Решение по дело №200/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 245

28.08.2020 г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:   

                                   

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA

                                                                               2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора Константин Тачев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №200 по описа на съда за 2020 г.

               

Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С решение №17 от 05.03.2020г., постановено по анд № 307/2020г., РС Раднево отменил наказателно постановление № 6461 от 17.10.2019г. на Началник отд. „Контрол по републиканската мрежа“, дир. „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ-София, с което на И.Н.И., ЕГН-********** *** за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и на осн. чл. 53, ал.1 от същия закон му било наложено наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

            Недоволен от решението, останал административно-наказващият орган /АНО/, който го обжалва в срок и с доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът претендира, че РС неправилно възприел и квалифицирал извършеното административно нарушение и съставянето на АУАН, в резултат на който било издадено процесното наказателно постановление /НП/. Неговите изводи били направени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и при неправилно тълкуване на ЗДвП и Наредба №11/2001 на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС.

От свидетелските показания и писмените доказателства несъмнено се установявала описаната в АУАН и НП фактическа обстановка по извършване на нарушението и към момента на констатиране на нарушението водачът не разполагал с валидно разрешително от АПИ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС. Неправилно РС приемал приложимост на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Един от обективните признаци от фактическия състав на нарушението, било управление на извънгабаритно ППС без съотв. разрешение. Тази особеност била причина, правно релевантните факти да се подведат под нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, на чието основание била ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето. Това било видно и от разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗП. Нарушаването на разпоредбата на чл.26, ал.2 и свързаните с нея разпоредби, забраняващи дейности от специалното ползване на пътищата и движението на извънгабаритни ППС без разрешение, съставлявало административно нарушение по чл.53, ал.1 от ЗП и това сочело на правилност на дадената от органа правна квалификация на нарушението.

АНО представил всички доказателства, които подкрепяли административно обвинение, нямало допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН и деянието безспорно се установявало от обективна и субективна страна. По тези съображения се иска от настоящата инстанция да отмени решението на РС и да потвърди процесното НП.

Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представител, който моли съдът да отмени въззивното решение. Претендира и разноски по делото.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

ОП-Стара Загора се представлява от прокурор Тачев, който счита решението на РС за правилно и законосъобразно и като такова следвало да се потвърди.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.

 За да отмени наказателното постановление, РС приел за установена описаната в НП фактическа обстановка, позовавайки се на гласните и писмени доказателства, събрани пред него. От правна страна приел, че така описаното деяние, което се вменявало на наказаното лице, не било съставомерно.

Според РС, повдигнатото обвинение било обосновано с допуснато нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/, а от фактическа страната се основавало на това, че се управлявало ППС с пет оси, като измереното натоварване на задвижващата вторична единична ос на ППС било  12,400 тона над максимално допустимото натоварване на ос от 11,500 тона, както и че при измерено разстояние между осите 1,34 м., сумата от натоварването на тройната ос на полуремаркето била 29,250 тона, при максимално допустимо натоварване на тройната ос от 24 тона. При това положение движението на ППС не можело да се квалифицира като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, която въвеждала забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно било предвидено да бъде допустимо движението на извънгабаритно ППС до определени параметри по маса без издадено разрешение при заплащане на такса и тъй като процесното ППС отговаряло на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001г., то деянието било съставомерно по чл.177, ал.3 от ЗДвП, където се предвиждала санкция за виновното лице в размер от 500 до 3000 лева за управление на ППС, което имало маса, размери и натоварване, надвишаващи нормите, определени от Министъра на регионалното развитие, без да бил спазен установения за това ред. Въпросните норми се установявали в Наредба №11/2001г. и според РС, единствената разлика между двете деяния бил размерът на превишената норма, и когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършвало без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от наредбата на МРРБ, било налице нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и се осъществявал съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършвало без заплатена такса по чл.14, ал.3 от наредбата, се осъществявал съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП. Касаело се за различни хипотези, като се мотивират допълнителни правни доводи в тази насока.

Посочва се още, че съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.167, ал.3, изр. второ от с.з., служителите на АПИ разполагали с правомощието да контролират габаритите на ППС, респ. да съставяли актове за нарушение по този закон и това било в синхрон с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001г. и било въпрос на практическа организация между оторизираните служби при осъществяване на дерогираната им дейност.

Касационната инстанция намира въззивното решение за правилно като краен резултат, но по следните съображения за това:

Спор относно установената фактическа обстановка, така както се описва в процесното НП, не се повдига пред тази инстанция. Според нея, на 11.09.2019г. в 09,50 часа по път II-55, км. 117+100,, посока гр. Раднево – ТЕЦ Марица Изток 2, наказаният управлява съчлинено МПС от посочената марка и модел, което е с две оси и полуремарке с 3 оси. При направено измерване на съчлиненото ППС за установяване спазване на нормите, установени в Наредба №11/2001 на МРРБ, контролните органи установяват, че измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 12,400 тона при максимално допустимо натоварване на същата от 11,500 тона /съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“/, както и че при измерено разстояние между осите от 1,34 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,25 тона, при максимално допустимо натоварване от 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от наредбата. ППС било тежко по см. на чл.3, ал.2 от наредбата и извънгабаритно съгласно §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ. Установява се пред РС, че за тези надвишения, водачът не представя на проверяващите лица от АПИ валидно разрешение или квитанция за заплатени пътни такси за движение на такъв вид ППС.

