РЕШЕНИЕ
№……………/27.07.2021г.
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7-ми състав, в
публичното съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д. № 1022 по описа за 2020г и за да се произнесе взе предвид
следното:
С
исковата молба „М.“ ЕООД предявява срещу П.К.Н. искове с правно основание чл.
145 ТЗ за осъждането му да заплати, както следва: сумата от 19 380.02 лева, която ищецът без правно основание е
заплатил вместо „М.О.“ ЕООД за ползваната от последното складова площ в
находящата се в град София, бул. „********складова база на „Т.“ АД, за периода
от 01.01.2009 год. до 30.06.2010 год. включително с която сума е увреден ищеца,
ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението; сума в размер общо на 60
718.83 лева, представляваща други задължителни и неотложни разходи за
търговската дейност на „М.О.“ ЕООД, с оглед спецификата на дейността му, които
разходи за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год. включително, ищецът,
управляван и представляван от ответника, без правно основание е заплатил вместо
„М.О.“ ЕООД, и които по пера са, както следва: разходи за заплати на служители
(управители, търговци, отговорници на складове / администратори на продажбите/
и шофьори) - 18 982.73 лева;
транспортни разходи в страната (разходите за осъщественото от трети лица
(външни транспортни фирми) транспортиране на стоките на „М.О.“ ЕООД от
централната му складова база, в град София, бул. „********складова база на „Т.“
АД, до други складове в страната, собственост на ищеца или наети от него,
ползвани от „М.О.“ ЕООД като регионални центрове за дистрибуция) - 2628,11 лева; разходи за гориво и масла
на автомобили, собственост на ищеца, с които е осъществявано дистрибутирането
на стоките на „М.О.“ ЕООД до крайния клиент, начиная от централния склад (по
отношение клиентите в град София и близките градове) и от регионалните складове
- 9568.70 лева; Други разходи (освен горива и масла) за автомобилите
собственост на ищеца (т.е. разходите, свързани с по дръжката и експлоатацията на
автомобилите, в това число: извършени ремонти, технически прегледи, разходи за
винетни такси, разходи за антифриз, за течност за чистачки, за автомивки, за
паркинг и др.) - 11278.09 лева; разходи за амортизация на
автомобилите собственост на ищеца - 11285.б
лева; Разходи за доставени канцеларски материали - 564.24 лева; разходи за
доставени ел. енергия, вода, отопление - 984.63 лева; Разходи за доставка на
интернет - 233.00 лева; разходи за куриерски услуги - 493.08 лева; разходи за
митническо агентство - 2245.25 лева; разходи за телефонни услуги от
мобилни телефони - 1867.30 лева; разходи за телефонни услуги от
стационарни телефони - 588.40 лева, ведно със законната лихва от
01.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер общо на 30 000,00 лева, представляваща други задължителни и неотложни разходи
за търговската дейност на „М.О.“ ЕООД, с оглед спецификата на дейността му,
които разходи за периода от 01.01.2010 год. до 30.0.2010 год. включително,
ищецът, управляван и представляван от ответника, без правно основание е
заплатил вместо „М.О.“ ЕООД, и които по пера са, както следва: разходи за
заплати на служители (управители, търговци, отговорници на складове
/администратори на продажбите/ и шофьори) - 9491.36 лева;
транспортни разходи в страната (разходите за осъщественото от трети лица
(външни транспортни фирми) транспортиране на стоките на „М.О.“ ЕООД от
централната му складова база, в град София, бул. „*********- собственост на „Т.“
ЕООД, до други складове в страната, собственост на ищеца или наети от него,
ползвани от „М.О.“ ЕООД като регионални центрове за дистрибуция -1314,05 лева; разходи за гориво и масла на автомобили, собственост на
ищеца, с които е осъществявано дистрибутирането на стоките на „М.О.“ ЕООД до
крайния клиент, начиная от централния склад (по отношение клиентите в град
София и близките градове) и от регионалните складове - 4784.35 лева; други
разходи (освен горива и масла) за автомобилите собственост на ищеца (т.е.
