№ 393
гр. гр. Добрич, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500556 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по
жалба вх.№17172/28.04.2022г. от „***“ЕООД, ЕИК ***, гр.Добрич, длъжник
по изп.д.№2021***0401657 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№*** и район на
действие ОС-Добрич, срещу постановление за разноските , обективирано в
протокол №1/13.04.2022г.
Изразено е несъгласие с възложените в тежест на дружеството
разноски, а именно:сумата от 60лева с ДДС за присъединяване на взискател
счита недължима, тъй като се касае за присъединяване по право на Държавата
за публични вземани; сумата от 120лева без ДДС такси по т.4 и т.5 от
ТТРЗЧСИ счита несъответна на броя на съобщенията и връчванията; сумата
от 351.79лева без ДДС такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ счита за недължима, тъй
като длъжника изпълнил задължението си без да знае за образуваното
изпълнително дело, евентуално неправилно изчислена; сборът от начислените
такси надхвърлял допустимите размери по чл.73а, ал.1, т.5 от ГПК.
Ответникът по жалбата, взискателят Община Тервел не изразява
становище.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага
1
съображения за неоснователност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №2021***0401657 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№***
и район на действие ОС-Добрич е образувано по възлагане на основание
чл.165 от ДОПК във вр. с чл.2, ал.3 от ЗЧСИ от Община Тервел събирането на
лихвоносни парични вземания, установени с Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №2319-1/23.03.2021г. в общ размер от
903.70лева.
Извършено е от ЧСИ проучване за имотно състояние, за наличие или
липса на публични задължения. На 07.02.2022г. е вписана възбрана върху
недвижим имот-нива от 10дка в землището на гр.Тервел, който на
01.03.2022г. е описан и са предприети последващи действия във връзка с
осребряването му чрез публична продан с времетраене 28.03.2022г-
28.04.2008г. С молба вх.№12414/23.03.2022г. длъжникът е представил
доказателства за погасяване на вземанията на взискателя и поискал
определяне дължимите по изпълнението разноски, декларирайки намерение
за плащане и искане за приключване на изпълнението в най-кратки срокове.
Издаденият протокол №1 от 13.04.2022г. съдържа произнасяне на ЧСИ
по отношение на основанието и размера на разноските от общо 914.15лева с
ДДС/описани по пера/. На 15.04.2022г. пълномощника на длъжника е поискал
да бъде снабден с протокола. Няма данни кога същият е връчен на длъжника.
Жалбата срещу определените с него разноски по изпълнението е подадена на
28.04.2022г. На същата дата, с молба вх.№17175/28.04.2022г., длъжникът е
представил и платежен документ за сумата от 914.15лева, преведена по
сметка на ЧСИ. Като основание за плащане е посочен номера на
изпълнителното дело.
С разпореждане от 28.04.2022г. ЧСИ е приключил производството по
изп.дело №2021***0401657 на основание чл.433, ал.2 от ГПК, за което на
същата дата взискателят е уведомен по телефона.
При липса на данни за връчване на протокола за разноските преди
датата 15.04.2022г., срока по чл.436 ал.1 от ГПК, броим от тази дата е спазен.
Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по изпълнението и
е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
2
Въпросът за нейната допустимост е разрешен с определение
№633/03.11.2022г. по ч.гр.д.№505/2022г. на ВАпС.
Жалбата срещу разноските, посочени в протокол №1 от 13.04.2022г.на
ЧСИ е неоснователна.
