Съдия докладчик: Сона Гарабедян
Делото е образувано по искова молба, подадена от Т. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч.,
ул. „....” № ... против ..... при МЗХ – гр. С., бул. „....” № ..., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен иск с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и
осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е бил сключен Трудов договор №
ОТН-55 от 26.10.2021 г., по силата на който и на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70,
ал. 1 от Кодекса на труда /в полза на работодателя/, чл. 5, ал. 1, т. 11 и ал. 2, т. 1 от
Устройствения правилник на .... - утвърдено длъжностно разписание на .... гр. С., Т. А. Ч. е
била назначена на длъжността: „....” в отдел „...." при .... - гр.С., към ...., номер по ред от
КДА: 305, длъжностно ниво от КДА: 11, с наименование на длъжностното ниво - „ниво
специалист 1”, с код по НКИД: 3359 3026, за неопределен срок, със срок за изпитване до 6
месеца в полза на работодателя, с работно време: 8 /осем/ часа на ден и 40 часа седмично
при петдневна работна седмица.
Въз основа на така сключения между страните трудов договор, било определено: ниво на
основната месечна заплата: 23; степен па основната месечна заплата - 3 /от 710 до 1800/ и
основна месечна заплата: ....лв., като служителят се е задължил да постъпи на работа,
считано от 01.11.2021 г.
Други условия, договорени в трудовия договор били: ежемесечно заплащане на трудовото
възнаграждение; основен платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ - 20 дни, както и
срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор - еднакъв и за двете страни,
съгласно чл. 32б, ал. 2 от КТ-30 дни.
В трудовия договор било посочено, че екземпляр от него и заверено уведомление от ТД на
НАП са връчени на Т. Ч. на 01.11.2021 г.
Макар никъде в трудовия договор да не било посочено работното място на служителя,
ищецът твърди, че е престирала труда си в почивната база, собственост на .... в гр. Ч.,
находяща се на ул. ”....”.
Твърди, че е престирала своя труд в полза на работодателя си съвестно и отговорно,
съгласно връчена й при започване на работа на 01.11.2021 г. длъжностна характеристика и
съгласно която преките задължения за длъжността „....” в отдел „...." при .... - гр. С., към ....
са били:
1.Да организира отчитането па стоково-материалните ценности като МОЛ в почивна база
гр.Ч.;
2.Да организира поддържането на хигиената и санитарното състояние на базата;
3.Да следи за стопанисването на сградата и инвентара;
4.Да осигури и поддържа противопожарната защита на обекта;
5.Да осъществява благоустрояването на района в почивната база;
6.Да събира и отчита в счетоводството на ....-С. издадени финансови документи;
7.При събиране, обработване и съхранение на лични данни на физически лица, да спазва
стриктно изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/679, на Закона за защита на личните данни и
подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането му, както и разработените в
тази връзка вътрешни правила и процедури. При инциденти/нарушения по сигурността на
личните данни незабавно да уведоми служителя по защита на личните данни в съответното
поделение, както и ръководството му. Да ползва предоставеното й техническо оборудване и
инструменти /включително мобилен телефон, дори и при личното му ползване/ с дължимата
грижа и внимание за целите на дейността на .....
Във връзка е изпълнението на служебните си задължения да осигури необходимата защита
1
на обработените лични данни в случаите, когато се ползва лично техническо оборудване и
инструменти;
8.Да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността;
9.Да докладва за административни слабости, пропуски и нарушения, които създават
предпоставки за корупция, измами или нередности;
10.При констатиране на административни пропуски и нарушения в процеса на работата,
създаващи предпоставки за корупция, измами или нередности, веднага да докладва на
прекия си ръководител за същите с цел предприемане на последващи управленски действия,
пресичащи, разкриващи или предотвратяващи създалата се ситуация и практика;
11.При отсъствие на заемащия длъжността се замества от друг служител от дирекцията по
преценка на прекия ръководител.
Твърди, че при постъпването си на работа на длъжността, на която е била назначена и при
предаването на почивната база на .... в гр. Че., последната била в изключително лошо
състояние, както по отношение на оборудването, така и по отношение на хигиенните
условия на същата. Налице били редица повреди, както във функционирането на
водопроводната и електрическата инсталация, така и на повреди в оборудването, в сградния
фонд и най-вече хигиената. Тоест, освен преките си задължения, описани в длъжностната
характеристика за заеманата от ищеца длъжност, същата следвало да изпълнява
едновременно функциите и на поддръжка, на чистачка, на камериерка и др.