разходите, свързани с подръжката и експлоатацията на автомобилите, в това
число: извършени ремонти, технически прегледи, разходи за винетни такси,
разходи за антифриз, за течност за чистачки, за автомивки, за паркинг и др.) - 5279.63 лева; разходи за амортизация на автомобилите по собственост на
ищеца - 5642.65 лева; разходи за доставени канцеларски материали - 282.12 лева; разходи за доставени ел. енергия, вода, отопление - 492.31 лева; разходи за доставка на интернет - 116.50 лева; разходи за
куриерски услуги - 246.54 лева; разходи за митническо
агентство - 1122.62 лева; Разходи телефонни услуги от
мобилни телефони - 933.65 лева; разходи за телефонни услуги от станционарни
телефони - 294.20 лева, за периода от 01.01.2010 год. до 30.06.2010 год.
включително, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението; иск по чл.86 ЗЗД - мораторна лихва за
забава за в размер общо на 33 644,32 лева, както следва: сума в размер на 5
922.21 лева., претендирана като законна лихва за забава върху сумата от 19
380.02 лева за периода 31.08.2012 г. - 31.08.2015 ; сума в размер на_ 5800.79
лева представляваща законна лихва върху сумата от 18 982.73 лева за периода
31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 803,10 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 2628.11 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.
; сума в размер на 2924,03 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 9 568,70 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на
3446,39 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
11 278.90 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
1724,30 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5 642,65
лв. за периода 31.08.2012 г. – 31.12.08.2015 г. ; сума в размер на 172,44 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 564,24 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 300.88 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 984,63 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ;
сума в размер на 71,20 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата
от 233 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 570,62 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1867,30 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 150,69 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 493,08 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г •
сума в размер на 686,11 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата 2 245.25 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
179,79 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 588,40 лв.
за периода 31.08.2012 г. - 31.08.2015г.; сума в размер на 2900,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 9491,36 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 401.56 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 1314,05 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.;
сума в размер на 1462,02 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 4784,35 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на
1613,36 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
5 279.63 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 1669,29
лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5462,65 лв. за
периода 31.08.2012 г.-31.08.2015г. ; сума в размер на 86,21 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 282,12 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.
; сума в размер на 150.45 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 492,31 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
35,59 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 116,50 лв. за
периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума размер на 75,34 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 246,54 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 343,05 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 1122,62 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.;
сума в размер на 285,31 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 933.65 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
89,91 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 294,20 лв. за
периода 31.08.2102 г.-31.08.2015г., като неоснователни и недоказани.
С
исковата молба се твърди, че ответникът е управител на ищцовото дружество до
02.09.2010г. Ищцовото дружество е с предмет на дейност търговия на едро и
дребно с моторни масла и акумулатори, която дейност е идентична с търговската
дейност на „М.О.“ ЕООД. Последното е учредено през 2001 г като дъщерно
дружество на ищцовото, но без да развива търговска дейност през първите 5
години. През 2006 г „М.“ ЕООД продава дружествените си дялово от капитала на „М.О.“
ЕООД на трето лице. А в последвала ревизия назначена от едноличния собственик
на капитала на ищцовото дружество се установява, че в периода от 2006г до
септември 2010 г „М.О.“ ЕООД осъществява търговската си дейност като използва
складовете, транспортните средства и служителите на ищцовото дружество без да
заплаща разходите за това. Спестените разходи са за сметка на ищцовото
дружество и са подробно описани по пера в исковата молба. В периода от 2006г до
02.09.2010г „М.“ ЕООД е с управител ответника П.Н., който в същия период е търговски
пълномощник на дружеството „М.О.“ЕООД. Разместване на имуществените блага между
двете дружества е резултата от поведението на ответника, тъй като се случва с негово
знание, съгласие и съдействие. По изложените съображения се иска осъждането му
да заплати претендираното с исковата молба обезщетение.
С
отговора ответникът оспорва исковете. Твърди, че обстоятелствата не са
доказани, че исковете са неоснователни с оглед на сключеното споразумение от
21.07.2010 г, евентуално са погасени по давност.
По допустимостта на иска:
По делото е представено решение на едноличния
собственик на капитала на „М.“ЕООД от 03.08.2015г, за ангажиране отговорността
на ответника за причинени на дружеството вреди (л. 177 от делото на СГС).
Следователно иска е допустим (така Решение № 234 от 31.01.2017 г. по т. д. №
3150/2015 Г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и други).
По основателността на исковете.
В тежест на ищеца по исковете с правно
основание чл. 145 ТЗ е да докаже: че ответникът е бивш управител на ищцовото
дружество; че в срока на действие на договора за възлагане на управлението е
извършено действие или е допуснато бездействие, което е противоправно, защото
нарушава задължения, които възникват от сключения с дружеството договор за
възлагане на управление, устава или закона, или води до неполагане на грижата
на добрия търговец при управлението на дружеството, в пряка причинно-следствена
връзка от което за дружеството настъпва вреда, която може да е както претърпяна
загуба, така и пропусната полза. (така Решение № 209 от 22.06.2015 г. по т. д.
№ 4117/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 70 от 07.06.2012 г. по т. д.
№ 276/2011г., т. к., IІ т. о. на ВКС; Решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. №
669/2008 г., т. к., І т. о. на ВКС и други).
По делото няма спор, че в периода 2006г - 02.09.2010г ответникът П.Н. е управител на
ищцовото дружество „М.“ ЕООД.
Не
е спорно, а това се установява и от доказателствата по приложеното дело №
1013/2012г по описа на СГС, че „М.О.“ ЕООД е регистрирано през 2001г, чийто
едноличен собственик на капитала е „М.“ ЕООД, а от 2004г като управител на
дружеството „М.О.“ ЕООД е вписан и П.Н..
С
решение от 11.12.2006г е вписан нов собственик на капитала и управител на
дружеството „М.О.“ЕООД Ц.П.Б.като е заличен досегашния управител П.Н..
На 02.02.2007
г. е вписано ново прехвърляне на дружествените дялове от Ц.Б.на „Т.О.“ ЕАД,
като Ц.Б.е заличен като управител на дружеството.
Представено
е пълномощно от 10.01.2007г, с което Ц.Б.упълномощава П.Н. да представлява и управлява
дружеството „М.О.“ЕООД.
Между
страните не е спорно, а това се установява и от заключението на ССЕ че в
периода 2009г – 30.06.2010г двете дружества
„М.“ ЕООД и „М.О.“ЕООД имат сходен предмет на дейност. Установява се от
заключението, а и от показанията на свидетеля Н., че „М.О.“ЕООД използва
складовите бази, персонала и превозните средства на „М.“ЕООД за осъществяване
на търговската си дейност до 30.06.2010г.
Спорът
се концентрира относно обстоятелството дали действието или бездействието на
ответника е противоправно и евентуално дали в причинна връзка от него за
ищцовото дружество са настъпили вредите описани в исковата молба.
Следва да се посочи, че по делото не е
представен действалия към вписването на ответника като управител на ищцовото
дружество дружествен договор, а в представения договор за възлагане на
управлението (именуван трудов договор), няма детайлизиране на задълженията на
управителя. Следователно обема на задълженията на последния следва да се
изведат от общата разпоредба на чл. 141 ТЗ.
В чл. 141, ал. 1 ТЗ е регламентирано по общ
начин какви са основните задължения на управителя на ООД, респ. ЕООД, като е
посочено, че той извършва действия по организиране и ръководене дейността на
дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание (едноличния
собственик на капитала), като това следва да бъде осъществявано при полагане на
дължимата грижа, която е тази на добрия търговец. установяване на следпосочени
други При тълкуване на тази правна норма
се налага изводът, че за да е налице неизпълнение от управителя на негови
задължения, които да представляват противоправно поведение, трябва да се
установи, че той: 1/не е извършил
действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската
дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на
спекулативната цел, с оглед която то е създадено и съществува; 2/или е извършил действие, което няма за цел
осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите
на последното като от патримониума му се извади
имущество или се създадат
предпоставки то да бъде лишено от имущество (деликт); 3/при неизпълнение на взето решение от върховния орган на
дружеството, с което му се дават конкретни указания за това в каква насока да
бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат
осъществявани в тази връзка и какъв вид сделки да бъдат сключвани; 4/в дружествения договор се съдържат
правила, които ограничават свободната му преценка да извършва определени
действия или сделки от името на дружеството, които той не е спазил.
Твърденията
в исковата молба покриват хипотезата на извършени действия, които нямат за цел осъществяване на търговската дейност,
а са такива водещи до намаляване на имуществото на дружеството. Не се спори, а
това се установява от представените фактури, стокови, складови разписки,
заключението на ССЕ и показанията на свидетеля Н., че „М.О.“ ЕООД е
осъществявал търговската си дейност чрез складовата база, служителите и
транспортните средства на ищцовото дружество „М.“ ЕООД. Свидетеля Н. пряко
посочва, че това е ставало с нареждания от управлението на фирмата да извършват
продажби на различни продукти на „М.О.“ЕООД. Продажбите на отделните продукти
на двете дружества са отчитани в отделни компютърни модули, като разходите са
оставали изцяло в тежест на ищцовото дружество, а неучастващото по делото
дружество е реализирало само прихода от дейността. Това е ставало със съгласието
на управителя на ищеца, респ. пълномощника на другото дружество, т.е. последният
с поведението си пряко допуска разместването на благата между двете дружества.
Поведението е противоправно, тъй като по
делото не е установено (тежестта за което е на ответника) „съвместната“
търговска дейност да е резултат от договор между двете дружества. При това
положение разместването на благата под формата на спестяване на разходи за
търговската дейност на едно от тях за сметка на другото без наличие на
основание за това, което се допуска и насърчава от ответника като управител на
ищцовото дружество, е поведение несъответно на дължимата грижа да се опазва
имуществото на дружеството и в действията си да се ръководи от неговите
интереси.
По делото не се установява настъпването на
описаните в исковата молба вреди. Зачитайки силата на пресъдено нещо по решение
№1048/07.07.2014г постановено по т.д. № 1013/2012г по описа на СГС, съдът
приема, че в
резултат на извършената в периода от 01.01.2009 г. до 30.06.2010 г. „съвместна“
търговска дейност няма недължимо платени от „М.“ ЕООД за сметка на „М.О.“ ЕООД разноски. Но дори и да се приеме, че силата
на пресъдено нещо на решението не се разпростира по отношение на настоящия
случай, то извода остава непроменен. Представените към исковата молба
доказателства са косвени по отношение на подлежащия на доказване факт. Проформа
фактурите са с издател ищцовото дружество. в тях няма подпис на представител на
„М.О.“ ЕООД. Няма и счетоводни данни последното да е осчетоводило задълженията
за наем на складови площи. При това положение извода на ССЕ, че „М.О.“ ЕООД
дължи на „М.“ЕООД за ползване на складова площ за периода от 01.01.2009 г. до
30.06.2010 г. сума в размер от 15 323,80лв. без ДДС е изготвено единствено на
база едностранно съставени фактури от ищеца, непотвърдени от третото
неучастващо по делото лице „М.О.“ ЕООД и следователно не ги доказват. Вещото
лице е отразило, че за да изчисли действителния размер на транспортните разходи,
които „М.О.“ ЕООД и „М.“ ЕООД са извършили за периода от 01.01.2009 г. до
30.06.2010 г. е необходимо да се ангажират данни за местоположението на
търговските обекти (или складовете) на клиентите, които са закупували стоки
през периода, разстоянието в км. от тези обекти до складовете на „М.О.“ ЕООД и
„М." ЕООД , информация за броя на доставките до всеки адрес за периода,
данни за вида на МПС, с което „М.О.“ ЕООД и „М.“ ЕООД са извършвали превозите,
среден разход на гориво на МПС, вид гориво и цена на съответното гориво за
периода. Поради липса на такива данни вещото лице посочва, че не може да
отговори на възложените задачи и да изчисли какви разходи за дистрибуцията на
стоките си е спестил „М.О.“ ЕООД за сметка на „М.“ ЕООД. Още повече, че
дейността може да бъде извършвана и с помощ на куриерски фирми и/или чрез лично
получаване на стоката от клиентите. Няма ангажирани и конкретни (преки или
косвени) доказателства за процесния период каква част от служителите на
ищцовото дружество осъществяват дейността (продавали са продукти) на „М.О.“ ЕООД,
за да се изчисли какви разходи за заплати последното спестява за сметка на
ищеца. Същото важи за разходите за гориво, поддръжка на автомобили, канцеларски
материали, куриер, митническо агентийство и телефон. Третото лице не представя
такива данни на експертизата, то не е било задължавано от съда по искане на
ищеца да ги представи и не е изяснен въпроса, дали последното изобщо е в
държане на такива доказателства или не, тъй като на вещото лице е посочено, че
данните не се представят, тъй като са предадени на ищцовото дружество и то не
ги е върнало (ако последното се потвърди, може да се окаже, че именно ищецът
препятства установяването на подлежащите на доказване факти по делото). От това
какви са приходите от дейността на едното и другото предприятие не може да се
изведе правило за разходите им. Няма нормативна база, която да установява задължителни
разходи за дейността на двете дружества, а не е установяван и търговският обичай
за последните. Изготвените алтернативи в заключението на вещото лице на база
съотношението на приходите на двете дружества също не може да се използва,
доколкото не е установена такава зависимост в дейността им. Отделно от това
получената сума при използване на това съотношение не може да се използва
директно, тъй като не е доказано, че двете дружества правят идентични като пера
разходи за дейността. Обстоятелството, че „М.О.“ЕООД в периода 2007 г – 2010 г
е правил по-малко разходи за дейността си, отколкото през следващия период, не
доказва, разходването на средства от ищеца, както и че именно тези средства са
отишли в негова полза.
Следователно
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства налага извода за
недоказаност на вредите и че те са в причина връзка с поведението на ответника.
При това положение исковете за главницата като недоказани следва да се
отхвърлят.
Неоснователността
на исковете за главницата води до неоснователност и на акцесорните претенции за
заплащане на мораторни лихви за забава.
По разноските.
С
оглед изхода на спора право на разноски има само ответника. Последният не
претендира и не доказва направата на разноски, поради което и съдът не му
присъжда такива.
При
тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „М.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** предявява срещу П.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове с
правно основание чл. 145 ТЗ за осъждането му да заплати, както следва: сумата от 19 380.02 лева, която ищецът
без правно основание е заплатил вместо „М.О.“ ЕООД за ползваната от последното
складова площ в находящата се в град София, бул. „********складова база на „Т.“
АД, за периода от 01.01.2009 год. до 30.06.2010 год. включително с която сума е
увреден ищеца, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението; сума в размер
общо на 60 718.83 лева, представляваща други задължителни и неотложни разходи
за търговската дейност на „М.О.“ ЕООД, с оглед спецификата на дейността му,
които разходи за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2009 год. включително,
ищецът, управляван и представляван от ответника, без правно основание е
заплатил вместо „М.О.“ ЕООД, и които по пера са, както следва: разходи за
заплати на служители (управители, търговци, отговорници на складове /
администратори на продажбите/ и шофьори) - 18
982.73 лева; транспортни разходи в страната (разходите за осъщественото от
трети лица (външни транспортни фирми) транспортиране на стоките на „М.О.“ ЕООД
от централната му складова база, в град София, бул. „********складова база на „Т.“
АД, до други складове в страната, собственост на ищеца или наети от него,
ползвани от „М.О.“ ЕООД като регионални центрове за дистрибуция) - 2628,11 лева; разходи за гориво и масла
на автомобили, собственост на ищеца, с които е осъществявано дистрибутирането
на стоките на „М.О.“ ЕООД до крайния клиент, начиная от централния склад (по
отношение клиентите в град София и близките градове) и от регионалните складове
- 9568.70 лева; Други разходи (освен горива и масла) за автомобилите
собственост на ищеца (т.е. разходите, свързани с по дръжката и експлоатацията
на автомобилите, в това число: извършени ремонти, технически прегледи, разходи
за винетни такси, разходи за антифриз, за течност за чистачки, за автомивки, за
паркинг и др.) - 11278.09 лева; разходи за амортизация на
автомобилите собственост на ищеца - 11285.б
лева; Разходи за доставени канцеларски материали - 564.24 лева; разходи за
доставени ел. енергия, вода, отопление - 984.63 лева; Разходи за доставка на
интернет - 233.00 лева; разходи за куриерски услуги - 493.08 лева; разходи за
митническо агентство - 2245.25 лева; разходи за телефонни услуги от
мобилни телефони - 1867.30 лева; разходи за телефонни услуги от
стационарни телефони - 588.40 лева, ведно със законната лихва от
01.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер общо на 30 000,00 лева, представляваща други задължителни и неотложни разходи
за търговската дейност на „М.О.“ ЕООД, с оглед спецификата на дейността му,
които разходи за периода от 01.01.2010 год. до 30.0.2010 год. включително,
ищецът, управляван и представляван от ответника, без правно основание е
заплатил вместо „М.О.“ ЕООД, и които по пера са, както следва: разходи за
заплати на служители (управители, търговци, отговорници на складове
/администратори на продажбите/ и шофьори) - 9491.36 лева;
транспортни разходи в страната (разходите за осъщественото от трети лица
(външни транспортни фирми) транспортиране на стоките на „М.О.“ ЕООД от централната
му складова база, в град София, бул. „*********- собственост на „Т.“ ЕООД, до
други складове в страната, собственост на ищеца или наети от него, ползвани от