Начислените в тежест на длъжника такси и разноски са детайлно
конкретизирани в протокола от 13.04.2022г. по основание и размер/каква сума
по кой текст от ТТРЗЧСИ се дължи/ , което предпоставя яснота за длъжника
относно възложеното му задължение за такси и разноски и позволява
извършването от съда на проверка за законосъобразност на база приложените
по делото книжа, удостоверяващи таксуваните действия и сторените
разноски. По силата на правната норма, уредена в чл. 3, ал. 2 ЗДДС, частните
съдебни изпълнители са обявени за данъчно задължени лица, поради което
при събиране на съответните такси за осъществяване на принудителни
действия по изпълнителни дела следва да начисляват и внасят в държавния
бюджет и съответния ДДС, при което длъжникът трябва да понесе всички
разноски по изпълнението, вкл. и "фактически" да заплати дължимия ДДС,
начислен върху съответната такса. Оспорената от длъжника таксата по т.11 от
ТТРЗЧСИ – 60лева с ДДС за присъединяване на взискател е дължима. Касае
се за присъединяване на Държавата като взискател по силата на чл. 191, ал. 3
от ДОПК, съответно чл. 458 от ГПК. По силата на цитираните разпоредби,
Държавата се смята винаги за присъединен взискател в изпълнителното
производство по реда на ГПК за дължимите й публични вземания, размерът
на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на
разпределението. Следователно присъединяването на държавата в
производствата по принудително изпълнение по реда на ГПК е по силата на
закона. В този случай няма възлагане за изпълнение, по смисъла на чл. 426 от
ГПК или чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ, респ.присъединяването не зависи от волята на
Държавата, но не зависи и от волята на органа по изпълнението. Държавата е
задължителен участник в изпълнителния процес при наличие на публични
вземания и предвиденото присъединяване по право на публичните вземания е
от обществен интерес. Това обаче не означава, че присъединяването на
Държавата не създава задължения за такси в полза на ЧСИ. Възложената на
ЧСИ публичноправна дейност по осъществяване на принудителното
изпълнение не се финансира от държавата. Дължимите такси по ТТРЗЧСИ са
нормативно определени и представляват възнаграждението на частния
3
съдебен изпълнител за положения от него труд във връзка с извършените
процесуални действия. Вън от това законодателят не е изключил изрично
задължението за такса при присъединяване на публичните вземания на
Държавата, респ. след като публичните вземания ще се събират в
изпълнителното производство, то по същото следва да се начислят и
предвидените в ТТРЗЧСИ такси по изпълнението. В този смисъл таксата за
присъединяване на Държавата е дължима съгласно ТТРЗЧСИ. По
изпълнителното дело се съдържат доказателства за ползвани
пощенски/куриерски услуги и разходи за получаване на информация и
документи, свързани с длъжника и неговото имущество. Оспорените от
длъжника такси по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпратени по пощата съобщения и т.5
от ТТРЗЧСИ за връчени от служител на ЧСИ съобщения са съответни на броя
и начина на изпратените съобщения и са дължими от длъжника. Дължима е в
посочения в протокола размер и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, начислена върху
размера на паричното вземане на всискателя Община Тервел /по правилото на
чл.26, б.“б“/и Държавата/по правилото на чл.26, б.“в“/, тъй като задълженията
са погасени при висящо изпълнително производство. Пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи с оглед изпълнението на паричното
задължение след образуването на изпълнително производство за събирането
му. След като то е образувано, независимо от способа и механизма на
погасяване /със или без участието на частен съдебен изпълнител/, сумата се
счита "събрана" от този съдебен изпълнител за погасяване на задължението.
Това е така, тъй като изпълнението на паричното вземане следва по време
започването на изпълнително производство по смисъла на чл. 426, ал. 1 от
ГПК, като длъжникът е погасил задължението си в хода на това производство.
Нормата на чл. 73а , ал.1от ГПК предвижда ограничение на общия сбор
от дължимите такси по изпълнението за задължения в размера на най-малко
10% от минималната работна заплата и най-много три минимални работни
заплата. В случая нито една от хипотезите на същата норма не е налице, тъй
като се касае за задължения от 3848.82лева, т.е.над три минимални
заплати/към датата на образуване на производството размера на минималната
работна заплата е 650лева, към дата на обжалваното постановление -
710лева/. В този смисъл начислените такси са дължими и не са прекомерни с
оглед нормата на чл.73а ал.1 от ГПК.
При така установеното, обжалваното от длъжника постановление за
4
разноски, обективирано в протокол от 13.04.2022г следва да се потвърди.
С оглед изложеното , Добричкият окръжен съ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№17172/28.04.2022г. от
„***“ЕООД, ЕИК ***, гр.Добрич, длъжник по изп.д.№2021***0401657 по
описа на ЧСИ Л.Т., рег.№*** и район на действие ОС-Добрич, срещу
постановление за разноските , обективирано в протокол №1/13.04.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5