О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..../………..06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №719 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, действащо чрез юрисконсулт П. П., против Определение №16557 от
13.12.2019г. по ч.гр.д.№15329/2019г. на РС Варна, с което обезсилена Заповед
№7644/03.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е
прекратено производството по делото, на основание чл.411а, ал.4 от ГПК.
С частната жалба,
се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, с
оглед разпоредбата на чл.62, ал.2, пр.1 от ГПК и предвид факта, че с молба от
06.12.2019г. заявителят е изразил становище по възражението на длъжника. Моли
за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и за присъждане на
разноски.
Ответника по частната жалба, не е подал
отговор на същата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е
основателна, като съображенията за това, са следните:
Производството по ч.гр.д.№15329/2019г. на РС Варна, има за предмет подадено от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, което е уважено, съответно е издадена Заповед №7644/03.10.2019г.
След връчване на заповедта, длъжника е подал възражение по чл.414а, ал.1 от ГПК, като е заявил, че вземането на заявителя е изцяло погасено и е представил
доказателства за плащане. С разпореждане от 27.11.2019г. заповедният съд, е дал
указания на заявителя за възможността да представи становище по възражението,
като го е предупредил за неблагоприятните последици, в случай на непредставяне на такова. Въпросното разпореждане е връчено
на заявителя на 05.12.2019г., като срока за отговор е изтекъл на 09.12.2019г.
След като до постановяване на атакуваното определение на съдът, не е било
докладвано постъпило становище по възражението, същият е обезсилил изцяло
заповедта за изпълнение и прекратил производство по делото.
Видно е от представените с жалбата молба и
обратна разписка, както и от докладна от съдебен деловодител при РС Варна,
ведно с протоколи за предаване на пратки на куриер, че заявителят е подал, чрез
пощенска пратка от 06.12.2019г. /т.е в срока за това/ становище по възражението
на длъжника.
При тези данни настоящия съдебен състав намира,
че атакуваното определение, е неправилно и незаконосъобразно, като
съображенията за това, са следните:
Съобразно чл.414а, ал.4, изр.1
от ГПК, ако заявителят не подаде в
указания срок становище по подаденото от длъжника възражение, че е изпълнил
задължението си по заповедта за изпълнение, съдът обезсилва изцяло или частично
заповедта, включително в частта за разноските. Според второто изречение на
цитираната разпоредба, ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по
възражението и по постъпилото становище.
В случая, както се посочи по-горе видно от
приложенията към частната жалба е, че заявителят е спазил срока за подаване на
становище по възражението на длъжника. В резултат, от което заповедта не е
следвало да се обезсилва, а трябвало съдът да се произнесе по реда на чл.414а,
ал.4, изр.2 от ГПК.
С оглед горното настоящият състав на съдът
намира, че макар и да е нямал вина, като е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение и прекратил производство по
делото, районният съд е постановил
незаконосъобразно и неправилно определение, което следва да бъде отменено и
делото се върне за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Относно искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски, към момента не се дължи произнасяне, тъй като
настоящото производство е несамостоятелно и не попада в хипотезата на чл.81 от ГПК. Разноските на страните, следва да се разпределят при произнасяне по реда
чл.414а, ал.2, изр.2 от ГПК или при разрешаване на
спора по иска по чл.422 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №16557 от 13.12.2019г. постановено по ч.гр.д.№15329/2019г.
на РС Варна, с което обезсилена Заповед №7644 от 03.10.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратено производството по делото, на
основание чл.411а, ал.4 от ГПК.
Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Не се присъждат разноски на страните за
настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.