РЕШЕНИЕ
№ ……………
гр. София,
09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на
двадесет и седми януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Снежана Тодорова
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско
дело № 13899 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет
на разглеждане са предявени от Г.В.М., М.Р.М., Д.Р.Н.
и Р.Р.М., чрез родител и законен представител Д.Р.Н. срещу
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) искове с правно основание чл.78,
ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Ищците
твърдят, че Р.М. е заемал длъжността „полицай“ при СДВР. На 11.08.2019 г. при
изпълнение на служебните си задължения Р.М. претърпял ПТП по вина на водача на
товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *******. В резултат на пътния инцидент Р.М. ***,
че реализиралият се инцидент съдържа предвидения от законодателя фактически
състав, характеризиращ злополуката като трудова – констатации, отразени във
влязло в сила Разпореждане № 29149/16.03.2020 г. на ТП на НОИ София град.
Ищците посочват, че по смисъла на чл. 142 ЗМВР починалият е бил държавен
служител, който заемал длъжност в полицейски орган. За разлика от държавните
служители и лицата на трудов договор, служителите на МВР не могат да получат
справедливо обезщетение за всички претърпени от тях неимуществени вреди, ако по
отношение на претенцията е приложим редът, уреден в ЗМВР. Субсидиарно
приложение следва да намерят разпоредбите на ЗДСл. Твърди се ищците Г.М. –
баща, М.М. – майка, Д.Н. – лице във фактическо
съжителство с Р.М. и Р.М. – син, да са претърпели неимуществени вреди в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента. Отношенията между починалия и ищците
били основани на обич, доверие, изключителна привързаност. Той се грижел както
за семейството си, така и за своите родители. По изложените съображения се иска
осъждане на СДВР да заплати на Г.М. и на М.М. по 130
000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, на Д.Н. - 110000 лв. ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, на Р.М. – 160000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В
отговор на исковата молба ответникът СДВР излага съображения за недопустимост
на предявените искове. Посочва, че на основание чл. 238 ЗМВР носи ограничена
имуществена отговорност. Посочва, че е заплатил на наследниците на Р. М. еднократни обезщетения по чл. 238 ЗМВР.
Оспорва Д.Н. да има качеството наследник и същата да е била във фактическо
съжителство с Р.М.. Твърди, че липсва противоправно
поведение от страна на работодателя. Прави възражение за съпричиняване
поради нарушение на правилата на ЗДвП и управление на МПС от страна на Р.М. със
скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението, аргумент за
което е и липсата на спирачен път. Касае се за груба небрежност. Посочва, че по
тази причина е прекратено и образуваното сл. дело 45/2019 г. на ОСлО при ОП Перник, пр. пр. 2110/2019 г. Липсват медицински
удостоверения за твърдените мъка, тъга и усещане за празнота, изпитвани от
ищците. Наред с това се посочва, че претендираното
обезщетение не е съответно на чл. 52 ЗЗД.
В
съдебно заседание ищците, чрез адв. Р., поддържат
предявените искове. Ответникът, чрез юрк. В., оспорва
исковете. Събраните по делото доказателства анализират в писмени бележки.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
24.07.2018 г. Р.М. е сключил със Столична дирекция на вътрешните работи договор
№ 513р-61899/25.07.2018 г, по силата на който заема длъжността „стажант“ със
срок за обучение до 01.02.2019 г. На 01.03.2019 г. Р.М. встъпва в младши
изпълнителска длъжност полицай в 02 група на сектор „С1“ към отдел
„Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения
ред“ при СДВР с посочено наименование на длъжността „младши инспектор“.
Р.
Г. М., роден на *** г., е починал на 11.08.2019 г., съставен е акт за смърт №
04/12.08.2019 г. на с. Старо село, община Радомир. Негови родители са М.М. (майка) и Г.М. (баща).
В
съставеното медицинско свидетелство за смърт № 370/12.08.2019 г. е отразено, че
причина за смъртта е разкъсване на сърцето и околосърцевата
торбичка, счупване на ребрата двустранно и на гръдната кост в резултат на
управление на лек автомобил и последвал сблъсък с товарен автомобил.
С
решение № 107/01.07.2020 г. по гр. дело № 23/2020 г. на КнОС
е признато за установено по иск с правно основание чл. 69 вр.
чл. 72, ал. 2 СК, че биологичен баща на роденото на *** г. от ищцата Д. Р.Н.
дете Р. Д.Н.е Р. Г. М..
В
Декларация за трудова злополука, подадена от работодателя, е отразено, че
злополуката е станала на път АМ „Струма“ км. 36“300, общ. Радомир, обл. Перник, в посока на движение от гр. Дупница към гр.
София. Посочено е, че това е обичайния път на пострадалия за отиване на работа,
а в докладна записка от 12.08.2019 г. е отразено, че за времето от 6:30 до
18:30 часа на 11.08.2019 г. Р.М. е бил назначен в наряд. С разпореждане № 29149/16.03.2020
г. на ТП на НОИ София Град е прието, че станалата с Р. Г. М. злополука около
5:05 часа на 11.08.2019 г. се приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за
социалното осигуряване. Като необжалвано, разпореждането е влязло в сила на
30.04.2020 г. В приетия по делото месечен график за август 2019 г. е посочено,
че в дните 9-10 август Р.М. е бил в почивка.
В
молба от 18.01.2023 г. ответникът заявява, че на наследниците на Р.М. не е
изплащано обезщетение по чл. 238, ал. 2 ЗМВР. На родителите е изплатена
еднократно на основание чл. 234, ал. 6 вр. ал. 1 ЗМВР
сума в размер на 521,62 лв.
За
установяване механизма на ПТП по делото са събрани писмени, гласни и веществени
доказателства (фотоалбум), както и експертизи. Показания за инцидента дава
свидетелят С.М.К.. Свидетелят сочи, че притежава товарен автомобил „ДАФ“. В
края на лятото на 2019 г. тръгнал с товарния автомобил от Дупница към София,
бързал да вземе лекия си автомобил и да отидат със съпругата му на почивка.
Около 4:30 – 5:00 часа на автомагистрала „Струма“ спрял на бензиностанция, за
да си купи винетка, забавил се 15-20 минути. Потеглил отново и на разклона за
с. Диканя чул силен удар и помислил, че е гръмнала автомобилна гума. По това
време навън било тъмно, преди развиделяване. Камионът бил натоварен с 5 тона
въглища в каросерията, която била затворена – обезопасена с покривала, които
лично свидетелят завързал. Помни, че покривалата били вързани, защото след това
давал дел да се върже капака на камиона, тъй като от удара всичко било „почнало
да изтича“, било изпотрошено. Въглищата изтекли по пътя и върху колата, която
го блъснала. Не помни какви са били щетите по двата автомобила, тъй като
изпаднал в шок от гледката. Не помни дали за превоза е бил съставен пътен лист,
издадени му били документи, но не ги пазел. При предявяване на фотоалбума
свидетелят посочва, че тентата на снимката на л. 18 от фотоалбума не била
опъната със специални водачи, а с ластици. Тентата била поставена вечерта преди
да тръгне да шофира, лично свидетелят се е уверил, че тя е вързан с един-два
ластика. Не може да каже откъде се получил отворът, който се вижда на фиг. 18.
Посочва, че освен задните светлини камионът бил означен със задни табели и
лента – светлоотразителна на капака и една голяма
лента 1-2 метра. Преди сблъсъкът товарният автомобил се движел със скорост
50-60 км/ч. В този участък пътят бил равен, наклон започвал на завоя преди
Старо Село. След ударът свидетелят завил с товарния автомобил към аварийната
лента и продължил да кара, искал да отиде до „широкото на Старо село“, мислел,
че ще сменя гума. В един момент усетил, че е нещо друго, спрял и след това
изпаднал в ужас. След това дошли хора, полицаи, нямал спомени. Когато се върнал
на мястото всичко вече било раздигнато.
В
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р
А.Т.М. и инж. А.П.А. се посочва, че в резултат на процесния
инцидент Р.М. е получил следните телесни увреждания: закрита гръдна травма:
охлузвания на гръдния кош отпред, напречно счупване на гръдната кост и от 2-ро
до 5-то ребра двустранно, разкъсване на околосърцевата
торбичка, разкъсване на дясната сърдечна камера, излив
на 3,5 лв. в гръдната кухина; травма на меките тъкани на главата: разкъсно-контузна рана в теменната област на главата с кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна
обвивка, охлузване на носа, охлузване в лява яблъчна
област, травма на меките тъкани на крайниците: кръвонасядане
по дясно и ляво коляно, охлузване по предната повърхност на лявата подбедрица. Според експертите между процесното
ПТП и получените увреждания съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка. Причината за смъртта е гореописаната закрита гръдна травма с несъвместимо
с живота разкъсване на сърцето. Смъртта е настъпила до 10 минути от инцидента.
Уврежданията се дължат на силен удар с направление отпред назад за гръдния кош
отпред и на удара на тялото във волана на автомобила. Не може да се отговори с
точност какви увреждания би получил пострадалият при правилно поставен
предпазен колан. При все това експертите са категорични, че при правилно
поставен предпазен колан и при челен удар тялото би било фиксирано от колана и
не би се ударило във волана. Допълнително се посочва, че при еквивалентна
скорост на удара около 50-55 км/ч в момента на удара и правилно поставен
предпазен колан не биха се получили смъртоносни увреждания за пострадалия.
В
съдебно заседание експертите допълнително разясняват, че деформациите на автомобила
са в дясната страна, лявата част на автомобила е „подвряна“ и в предния ляв
ъгъл почти няма деформации, а таблото е завъртяно на определен ъгъл. Хлътването
на волана напред до арматурното табло е в резултат от удара с тялото на
пострадалия. Инж. А. разяснява, че процесният
автомобил е оборудван с предпазни колани с пиропатрони,
които при задействане са по-ефективни от обикновените инерционни предпазни
колани. При скорост 50-60 км/ч не позволяват тялото на водача да достигне до
волана. Дори да има някакъв контакт, какъвто според експерта не би трябвало да
има, то този контакт би бил минимален. Д-р М. допълва, че при посочената
скорост могат да се получат някакви увреждания, но те не биха били смъртоносни.
Малко вероятно обаче е дори да се получи съприкосновение. Въздушната
възглавница не е задействана, не може да се каже по каква причина.
По
делото са приети Автотехническа експертиза и
допълнение към същата, изготвена от вещото лице инж. В.И., както и Комплексна автотехническа,
физическа и химическа експертиза, изготвени от инж. С.М. (автотехник), доц. д-р Р.Г. (химик) и д-р Б.П.П. (физик). Съдът основава изводите си на комплексната
експертиза като приема, че вещото лице инж. И. няма необходимите специални
знания по физика и химия за отговор на въпросите, касаещи частта относно въглищния
прах в товарния автомобил и евентуалното засягане на видимостта на водача Р.М..
Същевременно, от значение за изясняване на делото е именно комплексния отговор
на експертите на поставените задачи. Ето защо и само втората експертиза ще бъде
ползвана при постановяване на настоящия съдебен акт.
Експертите
отбелязват, че на 11.08.2019 г. около 5:00 часа, л.а. „Опел Астра“
С рег.№*******, управляван от водача Р. М., при движение по платното на АМ
„Струма в посока от юг на север, се е
ударил с т.а. „ДАФ“ рег.№ *******, управляван от водача С.К. в момент, когато
последният се е движел пред л.а. „Опел“. Произшествието е настъпило на наклонен
нагоре и равен участък от пътя в зоната на ляв завой след удара и прав участък
преди удара, при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена
светлина - автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на произшествието
има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. На
местопроизшествието, въглищния прах от товара в т.а. „ДАФ44 е бил много малко
или никакъв, поради което оптичната плътност е била малка, а видимостта е била нормална
за тъмната част на денонощието. Скоростта на т.а. „ДАФ“ непосредствено преди
задействане на спирачната му система (и в момента на удара) е била около 71 km/h. По делото няма достатъчно данни за определяне на
скоростта на л.а. „Опел Астра“ по изчислителен път.
На местопроизшествието има знак за ограничение на скоростта до 120 km/h при което анализът от експертите по делото е извършен
с тази скорост на л.а. „Опел“. Според експертите е било възможно отделяне на
въглищен прах при транспорта на въглищата, но на мястото на катастрофата
отделеният прах ще е нищожен. Дори да се приеме в най-лошата възможна хипотеза
- висока прахова концентрация - над 0.1 g/m3,
видимостта ще е над 100 m за светещи и осветени обекти. Запрашването, ако
въобще е имало такова, може да възпрепятства в известна степен определянето на
формата и контурите, но не би скрило светлините от камиона. Експертите
разясняват, че за обезопасяване на товара е следвало да се използват покривала.
Размерът на единичния отвор на покривала трябва да бъде по-малък от най-малката
част от праховия материал. Скоростта на л.а. „Опел“ е
била по-висока от тази на т.а. „ДАФ" и така л.а. „Опел“ е настигнал т.а.
„ДАФ“. Водачът на л.а. „Опел Астра“ е имал техническа
възможност да забележи движещия се пред него т.а. „ДАФ'" на разстояние
най-малко 70 м. при условия - движение на къси светлини на л.а. „Опел“ и
никакво осветление на т.а. „ДАФ“. При движение на дълги светлини на л.а. „Опел Астра“ и никакво осветление на т.а. „ДАФ“, водачът на л.а.
„Опел Астра“ е имал техническа възможност да забележи
движещия се пред него т.а. „ДАФ“ на разстояние най-малко 150 м. При движение на
къси или дълги светлини на л.а. „Опел“ и работещи габаритни светлини на т.а.
„ДАФ“, водачът на л.а. „Опел Астра“ е имал техническа
възможност да забележи движещия се пред него т.а. „ДАФ“ на разстояние над 200 м.
Водачът на л.а. „Опел Астра“ е имал техническа
възможност да забележи движещия се пред него т.а. „ДАФ“ на разстояние над 100 m
при светещи габаритни светлини на т.а. „ДАФ“ и запрашване от товара с въглища в
най-лошата възможна хипотеза при максимално отделяне на прах предвид товара и
изминатото разстояние.
Според
вещите лица водачът на л.а. „Опел“ не е реагирал при настигане на т.а. „ДАФ“ и
така е настъпил удар в предната част на л.а. „Опел“ и в задна част на т.а.
„ДАФ“. След удара т.а. „ДАФ“ и л.а. „Опел“ са продължили движението си заедно,
по направление на протривната следа от блокираната
предна дясна гума на л.а. „Опел“, като водачът на т.а. „ДАФ“ е отклонил
автомобила на дясно и плавно е спрял, като автомобилите са се установили на
местата и в положенията отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
В
съдебно заседание вещите лица допълнително разясняват, че по делото няма данни
за твърдяно запрашаване и те не допускат да е имало,
но дори и такова да се предположи, светлините продължават да са видими. Изводът
е същият дори и при неработещи задни светлини на камиона. Т.е. с всички
условности и хипотези, за които по делото няма обективни данни, водачът на
лекия автомобил би могъл да възприеме своевременно товарния автомобил, да
намали скоростта и така да избегне настъпването на произшествие.
По
отношение на претърпените от ищците болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.Й.Л.. Свидетелката сочи, че с
починалия Р.М. били комшии, живеели в къщи-близнак. В съседната къща живеели
майката на Р. – М., баща му Г., както и жената, с която живеел във фактическо
съжителство от 2016 г. – Д.. Р. и Д. имали дете, което също се казва Р.М..
Приживе Р. помагал на семейството си, поемал плащане на сметки, ремонти,
изграждане на третия етаж на къщата, където Р. да се отдели с Д.. Бащата на Р.
е полуинвалид, Р. му помагал с каквото можел.
Свидетелката посочва, че семейството трудно понесло смъртта на Р.. Били
щастливо семейство в очакване на бебе, а след смъртта всичко се преобърнало на
180 градуса. Майката на Р. през ден ходела на гробища, постоянно плачела. Д. и
бебето Р. продължавали да живеят при свекър си и свекърва си, разчитали на
подкрепата им. След инцидента семейството станало някак по-мълчаливо, не
излизали.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна.
Съдът
намира, че настоящият спор следва да се разгледа по реда на чл. 78 ЗДСл. Съдът
споделя съдебната практика, според която правилото на чл. 238 ЗМВР има за цел
да създаде благоприятен режим за служителите, като им гарантира по-опростен и
бърз ред за получаване на фиксирано по размер обезщетение за понесени по служба
телесни увреждания /без да е необходимо да прибягват до съдебни процедури и
свързаните с тях забавения и тежести/, а не да ги лиши от възможността да
търсят по съдебен ред обезщетение за вредите, които надхвърлят по размер
предвиденото в закона обезщетение. Обратното би означавало служителите със
статут по ЗМВР да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо други
държавни служители, както и спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения относно правото на обезщетяване на вреди от трудова злополука,
без тази разлика да е обоснована – да преследва правомерна цел и да е налице
пропорционалност между преследваната цел и използваните средства, в това число
с оглед изискванията на чл. 14 ЕКПЧ вр. с чл. 1
Протокол 1 (в този смисъл Определение № 50693 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1405/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 118 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 2678/2020 г., III г. о., ГК).
Съобразно
разпоредбата на чл. 78. (1) от Закона за държавния служител за вреди от трудова
злополука и професионално заболяване, които са причинили временна
неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната
администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по
назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им. Изключение,
поради което отговорността на работодателя не следва да е се ангажира, е ако пострадалият
е причинил умишлено увреждането. Ако се установи, че пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, отговорността на
съответната администрация може да се намали.
Р.М.
е бил държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори, а
и събраните по делото доказателства установяват, че смъртта на Р.М. е настъпила
на 11.02.2020 г. при придвижването му към работното място, като същата има
характер на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, призната по
съответния административен ред от ТП НОИ с разпореждане, влязло в сила като
необжалвано на 30.04.2020 г.
Отговорността
на работодателя се ограничава или изключва в изрично посочените в чл. 79 ЗДСл
хипотези, поради което същата следва да се ангажира и в хипотезата като процесната, от която е видно, че водачът на т.а. „ДАФ“ с
рег. № ******* не е нарушил правилата за движение и пътният инцидент е настъпил
изцяло по вина на пострадалия М.. Съдът намира, че не следва да обсъжда
наведените от ищците възражения за превозване на товар в отклонение на
нормативните предписания, доколкото тези обстоятелства обуславят
административна отговорност на водача, която е извън предмета на настоящия спор.
Не
се събраха доказателства да е налице умишлено поведение на пострадалия, поради
което ал. 1 на чл. 79 е неприложима. По отношение ограничаване отговорността на
работодателя в хипотезата на груба небрежност от страна на пострадалото лице
съдът взе предвид следното.
Грубата
небрежност е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за
безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на
нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове
дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на
правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина,
тъй като и съпричиняването при допусната груба
небрежност има своите степени. (така Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., ГК).
Събраните
доказателства установяват, че Р.М. е управлявал л.а. „Опел“ по автомагистрала
„Струма“ в посока от юг на север, като е настъпил удар с т.а. „ДАФ“. Съдът
намира, че в нарушение на правилото на чл. 23 ЗДвП Р.М. не е осигурил
необходимата дистанция от движещото се пред него превозно средство, а в
нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е намалил скоростта,
приближавайки товарния автомобил, съответно – не е предприел спиране, с цел предотвратяване на
произшествието. От данните по делото е видно, че няма следи от спирачен път.
Основен
спорен момент е дали товарният автомобил е бил видим за водача на лекия
автомобил. За да отговори на този въпрос съдът взема предвид изводите на
комплексната експертиза, според която ако се допусне да е имало разпрашаване на въглищен прах, то за изминатото разстояние
от Дупница до разклона за Долна Диканя – 28 км., този прах се е издухал много
преди катастрофата, а остатъчната концентрация не би довела до смущения във
видимостта, вкл. при най-висока прахова концентрация
от 0,1 g/m3. На снимките от фотоалбума се виждат изсипани бучки
от въглищен прах (в резултат на сблъсъка), което обаче е различно от фините
частици, които биха се разпрашавали във въздуха по
време на движение. Експертите отчитат концентрацията на въглищен прах като
много малка или никаква, с малка оптична плътност. Това води до извод за
нормална (обичайна) видимост за съответния времеви период - тъмна част от
денонощието. Ето защо и при допуснато нарушение от страна на водача на товарния
автомобил – непоставен брезент върху товара от въглища, непосредствено преди
мястото на инцидента, няма данни за разпрашаване на
въглищен прах в степен и концентрация, водещи до невъзможност водачът на лекия
автомобил своевременно да възприеме наличното препятствие, респ. да избегне
настъпването на удара с движещия се отпред товарен автомобил. По тези причини
съдът намира, че за водача на лекия автомобил Р.М. ударът е бил изцяло
предотвратим и е настъпил в резултат на негово противоправно
поведение при нарушени правила за движение по ЗДвП.
На
следващо място съдът взема предвид изводите и на комплексната Съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, според която при
настъпилото ПТП при поставен предпазен ищецът не би се ударил с тяло във
волана, респ. не би получил закрита гръдна травма. Според експертите въпреки
инцидента смъртта на ищеца е била изцяло предотвратима. Поведението на ищеца е
в нарушение на правилото на чл. 137а ЗДвП.
Съдът
намира, че така констатираните нарушения могат да се подведат под понятието
груба небрежност по смисъла на чл. 79 ЗДСл в смисъла на липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. Двете нарушения на правилата на ЗДвП са зависели изцяло от
поведението на пострадалото лице. Ето защо при съобразяване на двете допуснати
нарушения съдът определя 60% съпричиняване.
По
отношение кръга лица, легитимирани да получат обезщетение по чл. 78 ЗДСл съдът
съобразява съдебната практика, според която претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ,
респ. по чл. 78 ЗДСл не се основава на наследствени права, съгласно правилата
за наследяване по Закона за наследството, а на лично претърпени неимуществени
вреди от смъртта на пострадал при трудова злополука, както е посочено в т. 2 от
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република
България, при смърт на пострадалия при непозволено увреждане, каквото безспорно
е трудовата злополука, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед
наследствените им права. Ето защо лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, от
което съжителство е родено и дете, като най-близък негов родственик има право
на обезщетение за преживените морални страдания от смъртта му (Решение № 115 от
15.11. 2018 година, Трето гражданско отделение, гр.д. № 4455/2017 година, ВКС).
По
отношение на детето Р.Р.М. съдът взема предвид, че
макар и родено след смъртта своя баща, детето има качеството наследник и също
търпи неимуществени вреди.
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита
от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение.
Съдът
съобразява необратимите последици от настъпилата трудова злополука, довела до
смъртта на Р.М.. Събраните по делото доказателства установяват изключително
силната и тясна връзка между починалия Р. Г. М., неговите родители Г.М. и М.М., лицето, със което е съжителствал фактически - Д.Н. и от
която след смъртта му е родено детето Р.Р.М..
Установи се, че те са живеели в едно домакинство, помагали са си финансово и
със взаимни грижи. Загубата за всички от тях и към настоящия момент е
непрежалима, като детето Р. е безвъзвратно лишено от възможността да създаде и
да се радва на връзката със своя баща.
Съдът
съобразява и твърдението на ответника с уточнителна молба
от 18.01.2023 г., че не е изплащано обезщетение по чл. 238 ЗМВР на ищците.
Като
се вземат предвид посочените обстоятелства, съдът приема, че претендираното от всеки един от ищците обезщетение е
справедливо. При съобразяване на процента съпричиняване
– 60%, искът се явява основателен както следва: 52000 лв. за ищците Г.М. и М. М.,
44000 лв. за Д.Н. и 64000 лв. за Р.Р.М.. Върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава считано
от 11.08.2019 г.
По
разноските:
Ищците
са освободени от заплащане на държавна такса и разноски. . При съобразяване на
уважената част от исковете на основание чл. 38, ал. 2 ЗАДв.
ответникът следва да заплати на адв. Р. в размер на 7 578
лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи заплащане на сумата от 8 480
лв. – държавна такса и 2 165,1 лв. – депозити за вещи лица.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците следва да заплатят на ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер 360 лв., в това число
депозити за свидетел, вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение (900*0,4).
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р., ЕИК: ******** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от Закона
за държавния служител обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука на 11.08.2019
г., причинила смъртта на Р. Г. М., ЕГН ********** както следва:
- на Г.В.М., ЕГН **********, IBAN ***
– сума в размер на 52000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 11.08.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от
130 000 лв.;
- на М.Р.М., ЕГН **********, IBAN *** - сума
в размер на 52000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 11.08.2019 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 130 000 лв.;
- на Д.Р.Н.,
ЕГН **********, IBAN *** - сума в размер на 44000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.08.2019 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 110 000 лв.;
- на Р.Р.М., ЕГН **********, действащ чрез
родител и законен представител Д.Р.Н., ЕГН **********, IBAN *** – сума в размер на 64000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.08.2019
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 160 000 лв.
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р., ЕИК: ********
на основание чл. 38 ЗАдв. да заплати на адв. П.В.Р.,
адрес: ***, тел. ******* сумата от 7 578 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р., ЕИК: ********
да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 10 645,10 лв. – държавна
такса и разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
СЪДИЯ: