М О
Т И В И
По
НОХД 1269/16г.
По
описа на БОС
Производството е образувано по обвинителен акт на прокурор
при Окръжна прокуратура Бургас, против С.И.И. затова, че около 17,20ч. на 18
декември 2015 година, в гр. Карнобат, при управление на МПС- л.а. „Фолксваген“ ********,
нарушил правилата за движение- чл. 21 ЗДвП, като управлявал автомобила с
превишена скорост от 61,5 км/ч при разрешена скорост за населено място 50 км/ч.
за пътни превозни средства категория В, и по непредпазливост причинил смъртта
на М.К.Д. ЕГН **********, починал на 21.12.2015 год. в МБАЛ Бургас –
престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“в“, вр. „л. 342 ал.1 НК и вр. чл. 21 ал.1 ЗДвП.
По делото, като частен обвинител, бе конституирана М.М.Д.- ****
на пострадалия. Тя е пострадало лице, претърпяло неимуществени вреди от
престъплението и по смисъла на чл. 74 НПК. Според изискванията на чл. 76 НПК бе
направено искане за участието и в процеса в това качество. Тя е поставена под
пълно запрещение, а майка и е определена за настойник по реда на Семейния
кодекс. От нейно име и в защита на нейните интереси подаде молба, която съдът
намери за основателна и я конституира в това качество. В процеса е
представлявана от повереници.
В с.з. защитата на подсъдимия поиска производството пред
първа инстанция да протече по реда на глава 27 НПК- съкратено съдебно следствие
на основание чл. 371 т.2 НПК, като подсъдимият направи изявление, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът установи, че самопризнанието на И. се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства. Повдигане на обвинението и
разпита му в това качество, разпитите на свидетелите, изготвените заключения на
вещите лица, другите писмени доказателства, са събрани съобразно изискванията
на процесуалния закон. Самопризнанието, че като водач е нарушил правилата за
движение и причинил смъртта на пешеходец, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се подкрепя от доказателствената съвкупност.
Страните не поискаха извършването на процесуални действия за
събиране на доказателства. Съдът служебно бе изискал от КАТ МВР Бургас, справка
на И. като водач на МПС, и приобщена към доказателствата по делото.
Прокурорът поддържа обвинението. Според него извършеното от И.
деяние, описано подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, е
безспорно е установено. При управление на лек автомобил И. нарушил изискванията на чл. 21 ал.1 ЗДвП,
като го е управлявал със скорост 61,5
км/ч при разрешена за населено място до 50 км/ч. В заключението си вещото лице
достигнало до извод, че ако водачът е спазил това изискване на закона, ПТП не
би настъпило, тъй като имал обективна възможност да го предотврати. Тогава
пешеходецът е могъл да бъде възприет от разстояние 35 м.- осветеността от
фаровете пред лекия автомобил, а опасната за спиране зона би била 32,25м. при
скорост от 50 км/ч. Нарушението на това правило на движението е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилия резултат. И. сам се поставил в
положение да не е в състояние да реагира адекватно на всяка опасност при
движението си. В конкретния случай независимо от реакцията му при появилата се
опасност, с предна дясна половина е ударил пресичащия пълното платно пешеходец.
Пострадалият веднага е откаран в болница, но независимо от проведеното лечение,
той починал дни по късно, на 21 декември 2015 год. Налице е причинна връзка между
травмите от ПТП е смъртта.
Поиска наказанието против И. да бъде определено при превес
смекчаващи вината обстоятелства, като след индивидуализирането му бъде през чл.
58а ал.1 НК. Наказание от две години и три месеца, редуцирано на една година и
шест месеца, е справедливо.
На основание чл. 343г НК поиска на И. да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от една
година и осем месеца.
Частното обвинение подкрепи прокурора. Според тях при
управление на МПС И. допуснал нарушение на правилата за движение и причинил по
непредпазливост смъртта на М.Д.. Поискаха от съда да му бъде наложено
справедливо наказание.
