№ 177
гр. Пазарджик , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200313 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“Г.П.,
чрез адвокат С.М. против Наказателно постановление № 20-1006-002779 от 25.09.2020г,
издадено от Началник група към Сектор към Областна Дирекция на МВР – Пазарджик, с
което на жалбоподателя е наложена на основание чл. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от
ЗДВП е наложена глоба в размер на 200лв.
С жалбата се иска отмяна на постановлението с твърдения за неговата процесуално-
правна и материално-правната неизправност. Претендират се разноски за адвокат.
Възнаглраждение, каквито са сторени в размер на 300 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, с писмено становище настоява да се потвърди НП и се присъди
юрисконсулско възнаграждение. .
1
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 12.09.2020 г., около 09:00 часа свидетелите полицаи С. и Р. се отзовали на сигнал
за ПТП в Гробищен Парк за гр..Пазарджик. пред самия парк ги очаквал св. Х., който се
представил като участник в ПТП и ги отвел на конкретния парцел на парка, където е
настъпило произшествието - №72.
На място полицаите установили двамата водачи на МПС Тойота с ДКН ***** –
жалбоподателката и на БМВ с ДКН ****** с водач св. Х., между които е настъпило
сблъсъкът. От обясненията на водачите, огледа на място и щетите по МПС-тата полицаите
установили, че жалбоподателката навлязла в неурегулирано кръстовище без да пропусне
десностоящия й св. Х., който навлязъл в същото кръстовище в същото време, позовавайки
се на предимството, с което се ползва съгласно чл. 48 от ЗДвП.
Съставен на място бил протокол за ПТП – л. 7, подписан от двамата участници без
възражения и съдържащ същите констатации като отразените в акта.
Против жалбоподателкаа бил съставен и процесния АУАН, който й бил надлежно
предявен и подписан с връчен препис.
Въз основа на акта е издадено процесното НП.
Двата административни акта - АУАН и НП имат идентично съдържание както
досежно описанието на обстоятелствата , при които е извършено нарушението , така и
относно възприетата правна квалификация на извършеното нарушение. Описанието на
нарушението е свързано с възприето ПТП и причината за него, като обстоятелствата по
извършване на нарушението са подробно и ясно отразени и съответна на тях е възприетата
като виновно нарушена норма на Здвп.
Извън това противоречие в НП , процедурата по издаването, съставянето ,
предявяване и подписване/връчване на административните актове е напълно спазена.
Органите, които са ги постановили, са били материално и териториално компетентни за
издаването им.
Несъстоятелно е твърдението в жалбата, че необсъждането на възражението против
акта е съществено процесуално нарушение. Това никога не е било приемано от доктрината
и практиката като нарушение от категорията на съществените. От съдържанието на НП
става ясно, че при прегледа на административно.наказателната преписка наказващият
орган е взел решение да издаде процесния санкционен акт, против който жабоподателката
е упражнила правото се на защита, подавайки настоящата жалба . Последната тя е
2
приповторила възраженията против акта – виж на л.10, така, че те ще бъдат обсъдени при
настоящия съдебен контрол, който е всеобхватен.
В частта му обаче досежно процесуалната изправност на двама административни
акта не се отриха нарушения, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Не се откри и такова за отмяна при обсъждането по същество.
Напълно безспорен факт е настъпилото ПТП на процесното място и време и между
жалбоподателката и св. Х. като водачи на отразените в акта и в НП МПС .
Безспорно е също така, че то е настъпило на кръстовище, което не е било
урегулирано с пътни знаци за предимство, поради което тай е било приложени правилото
на чл. 48 ЗДвП – на десностоящия. Не се спори също и е установено и от показанията на
всички свидетели и от съставения протокол за ПТП л.7, че десностоящ спрямо автомобила,
управляван от жалбоподателката е бил св. Х. със своя автомобил.
При едновременното навлизане и на двамата в кръстовището, вследствие на
неспазеното от нейна страна предимство, с което се е ползвал водача Х., е настъпил
сблъсък между двете МПС. Напълно иревевантно за настъпване на този сблъсък е
обстоятелството каква е била скоростта на св. Х., тъй като ударът е настъпил единствено и
само поради неспазеното от жалбоподателката предимство, с което той се е ползвал . ако тя
не бе навлязла неправомерно, отнемайки му предимството по чл. 48 от ЗДвп, той й със 100
км/ч да се е движил, би преминал напълно безпрепятствено кръстовището.
От друга страна съвсем не се установи твърдението й, че той се е движил с доста
висока скорост, тъй като от показанията му стана ясно, че дари е наясно с предписанието
на знака , посочен в жалбата ( л. 4) и предписващ скорост от 5 км/ч . Наличието на тази
знак при влизане в парка е потвърдено с показанията на св. Р.. Но – дори и както вече се
посочи, жалбоподателят ( хипотетично, защото не е доказано) да се е движил със скорост,
многократно превишаваща тази от 5 км/ч , причината за настъпване на процесия сблъсък е
само и единствено неспазеното предимство от страна на жалбоподателката.
Затова и правилно й е приписано процесното нарушение и иснователно е
санкционирана за извършването му , поради доказаното ПТП, в хипотезата на чл. 179, ал. 2
вр. ал.1 т.5, пр.“ ЗДВП ( доколкото се касае до неспазени правила за предимство) с
предвидената в твърд размер глоба от 200 лв.
Горното обсъждане води до решение за потвърждаване на НП, което пък предпоставя
неоснователност на заявената с жалбата претенция за разноски , сторени от жалбоподателя
за адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
3
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 20-1006-002779 от 25.09.2020г,
издадено от Началник група към Сектор към Областна Дирекция на МВР – Пазарджик, с
което на Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул.“Г.П., е наложена на
основание чл. чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП е наложена глоба в размер на
200лв
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-
дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4