Решение по дело №996/2017 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№…………….../……….06.2021г.

 

 гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                       

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                                                    СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ТОДОРОВА

При секретар : Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията 

Търговско дело № 996 по описа за 2017 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 32216 от 31.10.2018г. и молба с вх. № 6278 от 24.02.2020г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София,  район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., чрез пълномощник адв.А.И., като след допуснато увеличение на размера на претенцията, на осн.чл.214, ал.1 от ГПК в открито съдебно заседание на 20.05.2021г., срещу С.И.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от  41 299  лева, частичен иск от 41 299.73 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди на трети лица – Д.А.А. и Р.А.А., на основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/116000727199 по щета № РС08-001216/2017-01,  вследствие на ПТП, настъпило на 22.04.2016г. по вина на С.И.Д. като водач на лек автомобил  марка „***“ с рег. № ***, управляван от водача под въздействие на алхокохол в кръвта над допустимато по закон норма и без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на заплащане на сумите по обезщетението в полза на третите лица, на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл. първо и ал.2 от КЗ,  вр.чл.45 ЗЗД  и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се излага, че на 22.04.2016 година в гр. Варна на „Аспарухов мост", в посока към центъра на града, при управление на лек автомобил „***" с peг. № ***, застрахован с полица „ГО на автомобилистите" в ЗД „БУЛ ИНС" АД № BG/02/116000727199, ответникът С.И.Д., неправоспособен да управлява съответното МПС – л.а. *** с peг. № *** и употребил алкохол, виновно реализира ПТП с лек автомобил „Мазда" с peг. № В 2539 СС. На виновния водач е наложено наказание със споразумение по НОХД № 5538/16 година по описа на ВРС за нарушение нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДП.

При ПТП са причинени неимуществени вреди на пътниците в лекия автомобил „***, а именно: Д.А.А. и Р.А.А., изразяващи се в следните телесни травми: за Д.А.А. - Счупване на тялото на лявата раменна кост в средна трета; за Р.А.А., -Контузия на главата - синкаво-жълтеникаво кръвонасядане с диаметър около 2.5 см в дясна теменна окосмена област на главата, -Контузия на лявата подбедрица - наличие на травматичен оток по предната повърхност, в средна трета и кръвонасядане на площ с диаметър около 6-7 см; -Бледо синкаво-жълтеникаво кръвонасядане по предната лява долна половина на корема, с размери около 4.4/2.5 см.

Излага се, че Д.А.А. и Р.А.А., като пострадали в описаното ПТП лица, са предявили искове за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, в следствие на телесни травми, за които е образувано търг. д. № 410/17 година по описа на ОС Варна.

Исковете на пострадалите лица са уважени и ЗД „БУЛ ИНС" АД е заплатило обезщетение на пострадалите лица Д.А.А. и Р.А.А., като застрахователното дружество има право да получи изплатеното обратно от виновния водач, на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 и ал. 2 КЗ.

Сочи се, че в полза на Д.А.А. е изплатено обезщетение в размер на 37 126.75 лева по образуваното от него изпълнително дело, което включва главница, лихви и разноски. В полза на Р.А.А. е изплатено обезщетение в размер на 4 172.98 лева, включващо главница, лихви и разноски.

В законоустановения срок ответникът  чрез особен представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Не оспорва наличието на влязло в сила съдебно решение, въз основа, на което в полза на пострадалите е изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но доколкото ответникът не е бил страна по същите, съответно не е обвързан от силата на мотивите, въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалите. Твърди, че лицата на които е изплатено застрахователно обезщетение - Д.А.А. и Р.А.А. са се возили в автомобила на виновния водач „***“ с peг. № ***, като са били напълно наясно както с факта, че същият е употребил алкохол и че е неправоспособен. Сочи се, че решаващият състав по търг. д. № 410/17 година по описа на ОС Варна е разгледал и приел за доказано единствено възражението на ЗК „БУЛ ИНС" АД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица, тъй като същите са били без обезопасителни колани и не са изпълнили задължението си съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Тъй като ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД не е навел други възражения, в частност за знанието на пострадалите лица, че шофьорът им е неправоспособен и е употребил алкохол, друго възражение не е разгледано в процеса, съответно не е повлияло при определяне размера на обезщетението в диспозитива на решението.

В условие на евентуалност, ако съдът счете, че ответникът следва да се счита обвързан от мотивите на постановеното решение по т.д. №410/2017 г., се оспорват доказателствата, приети по т.д. 410/2017 г. ВОС, в частност свидетелските показания на близките на пострадалите, както и заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза по т.д. № 410/2017 г. ВОС, като се твърди, че същото е силно преувеличено по отношение извода за развитото у двамата пострадали постравматично стресово разстройство, както и по отношение продължителността му. Счита се, че показанията на свидетелите не са ценени, съгласно чл. 172 от ГПК, предвид заинтересоваността им. Настоява се за отхвърляне на исковата претенция.

С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявения иск. Счита, че фактическият състав за ангажиране регресната отговорност на делинквента е изпълнен, поради което се явява дължимо изплатеното претендирано застрахователно обезщетение. Оспорва възражението за съпричиняване на вредите и завишен размер на обезщетението.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника чрез особен представител, в който се поддържат направените възражения в отговора на исковата молба.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Съдът е сезиран с иск по чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ (нов).

Съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си, като доказателствената тежест в процеса се разпределя , както следва : ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил „***“ с peг. № ***; настъпване на покрит застрахователен риск –ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалите от ПТП лица застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; ответникът да е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и при липса на правоспособност на управление на съответната категория МПС; включително да обосноваване размера на претендираната искова претенция.

Ответникът следва да установи възраженията си срещу иска, включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

На страните е указано, че на осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд относно деянието, противоправността и виновността, както и, че влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, на осн.чл.297 от ГПК.

С влязло в сила на 13.12.2016г. протоколно определение, постановено по н.о. №  5538/2016г. по описа на ВРС, е одобрено постигнатото между подс.С.И.Д. *** споразумение, по силата на което е прието, че на 22.04.2016г. в гр.Варна, при управление на МПС л.а. *** с рег. № ***  С.И.Д. нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава ограниченията за населено място“ и по непредпазливост причинил на Д.А.А. средна телесна повреда, изразяваще се в счупване на лявата раменна кост в средна трета, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от около 304 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност – без свидетелство за управление на МПС, поради което и на осн.чл. 343, ал.3 б.“а“ вр.чл.342, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн.чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила.

Не се спори, а видно и от извлечение от публичния регистър на Гаранционен фонд гр.София (л. 57 от делото) л.а. *** с рег. № *** е застрахован с полица BG/02/116000727199 по застраховка ГО на автомобилистите при ЗК „БУЛ ИНС" АД с валидност от 01.03.2016г. до 28.02.2017г., като на 18.06.2016г. договорът е прекратен.  

С решение № 369 от  14.05.2016г., постановено по т.д. № 410/2017г. по описа на ВОС, изменено с решение № 173 от 12.07.2019г., постановено по в.т.д. № 543 по описа ВАпС за 2018г. по преки искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от страна на пострадалите лица : Д.А.А. с ЕГН ********** и Р.А.А. с ЕГН ********** застрахователят на на ГО на виновния водач на МПС  е осъден да заплати, както следва :

На Д.А.А. – 22 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016г., по силата на застраховка ГО, сключена със застрахователна полица № 116000727199, ведно със законната лихва върху сумата от 18 000 лева, считано от 06.01.2017г. до окончателното изплащане и законна лихва върху сумато от 4 000 лева, считано от 07.04.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 336, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за медицински консумативи и болнични такси, в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 1 946.67 лева, считано от 06.01.2017г. до окончателното изплащане и законна лихва върху сумата от 389.33 лева, считано от 07.04.2017г. до окончателното й изплащане; сумите от 840.59 лева и 355.86 лева, направени разноски за първа инстанция, както и сумата от 1055.69 лева, разноски за въззивно производство;

На Р.А.А. – 2 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 22.04.2016г. по силата на застраховка ГО, сключена със застрахователна полица № 116000727199, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2017г. до окончателното плащане; сумата от 161.90 лева, разноски пред първата инстанция, както и сумата от 152.38 лева, разноски във въззивното производство.

От обстоятелствената част и заключението на вещото лице по назначената, изслушана и приета като неоспорена от страните ССчЕ, и изцяло кредитирана от съда, се установява, че въз основа на ИЛ №43 от 17.07.2019г. и ИЛ №44 от 17.07.2019г., изд. по в.т.д. № 543/2018г. по описа на ВАпС и ИЛ № 397/25.09.2019г. и ИЛ № 398/25.09.2019г., изд. по т.д. № 410/2017г. по описа на ВОС са образувани следните дела с взискател Д.А. ***" АД  : изп.д. № 20197840400614 за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 24 336 лева и изп.д. № 20197840401042 за заплащане на присъдените съдебни разноски в размер на 2 252.14 лева, както и следните дела с взискател Р.А.А. ***" АД  : изп.д. № 20197840400613 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева и изп.д. № 20197840401043 за заплащане на присъдените съдебни разноски в размер на 314.28 лева.

В резултат на извършен преглед и справка с уведомление от ЧСИ Й. Ц., рег. № 784, СГС и приложени документи, съдържащите се в посочените по-горе изпълнителни дела, вещото лице докладва, че преведените от ЗК „БУЛ ИНС" АД   суми по четирите изпълнителни дела са, както следва : по изп.д. № 20197840400613 – 3 422.01 лева,  по изп.д. № 20197840400614 – 34 271.31 лева,  по изп.д. № 20197840401042 – 3 058.34 лева и  по изп.д. № 20197840401043 – 768 лева, или общо сумата от 41 519.66 лева.  

 След извършено разпределение на сумите по четирите изпълнителни дела ЧСИ Й.Ц. извършва следните преводи по сметка на адвокат А. Х.Д.с IBAN ***, както следва : на 04.09.2019г. по изп.д. № 614/2019г. с взискател Д.А. сумата от 31 790.99 лева; на 15.11.2019г. по изп.д. № 1042/2019г. със същия взискател – сумата от 2 668.14 лева;  на 04.09.2019г. по изп.д. № 613/2019г. с взискател Р.А. сумата от 2 954.28 лева и на 15.01.2019г. по изп.д. № 1043/2019г. – сумата от 580.28 лева, или общо сумата от 37 993.69 лева.

Вещото лице докладва, че длъжникът ЗК „БУЛ ИНС" АД  е заплатил общо по четирите изпълнителни производства такси в полза на ЧСИ в размер на 3 025.97 лева, както и че по разплащателната сметка на застрахователното дружество от своя страна ЧСИ Й.Ц. е възстановил 500 лева, представляващи част от общо внесената сума от 41 519.66 лева, в резултат от намаление на адвокатските възнаграждения на представляващия взискателите, съотв. по изп.д. № 613/2019г., изп.д. № 1042/2019г. и изп.д. № 1043/2019г. Или общо платените от  ЗК „БУЛ ИНС" АД  в полза на взискателите и разноски в хода на четирите изп.дела, посочени по-горе, възлиза на 41 019.66 лева.

Не е предмет на спор между страните, че по отношение на виновният за ПТП водач на МПС, чиято ГО е застрахована при ищеца, е налице хипотезата на чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ, доколкото употребата на алкохол и липсата на правоспособност за управление на съответната категория на МПС, са елементи от фактическия състав на престъпното деяние по чл.343, ал.3 от НК, от което са произлезли нанесените имуществени и неимуществени вреди, предмет на исковете по чл.432, ал.1 от КЗ.

  Следователно, предвид установените в настоящия случай конкретно проявени : противоправно поведение на ответника, делинквент, доказаната му вина като водач на МПС, причинната връзка между противоправното поведение и телесните и психически увреждания на пострадалите в ПТП; наличието на конкретно визирани в закона основания – употреба на алкохол и липса на правоспособност за управление на конкретния вид МПС, са налице основания за застрахователя по ЗЗ ГО на автомобилистите да се освободи от  отговорност по застрахователния договор с делинквента като реализира регресното си право да получи от застрахования при него делинквент платеното в полза на пострадалите обезщетение заедно с платените лихви и разноски.

При упражняване на регресния иск застрахователят е ограничен в рамките на правата и възможностите, които има и разполага самото застраховано лице срещу причинителя на вредите. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените от закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.      

Регресното право се урежда от закона, действувал към момента на неговото възникване - това е датата на настъпване на застрахователното събитие по риска „гражданска отговорност”. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени в закона-умисъл, употреба на алкохол и пр. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като наличието на тези основания законодателят свързва именно с този момент. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. Задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка, което обосновава и извода за приложимост на едни и същи материалноправни норми. Съгласно трайно установената съдебна практика регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта, а момента на плащането на обезщетението на третото лице определя изискуемостта на регресното притезание /в тази насока Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. № 768/2010г. на ВКС, второ т.о.; Решение №35/09.07.2019г. по т.д. № 1175/2018г. на ВКС, първо т.о. и др./

Със заключението на вещото лице по ССчЕ и приетите по делото документи се установи, че ищцовото дружество е заплатило на пострадалите в ПТП присъдените в резултат на успешно проведени искови производства обезщетения, както и дължимите лихви и сторени разноски в исковото и изпълнителното производство, за което общо сумата възлиза на 41 019.66 лева. Плащанията са извършени чрез надлежно упълномощен процесуален представител, както и в полза на ЧСИ, съгласно тарифата.

Следователно за застрахователното дружество е възникнало регресното право по чл.500 от КЗ да получи заплатените обезщетения, лихви  и разноски от застрахования.

Предвид неучастието на виновния деец като подпомагаща страната в процеса по преките искове на пострадалите срещу застрахователя на ГО, то липсва процесуална пречка да бъде разгледано въведеното от ответника, чрез особен представител, възражение за съпричиняване на вредите от пострадалите като се твърди, че и двамата пострадали са поели риска да се качат в автомобил с водач, за който са знаели, че е употребил алкохол и не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, както и че не са поставили обезопасителен колан.

Въпросът относно ползването на обезопасителен колан от страната на пострадалите при процесното ПТП не подлежи на преразглеждане, тъй като е вече разглеждан в хода на производството по преките искове, като предвид проведеното успешно доказване на въведеното от ответника ЗК „БУЛ ИНС" АД, възражение в тази насока, установения размер на дължимите обезщетения е редуциран в съответния процент.

В съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика съдът може да намали размер на обезщетението за вреди на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако се докаже, че пострадалото лице, пътувало в автомобила, е знаело, че водачът причинил ПТП е употребил алхокол и е бил неправоспособен да управлява МПС. В конкретния случай, ответникът, в чиято тежест е възложено доказването на посочените обстоятелства, не установи наличието ми, поради което и въведеното възражение се явява неоснователно.   

Като основателен и доказан искът следва да уважен за сумата от 41 019.68 лева, като за разликата над уважения размер до първоначално претендирания размер от 41 299 лева, бъде отхвърлен. Лихва за забава се дължи от датата на поканата, като доколкото по делото не се твърди такава да е изпращана на ответника, то обезщетение за забава в плащането на главницата, следва да се присъди от датата на която е получен препис от исковата молба, с която съдът приема, че ответникът е поканен да плати – 18.05.2020г.

По отношение на разноските:

С оглед резултата по делото и на осн. чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част, в размер на 3 195.20 лева, от които за внесена ДТ, възнаграждения за вещите лица и възнаграждение на особения представител.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА С.И.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София,  район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., сумата от 41 019.68 лева, частичен иск от 41 299.73 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди на трети лица – Д.А.А. и Р.А.А., на основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/116000727199 по щета № РС08-001216/2017-01,  вследствие на ПТП, настъпило на 22.04.2016г. по вина на С.И.Д. като водач на лек автомобил  марка „***“ с рег. № ***, управляван от водача под въздействие на алхокохол в кръвта над допустимато по закон норма и без да притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020г. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл. първо и ал.2 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД  и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 41 019.68 лева до първоначално предявения размер от 41 299 лева, заявен като частичен иск от 41 299.73 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.И.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище гр. София,  район Лозенец, бул.Джеймс Баучер 87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., сторените разноски в размер на 3 195.20 лева.

 

             Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  от него на страните.

 

 

 

 

               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: