РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Карлово, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320101161 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от
Зс във втората фаза – по извършване на делбата.
С решение № 240 от 05.12.2021г., влязло в законна сила на
30.12.2021г. е допусната съдебна делба между Т. Н. А. от една страна и А. И.
Н. – от друга, на недвижим имот, представляващ дворно място, застроено и
незастроено с площ от 340 (триста и четиридесет) кв. метра, находящо се в
град К., община К., област П., представляващо урегулиран поземлен имот
(УПИ) **** (****************************) в квартал 36 (тридесет и
шести) по плана на града, ведно с построените върху имота жилищни
постройки - полумасивно жилище и полумасивна стопанска сграда, при
съседи: от две страни - път и П.Д.П., при квоти: ½ (една втора) идеална част
за Т. Н. А. и ½ (една втора) идеална част за А. И. Н..
Всеки от съделителите, в първото заседание след допускане на
делбата е направил претенция с правно основание чл. 349, ал.2 от ГПК за
възлагане на имота в негов дял, като всеки от тях твърди, че същият е
неподеляемо жилище, че живее в този имот и са живели и към момента на
откриване на наследството.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Във втората фаза на делбеното производство е изготвено, изслушано
и прието от съда заключение на вещо лице М. К. по назначената по делото
съдебно-техническа и оценъчна експертиза, съгласно което имотът предмет
на делба е неподеляемо жилище и неговата справедлива пазарна цена е в
размер на 16 320 лева. Общинската администрация при община К. дава
1
становище, на основание чл. 201 от ЗУТ, че дворното място е неподеляемо.
Всеки от съделителите по реда на чл. 176 от ГПК е заявил, че
притежава друго жилище в първото заседание след допускане на делбата –
13.05.2022 г.
В хода на процеса ищецът се е разпоредил със собствените си 4/6 ид.
части от жилищен имот, находящ се в град К. с договор за дарение на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 126 том ІІ рег. № 3890 дело №
300/2022 г. на *** П. И.а. В същата насока са и приетите по делото справки от
Агенция по вписванията.
От заключението на вещото лице Й. Й. се установява, че процесната
жилищна сграда, представлява еднофамилна жилищна сграда и е неподеляема
според действащите правила и норми.
По реда на чл. 176 от ГПК ищецът е заявил, че постоянният му адрес
и адресът на процесния имот не съвпадат.
От заключението на вещото лице С. Б., неоспорено от страните, се
установява, че към момента на построяването, нито една от сградите в имота
не е отговаряла за изискванията за жилищна сграда, независимо, че една от
тях е била ползвана като такава и е невъзможно образуването на
самостоятелни жилища от тези сгради.
В показанията си св. С. сочи, че познава страните, съседка е на
ищеца, познава и покойните му родители. Имотът, в който живеели
родителите на ищеца бил близо до нейния. Сочи, че ответникът не е живял в
този имот, той живеел в град П.. За дядо Н., който починал около 1993-1994
година, се грижели ищецът и съпругата му. След смъртта на дядо Н., в имота
останала да живее баба Т., съпругата му. Всички грижи за нея полагал
ищецът. До смъртта си, баба Т. живяла в имота.
В показанията си св. М. сочи, че е доведен/заварен брат на ответника
и за известно време е живял в процесния имот. В него живеели бабата и
дядото на ответника. Ответникът ходел почти всяка събота и неделя в К.,
ходел в имота и през лятото. В процесния имот живели бабата и дядото на
ответника, всеки до смъртта си, друг не е живял в него. След смъртта им,
никой не живеел трайно в имота. Ищецът си построил къща в съседство.
Други доказатлества от значение за правния спор не са ангажирани.
Като прецени данните по делото, настоящият съдебен състав приема
следното: за да извърши делбата на имота чрез поставянето му в дял на един
от съделителите по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, следва да са налице следните
предпоставки на закона: сиделителите да са придобили правата по
наследство, делбеният имот е жилище, което е неподеляемо, съделителят с
възлагателна претенция да не притежава друго жилище и да е живял в
процесното при откриване на наследството.
Така заявените претенции от всеки от съделителите се явяват
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал.
3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 год. на ВКС са приложими на
общо основание. Съгласно приетото в т.7 и т.8, от обхвата на този способ за
извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази,
2
която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато
съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е
живял в имота към момента на откриване на наследството. В настоящия
случай съсобствеността между страните е възникнала по силата на
наследяване от общия наследодател Н. А. Х. и по силата на договор за
дарение, сключен през 2006 г., установено в първата фаза на делбения процес.
Идеални части от процесния имот не са останали в наследството на майката
на ищеца, същата се е разпоредила с тях приживе. Без правно значение е дали
някой от съделителите е живял с общия наследодател Н. Х.. Съсобствеността
е смесена, възникнала за ищеца на основание наследяване от наследодателя
Н. Х. и на основание правна сделка, сключена приживе от наследодателя Т.Х.,
а за ответника – само на основание правна сделка, доколкото и неговият баща
се е разпоредил с наследствената си част, т.е. съсобственост за този ищец е
възникнала още приживе на наследодателя. Т.е. налице е съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, поради което и
извършването на делбата по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК е изключено на
основание т.8 от посоченото тълкувателно решение. Липсата на тази
предпоставка – съсобственост, възникнала от наследяване, което
обстоятелство не се установява с представените титули за собственост на
страните (и с оглед и решението по допускане на делбата на съсобствения
имот), прави ирелевантни на останалите предпоставки – имотът да е
единствено жилище на съделителя с възлагателна претенция и същият да е
живял в него към момента на откриване на наследството. Затова делбеният
имот, който е недподеляем и не може да бъде поставен в дял на някой от
съделителите, поради това че е единственият делбен имот, следва да се изнесе
на публична продан, съгласно чл. 348 от ГПК, като единствен възможен
способ за ликвидиране на съсобствеността.
Следва всеки от съделителите да бъде осъден да заплати по сметка
на КрлРС държавна такса върху стойността на дела си съобразно приетите в
първата фаза квоти, в размер на 4% върху дела на всеки съделител по не по-
малко от 50 лева. Всеки от съделителите следва да заплати 4% от 8 160 лева,
или държавна такса в размер на 326.40 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 348 ГПК съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ, на основание чл. 348 от ГПК, на публична продан
следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено с площ
от 340 (триста и четиридесет) кв. метра, находящо се в град К., община К.,
област П., представляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) ****
(****************************) в квартал 36 (тридесет и шести) по плана
на града, ведно с построените върху имота жилищни постройки -
полумасивно жилище и полумасивна стопанска сграда, при съседи: от две
страни - път и П.Д.П., съсобствен между Т. Н. А. с ЕГН ********** от град
К., Област П., община К., ул. „Н.Б.“ *** и А. И. Н. с ЕГН ********** от град
К., област П., община К., ул. „Н.Б.“ ***, при първоначална цена от 16 320
(шестнадесет хиляди триста и двадесет) лева, като след извършване на
проданта, получените суми се разделят както следва: ½ ид част за Т. Н. А. и ½
3
ид. част за А. И. Н..
ОСЪЖДА Т. Н. А. с ЕГН ********** от град К., Област П., община
К., ул. „Н.Б.“ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 326.40 лева (триста двадесет и
шест лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА А. И. Н. с ЕГН ********** от град К., област П., община
К., ул. „Н.Б.“ *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КрлРС държавна такса в размер на 326.40 лева (триста двадесет и
шест лева и четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4