Решение по дело №675/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 763
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20207150700675
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№763/8.10.2020г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, Първи състав, в публично заседание на осми септември 2020 г. в следния състав:

СЪДИЯ: Мариана Шотева

при участието на секретар Тодорка Стойнова, като разгледа административно дело номер 675 по описа за 2020 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 53, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и е образувано по жалбата на "ТСТ ОЙЛ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик 4400, м. "Чукур Савак", поземлен имот № 55150.13170, комплекс „ ТСТ ОЙЛ“, община Пазарджик, обл. Пазарджик, управлявано и представлявано от Анастасиос Симилидис против  Решение № Р-266/32-134826/12.05.2020 г.  издадено от  Директора на Агенция "Митници"- Централно митническо управление.

     В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие на материалния закон. Моли се да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на съдебни  разноски. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност.

     В съдебно заседание, жалбоподателят "ТСТ ОЙЛ" ЕООД, редовно призован, се представлява от адвокат  Елена П., която по изложени съображения моли да се отмени процесното решение за отнемане на лиценз № 597, за управление  на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки. Според процесуалния представител на жалбоподателя в  процесното решение са налице противоречиви констатации относно това дали е налице или не средство за измерване и контрол. Посочено е, че в ТК3 става въпрос за резервоара, който е само за втечнен нефтен газ, е налично монтирано устройство за измерване и контрол, което отговаря на изискванията. От друга страна в решението е посочено, че средството за контрол е свалено за ремонт при предишна проверка и е била поставена  заглушка и е обезпечено с митнически пломби. Според жалбоподателя тези констатации са взаимно изключващи се и противоречиви. Относно второто изискване се твърди, че на административния орган не е бил предоставен достъп до  пълната функционалност на автоматизираната система за отчетност, поради което „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД не отговаря на условията, визирани в чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗАДС. В протокола за проверка от 06.01.2020г. е посочено, че и за трите резервоара, вкл. за втечнен нефтен газ, които са в експлоатация, има монтирани нивомерни системи и същите изпращат данни за мерителната отчетност на жалбоподателя. Посочено е, че чрез внедрената система „ Софтсистемс“ ООД, показанията от средствата за измерване и контрол се отразяват автоматично в материалната отчетност и се генерират съответните документи. Така посочените две правни основания за отнемане на лиценза не отговарят на констатациите на проверяващите.

     Ответникът по оспорването - Директор на Агенция "Митници" - Централно митническо управление, редовно уведомен, не се явява,  представлява се от юрисконсулт Петя П. ,  моли Административния съд  да постанови решение, с което да остави без уважение жалбата подадена от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД срещу Решение № Р-266/32-134826/12.05.2020г. Представени са писмени бележки. Твърди се, че административният акт съдържа правни и фактически основания, поради което същият е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.  Сочат, че  твърдението на жалбоподателя за противоречие между фактическите и правни основания, посочени в мотивите на акта е несъстоятелно и недоказано.

     Административен съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

     Началото на административното производство е поставено с писмо с рег. №32-376654 от 31.12.2019г. до директора на ТД Тракийска, с което директорът на дирекция „Акцизна дейност и методология“ е възложил да се извърши проверка на място в данъчния склад с ИНДС BGNCA00419001, находящ се на адрес гр. Пазарджик и да се изрази окончателно становище за съответствие на данъчния склад с изискванията на ЗАДС, нормативните актове по прилагането му, както и за всички други обстоятелства, имащи значение за правилното функциониране на режим отложено плащане на акциз.

     На 15.01.2020г. с писмо с рег. № 32-14650 и протокол за извършена проверка от 06.01.2020г., директорът на ТД Тракийска посочва, че в хода на извършената проверка в данъчния склад е установено, че в определената от митническите органи точка за контрол ТК3- вход /изход втечнен нефтен газ не е налично средство за измерване и контрол, в изпълнение на изискванията на чл. 40, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н- 1/2014г. Същото е свалено за ремонт при предходна митническа проверка, след което е поставена заглушка и същата е обезпечена  с митнически пломби. Установено е, че до момента на проверката не е монтирано средство за измерване и контрол на ТК3 в изпълнение на Наредба № Н-1/2014г. това обстоятелство не позволява лицензирания складодържател да получава и извежда в/от данъчния склад втечнен нефтен газ. Чрез предоставената на Агенция „ Митници“ достъп до автоматизираната система за отчетност на лицето е установено, че дружеството не е предоставило достъп до пълната функционалност на системата, поради което лицензирания складодържател не отговарял на условията, визирани в чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗАДС.

