№ 200
гр. Велико
Търново, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на
двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С. като
разгледа докладваното от съдията И. Янева
адм.дело N 343 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от
АПК.
Образувано е по жалба на Н.И.П. *** против Решение № 1012-04-26#13 / 28.04.2023г. издадено от
Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 0-04-999-00-**********
/ 15.03.2023г., с което е отказано изплащането на парично обезщетение за общо
заболяване на лицето по болничен лист № Е20230152529. В жалбата
се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закони.
Изложени подробни доводи
за наличието на трудово правоотношение, като в деня преди болничния по график
не е следвало да бъде на работа. Моли се за отмяна на атакувания административен акт.
Ответната
страна, Директор на ТП на „НОИ” – Велико Търново, чрез
процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Решение № 1012-04-26#13 / 28.04.2023г. издадено от Директора на ТП на НОИ
Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 0-04-999-00-********** / 15.03.2023г.,
с което е отказано изплащането на парично обезщетение за общо заболяване на
лицето по болничен лист № Е20230152529.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Между
Н.И.П. /работник/ и ЕООД „Турист инвест – 2000“ на 10.06.2022г. е сключен
трудов договор за изпълнение на длъжността обслужващ бюфет лавка в заведение за
бърза закуска в гр.Горна Оряховица. Н.П. е с призната 80% неработоспособност
съгласно Експертно решение на ТЕЛК. На 24.01.2023г. на П. е издаден болничен
лист за 14 дена домашно лечение считано от 24.01.2023г. до 06.02.2023г., който
е надлежно заплатен от НОИ. На 13.02.2023г. е издаден болничен лист за 6 дни
болнично лечение и 30 дни домашно лечение за периода от 08.02.2023г. до
15.03.2023г. Във връзка с този болничен лист работодателят издава удостоверение
до НОИ, в което посочва, че към датата на временната неработоспособност лицето
не е осигурено за съответния риск, както и че болничния лист е представен на
осигурителя на 20.02.2023г. От контролния орган е изискана допълнителна
информация от работодателя относно полагането на труд или отпуск от П. на
07.02.2023г., в отговор на която в писмо е заявено самоволно отсъствие от
работа на лицето за дати 07, 08 и 09.02.2023г., за което му е поискано писмено
обяснение. Въз основа на тези данни е издадено разпореждане № 0-04-999-00-**********
/ 15.03.2023г., с което е отказано изплащането на парично обезщетение за общо
заболяване на лицето по болничен лист № Е20230152529 за периода 08.02.2023г. –
15.03.2023г. Срещу разпореждането постъпва жалба от П., във връзка с която са
събрани допълнително доказателства. Част от тези доказателства са предоставени
от работодателя – трудово досие на работника, график за работното време на
работника за м.02 и 03.2023г., правилник за вътрешния трудов ред, Докладна
записка и писма до П. от работодателя. Въз основа на тези доказателства
горестоящия административен орган приема, че на 07.02.2023г. /денят след
изтичане на болничния лист/ П. е следвало да работи 8 часова смяна, за което е
надлежно уведомен от работодателя на 30.01.2023г., но не се е явил на работа,
не е бил и в отпуск, поради което не е осигурен. След като в деня преди
настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено, то не е
изпълнено условието на чл.40, ал.1 от КСО лицето да е осигурено към датата на настъпване
на неработоспособността и отказът на за изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност е потвърден.
В
хода на настоящото производство нови доказателства не се представят от страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от от компетентен орган,
в изискуемата форма и при спазване на процесуалните правила по издаването му.
Настоящия състав намира решението за постановено в нарушение
на материалния закон.
Основният спорен въпрос между страните е наличието на
осигуряване на 07.02.2023г. От работодателя изрично е декларирано липсата на
осигуряване на този ден поради самоотлъчка на работника. Същевременно от П. се
твърди липсата на самоотлъчка поради липсата на задължение за явяване на
работа. Административния орган приема, че този спор между страните може да бъде
разрешен по реда на чл.357, ал.1 от КТ, П. не представя доказателства за това,
че 07.02.2023г. за него е почивен ден, поради което приема тезата на
работодателя за самоотлъчка и липса на осигуряване.
На първо място следва да се отбележи, че събраните
допълнително от работодателя доказателства, включително и график за работа, не
са предоставени на жалбоподателя и той не е могъл да изрази становище по тях.
Едва от текста на оспореното решение на горестоящия орган същия разбира за
поведението на своя бивш работодател и неговото твърдение за самоотлъчка.
На второ място административния орган излага две
противоречиви становища – както за наличието на спор между работодател и
работник, така и за правилно поведение на работодателя при отразяването на
07.02.2023г. като самоотлъчка и липса на основание за осигуряване през този
ден. Ако е налице спор между работник и работодател, разрешим по реда на чл.357,
ал.1 от КТ, то е следвало да се изискат доказателства за образуването на такова
производство и производството по искането за изплащане на обезщетение за
временна неработоспособност е следвало да бъде спряно.
Ако все пак органите на НОИ разполагат със собствена
компетентност да извършат преценка относно наличието на основание за
осигуряване, включително и преценка дали е налице самоотлъчка, то липсва
проведено задълбочено изследване на въпроса. Дори и представените към
административната преписка доказателства будят съмнение в добросъвестността на
работодателя в конкретния случай. Както вече бе отбелязано работника е с 80%
намалена работоспособност. В представеното трудово досие е налице заключение за
пригодността на работещ да изпълнява даден вид работа, в което изрично е
вписано „без наднормен физически труд, ненормиран дневен работен график, нощен
и извънреден труд …“. В представените графици за работа на лицето са вписани
два вида работно време – от 8 часа и от 12 часа, като предвижданията в графика
включват по две последователни 12 часови смени. Тези смени са очевидно в
нарушение на даденото заключение за пригодността на П. да извършва извънреден
труд. При съпоставка на двата представени графика се установява различие както
в часовете на полагане на труд, така и в работните дни. През м.02.2023г.
работните смени са 8 и 12 часови, като графика е два дни работа и два дни
почивка, независимо дали е събота и неделя. През м.03.2023г. работното време е
само 8 часово и е предвидена петдневна работна седмица с почивки събота и
неделя. При липсата на данни за работно време на обекта и други служители не е
ясно на какво се дължи тази разлика.
Основния довод на съда за недостоверност на предоставяните
от работодателя данни е наличието на съзнателно подвеждане на контролни органи
с документ с невярно съдържание. Представения график за работно време на Н.П.
за м.02.2023г. е със саморъчно вписване „запознах се“ подпис и дата
30.01.2023г. Това отбелязване не е извършено от П., а от И.Н.. Това е видно
както от очевидното несъотвествие на ръкописния текст на отбелязването с
ръкописните молби на П. за назначаване, жалби и обяснения, така и от очевидното
несъответствие на положените подписи. Текстът е идентичен с текста, положен под
Правилник за
вътрешния трудов ред, където обаче изрично са вписани и трите имена на лицето.
Дори без специални знания се установяват посочените разлики. Обстоятелството,
че при удостоверяването на запознаване с документа не са вписани трите имена на
лицето, което се е запознало с графика сочи на съзнателно извършена
манипулация, водеща до внушение, че именно работника, за когото се отнася
графика, се е запознал с него. Защо е необходимо трето лице да се запознава с
графика на П. и да удостоверява това с подпис и дата е въпрос на който не е
търсен отговор. Създаването на документ и използването му с различна цел води
до извод за недобросъвестност на работодателя и основателност на наведените от
работника твърдения относно работното му време. Игнорирането на тази информация
и даването на превес на твърденията на работодателя водят до неправилно
приложение на закона в конкретния случай.
След като от материалите по
административната преписка не се установява задължение на работника П. да
престира труд на 07.02.2023г., то в нарушение на закона неговия работодател не
го осигурява за този ден, респективно в нарушение на закона е прието от
административните органи липса на предпоставка за изплащане на обезщетение за
временна неработоспособност на осигуреното лице Н.П..
По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорения акт
следва да бъде отменен, а преписката върната на компетентния орган за ново
произнасяне по искането за изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност съобразно дадените в настоящото решение указания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-04-26#13 / 28.04.2023г. издадено от Директора на ТП на НОИ
Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 0-04-999-00-********** / 15.03.2023г.,
с което е отказано изплащането на парично обезщетение за общо заболяване на
лицето по болничен лист № Е20230152529.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: