№ 14427
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110127152 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „З.“ ЕООД против „ЗАД „Е.“ АД е
осъдителни искове с правна квалификация по чл.405 КЗ и чл. 409 КЗ, вр с чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата 535,59 лева, представляваща остатък от застрахователно обезщетение
по щета №********** за претърпени имуществени вреди от настъпило на 28.11.2021 г.
застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 25.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и за сумата 363,42 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение по щета №********** за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 27.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
– 25.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че за л.а. марка „Хонда“, модел
„Акорд“, рег. № №, рама № JHMCU26809C213393, при ответника имало сключена
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №
00500100410163, валидна към датата на процесните ПТП-та, за които били образувани щета
№********** и щета №********** като уврежданията са ремонтирани при ищеца. За
извършените ремонтни дейности ищецът е издал фактури на стойност 821,09 лева и 705,98
лева, по които ответникът е заплатил частично обезщетение в размер на 285,50 лв. и
съответно 342,56 лв. По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
между собственика на увредения автомобил и ищцовото дружество, вземанията по щета
№********** и щета №********** срещу „ЗАД „Е.“ АД са прехвърлени на настоящия
ищец в качеството му на цедент, за което ответникът е бил надлежно уведомен. Моли за
осъждане на ответника да изплати остатъка от неизплатените застрахователни обезщетения
по щета №********** и щета №**********. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като неоснователни
и недоказани по размер. Не оспорва наличието на сключен застрахователен договор по
застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №00500100410163. Не оспорва, че
са заведените процесните щета №********** и щета №********** от собственика на
процесното МПС - М.Ж.. Прави възражение за намаляване на дължимото обезщетение.
1
Релевира възражение за съпричиняване при паркиране на автомобила. Поддържа, че водачът
не е положил грижата на добър стопанин на МПС – то съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от
действащите ОУ. Оспорва иска за лихви като неоснователен. Моли за отхвърляне на
исковете, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за имуществено
застраховане, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени
твърдените вреди; действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, че
ищецът е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между
страните документи за определяне и изплащане на обезщетението, както и предпоставките
относно придобиване на вземанията по силата на договор за цесия и съобщаването на
последната на ответника, както и изпадането в забава на ответника.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и не касаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства, както
и извършените от ответника плащания на сумата на 285,50 лв. по щета №********** и на
сумата 342,56 лв. по щета № **********, образувани при него по повод заявления на
собственика на увредения автомобил, което по същество съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Не е спорно, че ищецът е носител
на вземането, което се установява и от представените договор за продажба и прехвърляне на
вземане от 21.04.2022 г. , потвърждение за сключен договор и уведомление. Ето защо съдът
приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на вземанията
и не касаещи техния размер, за доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ЗД „Е.“ АД имущество, респ. в какъв размер са възникнали вземанията на ищеца.
Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза стойността
за възстановяване на описаните от ищеца в исковата молба вреди, които са описани и в
опис-заключение на застрахователя и за които при него е образувана щета №********** от
01.12.2021 г., изчислена по база средни пазарни цени към датата на ПТП е 875,52 лева.
Според експерта стойността необходима за възстановяване на констатираните по лекия
автомобил увреждания, за които при ответника е образувана щеата №********** от
01.12.2021 г. е 754,46 лева. Според заключението на САТЕ при едновременно
възстановяване на уврежданията по автомобила, за които при ответника са заведени две
щети, следва да се предвиди сума за тониране и боядисване само един път, поради което
стойността необходима за възстановяване на автомобила е 1569,98 лева.
Страните не спорят, че сключеният между собственика на увредения автомобил и
застрахователя договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна
полица „Каско на МПС‘ №00500100410163 от 21.04.2021 г. е при общи условия, с които
застрахованото лице е декларирало, че се запознало и е приело с подписване на договора.
Видно от представената застрахователна полица страните са уговорили начин на
обезщетяване – експертна оценка или доверен сервиз. Съгласно чл. 26 в раздел „Размер на
вредите. Застрахователно обезщетение“ от Общите условия на ответника –при обезщетяване
извън случаите на тотална щета и противозаконно отнемане на застрахованото МПС
обезщетяването може да се извърши чрез изплащане на парично обезщетение, определено
съгласно експертна оценка на вредите или чрез отстраняване на вредите от външен
изпълнител, установен на територията на Република България, в който случай следва да са
налице предвидените в чл. 26, ал. 5 от Общите условия предпоставки. Установява се по
делото, че ответникът е заплатил суми за обезщетяване на уврежданията и по двете щети по
експертна оценка, а представените от ищеца фактури не са от сервиз, предложен от
2
застрахователя съгласно или от доверен сервиз. Ето защо съдът приема, че обемът на
застрахователната отговорност на ответника следва да се определи при прилагане на
законовата уредба на чл. 400 КЗ за действителната застрахователна стойност.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. При това положение за ищеца се поражда правото да получи
обезщетение за възстановяване на щетите на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на двете събития, което съгласно приетото по делото заключение на САТЕ
възлиза на сумите 875,52 лева и 754,46 лева, които надвишават заплатените от ищеца суми
по двете щети (821,09 лева и 705,98 лева), поради което и след приспадане на направеното
извънсъдебно плащане от ответника в размер на 285,50 лева и 342,56 лева остатъкът от
задължението по щета №********** е 535,59 лева, което е по- малко от установеното от
вещото лице , а задължението по щета №********** е 363,42 лева, което също е по – малко
от установеното. Ето защо исковите претенции следва да бъдат уважени в претендирания
размер.
С оглед основателността на исковата претенция съдът дължи произнасяне и по
направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния
резултат. Според чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди.
В случай на неизпълнение на тези задължения при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят може да намали обезщетението съответно на тежестта на неизпълнението –
чл. 395, ал. 4 пр. второ КЗ. По делото се установи, че уврежданията по процесния лек
автомобил са настъпили при паркиране и от злоумишлени действия на трети лице при
паркирано състояние на автомобила. При тези данни съдът намира, че с поведението на
ищеца не се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, както
и с увеличаване размера и обхвата на вредите. Неизпълнението на задължението от страна
на застрахования да предпазва от вреди застрахованото имущество не може да се определи
като значително с оглед на интереса на застрахователя, доколкото се установи, че се касае за
частични щети, поради което определеното застрахователно обезщетение не подлежи на
намаляване.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира такива за
държавна такса – 50,00 лева, депозит за вещо лице – 500,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева, които следва да му се присъдят в цялост, доколкото
претендирното възнаграждение е в минимален размер, а възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на „З.“ ЕООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 405 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД сумата 535,59 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение по щета №********** за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 28.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
риск, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
– 25.05.2022 г. до окончателното изплащане, сумата 363,42 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение по щета №********** за претърпени имуществени вреди от
настъпило на 27.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен
3
риск, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
– 25.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 850,00 лева – разноски по делото
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4