Настоящата инстанция приема, че тези факти правилно се определят като   нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, според която норма „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, предвид безспорния факт на движение по път на ППС, тъй като чрез тях несъмнено се установява движение на ППС, осъществявано чрез управлението му от наказания водач, което ППС е такова по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г., но за това движение законът изисква представяне на валидно издадено разрешение от компетентния орган, съотв. квитанция за заплатена такса. Административно отговорно лице, според чл.53, ал.1 от ЗП, е всяко физическо лице, което нарушава посочените норми, сред които е и тази на чл.26, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗП.

Описаното в НП съчлинено ППС следва да се определя за такова попадаща по определението, дадено в §1, т.1 от ДР на наредбата, като представляващо състав от ППС по см. на чл.3 от наредбата, който текст препраща към нормите на чл.6 и чл.7 от наредбата.  Съгласно чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от наредбата състав от ППС с пет оси /каквото се описва/, следва да има допустима максимална маса от 40 тона. Отделно в чл.7, ал.1 от наредбата, законодателят установява и допустимо максимално натоварване на ос за ППС, които обаче са важими само, ако ППС има допустима максимална маса по чл.6 от наредбата. 

Освен това и видно от текста на чл.7, ал.1 от наредбата, посочените там стойности се обвързват не само с факта, че ППС има допустима максимална маса, но и с факта дали ППС е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или е такова без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване.

 Самият орган в даденото от него описание на фактите от обективната действителност не обективира на първо място дали проверяваното ППС /съчлинено и с пет оси/ е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или е с такова без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване и на второ място не визира изрично каква е общата маса на ППС, дали е под 40 или над 40 тона, т.е. дали е в рамките на установеното в чл.6 от наредбата.

Както вече се приема в Решение №119/29.06.2020г. по канд № 97/2020г. на същия състав, налице е непълнота на описанието от обектвна страна на извършеното деяние. Органът претендира вменяване на  нарушение, свързано с превишаване на допустимите максимални натоварвания на ос за ППС, регламентирани в разпоредбата на чл.7 от Наредбата, които обаче са важими само и единствено, ако ППС има допустимата максимална маса съгласно посоченото в чл.6 от същата Наредба. Изрично в този смисъл е чл.7, ал.1 от Наредбата, който гласи „допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1…“, т.е., за преценката дали има допустимо или е налице надвишение на допустимото максимално натоварване на ос за ППС, това ППС трябва да има допустими максимални маси по чл.6, ал.1, а не да ги превишава. В разглеждания случай се визира движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси и полуремарке с три оси, което съгласно чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредбата, трябва да е до 40 тона. В конкретно даденото описание на нарушението нито в АУАН, нито в наказателно постановление обаче се визира конкретна стойност на максималната маса на процесното ППС, но за квалифициране на деянието като нарушение на стойностите на допустимо максимално натоварване на оси, следва ППС да има допустима максимална маса. Обстоятелство, което не се визира изрично. В случай обаче, че процесното ППС има маса, по-голяма от максимално допустимата такава по чл.6, ал.1, тя от своя страна няма да се явява определяща за стойностите на максимално допустимото натоварване на ос по чл.7, ал.1 от наредбата. Тогава обаче ще има нарушение на изискванията за достима максимална маса на ППС, което обаче вече не подкрепя конкретната правна квалификация, което органът дава на установените и описани в акта и НП факти от обективната действителност.

От друга страна, настоящата инстанция установява и още един съществен пропуск на конкретното административно – наказателно обвинение. В акта и в НП се сочи, че движението на въпросното ППС е по път II-55, който несъмнено е включен в Приложение 2 към наредбата под т. 12, но касае участъка в о.п. Дебелец - Килифарево - Гурково – Долно - Паничево - Нова Загора, който по никакъв начин не се визира в НП. В НП макар и да се сочи път II-55, допълнително се уточнява, че движението е в участъка на км. 117-100 в посока гр. Раднева – ТЕЦ Марица Изток 2, който обаче участък не е в обхвата на път II-55, а евентуално се включва в участък от път III-554: Нова Загора – Раднево – Гълъбово – Симеоновград – Харманли. Налице е недопустимо противоречие в мястото, за което се претендира, че се извършва нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Наредба №11/2001г., което следва да се определя като съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на наказаното лице. 

Предвид на горното, крайният правен извод на РС за отмяна на процесното НП се явява правилно изведен и решението като валидно, допустимо и съответно на закона следва да се остави в сила. По делото не се претендират разноски, поради което и такива не следва да се бъдат присъждани.

Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорски административен съд, трети касационен състав

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №17/05.03.2020г., постановено по  а.н.д. № 307/2019г. по описа на Районен съд Раднево.

 

Решението е окончателно.

  

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                  2.