Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 19.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Д.Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3987 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 45561 / 27.09.2018г. по гр.д. № 59823 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав Й.Г.Б., ЕГН ********** с адрес: *** е
осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** Б на основание на чл. 150 от
ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумите, както следва: сумата от 1037,09лв., представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот в гр.София,ж.к. „*******за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2015г.; сумата от 32,83лв.,
представляващи цена на дялово разпределение на топлинната енергия в имот в гр.София,ж.к.
„*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., както и съдебни разноски от
239,65лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над
1037,09лв. до предявен размер от 1037,10лв;
както и исковете за обезщетение за забава за плащането на главниците
както следва: сумата от 221,81лв.
лихва върху главница от 1037,09лв. за периода от 09.08.2013г. до 29.06.2017г.;
сумата от 9,78лв. лихва върху
главница от 32,83лв. за периода от 09.08.2013г. до 29.06.2017г., като Т.С.”ЕАД
е осъдено да доплати държавна такса по делото по сметка на СРС от 140,07лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5163800/15.10.2018г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в частта, в която исковете за лихва са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че договора за
доставка на топлинна енергия за битови нужди не е нужно да е писмен, той е при
Общи условия, падеж на задължение е 30-то число на месеца следващ този, през
който е потребявана енергията и изводите на районния съд в обратния смисъл са
неправилни. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – Й.Г.Б., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е че в
забава се изпада след публикуване на фактура на интернет-страница на ищеца, а
това не било установено да е осъществуно. Задълженията за лихва били погасени и
по давност. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец –Т.”ООД, ЕИК *******не е
изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2019818/30.08.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******срещу Й.Г.Б.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда да на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му
заплати от 1037,09лв., представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в имот в гр.София,ж.к. „*******за периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от
32,83лв., представляващи цена на дялово разпределение на топлинната енергия
в имот в гр.София,ж.к. „*******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г; сумата
от 221,81лв. лихва върху главница от
1037,09лв. за периода от 09.08.2013г. до 29.06.2017г.; сумата от 9,78лв. лихва върху главница от
32,83лв. за периода от 09.08.2013г. до 29.06.2017г. Навело е твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия в имота като собственик на ½
ид.ч. от него, потребил енергията в имота и по договор при Общи условия дължал
плащането на сумите. Претендирал е разноски.
Ответникът Й.Г.Б., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не е изразил
становище. След срока за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че задълженията
са погасени по давност, не се дължала сума за сградна инсталация.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Т.”ООД,
ЕИК *******не е изразило становище.
По делото са приети молба, писмо
от СО, съгласно които имот в гр.София,ж.к. „*******е продаден от СО на Й.Б. и
на Й.Б.на 03.05.1990г. и е подадена молба от ДСК за вписване на ипотека върху
имота за обезпечение на задълженията по договор за заем .
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 14.09.2001г., договор от
04.10.2001г., съгласно които ОС
на ЕС на сграда в
гр.София,ж.к. „*******е избрало и възложило на Т.”ООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата.
Приети са протоколи за отчет на
уреди в имота, сочещи за потребител Й.Б.,
съгласно които не е осигурен достъп до имота на 22.05.2015г., на 28.04.2014г. е
извършен реален отчет.
Приети са изравнителни
сметки, съгласно които за първия отчетен период начислено по фактури е в по-голям размер от реално потребеното.
По делото са приети Общи условия от 2014г.
съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в
30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както
месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след
изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приети са ОУ от 2008г., съгласно чл. 32
и чл. 33 от които сумите по месечните
фактури се заплащат в срок от 30 дни след периода, за които се отнасят.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение съдебно-техническата
експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че реално потребена енергия в имота
е 2074,18лв. за периода. За първия отчетен период потребено количество енергия било на било с 86,54лв. по-малко от начисленото
по месечните фактури.
С приетото
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото , вещото лице е посочило, че няма отразени плащания на
задълженията за периода, лихва за забава е общо 464,49лв. върху главница от
2139,86лв. Посочило е че в тази главница е включено дялово разпределение от
65,66лв. и лихва върху него била 19,51лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане
за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот
в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение на
енергия, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото.
За да се
уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника
да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и
е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото
съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване от 2007г., че е носител на вземане за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Решението на СРС в частта, с
която исковете за главници за стойност на потребена енергия и за възнаграждение
за дялово разпределение е влязло в сила и обвързва страните със сила на
пресъдено нещо за съществуването на договорно правоотношение между страните за
доставка на топлинна енергия в имота, количеството и стойност на доставена
такава, че съществува и вземане на ищеца към ответника за плащане на
възнаграждение за дялово разпределение на същата за периода в размер на точно
конкретна сума.
Предмет на въззивното
производство и спорен въпрос по делото е дали ищецът е изпаднал в забава на
плащането на главниците.
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2008г. и от 2014г. Съгласно ОУ от 2008г. плащане
на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този за
който е задължението. Съгласно ОУ от 2014г. плащане на месечното задължение се
дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата
за задължението на интернет-страницата на доставчика .
Задълженията,
възникнали при действието на ОУ от
2008г. са с уговорен падеж за плащане и за изпадане в забава на ответника не е
нужно да се изпраща покана от ищеца.
Задължения
, възникнали при действието на ОУ от 2014г. е уговорено да се плащат след
публикуване на фактура, поради което съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задълженията да настъпва
след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след активно
поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора.
По делото не
е установено ищецът да е провел поведение , което да обоснове извод за настъпване
изискуемостта на вземанията, възникнали след
влизане в сила на ОУ от февруари 2014г. поради което и съдът приема, че
правилно районният съд е приел, че в забава на плащане главници, възникнали след влизане в сила на ОУ
от февруари 2014г. ответникът не е изпаднал и искове за обезщетение за забава
са неоснователни.
За вземанията възникнали преди влизане в сила на ОУ от 2014г. не е било нужно изявление на ищеца за настъпване на изискуемостта им,
защото падеж е определен с настъпване на конкретен срок. Същеврменно, съдът
приема, че за плащане на тези задължения ответникът не е изпаднал в забава. Това е така, защото за този период
по
делото се установи от приети изравнителни сметки и заключение по
съдебно-техническата експертиза, че начисленото по фактури е било повече от реално дължимото. При така
установеното съдът приема, че по делото не е установено, че вземанията по
фактурите за този
период са били ликвидни и
изискуеми от момента , за който са предявени
претенции а и в размери, върху които е начислена лихва за забава. Това е така,
защото с изравнителната сметка е установено, че сумите по фактури са били
по-големи от реалното потребление. Ликвидността на вземанията е установена едва
с изравнителната сметка и същите са в по-малък размер от предявените претенции.
При така установеното съдът приема, че за заплащане на главницата обезщетение за забава ще следва да се присъди от момента на
стабилизиране на изравнителната сметка. По делото е установено, че за ищец не е
възникнало валидно вземане в размер на сумите по фактури, поради което и съдът
приема, че не следва да уважава претенция за
обезщетение за забава за плащане на главница, за която се установи, че вземане в претендиран размер не съществува. В тежест на ищеца е било да
докаже реално потребление за всеки месец и камо при това условие той би могъл
да претендира лихва за забава върху това месечно задължение от момент, който е
по-ранен от стабилизиране на изравнителната сметка. При липса на установено валидно вземане в определен
размер за определен период , върху такова вземане не
следва да се присъжда лихва. Такава законодателна уредба не е предвидена нито в
чл. 153, чл. 155 от ЗЕ, нито в чл. 42 и чл. 73 от Наредба № 16-334/06.04.2007г.
Действително, тези разпоредби препращат към ОУ на ищеца,
сочещи падеж на плащането до 30 дни след отчитания период, независимо от това
дали суми са прогнозни или са такива за реално доставена енергия. Съдът приема,
обаче, че доколкото при избор за плащане на прогнозни суми реалното потребление
се установява едва с изравнителната сметка, като съобрази и чл. 13 от Директивата на ЕС /2006/32
ЕО/, според който в сметките следва да се включва само реално потребена енергия, то съдът приема, че при липса на
установеност, че към падежа за плащане по ОУ е
доставено реално такова количество енергия, за което е издадена фактура, то не
следва да се присъжда лихва за забава върху сумите по фактурата от момента
посочен в тези ОУ. При систематично ,
логично и граматическо тълкуване на разпоредбите на ЗЕ, а и на чл. 32 от ОУ за
2008г., при условията на чл. 20 от ЗЗД, съдът приема, че предвиденото заплащане
на лихви за забава е само за дължими суми, тоест за такива, които са определени
въз основа на реалната консумация, а не на прогнозните сметки, ако те не съответстват
на реалното потребление. Този извод на съда по повод на тълкуването на
разпоредбите на ОУ кореспондира с чл. 13
от Директивата на ЕС /2006/32 ЕО/, а и с
разпоредбата на чл. 154 от ЗЕ, съгласно която възможност за снабдяване с изпълнителен лист съществува
едва след изравнителната сметка за съответнияотчетен период. Към горното следва да се добави, че в ОУ от 2008г. не е предвидена възможност за пропорционално
възстановяване на размер на платени лихви за забава за периодите, през които не
се извършва реално отчитане, ако по изравняването се
установи, че прогнозна сума е по-висока от реално
дължимо. Сумите по прогнозните сметки, които надвишават тези по изравнителната
сметка, не са ликвидни, напротив установено е в случая, че не се дължи сума,
посочена във фактура, поради което и
съдът приема, че за този период лихва за забава върху тях не следва да се
присъжда от момента за който се претендира обезщетението от ищеца. (В този
смисъл Решение № 5973/10.05.2010г. по адм.д. № 13185/2009г. на ВАС, 5-членен
състав). С оглед на гореизложеното и като съобрази , че ищец не е доказал
реално потребление за процесния период по месеци, то правилно иск за
обезщетение за забава върху главници, възникнали при действието на ОУ от 2008г. е отхвърлен.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият
не е претендирал разноски и такива не му се следват. Разноски е претендирал
процесуалният представител на въззиваемия , представлявал безплатно въззиваемия
и на него следва да се присъди възнаграждение от 300лв. на основание на чл. 38,
ал.2 от ЗАдв.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 45561 / 27.09.2018г. по гр.д. № 59823 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 156-ти състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, *** Б да заплати на адвокат Р. Л. Д.,
член на САК с л.№ ******* и с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № ******, кантора
313 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
и чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 300лв. (триста лева) представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззивника Й.Г.Б.,
ЕГН ********** в производството пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Т.”ООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.