„М.О.“ ЕООД като регионални центрове за дистрибуция -1314,05 лева; разходи за
гориво и масла на автомобили, собственост на ищеца, с които е осъществявано
дистрибутирането на стоките на „М.О.“ ЕООД до крайния клиент, начиная от
централния склад (по отношение клиентите в град София и близките градове) и от
регионалните складове - 4784.35 лева; други разходи (освен горива и
масла) за автомобилите собственост на ищеца (т.е. разходите, свързани с
подръжката и експлоатацията на автомобилите, в това число: извършени ремонти,
технически прегледи, разходи за винетни такси, разходи за антифриз, за течност
за чистачки, за автомивки, за паркинг и др.) - 5279.63 лева; разходи за
амортизация на автомобилите по собственост на ищеца - 5642.65 лева; разходи за
доставени канцеларски материали - 282.12 лева; разходи за доставени ел. енергия,
вода, отопление - 492.31 лева; разходи за доставка на
интернет - 116.50 лева; разходи за куриерски услуги - 246.54 лева; разходи за
митническо агентство - 1122.62 лева; Разходи телефонни услуги от
мобилни телефони - 933.65 лева; разходи за телефонни услуги от станционарни
телефони - 294.20 лева, за периода от 01.01.2010 год. до 30.06.2010 год.
включително, ведно със законната лихва от 01.09.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението; иск по чл.86 ЗЗД - мораторна лихва за
забава за в размер общо на 33 644,32 лева, както следва: сума в размер на 5
922.21 лева., претендирана като законна лихва за забава върху сумата от 19
380.02 лева за периода 31.08.2012 г. - 31.08.2015 ; сума в размер на_ 5800.79
лева представляваща законна лихва върху сумата от 18 982.73 лева за периода
31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 803,10 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 2628.11 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.
; сума в размер на 2924,03 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 9 568,70 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на
3446,39 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
11 278.90 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
1724,30 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5 642,65
лв. за периода 31.08.2012 г. – 31.12.08.2015 г. ; сума в размер на 172,44 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 564,24 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 300.88 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 984,63 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ;
сума в размер на 71,20 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата
от 233 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 570,62 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 1867,30 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 150,69 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 493,08 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г •
сума в размер на 686,11 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата 2 245.25 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
179,79 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 588,40 лв.
за периода 31.08.2012 г. - 31.08.2015г.; сума в размер на 2900,40 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 9491,36 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на 401.56 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 1314,05 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.;
сума в размер на 1462,02 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 4784,35 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.; сума в размер на
1613,36 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
5 279.63 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 1669,29
лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5462,65 лв. за
периода 31.08.2012 г.-31.08.2015г. ; сума в размер на 86,21 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 282,12 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 150.45 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 492,31 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ;
сума в размер на 35,59 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата
от 116,50 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума размер на 75,34 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 246,54 лв. за периода
31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на 343,05 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 1122,62 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г.;
сума в размер на 285,31 лв., представляваща законна лихва за забава върху
сумата от 933.65 лв. за периода 31.08.2012-31.08.2015г. ; сума в размер на
89,91 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 294,20 лв. за
периода 31.08.2102 г.-31.08.2015г., като неоснователни и недоказани.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: