Протокол по дело №1125/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1410
Дата: 16 април 2022 г.
Съдия: Иван Коев
Дело: 20221100201125
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1410
гр. София, 11.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 24 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
и прокурора Г. П. Кюркч.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Коев Частно наказателно дело
№ 20221100201125 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:20 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ М.М. се явява лично и с адв. А., редовно
упълномощена.
За началника на СЦЗ се явява инспектор М., редовно упълномощен с
пълномощно, което представя в днешното съдебно заседание.
Свидетелят се явява.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА постъпилата молба от осъдения за условно предсрочно
освобождаване.
АДВ. А.: Поддържам молбата. Представям експертно решение,
епикризи - 2 броя, амбулаторен лист, медицинско направление, резултати от
лабораторни изследвания, медицинско направление от 25.11.2021 г.,
амбулаторен лист от 07.05.2021 г., амбулаторен лист от 01. 12.2021 г., етапна
епикриза от 10.12.2021 г., образно изследване от 07.12.2021 г.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Да се приемат представените от
защитата доказателства. Няма да соча от своя страна такива.
1
ИНСПЕКТОР М.: Да се приемат представените от защитата
доказателства. Представям справка за изтърпяната част от наказанието,
актуална към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
АДВ. А.: Да се приеме.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, както и представените от страните в днешното съдебно
заседание.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИЯ СЕ СВИДЕТЕЛ:
И.Я. И. – 48 години, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, обеща да говори
истината.
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Работя в Казичене към затвора София, на
длъжност ИСДВР. Познавам осъдения. Работил съм с него. Аз съм изготвил
доклада за осъдения, последният доклад от 09.03.2022 г. Предвид цялостното
му поведение съм стигнал до заключенията в доклада. Поведението му е
единственото нещо, което нямаше как да се отрази в доклада. Това е, че е
започнал работа. До тогава не можеше да работи, в смисъл поради
здравословни причини. Когато почна да решава, че иска да работи се
допитахме до медицинския фелдшер в Казичене дали е в състояние, защото
повечето работа, която се предлага при нас е физическа. Медицинското лице
каза, че може да работи лека физическа работа. Към момента е назначен на
работа, работи. Проблемните зони остават от предишно престъпление -
умение за мислене, отношение към правонарушението. Отрича, че има
извършен грабеж. Занижаване има в две от зоните – образование и обучение.
Той посещава и продължава да посещава училището на затвора и от там
умение за мислене. В местата за лишаване от свобода повече от година
същият няма наказания. Работата със затворника за преодоляването на тези
дефицити се състои в беседи, разговори с него, за следващия етап от неговия
живот на свобода. Наблюдавам поведението лично чрез действията му, какво
прави. Дали се включва в незаконни действия в местата за лишаване от
2
свобода, дали извършва дисциплинарни нарушения. Това се следи.
Проверяваме как си поддържат спалните помещения, към имуществото в
затвора как се отнасят. Ако е изявил желание, имаме психолог и е ходил, но
не мога да кажа. В плана на присъдата е залегнала работа с психолог.
Психологът не инициира, така му е вменено по закон, а по тяхно желание
ходят при него. При изявено желание за среща с психолог, такова му е
гарантирана. Актуализирането на доклада и изготвяне на нов е по негова
молба за условно предсрочно освобождаване. По този повод изготвих
доклада. Предишният доклад по ЗИНЗС на всяка една година правим
преоценка на лишения от свобода, правим изготвяне на така наречения
„текущ доклад“ за изминалия период. Той влезна в този период. Изминали са
12 месеца, откакто е бил предишния доклад. Дало е повод да му бъдат
занижени точките в двете зони – образувание и обучение, и умение за
мислене.
Има награда. Едната му е за посещаване на училище по предложение
на директора на училището и писмена похвала. Описал съм в доклада. С
лицето работя, откакто е в ЗО „Казичене“. От 22.12.2020 г., като през това
време може би не е бил в моята група. Сега е в моята група. Аз съм работил с
него, докато е бил в моята група. Периодично се сменят групите, поради
вътрешни причини. Може да отиде и в друга група, друг колега да работи с
него, но действията са аналогични. От 22.12.2020 г. е на територията на ЗО
„Казичене“. Мисля, че беше в болнично заведение към затвора. Не мога да
кажа колко време. Той идва честичко при мен. Споделя с кого му е добре.
Примерно - тоалетната тече, има проблеми с бравата на вратата, това е в общи
линии. Извършвам преценката по това дали има докладни или похвални
писма. При него няма извършени нарушения. Знам, че има заболявания.
