Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на двадесет и седми август две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
1558 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „С.“
ООД, чрез адв. С. срещу отказ № 20200806144744/07.08.2020 г. на длъжностно лице
по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по
партидата на дружеството.
Жалбоподателят обжалва отказа като незаконосъобразен,
неправилен, противоречащ на закона, правната теория и съдебната практика.
Счита, че длъжностното лице е излязло извън обхвата на проверката, която следва
да извърши в регистърното производство. Посочва, че длъжностното лице по
регистрацията неправилно е приело, че заявлението за вписване е подадено от
нелегитимен заявител. Поддържа, че е налице редовно известяване до дружеството,
което е видно от представената нотариална покана, чието съдържание недвусмислено
разкрива ясно заявена воля на „С.“ ООД, насочена към желание за напускане на
дружеството, в което участва. Счита за неправилни развитите от длъжностното
лице съображения, че решението за съдбата на освободените дялове е предпоставка
за вписване на заявеното обстоятелство. Предвид изложеното иска да се отмени
отказа и да се задължи Агенцията по вписванията, търговски регистър да извърши
исканото вписване по подаденото заявление.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали заявлението изхожда от оправомощено лице – чл. 21, т. 3 ЗТР.
В конкретния случай е подадено
заявление, приложение № А4 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхранявани и достъп до търговския регистър и РЮЛНЦ от съдружник „С.“ ООД, с
което е заявено вписване на прекратяване на участието на съдружник поради напускане
на дружеството „В.“ ООД.
В обжалвания отказ е прието, че заявлението
не е подадено от оправомощено лице по смисъла на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като за
прекратилия участието си съдружник не е предвидена възможност сам да заяви за
вписване в търговския регистър това обстоятелство. В допълнение е посочено, че
не се установява предизвестието да е надлежно заведено в книгите на
дружеството, както и че не е ясна съдбата на освободените дялове.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ
вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от търговеца или от негов
пълномощник, от друго лице в предвидените от закона случаи или от адвокат с
изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата,
за представителство пред Агенцията по вписванията.
В конкретния случай заявлението е
подадено от съдружник „С.“ ООД. Съдружникът обаче не е оправомощено лице по
смисъла на цитираната разпоредбата да бъде заявител. Нормата на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ
е императивна и изрично регламентира кой може да поиска вписване, заличаване
или обявяване в търговския регистър, като съдружникът не е сред легитимираните
от закона лица. Случаите, в които се дава право на друго лице да иска вписване
са изрично посочени от законодателя, както е предвидено например в чл. 141, ал.
5 ТЗ, като те не могат да се прилагат разширително. В този смисъл са решения на
Софийски апелативен съд – решение № 790/13.05.2011 г. по т.д. № 1372/2011 г. на
САС, ТО, 6 състав; решение № 2413/30.12.2013 г. по т.д. № 4657/2013 г. на САС,
ТО, 11 състав; решение № 1811/12.09.2016 г. по ф.д. № 3900/2016 г. на САС, ТО,
6 състав; решение № 1429/21.06.2017 г. по т.д. № 570/2017 г. на САС, ТО, 3
състав; решение от 09.10.2018 г. по т.д. № 3888/2018 г. на САС, 9 състав;
решение от 04.10.2018 г. по т.д. № 4193/2018 г. на САС, 3 състав; решение от
30.04.2018 г. по т.д. № 6672/2017 г. на САС, 5 състав и др.
С оглед изложеното съдът намира, че
отказът на длъжностното лице, с който е прието, че заявлението не изхожда от
оправомощено лице е правилен и законосъобразен, поради което жалбата следва да
се остави без уважение.
За пълнота следва да се посочи, че в
останалата част, в която е прието, че заличаването на напусналия съдружник не
следва да бъде допуснато, без да е уредена собствеността върху дружествения
капитал и обявен дружествен договор, жалбата е основателна, тъй като
представянето на такова решение не е необходимо. Както се приема в решение № 46
от 22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на
чл. 290 ГПК, упражняването на правомощията на общото събрание да уреди
последиците за капитала на дружеството от напускането на съдружника не е
предвидено от материалния закон като условие за настъпване на последиците от
предизвестието на съдружника по чл. 125, ал. 2 ТЗ, поради което и липсата на
доказателства в тази насока не представлява основание за отказ за вписване на
заявеното обстоятелство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата,
подадена от „С.“ ООД,
чрез адв. С. срещу отказ № 20200806144744/07.08.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по
партидата на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: