№ 877
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330113048 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
срещу КР. Р. Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 94а. ал.1 ЗЕ, вр. чл. 91, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 292,87 лв., представляваща стойността на консумирана
електрическа енергия в обект, находящ се в гр. *****, с ИТН: *****, за периода от
23.09.2020 г. до 22.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда –
18.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 16,30
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.11.2020 г.
до 17.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК № 5471/ 21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 10073 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, IХ гр. състав.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител,
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката, продавало електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия, които били одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/ 10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г.
Общите условия били публикувани на сайта на дружеството, като за влизането им
в сила не било необходимо изричното им приемане от потребителите. Посочва, че
1
по силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищецът поел задължението да снабдява с
електрическа енергия обекта на ответника с ИТН *****, находящ се в гр. *****. За
ответника бил открит клиентски номер *****. Поддържа, че ответникът имал
насрещното задължение да заплаща потребената електрическа енергия, като при
неплащане в срок, дължал и обезщетение за забава. Твърди, че в изпълнение на
поетите задължения за периода от 23.09.2020 г. до 22.11.2020 г. е доставил в
обекта на ответника електроенергия на стойност 292,87 лв., която не била
заплатена от потребителя. Последното довело до начисляване на обезщетение за
забавено плащане в размер на 16,30 лв. за периода от 11.11.2020 г. до 17.06.2021 г.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна
КР. Р. Й., чрез назначения особен представител адв. К., със становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва ответникът да има качеството
на потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ. Сочи, че ищецът не е
представил доказателства за предоставяната от него услуга. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 10073 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, IХ граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 5471/ 21.06.2021 г. В законовия едномесечен срок длъжникът е
депозирал възражение, с което оспорва дължимостта на процесните суми. Поради
това с разпореждане № 14660/ 26.07.2021 г., връчено на 02.08.2021 г., на
основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок
са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите,
за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството
по делото.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
2
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 94а. ал.1 ЗЕ, вр. чл. 91,
ал.1 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на 1) валидно облигационно
правоотношение с ответника по доставката на електрическа енергия през
процесния период, 2) че ответникът има качеството потребител на електрическа
енергия, 3) че ищецът е изправна страна по договора, т.е доставил е твърдяното
количество електроенергия на електроснабдения обект на ответника за исковия
период, 4) размера на претенцията.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на електроенергия
при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. от
чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 94а ЗЕ. Предпоставките за възникване на валидно облигационно
отношение между електроснабдително предприятие и краен клиент на
електрическа енергия /битов или небитов/ съгласно чл. 94а ЗЕ вр. чл.39 ЗЕ са
следните: 1) притежаване от електроснабдително предприятие на лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия за дадена територия от границите
на страната; 2) разположение на електроснабдения обект на крайния потребител в
границите на лицензионната територия; 3) присъединяване на електроснабдения
обект към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в лицензионната
територия; 4) липса на избран друг доставчик на електроенергия.
В конкретния случай между страните не е спорно, че ищецът е притежател
на Лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. за доставка на електроенергия на крайни
потребители на територията на област Пловдив, електроснабденият обект с ИТН
*****, попада в лицензионната територия на ищеца, присъединен е към
електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в лицензионната
територия, като крайният потребител не е избрал и не е сключил договор за
доставка на електроенергия с друг доставчик.
Съгласно изричната норма на чл.98а, ал.4 ЗЕ публикуваните общи условия
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Не се спори по делото, че Общите условия са одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, както и че са публикувани в един национален и
един местен ежедневник преди процесния период. Ответникът не е изложил
твърдения и не е представил доказателства да се е възползвал от процедурата по
чл. 98а, ал.5 ЗЕ, поради което и следва да се счита за обвързан от общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 1, т.4 от ОУ, клиент или потребител на електрическа енергия е
3
всяко физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България електроразпределение”
АД.
По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от
съда в доклада доказателствена тежест, както и при изрични дадени указания по
реда на чл.146, ал.2 ГПК, ответната страна да е собственик на водоснабдения
имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с
който да се установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по
отношение на водоснабдения имот, на някой от способите по чл.55 ЗС. Отделно
от това, от изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив и
представени декларации за деклариране на процесния имот, се установява, че към
датата на изготвяне на справка ответникът не е подавал декларация по чл.14
ЗМДТ за имот, находящ се в гр. Пловдив.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установи едно от
материалноправните предпоставки за уважаване на иска, а именно качеството на
потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в
счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на
ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания
представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с
обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се
установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от
Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията,
но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се
отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на
претендираната мораторна лихва.
По отношение на разноските:
При отхвърляне на предявените искове право на разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК има ответника, но по делото не се доказа да са сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 срещу КР. Р. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, обективно
4
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 94а, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 91, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 292,87 лв., представляваща стойността на
консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в гр. *****, с ИТН: *****,
за периода от 23.09.2020 г. до 22.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
в съда – 18.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 16,30 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
11.11.2020 г. до 17.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 5471/ 21.06.2021 г. по ч.гр.д. №
10073 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, IХ гр. състав.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5