     В заключение директорът на ТД Тракийска е изразил становище, че за данъчен склад с ИНДС BGNCA00419001, Лиценз № 597 не са изпълнени всички изисквания на ЗАДС и нормативните актове за прилагането му, имащи значение за правилното функциониране на режим отложено плащане на акциз, поради което  не е възможно осъществяването на контрол в данъчния склад.

    Установи се по делото, че с писмо рег. № 32-26741 и протокол № 20BG3000А000614 от 06.01.2020 г. заместник-директорът на ТД Тракийска е уведомил „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, че данъчен склад с ИНДС BGNCA00419001, за който е издаден Лиценз № 597 не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗАДС. Писмото е получено от дружеството на 13.03.2020г.В писмото е посочено, че същото следва да се счита за уведомление по чл. 26 от АПК и е даден седемдневен срок да се изрази становище или да се направи възражение по събраните доказателства по преписката, с които дружеството може да се запознае в ЦМУ на Агенция "Митници".

    Дружеството-жалбоподател е входирал в Агенция Митници – ЦМУ Уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издаден лиценза за управление на данъчен склад, с приложение на нов бизнес план. Уведомлението е с рег.№32-23147/22.01.2020г.Това уведомление изобщо не е посочено във фактическата обстановка на процесното решение. След получаване на писмо рег. № 32-26741 и протокол № 20BG3000А000614 от 06.01.2020 г. с което заместник-директорът на ТД Тракийска е уведомил жалбоподателя за отпочнатото производство дружеството отново е подало Уведомление за промяна в обстоятелствата в едно с придружително писмо – рег.№ 32-83834/16.03.2020г. в което е посочило, че именно с оглед извършената проверка, а в последствие и с полученото уведомление и протокол за извършена проверка са подали Уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издаден лиценза за управление на данъчен склад, с което желаят премахване на КТЗ-LPG и складирането на биодизел с код КН ********** и код на АП Е-430, газьол с добавен биодизел с код по КН – ********** и код на АП-Е430 и газьол с код по КН -********** и код на АП-Е430.Уведомили са, че това искане е входирано в Централно митническо управление на 16.03.2020г.

     Към 24.04.2020г., административният орган е приел,че лицензираният складодържател не е изразил становище във връзка с отпочнатото производство и не е направил възражение по събраните в преписката доказателства, въпреки подадените две уведомления и придружително писмо, в което е посочено, че тези уведомления са във връзка с извършената проверка.

На 25.05.2020г е отправено поредно искане до Директора на Агенция „ Митници“ чрез изпратено напомнително писмо, с което дружеството иска да бъде постановено решение за изменение на лиценза на склада поради промяна на обстоятелствата. Вместо изменение на лиценза, на 18.06.2020г. е било връчено процесното решение с което е отнет лиценза на склада.

     Решаващият орган - директорът на Агенция "Митници" е стигнал до заключението, че предвид гореизложеното "ТСТ ОЙЛ" ЕООД е престанал да отговаря на условията на ЗАДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а именно поради неправилно функциониране на автоматизираната система за отчетност, както и на средствата за измерване и контрол. След изтичане на 7-дневния срок и при изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, решаващият орган е счел, че са налице основанията за отнемане на Лиценз №597 и прекратяване на действието му. Осъществен е фактическия състав на разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗАДС.

     При така установената фактическа обстановка на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗАДС, административния орган е приел, че Лиценз № 579 за управление на данъчен склад за производство и  складиране на акцизни стоки, издаден на лицензирания складодържател "ТСТ ОЙЛ" ЕООД за данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00419001, следва да бъде отнет на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС и действието му да бъде прекратено на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, което е обективирано с Решение № Р-266/32-132826 от 12.05.2020 г.

     Процесното решение е обжалвано в срок от "ТСТ ОЙЛ" ЕООД пред Административен съд - Пазарджик с жалба от 19.06.2020 г. Жалбоподателят е счел решението за неправилно и постановено в противоречие  на материалния закон, изтъквайки изводи, че постановеното решение не кореспондира нито на фактите, изложени в него, нито на материалноправните норми, посочени като основание за неговото издаване.

     При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

     Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

     Разгледана по същество същата е основателна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

     Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен за това административен орган.

      При издаването на обжалваното решение обаче, административния орган е допуснал съществени процесуални нарушения. В обжалваното решение е допуснато противоречие във фактическата обстановка. От една страна е посочено , че в хода на митническата проверка в данъчния склад , в определената от митническите органи точка за контрол ТКЗ- вход/изход втечнен нефтен газ е налично средство за имерване и контрол, в изпълнение на изискванията на чл.40,ал.1 във вр. с чл.39,ал.1,т.1 от Наредба №Н-1/2014г.След което е посочено, че същото липсва – тъй като било свалено при предходна митническа проверка, като към момента на текущата такава не е монтирано ново устройство. От друга страна не е посочено кога е предходната митническа проверка и в какъв срок е следвало да бъде отремонтирано и възстановено това устройство за измерване и контрол, за да може съда да прецени дали е спазен или не изискуемия срок. В действителност част от тези данни могат да се извлекат от Протокол за извършена проверка с № 20ВG3000А000614 от 06.01.2020г.От друга страна самото нарушение следва да е описано по такъв начин , че да не оставя съмнение нито в проверяваното дружество нито в съда относно нарушаване на правото на защита на дружеството. Второто твърдяно нарушение също не е описано – описано е единствено,че  дружеството не е предоставило достъп до пълната функционалност на системата.  Не е посочено в какво се изразява тази непълнота и за какъв период от време се отнася.

    Дори и горните обстоятелства да могат да се извлекат от протокола за извършена проверка, съдът счита, че при постановяване на процесното решение е допуснато и друго нарушение – изобщо не е коментирано становището на дружеството- жалбоподател. Видно от приетите по делото доказателства, с писмо с вх.№ 85210/17.03.2020г. – отправено до Директора на ТД“Тракийска“,жалбоподателя е посочил, че именно с оглед получено Уведомление с рег.№32-26741/24.01.2020г. , получено на 13.03.2020г., прилагат Уведомително писмо за промяна в обстоятелствата, при които е издаден лиценза за управление на данъчния склад.Това становище не само не е коментирано, но в процесното решение е посочено, че становища и възражения до 24.04.2020г. лицензирания складодържател не е изразил. Едва в писмената защита се посочва, че става въпрос за две отделни производства .Не е задължително да се приемат становищата и възраженията но следва да се отговори в администартивния акт защо не се приемат, в противен случай се нарушава правото на защита на проверяваното дружество.

         С оглед на гореизложеното съдът намира, че  решението за отнемане на Лиценз № 597 за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки на „ ТСТ ОЙЛ“ ЕООД и прекратяване на действието му е издадено при съществени процесуални нарушения .

     Като взе предвид гореизложеното Административния съд счита Решение № Р-266/32-134826/12.05.2020г. на директора на Агенция „ Митници“, с което на основание чл. 53, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 47, ал. 1, т.8 и т. 10 от Закона за акцизите и данъчните складове е отнет Лиценз №597 за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки на лицензирания складодържател „ ТСТ ОЙЛ“ ЕООД и на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е прекратено действието на лиценза, за не законосъобразно, а подадената жалба за основателна и доказана, поради което ще следва да бъде отменено.

     Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от адв.П.- процесуален представител на  жалбоподателят , ответникът Директор на агенция“Митници“- Централно митническо управление ще следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски общо в размер на 550лв. – 50 лв. ДТ и 500лв. адвокатски хонорар.

     Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1,  от АПК, Административен съд - Пазарджик, І - състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № Р-266/32-134826/12.05.2020 г. на Директора на Агенция "Митници" - Централно митническо управление, с което е отнет лиценз за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес гр. Пазарджик 4400, м."Чукур Савак", както и ПОТВЪРЖДАВА  прекратеното действие на посочения лиценз № 597 за управление на данъчния склад.

ОСЪЖДА   Директора на Агенция "Митници" - Централно митническо управление , да заплати от бюджета на Агенция „Митници“ на "ТСТ ОЙЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик 4400, м. "Чукур Савак", поземлен имот № 55150.13.17, представлявано от Атанасиос Симилидис направените по делото разноски в размер на общо 550 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Пазарджик, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

                              СЪДИЯ:/П/

 

РЕШЕНИЕ №4816/15.04.2021 Г. ПО АД №13506/2020 Г. НА ВАС

ОТМЕНЯ решение № 763 от 08.10.2020 г., постановено по адм. д. № 675 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пазарджик, първи състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, против решение № Р-266/32-134826/12.05.2020г. на директора на Агенция "Митници", с което е отнет лиценз № 597 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес гр. Пазарджик 4400, м. „Чукур Савак“ и е прекратено действието на посочения лиценз.
ОСЪЖДА „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, [ЕИК], да залати на Агенция "Митници", сумата от 300 лева направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не може да се обжалва.