на главницата от 9 месеца; натрупаната лихва от 8 596.99 лева да се
капитализирала към главницата, чийто нов размер става 153 800 лева.
Плащанията, направени от кредитополучателя не били в размер,
достатъчни за погасяване на вноските по кредита след месец октомври 2012 г.
Не са погасени и следващите вноски, за периода ноември 2012 г. –
февруари 2013 г.
При забава в плащането на месечна вноска от седмия ден остатъкът от
кредита се олихвявал с договорената лихва, увеличена с надбавка от 3
процентни пункта.
При забава над 90 дни остатъкът от кредита ставал предсрочно
изискуем и се отнасял в просрочие, а надбавката за забава е вече в размер на
10 процентни пункта.
Общият размер на наказателната лихва възлиза на 2 295.40 лева, от
които 1 950.70 лева при надбавка от 3% за периода 05.01.2013 г. – 27.06.2017 г.
и 344.70 лева при надбавка от 28.06.2017 г. до 06.07.2017 г.
Длъжникът дължи заемни такси на обща стойност 1 808.92 лева.
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 28.06.2017 г., като
на постоянния и настоящ адрес на длъжника са изпратени две нотариални
покани, редовно връчени при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Считано от 28.06.2017 г. кредитът е олихвен с наказателна надбавка от
10 %.
4
Банката на 07.07.2017 г. е подала Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
10526/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив.
На 10.07.2017 г. е издадена Заповед № 6670 за изпълнение на парично
задължение за:
- сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за
ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
07.07.2017 г.;
- договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на
сумата от 94 847.69 лева,
- наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода
05.01.2013 г. до 06.07.2017 г.
- държавна такса, в размер на сумата от 4 736.33 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева;
Длъжникът е направил възражение, поради което в срок е предявил
искове по чл. 422 от ГПК, имащи за предмет да се установи, че ответникът
дължи паричните суми, посочени в заповедта за изпълнение.
Направил изричното изявление с исковата молба, че ако предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила с връчването на двете нотариални
покани по реда на чл. 47 от ГПК, то същите последици да се считат за
настъпили с връчването на препис от исковата молба на ответника.
При условията на евентуалност предявил осъдителни искове за сумите,
предмет на установителните искове.
Поискал осъждането на ответника да заплати направените деловодни
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът М. Г. М., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
/л. 97/ и допълнителен отговор /л. 125/, с който оспорил допустимостта и
основателността на исковете и поискал да се отхвърлят.
Направил възражение за нищожност на клаузите, посочени в т. 8.1 и т.
9.1 от Общите условия, валидни към датата на сключването на договора -
28.03.2007 г., свързани с правото на банката да променя БЛП; уведомяване на
кредитополучателя по подходящ начин за променения БЛП; определяне на нов
размер на месечната погасителна вноска и предоставяне на актуализиран
погасителен план.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
5
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението
намира, че следва да се маркират значимите факти.
От доказателствата по делото се установява, че Банка ДСК“ АД, ЕИК
********* и М. Г. М., ЕГН ********** на 28.03.2007 г. са сключили Договор
за ипотечен кредит, по силата на който кредитополучателят на 30.03.2007 г.
реално е получил сумата от 150 000 лева.
Съгласно чл. 7 от Договора, кредитополучателят заплаща лихва,
формирана от базов лихвен процент, който към датата 28.03.2007 г. е в размер
на 3.69 % и стандартна надбавка от 9.30 %, т.е. лихвеният процент по кредита
е 12.99 %.
През септември 2007 г., април 2008 г. и октомври 2008 г. лихвеният
процент е променен съответно/увеличен на 13.49 %; на 13.99 % и 14.99 %.
Кредитополучателят нередовно е погасявал вноските по уговорения
погасителен план, поради което на 23.12.2010 г. са сключили Допълнително
споразумение към договора за кредит, с което са променили падежната дата от
30-то на 5-то число на месеца; уговорили са гратисен период за издължаване
на главницата от 9 месеца; натрупаната лихва от 8 596.99 лева да се
капитализирала към главницата, чийто нов размер става 153 800 лева.
Плащанията, направени от кредитополучателя след сключването на
Допълнителното споразумение не били в размер, достатъчни за погасяване на
вноските по кредита след месец октомври 2012 г.
При забава в плащането на месечна вноска от седмия ден остатъкът от
6
кредита се олихвявал с договорената лихва, увеличена с надбавка от 3
процентни пункта – т. 20.1 от ОУ.
При забава над 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем
и се отнасял в просрочие, а надбавката за забава е вече в размер на 10
процентни пункта – т. 20.2 от ОУ.
Твърдението на ищеца /Банката/, че е обявила кредита за предсрочно
изискуем на 28.06.2017 г. е несъстоятелно. Това е така, защото двете
нотариални покани, материализиращи нейното изявление не са изпращани на
адресите, посочени от длъжника в Договора за кредит и в Допълнителното
споразумение.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчването на исковата
молба на ответника – 04.12.2018 г. – л. 95 от първоинст. п-во.
Банката на 07.07.2017 г. е подала Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
10526/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив.
На 10.07.2017 г. е издадена Заповед № 6670 за изпълнение на парично
задължение за:
- сумата от 137 864.51 лева, представляваща главница по Договор за
ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
07.07.2017 г.;
- договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на
сумата от 94 847.69 лева,
- наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода
05.01.2013 г. до 06.07.2017 г.
- държавна такса, в размер на сумата от 4 736.33 лева и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева;
Длъжникът е направил възражение, поради което кредиторът в срок е
предявил установителните искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
7
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило
счетоводна експертиза /л. 212/, от която се установява реалното предоставяне
на кредита.
Забавено плащане на вноските и начисляването на наказателна лихва по
т. 20.1 от ОУ, считано от 25.05.2009 г.
Погасяването на кредитното задължение е преустановено след
11.04.2013 г.
Забавата в погасяването на кредитното задължение е повече от 90 дни.
Кредитополучателят е извършил плащания, общо в размер на сумата от
145 314.86 лева.
Тази сума е отнесена за погасяване на:
- лихва, в размер на 121 225.60 лева;
- главница, в размер на 12 151.90 лева;
- лихва върху просрочени главница, в размер на 44.26 лева;
- лихва върху остатък от главницата 10 837.40 лева;
- такси и други разноски по кредита, в размер на 892.11 лева;
- извънредна вноска по главницата на 14.07.2010 г., в размер на 163.59
лева.
Във въззивното производство са приети писмените заключения на
вещото лице, извършило основна и допълнителна счетоводна експертиза – л.
62 и л. 96.
От тези заключения се установява, че съгласно първоначалния
погасителен план дължимата сума за вноски от датата на отпускане на
кредита към датата 01.07.2024 г. е в размер на 364 182.80 лева.
Дължимите вноски по месеци от отпускането на кредита до датата на
сключване на Допълнителното споразумение възлиза на сумата 79 878.50
лева.
8
Дължимите вноски от датата на Допълнителното споразумение до
датата 01.07.2024 г. възлиза на 355 015.52 лева.
Общата дължима сума за вноски от датата на сключване на договора до
01.07.2024 г. е в размер на 434 894.02 лева.
Заключенията потвърждават, че последното плащане по кредита е на
11.04.2013 г., както и отнасянето на платените вноски към главница, лихви
/договорна и наказателна/ и такси, така както е посочило вещото лице в
първата инстанция.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан подадената от
ответника въззивна жалба.
Предмет на производството са:
Главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от
ТЗ, имащ за предмет да се установи задължение за заплащане на главницата, в
размер на 137 864.51 лева по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017 г.;
Акцесорни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ, имащи
за предмет да се установи задължение за заплащане на:
- договорна лихва за периода от 04.11.2012 г. до 06.07.2017 г., в размер на
сумата от 94 847.69 лева,
- наказателна лихва, в размер на сумата от 2 295.40 лева, за периода
05.01.2013 г. до 06.07.2017 г.
- такси, в размер на сумата от 1 808.92 лева;
Съгласно разпоредбата на чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП /ал. 1 – 4/, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него
– ал. 4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не
изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - т. 5.
В разглеждания случай процесния Договор за ипотечен кредит е
сключен на 28.03.2007 г. при наличието на Общи условия, като в т. 8.1 е
предвидено правото кредиторът да променя БЛП.
В тази точка и следващите от ОУ, а и в Договора отсъства клауза, която
да визира предпоставките, при които Банката може да повиши лихвения
процент.
Банката, при извършеното трикратно увеличение на лихвения процент
не е определила нов размер на месечната вноска за лихва и главница и не е
представила на кредитополучателя актуализиран погасителен план – т. 9.1. от
ОУ.
Клаузите на т. 8.1 и т. 9.1 от ОУ в редакцията от 01.01.2007 г. са
10
нищожни, тъй като установяват неравноправност в отношенията между
банката и кредитополучателя, имащ качеството на потребител, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и потребителя на банковата услуга.
Разгледани по същество:
Главният иск, имащ за предмет установяване на задължение за
заплащане на неиздължената главница по Договора, обявен за предсрочно
изискуем е частично основателен.
Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват
наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от
ТЗ писмена форма за действителност.
Налице са били условията за обявяването на неговата предсрочна
изискуемост.
Налице са неравноправни клаузи в съдържанието на процесния договор.
Длъжникът е получил кредит в размер на 150 000 лева, който е длъжен
да върне, а от направените вноски по погасителния план за погасяване на
главницата са отредени само 17 361.33 лева, поради което е останал задължен
за сумата от 132 638.67 лева.
Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 132 638.67 лева и
подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 137 864.67 лева.
Върху погасената част от главницата преди образуване на заповедното
производство следва да се начисли законната лихва, считано от 07.07.2017 г., а
върху остатъка от 116 112.45 лева от деня на връчване на исковата молба,
когато целия кредит е станал предсрочно изискуем.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
е материализирано в исковата молба и изявлението поражда правни
последици с връчването на препис с приложенията на ответника -
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора обективни
предпоставки.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235 от ГПК в рамките на претендираните
11
суми.
По акцесорните искове:
Искът за установяване на задължение за заплащане на договорна
/възнаградителна/ лихва по процесния Договор е частично основателен за
сумата от 55 183.75 лева и за периода от 12.02.2014 г. до 06.07.2017 г., като е
неоснователен и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен
размер от 94 847.69 лева и за периода от 04.11.2012 г. до 11.02.2014 г.
Искът за установяване на задължението на ответника за заплащане на
наказателна лихва е частично основателен за сумата от 316.62 лева, за периода
от 01.03.2014 г. до 06.07.2017 г. и подлежи на отхвърляне за разликата до
пълния предявен размер от 2 295.40 лева, както и за периода от 05.01.2013 г.
до 28.02.2014 г.
Искът за установяване на задължението на ответника да заплати заемни
такси е частично основателен за сумата от 440 лева и подлежи на отхвърляне,
за разликата до пълния предявен размер от 1 808.92 лева.
В първата инстанция ответникът е изложил доводи, че с
Допълнителното споразумение от 23.12.2010 г., субектите по материалното
правоотношение са извършили обективна новация, които доводи не са
възприети от първоинстанционния съд и не се приемат за състоятелни от
настоящия въззивен състав.
Частичната основателност на предявените установителни искове е
пречка да се разгледат предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника е
неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на
първоинстанционния съд в частта, в която е признал за установено, че
12
ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:
- сумата от 132 638.67 лева, представляваща главница по Договор за
ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва върху част от тази
сума в размер на 16 526.22 лева, считано от 07.07.2017 г., а върху остатъка от
116 112.45 лева, считано от 04.12.2018 г.;
- сумата от 55 183.75 лева, представляваща договорна лихва по Договор
за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., за периода от 12.02.2014 г. до 06.07.2017 г.;
- сумата от 316.62 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
01.03.2014 г. до 06.07.2017 г.;
- сумата от 440 лева, представляваща дължими такси;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която главният иск и
акцесорните искове са отхвърлени, за разликата над уважените размери до
пълните предявени размери, както и за конкретните периоди от време не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на неоснователността на въззивната жалба, подадена от
ответника и на непромененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
предявените искове, ответникът следва да заплати на ищеца направените във
въззивното производство деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата
от 300 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с
решение № 263122 от 12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по
гр.д. № 7260/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е признал за
13
установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от
ТЗ, че ответникът М. Г. М., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********:
- сумата от 132 638.67 лева, представляваща главница по Договор за
ипотечен кредит от 28.03.2007 г., ведно със законната лихва върху част от тази
сума в размер на 16 526.22 лева, считано от 07.07.2017 г., а върху остатъка от
116 112.45 лева, считано от 04.12.2018 г.;
- сумата от 55 183.75 лева, представляваща договорена лихва по
Договор за ипотечен кредит от 28.03.2007 г., за периода от 12.02.2014 г. до
06.07.2017 г.;
- сумата от 316.62 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
01.03.2014 г. до 06.07.2017 г.;
- сумата от 440 лева, представляваща дължими такси, за които суми е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 10526/2017 г. от
Районен съд Пловдив;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с
решение № 263122 от 12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по
гр.д. № 7260/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника М. Г. М., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********:
- сумата от 4 249.37 лева, представляваща деловодни разноски,
направени в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
- сумата от 3 811.40 лева, представляваща деловодни разноски,
направени в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с
решение № 263122 от 12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по
гр.д. № 7260/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ищеца- „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати адвокатско
възнаграждение на адв. Н. Г. Т. от АК Пловдив с личен номер **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 160.74 лева.
14
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с
решение № 263122 от 12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по
гр.д. № 7260/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника М. Г. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд , на основание чл. 77 от ГПК, разноски за възнаграждение на вещо
лице, в размер на сумата от 300 лева.
Решение № 261 964 от 13.06.2022 г., поправено с решение № 263122 от
12.10.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, постановени по гр.д. № 7260/2018 г. от
Софийски градски съд в останалата част, в която установителните искове са
отхвърлени, за разликата над уважените до пълните предявени размери и за
съответните периоди от време не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ответника М. Г. М., ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 300 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15