Записването за работа става в писмен вид по молба на лишения от свобода.
Посочва коя работа той желае. Неговото здравословно състояние е било
такова, че мнението на фелдшера е било, че не може да извършва физическа
работа. Споделил е и записано, че може да извършва лека физическа работа.
Ако дойде при мен и ме пита за среща с психолог, аз ще кажа на психолога.
Той специално нямам спомен да ме е питал дали иска среща с психолог.
Психологът не е длъжен да ги привиква, ако в плана на присъдата е заложена
работа с психолог, разговарял съм за това с психолога. Той каза, че по
техните правила това е по инициатива на лишения от свобода. Ако той е
3
заявил желание, че трябва да се види с психолог, това трябва да се случи
моментално. Преоценяването на първоначалната оценка на риск от рецидив е
критерий. Всеки един първоначален доклад започва по негови данни. Ние
нямаме категорична информация, с която можем да разполагаме. Дали ще са
пет месеца остатък, дали са минали повече, ще правим беседи, срещи. Аз водя
наблюдение и правя доклади, въз основа на това наблюдение. Аз работя с
него тогава, когато лишеният от свобода има желание за нещо. Ако има
проблеми, той идва и ги съобщава. Аз не работя с психологически проблеми.
Отива при психолог по негово желание. Затворниците знаят, че има психолог
в затвора. Тези проблемни зони са на първоначален доклад при постъпване в
затвора, на действия, извършени от лишения от свобода извън затвора. Когато
постъпи в затвора, гледаме дали през тази година той е извършил нарушения.
Ако не е извършил такова, една от зоните се коригира, занижава. По същия
начин - образование. Ходи на училище и съм му занижил няколко точки от
тази зона, защото полага някакво старание. Аз съм взел първоначалния
доклад по отношение на някои дефицити. Това е при постъпването на
лишения от свобода. Тогава е съобщил, че има проблеми. Не мога да пипам
настоящото правонарушение, не мога да пипам отношение към
правонарушението, защото той самият не си го признава. Уменията за
мислене съм занижил, но остава с проблемни зони. При наличие на
проблемни зони, една от зоните се движи на някъде. Той е извършил
деянието, за да го осъдим. Такава е практиката и остава, за да може да се
коригират тези зони. За да се коригират тези зони се прави основно
наблюдение на лишения от свобода за неговите действия в местата за
лишаване от свобода, извеждане на работа. Времето е много голям критерий.
Отразявам в доклада това, което видя като поведение при лишения от
свобода. Ако потърси помощ, ще му се даде. Аз казвам какво не трябва да
прави. Казвам това, което трябва да прави. Той не е извършил трудов процес.
Има с много лишени от свобода, с които си правим договорки между нас.
Казвам му, че ако поведението му е положително, ще получи награда след три
месеца. Идват три месеца и наградата е факт. Това е превъзпитателния
процес. Основният процес е свикването на един човек с работа, работата е
показателна. Има затворници, които стават много големи престъпници в
затвора, има други, които преосмислят. Той е може би към среден клас от
лишените от свобода. Той е с колебливо поведение. Борави с това да изпиташ
4
съжаление към него. Това е мое предположение. Една голяма част
превъзпитава труда. Когато някой има желание да отиде при психолог,
сигурно помага. При него не може да се завърши цикъла, защото времето,
което остава е малко. При него няма как да действа прогресивната система.
Прогресивната система - това са действията на лишените от свобода, които се
отразяват във вид на награди. Един лишен от свобода получава награди, ако
извършва някаква дейност. Въз основа на похвали издаваме предложение за
награди. Има предложение за три дни отпуск, за замяна на режима в по-лек.
Това е прогресивната система и когато всички зони могат да се коригират, в
един момент остава момента, че няма какво друго да се коригира. С остатъка
от наказанието ще правя с него всичко, което съм правил до сега. Не съм
имал проблеми с него. Когато съм го наблюдавал е имал обрано поведение.
По тяхно желание имаме план годишен. По празниците се четат есета,
боядисват яйца. Има много, които инициират. Той не е от тях. Всяко едно
действие по тяхно желание е в по - добра насока. Той не е участвал в никакви
инициативи. Всяка една група има отговорник на културно - масова дейност.