Въпреки всичко, Ч. изпълнявала и тези допълнителни за длъжността й функции, тъй като,
макар и своевременно да е уведомявала прекия си ръководител г-жа Н.К. за повредите и
нередностите, ръководството не обръщало внимание и не вземало мерки за отстраняването
им. Същевременно, за да изпълнява задълженията си, като посреща и настанява при добри
условия почиващите в базата, ищецът била принудена да закупува материали със собствени
средства и да отстранява повредите, чрез свои близки и приятели, тъй като работодателят
нехаел за наличните проблеми в базата. От гореизложеното следвало, че още при
назначаването й, работодателят на ищеца бил недобросъвестен, като не е предоставил
необходимите за това условия служителят да изпълнява длъжността, на която е бил
назначен. Напротив, като сключил с Ч. договор по чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от
КТ, според нея нищожен такъв, работодателят имал за цел не да изпита служителя дали се
справя с възложените му съгласно длъжностната характеристика задачи, а е имал за цел
служителят да въведе ред в почивната база, така че същата да бъде годна за експлоатация по
своето предназначение. И след като всичко било направено от страна на ищеца,
работодателят й връчил на 23.03.2022 г. Заповед № ОТОС 8/15.03.2022 г., издадена от
Изпълнителния директор на .... към МЗ, с която на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, чл. 5, ал. 2,
т. 2 и т. 11 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на .... прекратил трудовото й
правоотношение на длъжност .... отдел „.... в .... С. при ...., считано от датата на връчване, т.е.
от 23.03.2022 г. Счита, че работодателят е бил недобросъвестен, тъй като не е създал
необходимите условия, така че служителят спокойно да изпълнява задълженията си.
Излага още, че като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочено: „Прекратяване на договора в срока
за изпитване”, но никъде не било посочено кой конкретно трудов договор се прекратява,
както и не ставало ясно считано от кога /от коя дата се прекратява/. Заповедта била датирана
от дата 15.03.2022 г., а била връчена на ищеца на дата 23.03.2022 г.
Със заповедта на основание чл. 224, ал. 1 от КТ било определено да се изплати на служителя
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. – 1 ден и за 2022 г. - 5дни, или общо 6 дни. От
обективираното в трудовия договор работното време на ищеца било видно, че то е било „8
часа на ден и 40 часа седмично, при петдневна работна седмица”, но твърди че е работила с
ненормирано работно време, тъй като престирала труда си и в съботни, в неделни дни и в
официални празнични такива, както и в извънработното 8 часово на ден работно време. От
сумарното изчисляване следвало, че към датата на издаване на оспорваната заповед,
2
изпитателният срок от 6 месеца е изтекъл.
Счита, че издадената Заповед № ОТН-55/15.03.2022 г. на Изпълнителния директор на .... към
МЗ е незаконосъобразна и по следните съображения:
В конкретния случай от издадената Заповед № ОТОС 8/15.03.2022 г. на Изпълнителния
директор на .... към МЗ се установявало, че липсва като реквизит номера и датата на
сключване на трудовия договор, който ще бъде прекратен, което обстоятелство било
съществен порок на заповедта.
Счита, че атакуваната Заповед е издадена и в нарушение на материалния и процесуалния
закон, тъй като макар трудовият договор на ищеца да се счита от дата 01.11.2021 г., а
прекратяването му, ако се считала от датата на връчване на заповедта - 23.03.2022 г., то
престираният от нея труд в полза на работодателя надвишавал изпитателния срок от 6
месеца. Това било така, защото работодателят не е взел предвид, че ищецът е работила и в
съботите и неделите, т.е. в почивни дни, както и на официални празнични дни, за които и
съответно не е й е било заплащано за извънреден труд.
Макар и разпоредбите на КТ да позволявали на работодателя да сключва трудови договори с
работника или служителя със срок за изпитване, проверката за нищожност на целия договор
или на негова клауза по чл. 74 от КТ не изключвала приложното поле на чл. 8, ал. 1 от КТ,
което било по-широко понятие и засягало включително упражняването на съществуващи
права. Счита, че в конкретния случай работодателят .... е злоупотребил с власт, защото от
една страна, трудовият договор на ищеца бил сключен за неопределено време по смисъла на
чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, а от друга страна -със срок за изпитване до 6 месеца в полза на
работодателя.
По принцип трудов договор със срок за изпитване следвало да се сключи на основание
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ. Срокът за изпитване бил допълнително условие, което
можело да се включи както в договор за неопределено време, така и в срочен трудов
договор, но винаги когато клаузата за изпитване е включена в съдържанието на трудов
договор за неопределено време, в него трябвало да се впише като основание „чл. 70, ал. 1,
във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ”.
В настоящия случай, в трудовия договор № ОТН-55 от 26.10.2021 г., сключен между
ответника, в качеството му работодател, и ищеца, като правно основание за сключването му
било посочено „чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ”, а в оспорената заповед дори не
било посочено кой трудов договор се прекратява. Ето защо счита, че е нарушен
материалният закон при нейното издаване, поради липса на необходимите за това реквизити
точно и ясно в заповедта да се посочи именно трудовите правоотношения по кой сключен
трудов договор между страните се прекратяват.
Освен това счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и защото трудовото
правоотношение между ищеца и .... било сключено на 26.10.2021 г., считано от 01.11.2021 г.,
когато работодателят се е представлявал от Изпълнителния директор на .... Д-р Х.В..
Същевременно в последния ден на 2021 г. Д-р В. е бил освободен от поста Изпълнителен
директор на .... и е бил назначен като такъв Проф. Д-р Х.Д., който в качеството си на
работодател не е имал обективната възможност /краткото време от постъпването на тази
длъжност до датата на издаване на оспорената от ищеца заповед/ за преценка на годността
на служителя в дадения 6 - месечен срок за изпитване. Ето защо счита, че работодателят с
издаването на оспорената заповед е злоупотребил с правото си на власт и по този лек начин
е прекратил трудовия договор, сключен с ищеца.
Предвид гореизложеното, за ищеца възниквал правен интерес от завеждане на настоящия
иск.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно и да бъде отменено
уволнението на Т. А. Ч., извършено със Заповед № ОТОС 8 от 15.03.2022 г. на
Изпълнителния директор на ...., да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № ОТОС
8 от 15.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ...., да бъде възстановена Т. А. Ч. на
3
заеманата от нея преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „....” в отдел
„...." при .... - гр. С., към ...., както и да й бъде присъдено обезщетение за оставането й без
работа за период от 6 месеца, считано от 23.03.2022 г. в размер на 6600лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява следното
становище за допостимост, но неоснователност на предявените искове.
По отношение на заявените в исковата молба възражения за незаконосъобразност на
Заповед № ОТОС 8/15.03.2022 г. на Изпълнителния директор ....- гр. С., излага, че
действително трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено в срока за изпитване,
който е изрично уговорен в полза на работодателя.
Именно с оглед валидно съществуващата в договора клауза по чл. 70 от КТ и по аргумент от
чл. 71, ал. 1, вр. с чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, правоотношението следвало да се счита за
прекратено в момента на връчване на нарочното изявление за това. В случая прекратяването
на договора е било извършено в рамките на нормативно установения по чл. 70, ал. 1, от КТ
срок от 6 месеца, считано от сключването на правоотношението.
По отношение на сочения от ищеца порок на оспорената заповед, че в същата липсва
посочване на номера и датата на трудовия договор на ищеца, излага, че в случая ищецът е
била в трудово правоотношение с ответника единствено по силата на Трудов договор от
29.10.2021 г. Това обстоятелство било известно на ищеца, която знаела, че не е сключвала
друг договор освен този от октомври 2021 г. и между страните не съществува каквото и да е
друго трудово правоотношение.
Счита за неотносими към конкретния правен спор твърденията на ищеца, че са изтекли 6-те
месеца, ако се изчисли сумарно отработеното от нея време и твърденията, че със сключване
на трудовия договор със срок за изпитване, работодателя е целял заобикаляне на закона.
Излага, че право на работодателя е в този 6 – месечен срок да събере преки впечатления и да
реши дали да остави работника на работа и да продължи трудовото му правоотношение или
съответно, ако не е доволен от качеството му на работа, да прекрати трудовото
правоотношение, без да се мотивира. С оглед на това следвало да се приеме, че клаузата за
изпитване е валидно съществуваща, доколкото преследва същинските си цели, а не
заобикаляне на закона, от една страна, а от друга - не представлява и злоупотреба с право.
Счита за неоснователно изложено в исковата молба и в разрез с формалната логика и
разпоредбите на Кодекса на труда, че ищецът е работила извънредно и даже вече е
достигнала уговорения в договора шест месечен срок за изпитване, тъй като според нея, ако
сумарно се изчисли колко е работела, то би се получило сумарно много повече часове от
шест месеца. Навежда, че ако ищецът е работела, както твърди, извънредно, то същата е
следвало да е несъгласна с изплатеното й трудово възнаграждение за съответния месец, в
който твърди, че е полагала извънреден труд. Следвало е да иска от работодателя да й
начисли този извънреден според нея труд и същият да й бъде заплатен, но такива
доказателства липсвали както в досието на ищеца, така и от представените от нея писмени
документи. В тази връзка били налице единствено голословни твърдения, че е полаган
някакъв извънреден труд, както и абсурдни възражения, че за този неопределен извънреден
труд се начислявал трудов стаж. Вярно било точно обратното – че ищцата не е полагала
труд в рамките на установеното за нея работно време, като не е била на разположение на
работодателя през целия период на действие на трудовия договор, но доколкото в случая не
било налице прекратяване на трудовото правоотношение с налагането на дисциплинарно
наказание „уволнение“, този въпрос не следвало да бъде предмет на делото.
Развитата теза за сумарно изчисляване на положения труд и оттам извод за изтичане на
уговорения в полза на работодателя изпитателен срок в по-ранен момент от време не
намирала опора в закона.
Несъстоятелно било и оплакването, че работодателят не е изложил мотиви относно
4
причините, поради които счита, че работникът не се справя с възложената работа.
Излага, че константната съдебна практика не въвежда като реквизит на заповедта за
прекратяване на правоотношението в случаите на чл. 71 от КТ излагането на мотиви,
причини или доводи, поради които работодателят е приел, че служителя не се справя с
възложената работа. Позовава се на на практика на ВКС. За законосъобразността на
уволнението в тази хипотеза било достатъчно потестативното право да бъде упражнено в
рамките на нормативно установения в Кодекса на труда и договорен между страните срок,
направено по нормативно установения начин за валидност на съответното волеизявление.
Твърди, че в случая е спазено единственото изискване в закона, а именно правото на
работодателя да прекрати трудовия договор да бъде упражнено в шестмесечния срок от
възникване на трудовото правоотношение и то по нормативно определения начин, а именно
с волеизявление от работодателя до работника, в случая с оспорената в настоящото
производство-Заповед № ОТОС 8/15.03.2022 г. на Изпълнителния директор ....- гр. С., което
в същия срок да е достигнало до работника, което в случая е станало на 23.03.2022 г. с
връчването на заповедта.
На следващо място излага, че преценката на работодателя относно качествата на работника
и способността му да се справя с работата не подлежи на съдебен контрол. Позовава се на
съдебна практика.
Според ответника напълно несъстоятелни са и изложените оплаквания в исковата молба,
касаещи смяната на изпълнителните директори, като се излагат съображения, че
новопостъпилият такъв проф. Х.Д. нямал възможност в краткия период от време да се убеди
в качествата на ищеца като работник, тъй като подобни изисквания и условия законът не
поставя. В случая работодател на ищеца била .... като юридическо лице, която се
представлявала от изпълнителния директор. Последното обаче не означавало, че
изпълнителният директор лично трябвало да се уверява в качествата на всеки един
служител.
Напълно неотносими към предмета на делото били условията на труд и какво била сторила
ищецът по време на работния си процес.
Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения.
Моли да се приеме, че доколкото искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 от КТ са акцесорни по отношения главния
такъв за отмяна на уволнението, то неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
влече на общо основание неоснователност и на искането за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност и на искането за присъждане на обезщетение.
С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
Претендира разноски.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
заявява, че исковата й претенция по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ е за периода от 23.03.2022 г. - момента, когато е останала без работа, до
23.09.2022 г., който е шестмесечният период, за който претендира обезщетение в размер на
6600 лева. Оспорва представителната власт на процесуалния представител на ответника. В
хода на устните състезания моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.
Представя списък на разноските. Представя посмени бележки. Ответникът, чрез
процесуалния си представител, моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно възражението за представителната власт на процесуалния представител на
ответника, съдът приема следното: По делото е представено пълномощно за адвокат Р.,
издадено на 06.07.2022 г. и подписано за изпълнителен директор на .... от д-р Г.В., съгласно
заповед за заместване № РД -11-1461/30.06.2022 г., издадена от изпълнителния директор на
5
.... проф. д-р Х.Д.. Видно от представената заповед, с нея изпълнителният директор е
оправомощил д-р В. - заместник - изпълнителен директор на ...., да замества изпълнителния
директор за времето от 05.07.2022 г. до 08.07.2022 г. включително, като подписва заповеди,
договори и всякакви документи, свързани с дейността на ..... По този начин фактическият
състав по овластяването на адвоката е изпълнен, поради което изготвянето и депозирането
на писмен отговор на исковата молба от името на ответника, чрез адвокат Р., на 19.07.2022
г., както и останалите процесуални действия след 06.07.2022 г., са извършени от надлежен
процесуален представител, предвид липсата на данни и доказателства за оттегляне на
пълномощното след тази дата.
По делото не е спорно, и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът Т.
А. Ч. е била в трудово правоотношение с ответника ..... при МЗХГ – гр. С. на длъжността
„....” в отдел „...." при .... С., към .... за неопределен срок със срок за изпитване до 6 месеца в
полза на работодателя. Безспорно е също така, че правоотношението между страните е
възникнало от сключен на 26.10.2021 г. трудов договор № ОТН-55 от 26.10.2021 г. на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда /в полза на
работодателя/, чл. 5, ал. 1, т. 11 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на ...., утвърдено
длъжностно разписание на .... С., считано от 01.11.2021 г. и че на същата дата ищецът е
постъпила на работа. В договора страните са уговорили работно време на ищеца: 8 часа на
ден и 40 часа седмично при петдевна работна седмица и трудово възнаграждение .... лева,
както и основен платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ - 20 дни. Предвиден е и
еднакъв за двете страни срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор - 30
дни.
Със Заповед № ОТОС 8/15.03.2022 г., издадена от Изпълнителния директор на .... към МЗ,
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ,
чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 11 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на ...., в която като причина
за прекратяване на трудовия договор е посочено - прекратяване на договора в срок за
изпитване. Заповедта е връчена на работника на 23.03.2022 г. Установи се, че заповедта е
издадена и подписана от изпълнителния директор на .... - проф. д-р Х.Д.. Видно от
представените доказателства - заповед № КВ - 806/30.12.2021 г. на министър - председателя
на Република България и служебна бележка № СЛБ - 4003/09.09.2022 г. на Главния секретар
на ...., Х. Й.Д. е назначен на длъжността изпълнителен директор на ...., считано от датата на
встъпване в длъжност - 31.12.2021 г., като съгласно досието на същия в ЦУ на ...., няма
данни за разрешаване ползването на отпуск на 15.03.2022 г.
Според изисканата справка от ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян към 28.07.2022 г.
последният трудов договор на ищеца е този, сключен с ...., ... – С. на 01.11.2021 г., с основно
трудово възнаграждение .... лева. Представена и служебна бележка от Агенция по заетостта,
Дирекция "Бюро по труда" - Смолян с изх. № 60-06-16-18216/26.07.2022 г., от която е видно,
че Т. А. Ч. е регистрирана като търсещо работа лице от 26.07.2022 г.
По делото е прието и изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните,
според което дължимото обезщетение за периода от 23.03.2022 г. до 23.09.2022 г., което е
максималното обезщетение от шест месеца за оставане на ищеца без работа е 6600 лева,
изчислено на база брутно възнаграждение за м. февруари 2022 г., което е .... лева.
Приложено е по делото личното трудово досие на служителя.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По исковете за признаване уволнението за незаконно и отмяната му и за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност:
В доказателствената тежест в производството по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ на работодателя е да установи, че е извършил правилно и законосъобразно
прекратяването на трудовото правоотношение. Когато прекратяването на трудовия договор
между страните е извършено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, обстоятелствата, които
6
подлежат на установяване, са наличието на валидна клауза за изпитване в полза на
работодателя, извършване на уволнението преди изтичане на срока за изпитване с писмена
заповед, от лице, упражняващо работодателска власт в кръка на правомощията му, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа предвидените в закона
реквизити, че надлежно е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
и че са настъпили визираните в същата основания, предпоставящи сочената хипотеза на
уволнение.
Съгласно чл. 67, ал. 1 от КТ трудовият договор може да бъде сключен за неопределено
време или като срочен трудов договор, а когато в договора изрично не е уговорено друго,
същият се смята сключен за неопределено време (ал. 2). Според чл. 70, ал. 1 от КТ когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за
изпитване до 6 месеца. Уговорка за изпитване може да се направи както при сключване на
трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор.
(така и в решение № 98 от 4.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1083/99 г., III г. о., решение № 178
от 18.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., III г. о. и др.). Тя не влияе върху вида на
правоотношението, а представлява възможност за страните, или едната от тях, да провери за
определен период, дали създадената трудовоправна връзка я удовлетворява и ако прецени
обратното, да я прекъсне по облекчен ред.
В настоящия случай, в сключения между страните трудов договор от 26.10.2021 г. е
отбелязано като основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. В договора е
посочено изрично, че същият е сключен за неопределен срок със срок за изпитване до 6
месеца в полза на работодателя. Следователно още със сключване на трудовия договор
трудовото правоотношение между страните по него е възникнало за неопределено време, а
работодателят - ответник се е възползвал от предвидената възможност в чл. 70, ал. 1 от КТ
да изпита професионалната годност на служителя - ищец за посочената работа и е отразил
това в трудовия договор по реда на чл. 70, ал. 2 от КТ. В тази връзка доводите на ищеца,
наведени исковата молба, че неправилно е посочено правното основание, въз основа на
което е сключен трудовият доковор и че безсрочният трудов договор е несъвместим с
клаузата за срок за изпитване, са неоснователни.
С оглед изложеното съдът намира, че към момента на издаване на уволнителната заповед –
15.03.2022 г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение със срок за
изпитване, уговорен в полза на работодателя, на основание чл. 70, ал. 1 от КТ, който не е
бил изтекъл. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, работодателят-
ответник е имал право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца без предизвестие по
всяко време на изпълнението му до изтичане на срока за изпитване с нарочно писмено
волеизявление. При договора със срок за изпитване преценката за качествата и годността на
работника да изпълнява възложената му работа се прави еднолично от работодателя, а
волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение не се мотивира и не
подлежи на съдебен контрол. Правно ирелевантно е обстоятелството дали договорът е
срочен или безсрочен - и в двата случая същият се прекратява по реда и при условията на
чл. 71, ал. 1 КТ, а не се подчинява на режима на прекратяване на безсрочните трудови
договори.
За да бъде законосъобразно уволнението, същото следва да бъде извършено с писмена
заповед, издадена от лице, упражняващо работодателска власт или оправомощено от него
лице. По делото се установи, че заповедта е издадена от изпълнителния директор на .... -
проф. д-р Х.Д.. Непосочването в заповедта на договора, който се прекратява, не
представлява основание за незаконосъобразност. При липсата на въведени други
правоотношения между страните, съдът приема, че непосочването на конкретния номер и
дата на договора е технически пропуск, който не опорочава процесната заповед. Още
повече, че същият е в достатъчна степен индивидуализиран, поради което и с оглед липсата
7
на твърдения за наличието на други трудови правоотношения между ищеца и ответника,
текстът на заповедта е недвусмислен и не дава основание да се приеме, че правото на защита
на служителя е нарушено. Напротив, очевидно, предвид предявената искова молба, по която
е образувано настоящото дело, служителят е наясно както с прекратяването на трудовия му
договор с ответната агенция, така и за датата, на която същият е прекратен - заповедта му е
връчена лично на 23.03.2022 г. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ трудовият договор се
прекратява при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото
изявление за прекратяването на договора.
Съдът се отнася резервирано към наведеното още с исковата молба позоваване на чл. 8 от КТ
или т.нар. "злоупотреба с право" от страна на работодателя. Злоупотреба с права от страна
на работодателя в хипотезата на чл. 8 от КТ е налице, когато се установи, че единственото
му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел:
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Според доводите, изложени в исковата молба, работодателя е нарушил изискването за
добросъвестност, което се презюмира по смисъла на чл. 8, ал. 2 от КТ, основно защото
единствената му цел е била да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. От
приложената към личното трудово досие на ищеца длъжностна характеристика е видно в
какво се състоят преките задължения на служителя, подробно цитирани и в искова молба.
Внимателният прочит на длъжностната характеристика дава основание да се направи
категоричен извод, че част от задълженията на ищеца са били именно дейностите, твърдени
като извършвани от Ч., за което същата е получавала и съответното уговорено трудово
възнаграждание, доколкото по делото този факт не се оспорва. Ето защо самите те не
обуславят злоупотреба с право от страна на работодателя. По делото не се установи ищецът
да е заплащала с лични средства ремонтни или други дейности в почивната станция, като
приложените към исковата молба фактури касаят нощувки в почивната база. Именно поради
това същите не са приети като писмени доказателства по делото, предвид тяхната
неотносимост към предмета на спора, каквито по преценка на съда са и представените копия
от снимков материал и разпечатки от ел. кореспонденция. Работодателят не може да бъде
критикуван за това, че е взел решение да прекрати договора си със служителя. Поради това
не е налице твърдяната злоупотреба с право.
Не може да бъде споделено и разбирането на ищеца, че с извънредния труд, какъвто твърди
да е положила при ответника, изпитателният срок от 6 месеца е надвишен. Подобно
съждение не намира опора в закона. Разпоредбите, уреждащи извъредния труд, се намират в
раздел II от Глава седма "Работно време и почивки" на КТ, но уредбата на този правен
институт отразява волята на законодателя, закрепена в три основни пункта: че извънредният
труд е забранен, че такъв се допуска само по изключение и че положеният извънреден труд
се заплаща, като не се компенсира с почивки и отпуски, а още по - малко да се включва при
изчисляването на изпитателния срок или на този по срочните трудови договори.
За несъстоятелен съдът намира и доводът на ищеца, че смяната на изпълнителните
директори на .... в изпитателния срок е довела до невъзможност новият изпълнителен
директор, в качеството му на работодател, да прецени годността на служителя в 6 -
месечния срок за изпитване. В тази връзка следва да бъдат споделени възраженията на
ответника, че работодател на ищеца не е изпълнителният директор, а ..... На следващо
място, да се приеме тезата на ищеца, означава, че при промяна на лицата, упражняващи
работодателска власт, в случаите на работодател - юридическо лице, 6 - месечният
изпитателен срок следва да се счита за прекъснат и от встъпването на новото оправомощено
лице да започне да тече нов 6 - месечен изпитателен срок. Подобна уредба обаче липсва в
закона най - малко, защото изпитателният срок не е давностен, а и защото при една по -
честа смяна на съответните оправомощени лица, на практика този изпитателен срок никога
няма да изтече, което ще обезсмисли необходимостта от сключването на договор със срок за
изпитване.
8
По изложените съображения се налага изводът, че в настоящото производство не се
установи незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради което искът за отмяна на
уволнението е неоснователен.
Неоснователни са и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и
за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ /последният и поради ненастъпила
изискуемост за периода от 19.09.2022 г. до 23.09.2022 г./, които са акцесорни и
основателността им е в пряка зависимост от уважаване на главния иск за признаване на
уволнението за незаконно.
По разноските:
В производствата по трудови спорове ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски
/чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК/, но при неоснователност на иска, последният дължи заплащане на
направените в производството от ответната страна разноски, ако е била представлявана от
адвокат или юрисконсулт. В случая с оглед изхода на делото, последните следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата в размер на 710 лева за адвокатско възнаграждение,
съотватстващо по размер на този, определен в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който не е спорен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „....” № ... против
.... при МЗ, с адрес: гр. С., бул. „...” № ...искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване
за незаконно и отменено уволнението на Т. А. Ч., извършено със Заповед № ОТОС 8 от
15.03.2022 г. на изпълнителния директор на .... и за отмяна като незаконосъобразна Заповед
№ ОТОС 8 от 15.03.2022 г. на изпълнителния директор на ...., за възстановяване на Т. А. Ч.
на заеманата от нея преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „....” в
отдел "...." при .... - гр. С., към ...., както и за присъждане на обезщетение за оставането й без
работа за период от 6 месеца, считано от 23.03.2022 г. до 23.09.2022 г. в размер на 6600
лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „....” № ... да заплати на .... при МЗ, с
адрес: гр. С., бул. „...” № ...сумата в размер на 710 лева /седемстотин и десет лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Смолян.
9