Определение по дело №115/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 75
Дата: 20 май 2020 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20204330200115
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е :

 

 №

 

Гр.ТЕТЕВЕН 20.05.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в закрито съдебно заседание на двадесети май

През две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното ЧНД №115 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.244 от НПК.

            Обжалвано е постановление на Районна прокуратура гр.Тетевен от дата 14.04.2020 година за спиране на наказателно производство по досъдебно производство №197/2019 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен.

            В жалбата си жалбодателката твърди, че не е доволна от обжалваното постановление на прокуратурата. Твърди, че е подала жалба в прокуратурата срещу Л.М.А., който имал ограничителна заповед по ЗЗДН постановена по гр.дело №747/2018 година, като в тази жалба и в допълнителна такава е посочила, че срещу същото лице има образувано НОХД №111/2019 година по описа на Районен съд гр.Тетевен за извършени от него спрямо жалбодателката престъпления по чл.144 ал.3 във връзка с чл.26 ал.1 от НК и по чл.142а ал.1 от НК. Твърди, че е посочила извършителя и в двата сигнала, както и неговия телефон и този на майка му, от които бил изпращал заплахите и заканите си. Твърди, че и в двете жалби не била споменавала и определяла квалификацията на извършеното от А., а именно деяние по чл.144а от НК. Твърди, че поведението на А. целяло да я уплаши, тъй като същият започнал да я заплашва по телефона и с електронни съобщения, включително и със смърт- „или ще сме най-щастливи след целия жив ад ..Или ще те махна от този свят ...Не си виновна за нищо. Но и не трябва да се отказваш“, което предизвиквало у тъжителката изключителен стрес и страх. Твърди, че извършеното е престъпление по чл.144 ал.3 от НК, както и са налице данни за престъпление по чл.296 НК, като не приема изложеното от прокуратурата в постановлението за неприложимост на разпоредбата на чл.159а от НПК, както и това, че е дадена изцяло вяра на показанията на соченото от нея за извършител на деянията лице.

Моли да бъде отменено постановлението на прокуратурата и да бъдат дадени указания на прокуратурата за правилната квалификация на извършеното като закана с убийство по чл.144 ал.3 от НК и деяние по чл.296 ал.1 от НК.   

            От приложеното по делото постановление на Районна прокуратура гр.Тетевен за спиране на наказателното производство, оплакванията изложени в жалбата и досъдебно производство №197/2019 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен се установява следното:

            Посоченото досъдебно производство е било образувано на 06.08.2019 година, затова че в периода 08.06.2019 година-05.07.2019 година, в с. Б , Ловешка област, системно е следено, чрез поведение със заплашителен характер, изразено чрез показване, че е наблюдавано и навлизане в нежелана комуникация чрез телефонна връзка и базирани на интернет средства за изпращане на съобщения жалбодателката Е.Ж.С. *** това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето на същата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, което е престъпление по чл. 144а ал.1 от НК.

От доказателствата по делото се установява, че с решение по гр. д. №583/2018 година Окръжен съд гр.Ловеч е наложил мерки за защита по ЗЗДН-чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН на лицето Л.М.А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.Ж.С. и да не я доближава на разстояние по-малко от 50 м. Прието е, че двамата са живели на съпружески начала около 6 месеца през 2018 година. Освен това двете лица са и страни по наказателно производство в съдебна фаза-НОХД №111/19 година на Районен съд гр.Тетевен, образувано за престъпления по чл.142а и чл.144 ал. 3 от НК, с подсъдим А. и пострадала С.. По това дело А. е бил задържан под стража до началото на 2019 година в последствие е бил под домашен арест, като тази му мярка за неотклонение е била заменена на 14.08.2019 година с парична гаранция, като делото е висящо в съда. 

Прокуратурата е приела, че от доказателствата по делото-гласни и писмени и извършения оглед на телефона на С. е видно, че тя твърди, че на 08.06.2019 година от непознат номер е получила обаждане, като гласът според нея е бил на А.. Не си спомня какво е казал, тъй като се изплашила и прекъснала връзката. В последствие от тел. номер ********** е получила съобщения, по съдържанието, на които е останала с впечатление, че авторът отново е А.. Вечерта е била на бал в с.Бабинци и е получила съобщение със съдържание да не стои в гръб и че е много скромна, плашейки се, че е била наблюдавана. На 10.06.2019 година е получила съобщения от номера на А. -**********, със съдържание, което е видно от извършения оглед. В последствие от различни адреси на електронна поща, които според нея също са ползвани от А. е получила множество съобщения, отново констатирани при огледа. Твърди, че последно е имала обаждания от непознати номера на 18.08.2019 година, на които не е отговаряла, а на 30.12.2019 година е срещнала случайно А при сградата на РУП на МВР, като в последствие е получила съобщение на вайбър, блокирала е номера, но е получила и текстови съобщения и индикации, че от неговия номер и е звъняно, в т. ч. на 14.02., 15.02. и 23.02.2020 година.

Прокуратурата е приела, че А. е потвърдил, че е направил опити да се обади на С. през юни 2019 година, но в последствие номерът му е бил блокиран и не е могъл да стори това. Смята, че няма забрана да разговаря с нея по телефон, с оглед ограничителната мярка и качеството му на подсъдим. Отрича да е ползвал различни телефонни номера или ел. поща, съответно, че констатираните съобщения по различни канали за комуникация, представени от С., произхождат от него. Категорично отрича да е имал намерение или да е упражнявал психически тормоз над С., да е отправял закани или обиди. Заявява, че очаква решението на съда, спазвал е и спазва мерките за неотклонение, както и че няма намерение за отношения със С., а че желае да замине и работи в чужбина.

Прокуратурата е приела също, че С. е потвърдила, че всички съобщения, получени от нея по различен начин, произхождат от А., защото съдържанието им издавало неговото отношение и претенции към нея и че се споменават факти от делото, по което е имало заседания в съда. Прокуратурата е приела, че се касае до общи твърдения, че трябва да се видят, да разговарят, да изяснят отношенията си. Има обидни изрази. Фигурират парадоксални заявления. Формално погледнато, броят на съобщенията и времето, през което са получени от тъжителката, сочи на системност. Съдържанието на голяма част от тях би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето на пострадалата. Видно от показанията й, съпоставено със съдържанието на съобщенията, тази кореспонденция е била нежелана от С.. С оглед на изложеното прокуратурата е приела, че може да се приеме, че е доказано по делото да е извършено деяние, осъществяващо признаците на престъпление по чл.144а ал.1 от НК.

Прокуратурата е приела, че са събрани доказателства, въз основа на които може да се допусне извършването на престъпление по чл.144а ал.1 от НК, но не е доказан по безспорен начин авторът на същото, т. е. по смисъла на закона, извършителят на престъплението е останал неразкрит, поради което делото е спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК.

Предвид изложеното следва да се отбележи, че основната роля на обвинението е да повдига и поддържа обвинение, която не може да се изземва от съда, в т. ч. и в рамките на производство по чл.244 ал.5 от НПК. Съдът не разполага със законова възможност да указва на обвинението съобразно доказателствата какво по вид престъпление да разследва, а още повече да разпорежда на прокуратурата да повдигне обвинение за престъпление от общ характер спрямо конкретно лице, посочено в жалбата, каквото е искането на жалбодателката да бъдат дадени указания на прокуратурата за правилната квалификация на извършеното като закана с убийство по чл.144 ал.3 от НК и деяние по чл.296 ал.1 от НК.

В същото време обаче, съдът приема, че прокуратурата дължи произнасяне по отношение на наведените от жалбодателката в първоначалната жалба, в допълнителната такава и в настоящата жалба доводи за извършени други две престъпления, които същата е квалифицирала по чл.144 ал.3 от НК и по чл.296 ал.1 от НК. Съдът приема, че прокуратурата е длъжна с оглед изясняване на обективната истина по делото да проведе обективно, всестранно и пълно разследване по делото. Съдът е длъжен да отбележи, че при наказателното производство следва да се разследват всички факти и обстоятелства, които могат да обосноват извършване на престъпление от общ характер, независимо от престъплението, за което е образувано делото.

При така установеното съдът счита, че обжалваното постановление за спиране на наказателното производство следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно, тъй като не е проведено обективно, всестранно и пълно разследване по делото, при спазване на принципа за разкриване на обективната истина, а делото да се върне на Районна прокуратура гр.Тетевен за продължаване на разследването.  

Водим от изложените съображения, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ за спиране на наказателното производство от дата 14.04.2020 година на Районна прокуратура гр.Тетевен по досъдебно производство №197/2019 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен, водено за престъпление по чл.144а ал.1 от НК, като незаконосъобразно. 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: