РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300502347 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261820/25.06.2021 г. на Пловдивски районен съд,
-
Хграждански състав, постановено по гр. дело №14652/2019г., с което се признава за
установено на осн. чл.*****, ал.1 ГПК, по отношение на Т. П. ИВ. ЕГН ********** с
адрес гр. *****, че ищецът ИВ. М. Л. ЕГН ********** с адрес гр. ***** е собственик,
на основание публична продан и постановление за възлагане от 18.06.2014г. на ЧСИ Ц.
на общо 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство с площ 56 кв.м. / тавански етаж/ на
западната секция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор 56784.514.187 с
административен адрес гр. *****, който етаж представлява обща част на сградата се
отменява, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение №*****, том ІІ, рег. №*****, дело *****/*****
г.., съставен на *****.***** г.. от Нотариус С. К., с който Т. П. ИВ. ЕГН ********** е
призната за собственик на таванско помещение с площ от 56 кв.м., разположено на
таванския етаж на западната секция на описаната по-горе жилищна сграда с
идентификатор 56784.514.187, с адм. адрес гр. ***** при граници на таванското
помещение: отгоре- покрив, отдолу – обект № 56784.514.187.1.4, като отмяната се
отнася до 1/2 ( една втора) идеална част от правото на собственост.
Жалбоподателят Т. П. ИВ. ЕГН **********, чрез адв. П., моли съда да отмени
решението на районния съд, като постанови друго, с което отхвърли исковете.
1
Въззиваемия ИВ. М. Л. ЕГН ********** чрез. адв. А. оспорва жалбата и моли
съда да я остави без уважение, като потвърди решението на районния съд. Претендира
разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от нотариални актове и постановление
за възлагане се установява, че И.Л. е собственик на апартамент в гр. Пловдив с
административен адрес ул. „*****, който се намира под апартамент собственост на
Т.И. на втория етаж. Обстоятелството, че в Постановлението за възлагане, съставено на
18.06.2014г. от ЧСИ М. С. – Ц. е посочено, че възложеното жилище се намира на
втория етаж е в резултат на обстоятелството, че в сградата има и сутеренен етаж, който
ако се приеме за етажно ниво, то апартамента собственост на И. Л. е на второ ниво.
Разположението на апартаментите се установява и от това, че в титулите за собственост
на страните по делото е посочено, че собствения на Л. апартамент, който е с
идентификатор 56784.514.187.1.2 е под собствения на И. апартамент с идентификатор
56784.514.187.4
Безспорно е и това, че през месец януари 2010г. в процесната сграда е възникнал
пожар, който е унищожил покривната конструкция, което е наложило
възстановяването ú, за което е издадено Разрешение за строеж № 73/08.12.2010г. с
възложители Т. П. ИВ. и Г. А. Г..
Не се спори и за това, че достъп до таванския етаж има достъп единствено от
жилището на Т.И..
От показанията на свидетелката П., която е предишния собственик на
апартамента, до публичната продан, след която на Л. е възложен апартамента на
първия етаж се установява, че старото таванско помещения е било високо около 80
сантиметра, като дори в най – високата му част не може да стои изправен човек.
Свидетелят Д., който твърди, че израснал до процесния имот си спомня, че като
дете и можел да се изправи в таванското помещение, но като възрастен не може да
прецени каква е височината му.
Свидетелят П., който живее срещу процесния имот, счита че няма разлика между
стария и сегашния таван. Този свидетел няма впечатления за това какво представлява
таванското помещение. Свидетелите П. и Д. обаче са категорични, че на тавана не е
имало обособени отделни помещения.
От неоспореното заключение на техническата експертиза с вещо лице инж. С.
Ж. се установява, че това което съществува към момента на извършване на
експертизата е подпокривно пространство. Няма и проект за обособяване на отделни
помещения, макар да е налице необходимата височина за това.
От така събраните доказателства се установява, че преди пожара таванския етаж,
каквато и височина да е имал, е бил без обособени отделни клетки. Следователно този
етаж е обща част. Затова тази част от сградата не може да бъде обект на
прехвърлителни сделки, както е посочено в т.4 от ТР № 34/01.08.1983г. на ОСГК на
ВС. По делото не се твърди и не се установява предназначението на таванското
пространство да е променено по съответния ред. В договора за продажба от
20.04.1971г., с който праводателя на въззивника – А. придобива правото на
2
собственост върху апартамента на втория етаж е посочено, че купувачът /А./ купува и
правото на ползване на цялото таванско помещение. Този договор обаче не е годно
основание да създаде и прехвърли вещно право именно, защото посочената част от
сградата е обща част по смисъла на нормата на чл. 38 от ЗС.
Без значение относно качеството обща част на таванското помещение е и
обстоятелството, че до това помещение има достъп единствено от жилището на
жалбоподателя, понеже начина на достигане до таванската част от сградата не е
критерий за определянето ú като обща част.
След като таванското помещение е обща част, този обект не може да се
придобива по давност и затова дяловете на страните в тази обща част от сградата
определени по реда на чл. 40, ал.1 от ЗС са равни – по ½ ид ч.
Его защо, искът да се установи по отношение на И., че Л. е собственик на ½ ид.
ч. от таванското помещение е основателен и следва да се уважи.
Дори и да не беше направено искане за отмяна на констаивния нотариален акт,
съставен на *****.***** г.., с който Т.И. е признат за собственик по давностно
2
владение на таванското помещение от 56 м според ТР № 178/30.06.1978г. на ОСГК на
ВС този нотариален акт следва да се отмени до обема на признатите на ищцовата
страна права – ½ ид. ч.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете за признаване
правото на собственост и отмяна на констативния нотариален акт районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия
разноски за въззивното производство в размер на 550лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №261820/25.06.2021 г. на Пловдивски
-
районен съд, Хграждански състав, постановено по гр. дело №14652/2019г.
ОСЪЖДА Т. П. И. ЕГН ********** с адрес гр. ***** да заплати на И. М. Л.
ЕГН ********** с адрес гр. ***** №*****, ет.****, ап. сумата 550 (петстотин и
петдесет) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4