Всяка една група има отговорник на културно-масовата дейност. Той е избран
от лишените от свобода. Този отговорник, това е негова задача. Идва при мен
и му казвам, че примерно чакаме трети март, ще инициираме беседа. Той
влиза в групата след това, коментира с тях, и това го описвам в доклада.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото доказателства, както
и представените от страните в днешното съдебно заседание.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ НА НАЧАЛНИКА НА СЦЗ: Молбата е
неоснователна. Налице е само първата предпоставка – изтърпяно е повече от
половината наказание. По отношение на втората предпоставка - от наличните
по делото доказателства, не може да се направи обоснован извод за
настъпила трайна тенденция за поправяне и превъзпитаване. Моля да
оставите без уважение молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че депозираната молба от осъденото лице
5
М.М. за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение по следните мотиви:
От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че
молителят е постъпил в затвора София на 22.08.2020 г. за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години при общ режим, което
наказание е признато и прието за изпълнение, въз основа на наложено
наказание от чуждестранен съд. Признаването и изпълнението е станало с
решение по НЧД № 3208/2020 г. Престъплението, за което лицето е осъдено в
Австрия отговаря на признаците на престъпление по чл. 198 от НК на Р
България. От приобщената в днешното заседание актуална справка е видно,
че към днешна дата лицето е изтърпяло фактически наказание в размер на 3
години, 5 месеца и 4 дни, със зачитане от работа на 1 месец и 10 дни и
остатък за изтърпяване в размер 5 месеца и 16 дни. Към настоящият момент
осъденият е изтърпял повече от ½ от наложеното с присъда наказание. Макар
и формално е налице първата фактическа предпоставка от двете кумулативно
изискуеми по чл. 70, ал. 1 от НК. Не е налице втората предпоставка, а именно
осъденият да има добро поведение. От така изготвения доклад, приобщен към
делото е видно, че М. не е наказван, но това обстоятелство не може да бъде
предпоставка за условно предсрочно освобождаване, тъй като съгласно чл. 96
от ЗИНЗС осъдените лица освен права, имат и задължения за спазване на
вътрешния ред и дисциплина. Със заповед № 12/21.01.2022 г. лицето е
наградено с писмена похвала. Следва да се отбележи, че съгласно изготвения
доклад, оценката на риска към рецидив и към момента е към средните
стойности – 53 точки. При първоначалното постъпване рискът е бил оценен
на 55 точки. За двегодишния си престой в затвора е отчетено незначително
снижение на стойностите. Рискът от вреди за обществото е към средните
стойности, въпреки, че оценката е направена в една контролирана среда. По
отношение на здравословното състояние на лицето никой не го оспорва , но
намирам, че същото е предпоставка за прекъсване изпълнение на наказанието,
ако са налице обстоятелства, които да водят до извода, че към момента не е в
състояние той да търпи наказанието, или се налага спешно лечение. Такива
доказателства не са представени. От изготвения доклад е видно, че планът за
изпълнение на присъдата не е изпълнен и в зоните са отчетени дефицити, в
каквато насока беше и показанието на разпитания в днешното заседание
свидетел. Дефицитите са в зоната на настоящото правонарушение, умение за
6
мислене, обременено криминално минало. Лицето е осъждано за тежки
умишлени престъпления, включително за чл. 115 от НК, чл. 252 от НК,
изисква се задълбочена работа с осъденото лице за подготовка на неговата
ресоциализация в обществото. Моля да се съобразите с доклада на
затворническата администрация. Съдът следва да се базира основно на
докладите и устните изявления на персонала, работещ в местата за лишаване
от свобода, който е запознат с лишените от свобода и техните лични
обстоятелства. Моля да вземете предвид показанията на свидетеля И.. С оглед
събраните по делото доказателства, изискуеми по чл. 439А от НПК, може да
се направи обоснован извод, че наказанието не е изиграло своята генерална и
индивидуална превенция, заложени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, тъй
като поправителния процес не е прогресирал и няма доказана трайна и
позитивна промяна в неговото поведение. Моля да не се уважава молбата за
условно предсрочно освобождаване.
АДВ. А.: Независимо от доклада и разпита на свидетеля, моля да
уважите искането и постановите условно предсрочно освобождаване на М..
Първата предпоставка, а именно изтърпяването на една втора от срока е
налична. По отношение на втората предпоставка, М. да е дал доказателства за
своето поправяне и да е демонстрирал добро поведение, да има отношение
към труда считам, че тези обстоятелства са налице. От представените
документи става ясно, че една значителна част от времето, прекарано в
затвора М. е бил със здравословни проблеми, рискови за неговия живот, като
включително по негови данни е престоял повече от 4 месеца на легло.
Получава епилептични пристъпи, за което е преосвидетелстван в ТЕЛК. Има
туберкулоза, която според лекаря към затвора е в ремисия към настоящия
момент. Въпреки тези пречки в момента, в който е бил в кондиция, той е
предприел действия и като не е имал възможност да полага труд, е започнал
да се обучава. В първия момент, в който е имал възможност да почне да
полага труд е започнал да прави и това. Свидетелят, разпитан днес на
практика не можа да даде конкретни данни защо неговият доклад е в този вид
и по - конкретно какво този свидетел и колко е работил с моя подзащитен, за
да му помогне да постигне по - бързо ефекта на наказанието и да изпълни
плана на присъдата. Тези наблюдения според защитата са крайно несериозни
при липсата на конкретни действия на затворническата администрация към
помагане на лицето да осъзнае своите проблеми или дефицити и да почне да
7
работи върху тях. Затворническата администрация, според защитата играе на
принципа - ако направиш това, ще получиш морковче. Ако не, ще си стоиш в
затвора. Това е дресировка според защитата, но не е действителна работа с
осъденото лице, подпомагащо го да работи върху проблемните си зони, за да
стане пълноценен гражданин на това общество. Считам, че е ноторно
известно, че хората са с различни възможности в това лице – интелектуални,
психически и не може да се очаква от всички лишени от свобода да имат този
мисловен процес, който да им помогне сами с методите на дресировката да
оправят себе си и своето поведение. Считам, че тенденциозно от затвора се
пренебрегват фактите, свързани със здравословното състояние на моят
подзащитен. Прехвърля се топката върху него за това, че не е поел
самоинициатива да се поправи, да бъде дресиран, вместо да се поеме
отговорност за това, че конкретно с него не се работи въпреки, че според И.
има проблем. Оставащите около 5 месеца няма да допринесат нищо повече,
освен да се провери дали ще заслужи награда. Нито с него ще работи
психолог, нито ще му покажат къде са му проблемите. Считам, че в периода,
в който е имал възможност подзащитният ми е дал доказателства, че е имал
желание да се поправи и не бива според защитата недостатъците на системата
да се използват във вреда на лишените от свобода и автоматически и само да
се преписват доклади с лаконични и обобщаващи изрази – отношение към
правонарушението, мисловен процес и т. н., без да се дават конкретни факти
- кога е работено с лицето, какво е работено, какво е поститгнато. Моля да се
произнесете в този смисъл.
ОСЪДЕНИЯТ: Болен съм от туберкулоза с каверни на белия дроб,
повръщам кръв. По спешност ме караха в Ловеч и четири месеца бях на
системи. Имам черепно - мозъчна травма, епилептик съм. Никой не се
интересува от мен. Няма кой да ми донесе хляба. Не мога да ходя, спасяват ме
в Ловеч. Началникът не може да ми даде работа, защото ще падна на плаца.
Аз не работя, чистя една стаичка дето ядат моите колеги, чистя чинийките да
ми се отчете дейност. Аз съм с астма. Психолог не познавам в затвора. Всеки
има наказание - за телефон, за дрога. Аз не съм мръднал от леглото. Пия 11
хапчета. Ако не ям, повръщам. Глътнах си езика, чудят се какво да ме правят.
Какво мога да доказвам повече в Казичене. Имам две дупки в белия дроб.
Като изляза от затвора, първата работа отивам на Сточна гара, че се
водя София окръг, защото има белодробно и да имам лекар да бъда под
8
наблюдение. Мога да заразя хората. Получавам пенсия. Ще си сложа зъбите.
Съпругата ми работи като чистачка в Правец. Имам майка. Баща ми почина.
Ние сме 7 братя и 2 сестри. Имам три дъщери и един син. Синът работи в
Германия. Помагат ми. Ако се провери, в затвора съм получил около 5000
лева. Получавам запис. Не мога да ям тази храна, която се дава. Съжалявам за
престъплението. Знам, че ще умра, но не в затвора.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Моля да ме освободите
условно предсрочно, за да мога да се лекувам.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
След съвещание СЪДЪТ съдът приема молбата за УПО на осъдения
М.В. М. за основателна по следните съображения:
Според съда са налице и двете предпоставки, очертани в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. М. е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание лишаване от свобода – към днешна дата
неизтърпеният остатък се равнява на 5 м. и 16 дни. Съдът приема също така,
че с поведението си в СЦЗ осъденият е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне.
