Решение по дело №917/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Тир паркинг Русе“ ООД, със седалище в гр.София, срещу решение № 442/16.09.2024 г., постановено по АНД № 2322/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 730042-[рег. номер]/10.10.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С наказателното постановление, за нарушение по чл.27, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, на касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 лева. Като касационни основания се сочат допуснато от въззивната инстанция нарушение на разпоредби от материалния закон – на чл.21, ал.2 и ал.4, т.1 от ЗДДС и чл.128 от ЗДДС, включително на разпоредби от съюзното законодателство – на чл.47 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.31а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, разбирани в смисъла, следващ от задължителното им тълкуване в цитираните в жалбата решения на Съда на ЕС, както и съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и начина на мотивиране на съдебния акт поради необсъждането на събраните доказателства и доводите на страните.

Касаторът поддържа, че предоставената от него услуга е комплексна, тъй като включва в себе си два компонента – основен, изразяващ се в предоставянето на една по естеството си информационна услуга посредством изградената от него информационна система за проследяване и контрол на поредността на преминаване на товарните автомобили през ГКПП Дунав мост 1 Русе – Гюргево (т.нар. „виртуална опашка“) с цел да бъде избегнато образуването на колони от престояващи товарни автомобили по основните пътни артерии в гр. Русе, и съпътстващ компонент, който се изразява в престой на товарните автомобили в изградения от него буферен паркинг за времето на изчакване на реда им за обработка и преминаване през ГКПП. Поддържа, че услугата по предоставяне на товарните автомобили на право на престой на паркинга не представлява класически договор за наем по смисъла на чл.31а, § 2, б.“з“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, тъй като дължимата за това такса не е обусловена от продължителността на ползването на недвижимия имот, а на получателя не се предоставя право на изключително ползване на точно определена част от имота. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното въззивно решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждането на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна към Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, взема становище за нейната неоснователност. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По въззивното дело (на л.18 – л.26) е приложен сключеният между касатора, като суперфициар, от една страна, и Община Русе, от друга, като собственик на имота, договор № 1444/04.11.2022 г. за учредяване в полза на първия на възмездно, срочно право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, надлежно вписан в Служба по вписванията – Русе, за изграждане на буферен паркинг с бетонова настилка, включващ и обслужващи сгради и инфраструктура. Няма спор, че строежът, за който е учредено правото, е реализиран на място и че той представлява „недвижим имот“ по смисъла на § 1, т.82 от ДР на ЗДДС вр. чл. 13б, б.“б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги. Според тази легална дефиниция недвижим имот е и всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена.

Преследваната със сключване на посочения договор цел е дефинирана в чл.1, ал.3 от същия: „Чрез сключване на настоящия договор и реализиране на учреденото право на строеж, страните целят да преустановят, или най-малкото да намалят огромните и постоянни задръствания от товарни автомобили, образуващи се в гр.Русе, по бул.“България“, в посока към Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Дунав мост“; да ограничат предпоставките за възникване на пътно-транспортни произшествия при и/или по повод на посочените задръствания на товарни автомобили, както и да облекчат условията за придвижване на всички участници в движението по бул.“България“ в гр.Русе, както и да защитят живота и здравето на участниците в движението по булеварда“. Всъщност посочената цел се преследва главно от едната от страните по договора – от Община Русе, доколкото касаторът е търговско дружество, чиято основна цел е реализирането на търговска печалба от експлоатацията на построеното съоръжение (буферен паркинг с прилежащи обслужващи сгради) чрез събиране на такси от водачите на ползващите го товарни автомобили.

В чл.6, ал.1 от същия договор касаторът е поел и задължението да създаде и поддържа информационна система за проследяване и отчетност на потока от тежкотоварни автомобили, намиращи се на територията на изградения от него паркинг, от момента на влизане до момента на напускане на тежкотоварния автомобил на територията на паркинга. Няма спор, че тази система също е изградена и е функционирала към момента на извършване на нарушението.

В посочената като нарушена разпоредба на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е регламентирано задължението на лицата по чл.3 от същата наредба да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. Текстът на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. предвижда, че в група „А“ се регистрират и продажбите на стоки и услуги, за които не се начислява ДДС. От своя страна разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС гласи, че не се начислява данък и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Както самият касатор основателно поддържа в касационната си жалба, общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставката на услуга се съдържат в разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДДС като основният критерий при определянето му е свързан с лицето – получател на услугата, а именно дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбата на чл.18, § 3, б.“а“ и б.“б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 урежда доказателствата, при представянето на които, ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице: предоставено му от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността; доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

Видно от издадената фактура № **********/22.08.2023 г. (л.41 от въззивното дело), в същата, като основание за неначисляване на ДДС, е посочено „чл.21, ал.2 от ЗДДС“. Само по себе си това посочване не е достатъчно пълно, защото не указва на приложимия според тази разпоредба механизъм за обратно начисляване на ДДС, т.е. начисляването му не от доставчика на услугата, а от нейния получател – данъчно задължено лице, както изисква чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС. Във фактурата, ред „ЗДДС №“ не е попълнен като е попълнен само идентификационният номер на получателя (купувач): 43321820, посочен с името KIUS HRUP и адрес в Украйна (UA). Във фактурата е отразен и регистрационният номер на товарния автомобил: [рег. номер].

Дори да се приеме тезата на касатора, че липсва достатъчно пряка връзка между предоставяната услуга с нейния информационен компонент, от една страна, и недвижимият имот (паркинга), от друга, поради което чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС няма да е приложим, то следва, че касаторът не е установил чрез допустимите доказателства обстоятелството, че получателят на услугата е данъчно задължено лице, за да не начисли, на основание чл.21, ал.2 и чл.86, ал.3 от ЗДДС, ДДС във фактурата, респ. за да регистрира доставката на тази услуга в данъчна група „А“ съгласно чл.27, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а не в данъчна група „Б“ съгласно чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл.66, ал.1 от ЗДДС – като доставка на услуга с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с 20 % ДДС. Както беше посочено, касаторът не е представил нито удостоверение за регистрацията на получателя на услугата по ДДС, нито разполага с негов данъчен идентификационен номер по ДДС.

Щом касаторът, който носи доказателствената тежест за това, не е установил, че получателят е данъчно задължено лице, то следва да се приеме, че последният няма това качество, т.е. че получателят е данъчно незадължено лице, както правилно е прието и в наказателното постановление, в който случай и съгласно чл.21, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, т.е. в Република България, където се намира и постоянният обект, от който доставчикът предоставя услугата по престой на товарните автомобили – паркинг с адрес гр. Русе, бул. „България“ № 292.

На следващо място, касационната инстанция не споделя развитите от касатора подробни съображения, според които услугата, за която е заплатена такса от 48,90 лева, е комплексна и че връзката на услугата с недвижимия имот не е достатъчно пряка, за да обуслови приложението на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, респ. чл.47 от Директива 2006/112/ЕО.

Разпоредбата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС гласи, че мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот като в б.“а“ – б.“в“ са примерно изброени някои от случаите, когато такава връзка е налице. Посочената разпоредба транспонира правилото на чл.47 от Директива 2006/112/ЕО, която предвижда, че мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, включително услугите на експерти и агенти за недвижими имоти, осигуряването на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционни лагери или на обекти, развити за ползване като къмпинг, предоставянето на права за ползване на недвижими имоти и услуги за подготвянето и координирането на строителни работи като например услугите на архитекти и на предприятия, предоставящи надзор на обекта, е мястото, където се намира недвижимият имот.

В своята практика (вж. т.28 от решение от 02.07.2020 г. по дело С-215/19, т.35 от решение от 04.09.2019 г. по дело C‑71/18) Съдът на ЕС приема, че когато една сделка се състои от съвкупност от елементи и действия, трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които тя протича, за да се определи дали за целите на ДДС са налице две или повече различни доставки или една-единствена доставка. В т.29 от първото от решенията е прието, че дадена доставка трябва да се счита за една-единствена по-специално когато една или множество доставки съставляват една основна доставка, а другата доставка или доставки съставлява(т) една или множество съпътстващи доставки, които подлежат на същото данъчно третиране като основната. Това правило в националния ни закон се съдържа в чл.128 от ЗДДС, който текст гласи, че когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. Според Съда на ЕС, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите представлява не цел сама по себе си, а начин да ползват при най-добри условия основната услуга на доставчика. В т.59 от решението е изяснено, че за да се приеме за свързана с недвижим имот по смисъла на същата разпоредба, доставката на услуги трябва да е свързана с точно определен недвижим имот и самият той да е предмет на доставяните услуги. Такъв по-специално е случаят, когато точно определен недвижим имот трябва да се счита за съставен елемент от доставката на услуги, тъй като е централен и абсолютно необходим елемент от нея.

В т.21 от решение от 27.06.2013 г. по дело C‑155/12 Съдът на ЕС приема, че доставка трябва да се разглежда като една-единствена, когато два или повече елемента или действия, доставени от данъчнозадълженото лице, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа престация, чието разделяне на части би било изкуствено. В т.35 от същото решение е пояснено, че доколкото обаче много услуги са привързани по един или друг начин към недвижим имот, необходимо е освен това доставката на услуги да има за предмет самия недвижим имот.

От публично обявената от Община Русе информация относно включването на тежкотоварните камиони към виртуалната опашка за преминаване през ГКПП „Дунав мост“ 1, от заповед № РД-01-2111/29.06.2023 г. на кмета на Община Русе (на л.17 от въззивното дело), както и от публично оповестеното писмо с изх.№ 03-09-1/28.06.2023 г. на същия орган до различни институции е видно, че в резултат на сключено на 29.06.2023 г. допълнително споразумение между касатора и Община Русе, създадената от касатора в изпълнение на чл.6, ал.1 от договор № 1444/04.11.2022 г. информационна система е предоставена за ползване на Община Русе и е достъпна за всички лица, заявили вписване, независимо от мястото им на изчакване и/или престой. От услугата по предоставяне на пореден номер на водачите на тежкотоварните автомобили и администриране на т.нар. „виртуална опашка“ чрез изградената в изпълнение на договора информационна система за контрол и поредност на преминаващите през ГКПП Дунав мост тежкотоварни автомобили могат да се възползват всички водачи на такива автомобили, престояващи на територията на община Русе, без да е необходимо те да влизат на територията на паркинга, стопанисван от касатора и да заплащат такса за това. Всички шофьори на камиони следва да получат номер от виртуалната опашка за преминаване на ГКПП Дунав мост съобразно принципа „първи по време първи по право“ като на директора на ОД на МВР – Русе е наредено да осъществява контрол чрез допускане от подчинените му служители до граничен контрол единствено на товарни автомобили, които притежават номер от изградената от касатора информационна система за проследяване и отчетност на потока на такива МПС. Според разгласената от Община Русе информация, номер за т. нар. „виртуална опашка“ може да бъде взет срещу предоставяне на талон (малък или голям) за регистрация на МПС от следните места: административната сграда на „Тир Паркинг Русе“ ООД на бул. „България“ № 292 - без да е необходимо влизането в паркинга със съответното превозно средство; на място непосредствено преди подхода към ГКПП „Дунав мост“ от служители на дружеството; от официалния представител на съответния паркинг, на който камионът престоява. Разликата в начина на предоставяне на услугата в зависимост от това дали товарният автомобил се намира на стопанисвания от касатора паркинг или не е в това, че за тежкотоварните автомобили, които осъществяват престой на този паркинг уведомяването за възможността за преминаване към ГКПП се осъществява съгласно автоматичната информационна система, която е въведена на съоръжението, а всички останали лица, които осъществяват престой на други места, следва да предоставят телефон за връзка, на който да бъдат уведомени, когато настъпи редът им за преминаване.

Въз основа на горните обстоятелства може да бъде направен извод, че информационната услуга, свързана с т.нар. „виртуална опашка“, се предоставя на всички лица – водачи на тежкотоварни автомобили, намиращи се на територията на Община Русе и желаещи да преминат през ГКПП Дунав мост, независимо дали те се намират на паркинга на жалбоподателя или на друг паркинг/място. Установява се също, че тази услуга, изразяваща се в получаване на пореден номер от водача на автомобила, администриране на виртуалната опашка и уведомяването на водача при настъпване на неговия ред за преминаване, се предоставя безвъзмездно и не е обусловена от ползването на услугата по престой на стопанисвания от касатора паркинг. В публикуваната от Община Русе информация е указано изрично: „Услугата е възможна въз основа на споразумение, което Общината сключи с „Тир Паркинг Русе“ ООД, като престоят на съоръжението на бул. „България“ № 292 няма задължителен характер“. Това обстоятелство, само по себе си, води до вече посочения извод, че ползването на услугата по престой на паркинга на касатора не е обвързано с ползването на информационната услуга, тъй като последната задължително се предоставя на всички водачи на тежкотоварни автомобили, желаещи да преминат през ГКПП Дунав мост, доколкото съгласно заповедта на кмета на Община Русе те не могат да изберат дали да се възползват от нея или не.

Следователно в случая двете услуги не образуват една-единствена неделима икономическа престация, а се касае до две самостоятелни услуги, едната от които (информационната, свързана с получаване на номер от и администриране на т.нар. „виртуална“ опашка) се предоставя безвъзмездно по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗДДС на всички водачи на тежкотоварни автомобили, желаещи да преминат през ГКПП Дунав мост, тъй като за нея възнаграждение не се дължи, а другата (предоставянето на правото на престой на паркинга на касатора) е възмездна, тъй като именно за нея се събира таксата от 48,90 лева, посочена в издадените фактура и фискален бон. Следва да се отбележи, че би противоречало на икономическата логика и би представлявало явна дискриминация положението информационната услуга да е възмездна само за водачите, чиито товарни автомобили престояват на паркинга на касатора и безвъзмездна за всички останали водачи на тежкотоварни автомобили на територията на Община Русе, желаещи да преминат през ГКПП Дунав мост.

Дори и да не бъде възприето виждането за пълната независимост на двете услуги една от друга следва да се приеме, че районният съд обосновано е приел, че основната доставка е тази по предоставяне правото на престой на паркинга на касатора. Както беше посочено по-горе, Съдът на ЕС приема, че доставката трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите тя не представлява цел сама по себе си (така или иначе всички водачи на товарни автомобили са длъжни да получат номер за т.нар. „виртуална опашка“, за да преминат през ГКПП Дунав мост), а начин да ползват при най-добри условия основната услуга на доставчика (тези, престояващи на паркинга на касатора ще бъдат информирани за настъпване на реда за тяхното преминаване чрез автоматичната информационна система, която е въведена на съоръжението, а всички останали лица, престояващи на други места, ще бъдат уведомени по телефона).

Касационната инстанция намира, че заплащането на такса за престой на стопанисвания от касатора паркинг действително не представлява „отдаване под наем на недвижим имот“ по смисъла на чл.31а, § 2, б.“з“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Това е така, защото размерът на насрещната престация (таксата) не е обусловен от продължителността на ползването на имота (паркинга), а се дължи за влизането на товарния автомобил на територията на същия за времето, необходимо до настъпване на реда за преминаване на превозното средство през ГКПП, а освен това при услугата по престой на клиента не се предоставя определена част от имота за изключителното ползване от него.

Обосновано обаче районният съд и наказващият орган са приели, че разглежданият случай попада в приложното поле на чл.31а, § 2, б.“й“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Тази разпоредба гласи, че параграф 1, т.е. когато услугите имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, обхваща и

предоставянето или прехвърлянето на права, различни от правата, обхванати в букви з) и и), за ползване на недвижими имоти или части от тях, включително разрешение за ползване на част от имота, като предоставяне на права за лов и риболов или достъп до салони в летища, или използването на инфраструктура (като например мост или тунел), за което се събират такси.

Структурата на нормата на чл.31а, § 2, б.“й“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 както и използвания преди изброяването на тези дейности израз „включително“ категорично сочат не на изчерпателно, а на примерно изброяване на услуги, които съюзният законодател е счел, че имат такава достатъчно пряка връзка с недвижимия имот. Този извод се потвърждава и предвид текста на §§ 127 – 129 от Обяснителните бележки относно влизащите в сила през 2017 г. правила на ЕС в областта на ДДС за мястото на доставка на услуги, свързани с недвижими имоти (Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета) 2, който гласи:“Следва да се припомни, че примерите, изброени в член 31а, параграфи 2 и 3, са резултат от обсъжданията на Комитета по ДДС, където държавите членки, изправени пред различни тълкувания и рисковете от двойно данъчно облагане или необлагане, са постигнали съгласие по редица указания въз основа на конкретни случаи; В процеса на приемане на Регламента за изпълнение за ДДС указанията на Комитета по ДДС са били преразгледани от Съвета и оценени като солидна основа за илюстриране на значението на текста на член 31а, параграф 1, както и за предоставяне на списък на случаите, които понастоящем са обхванати от параграфи 2 и 3 от член 31а; Важно е да се отбележи, че член 31а, параграф 2 не ограничава приложното поле на член 31а, параграф 1 — в него просто са представени ситуации, които според законодателя на ЕС отговарят на изискването за свързаност с недвижими имоти“.

Щом изброяването е примерно, то в приложното поле на чл.31а, § 2, б.“й“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, а оттам и на това по § 1 на същата разпоредба, ще попадат и други случаи, които кумулативно изпълват предвидените в същата разпоредба условия: услугата да се изразява в предоставянето или прехвърлянето на права, различни от правата, обхванати в букви з) и и), за ползване на недвижими имоти или части от тях, за което се събират такси. В случая тези условия са удовлетворени – предоставяната от касатора услуга по престой на товарните автомобили на стопанисвания от него паркинг предполага предоставянето на право на ползване на част от недвижимия имот (паркинга), което ползване е възмездно и за него е събрана такса в размер на 48,90 лева. Поради това касационната инстанция намира, че обосновано районният съд е приел, че между предоставяната възмездна услуга по престой на товарните автомобили на паркинга на касатора и самият паркинг, който има качеството на недвижим имот по смисъла на § 1, т.82 от ДР на ЗДДС вр. чл. 13б, б.“б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013, има достатъчно пряка връзка по смисъла на чл.31а, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, тъй като недвижимият имот (т.е. част от него) е предмет на услугата, без която тя би била невъзможна.

Щом такава достатъчно пряка връзка е налице, то съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на тази възмездна услуга съвпада с мястото, където се намира недвижимият имот, т.е. в Република България. Касае се до облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС – извършена от данъчно задължено лице – от касатора, регистриран по ЗДДС на основание чл.100, ал.1 от този закон с идентификационен № BG207069638, с място на изпълнение в страната, поради което за последния е възникнало задължението, на основание чл.66, ал.1 от ЗДДС, да начисли в издадената фактура 20 % ДДС и да регистрира извършената възмездна продажба на услуга в данъчна група „Б“ съгласно чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Видно от приложения касов бон, касаторът не е изпълнил това свое задължение, поради което и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС правилно е бил наказан с имуществена санкция в размер над минималния от 700 лева, който закон, предвид последвалото завишаване както на минимума, така и на предвидения максимум на санкцията (изм. ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), се явява по – благоприятен за дееца по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

В заключение касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно – постановено е в съответствие с материалния закон, константната практика на Съда на ЕС и процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Предвид известната правна сложност на делото съдът определя юрисконсултското възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Както се приема и в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. №5/2009 г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Националната агенция за приходите, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 442/16.09.2024 г., постановено по АНД № 2332/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „Тир Паркинг Русе“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Л., [жк], [адрес], представлявано от управителя А. Н. Л., да заплати Националната агенция за приходите със седалище в гр. София, [улица], сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.