Съдът счита за необходимо да изложи принципното си разбиране, че
становището на началника на СЦЗ и твърденията в прилаганите по делата
доклади за лишените от свобода, изготвяни от ИСДВР, не следва да бъдат
възприемани безкритично. Формалният подход на затворническата
администрация е добре известен, като настоящият случай не прави
изключение, поради което не следва само въз основа на декларативните
изводи в заключителната част на докладите, които са формулирани по общ и
клиширан начин, да се приеме за доказано, че осъденият не е изпълнил
второто от условията по чл. 70 от НК. Напротив – докладите следва да бъдат
интерпретирани според действителното им съдържание, а не според
направените в тях заключения, още повече, че това е дейност в прерогативите
на съда.
Обективно – Осъденият работи отскоро в условията на затвора, тъй
като здравословното му състояние до тогава не е позволявало това, записан е
като ученик в СУ „Св. Иван Рилски“ при ЗО Казичене, от където има
9
похвално писмо за това, че се справя добре с възложените му образователни
задачи, за което е награден с писмена похвала, не допуска извършването на
нарушения на ЗИНЗС, поради което и не е наказван. От показанията на св.
ИВ. ИВ. - ИСДВР в ЗО „Казичене“ към СЦЗ, се установява, че е налице
позитивна тенденция по отношение на осъденото лице. Дори и да се
възприеме липсата на „достатъчен“ напредък до момента, тя не се корени в
поведението или в нагласите на осъдения. Като зони с дефицити в доклада са
посочени настоящо правонарушение, отношение към правонарушението,
умения за мислене и криминално минало, като акцентът пада върху това, че
осъденият оспорва квалификацията на деянието, което е извършил, че счита
съдебния процес за несправедлив, а присъдата за прекомерна. Оценката на
риска от вреди се базира основно върху отношението на осъдения към
правонарушението. Според съда това се дължи на превратно разбиране на
целите на наказанието и на корекционната работа изобщо. Съдебната
практика и доктрината по изпълнение на наказанията, т.нар. пенетенциарно
право, никога не са изисквали осъденият да направи самопризнание или да
възприеме наложеното му с присъдата наказание, за да се приеме, че целите
на наказанието по отношение на него са реализирани. Ако законодателят
считаше, че такова изявление на осъдения представлява доказателство за
поправяне, то това изрично щеше да бъде включено под някакво форма като
условие за предсрочно освобождаване. Липсата на изявление на осъдения, че
приема присъдата за справедлива не може да се въздига в пречка, още по-
малко в забрана да се установи действителното положение на нещата, нито
може да се превръща във форма на недопустим натиск осъденият да бъде
принуден формално да твърди нещо, което да отговори на очакванията на
затворническата администрация. (Отделен е въпросът дали достоверността на
такова твърдение е обективно проверима.)
По отношение констатираните дефицити в умението за мислене,
също декларативно формулирани, в пълна степен важат изложените до тук
съображения.
На следващо място нереализирането на прогресивната система,
разбирана като достигане до лек режим за изтърпяване на наказанието, не
може да бъде решаващ аргумент, доколкото замяната на режима с по-лек се
извършва по усмотрение на началника на затвора, който е и една от страните
в настоящото производство. В конкретния случай в плана на присъдата не е
10
залагана промяна на режима, а самият план се изготвя от затворническата
администрация, без участието на осъдения, в началото на престоя му в
затвора и и не подлежи на актуализация, свързана с индивидуалните му
резултати. Фактът, че планът на присъдата е обвързан със срока на
наложеното с нея наказание лишаване от свобода и доколкото в хода на
изпълнението му не търпи корекции, предпоставя постигането на заложените
в него цели едва при изтърпяване на цялото наказание. Възприемането на
подобен подход би довело до изключване приложимостта на института на
условното предсрочно освобождаване във всички случаи, тъй като винаги би
могло декларативно да се твърди, че очертаните в плана задачи не са били
изпълнени в цялост. Такъв подход би довел до превръщане изтърпяването на
цялото наказание в самоцел.
По така изложените съображения и на основание чл. 440, ал. 1 от
НПК и чл. 70, ал. 1 от НК

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъдения М.
В. М. от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода“, определено по НЧД № 3208/2020 г. на СГС, НО, 14 състав,
изчислима към датата на евентуалното влизане на настоящото определение в
сила.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК УСТАНОВЯВА изпитателен срок за
осъдения М. в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислима към
датата на евентуално влизане на настоящото определение в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в
7-дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:40
часа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11
Секретар: _______________________
12