Защитата наблегна на смекчаващи вината обстоятелства, тези
които характеризират подсъдимият при самото произшествие като водач и другите,
свързани с личността му. Според тях са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и поиска приложението на чл. 55 НК. Според тях размер на
наказанието от една година и шест месеца, намалено на една година лишаване от
свобода с приложението на чл. 66 НК, е справедлив размер. В тази величина
следва да е и лишаването от право.
Подсъдимият изрази съжаление за случилото се и поиска да му
бъде наложено наказание, както посочи защитника.
На
основание чл. 374 ал.3 НПК съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание на подсъдимия С.И.
и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
От брака си със С.Н., пострадалият М.Д. има дъщеря М..
Бракът е бил прекратен през 2012 год. През 2014 год. детето е било поставено
под пълно запрещение и майка и е назначена за настойник. След раздялата
свидетелката Н. не е поддържала отношения с пострадалия, а за претърпяното от
него ПТП научила от родственици.
В деня на произшествието, Д. бил в заведение на автомивка към
бензиностанция на фирма „Петрол“ в края на гр. Карнобат, намираща се на
разклона за гр. Шумен. През деня на 18 декември 2015 год. на работа в
автомивката бил свид. И.. Вършел си работата и забелязал, че познат на баща му
бил посетител на заведението и употребявал алкохол- пострадалия Д.. Пиел
спиртни напитки, дори по време та работата си му се обадил и двамата
поговорили. Около 17ч. свидетелят забелязал пострадалият при движението си да
залита и затова отишъл при него и му предложил с личния си автомобил да го откара
до дома му. Пострадалият отказал и в диалога си свидетелят лично и отблизо се
убедил, че влиянието на употребения алкохол е много силно. Отново се върнал на
работа и след около 10-15 минути го видял да върви и излиза на главния път. И.
го догонил и отново му предложил да го откара до дома му, при което последният
се съгласил. Помолил го да се върне обратно към бензиностанцията към паркирания
на това място автомобил на И.. Първоначално объркал автомобила му и се запътил
към друг, свидетелят го помолил да го изчака кратко време, за да си довърши
работата и след това ще го откара. След около пет минути свидетелят привършил
работата си, но видял че пострадалият го няма на място. И. се качил в
автомобила си и го подкарал посока града с намерение да го достигне, качи и
откара до дома му. С кола „Ауди“ свид. И., на около 300 м. от бензиностанцията,
забелязал пострадалият да върви на левия банкет на пътя. През прозореца му
подвикнал, пострадалият го забелязал и отвърнал. И. спрял вдясно на платното за
движение, да не затруднява движението на останалите участници. Около 17,20ч. в
тъмната част от денонощието управлявал колата си на къси светлини и като спрял
да изчака, включил и аварийните светлини.
На това място платното за движение е с две ленти, по една за
всяка посока с непрекъсната разделителна линия. След подвикването на
свидетелят, пострадалия реагирал на това и предприел пресичане на платното за
движение. От гр. Сунгурларе за Карнобат с личния си автомобил „Фолксваген“ ******,
пътувал подс. И., прибирал се в дома си сам от работа. В движението си видял
пред себе си вдясно на банкета спрял автомобил с включени аварийни светлини.
Намалил скоростта си и се изнесъл вляво посока на движението си, за да
заобиколи спрелия автомобил. Пострадалият, облечен с тъмни дрехи, предприел
пресичане, като пресякъл лявата лента за насрещно движение без да създава
пречки за движението на другите участници. Продължил движението си в лентата за
движението на двата автомобила. По ширината и изминал около 160 см., когато
последвал удар с автомобила, управляван от подс. И.. Последният възприел пострадалият като участник в
движението едва с появата му пред фронта на колата си. Първото съприкосновение
между двамата станало, за автомобила в дясната част по предната ширина на
колата и дясната страна на тялото на пострадалия. Подсъдимият задействал
спирачната система. От удара тялото на пострадалия отскочило върху капака на двигателя
на колата, ударило се в дясната част на предно панорамно стъкло и паднало на
пътя, на около 20 м. пред автомобила на изчакващия свид. И.. Автомобилът
управляван от подсъдимия, спрял на около 12 метра от мястото на удара.
Двамата водачи излезли от колите си и притекли на помощ на
пострадалия. Свидетелят го обърнал и държал в ръцете си до идването на линейка,
а подсъдимият се обадил на тел. 112 за необходимост от спешна медицинска помощ.
Медицински автомобил откарал пострадалия за лечение, а полицаи проверили с
техническо средство подс. И. за употребата на алкохол, която дала отрицателен
резултат. Д. бил настанен в МБАЛ Бургас и независимо от назначеното лечение,
починал дни по късно, на 21 декември 2015 год.
Вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза е
посочило получените при ПТП наранявания и причината за смъртта. В диагнозата за
приема на лечение на пострадалия е посочена открито счупване на долен десен
крайник, контузия на главата, мозъчно сътресение. При аутопсията на трупа
вещото лице установило масивна тромбемболия, мозъчен и белодробен оток,
счупване на ребра двустранно по две фрактурни ивици, открито счупване на дясна
подбедрица, разкъсно-контузни рани по главата, охлузвания и кръвонасядания по
тялото. Непосредствена причина за настъпилата смърт е остра белодробна и сърдечна недостатъчност, развили
се в резултат на масивна белодробна тромбемболия. Експерта установил и
обосновал пряка връзка между получените от ПТП наранявания и увреждания на
тялото и причината за смъртта.
От пострадалия Д. е взета кръвна плазма с приема му в МБАЛ
Бургас, с настаняването му в шокова зала в 18,40ч на 18.12.2015 год. От
проведеното химическо изследване на кръвта е установена концентрация на алкохол
в кръвта от 3,05 промила. Това е тежка степен на алкохолно повлияване,
характеризиращо се с тежко потискане на централната нервна система, нарушени
координация, ориентиране, движения, почти пълно обезчуствяване към болка и
дразнители, тежки смущения в дишането и сърдечната дейност, понижена телесна
температура.
Вещото лице по техническата експертиза е установило, че
управлявания от подсъдимия лек автомобил се движел със скорост от 61,5 км/ч. в момента,
когато за пръв път е възприел пред себе си силуета на пострадалия. Веднага задействал спирачната система, едновременно с
натискането на педала последвал и удара между двамата участници с тази скорост.
Опасната зона за движение е определена на 43,30м. Автомобилът на подсъдимия се
движел на къси светлини. Осветеността пред фронта на движението е- ляв фар 48
напред и 3,75м. вляво, а десния фар- 75 метра напред и 3,75м. вдясно. От значение за възприемането на
пресичащият отпред пешеходец са както личните качества на водача- подсъдим,
така и дрехите на пострадалия. От допълнителния разпит на свид. И. е установено,
че той бил облечен с тъмни дрехи. При тези установени обстоятелства в
движението на управлявания от подсъдимия лек автомобил, последният е имал
обективна възможност да възприеме пострадалия на разстояние 30-35м. пред себе
си. Разстоянието на възможно възприемане е по малко от опасната зона за
спиране, поради което и ПТП е било непредотвратимо за скоростта на движение на
автомобила.
ПТП е станало в очертанията на града. Според изискванията на
чл. 21 ал.1 ЗДвП, „при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава- за водачите на ППС категория В-
скорост от 50 км/ч в населено място“. Ако водачът-подсъдим И. е управлявал
автомобила си с тази максимално допустима скорост, опасната зона за спиране би
била 32,25м. С оглед обективната му възможност да възприеме пресичащия пред
него пешеходец с тъмни дрехи на разстояние от 30-35м., той е имал възможност да
предотврати произшествието. При възможност за такава реакция, той би намалил
скоростта си на движение, и ако не може да спре, то ще даде възможност
пешеходеца да премине пред него без да последва удар помежду им. За първите две
секунди скоростта на автомобила би намалила до 29 км/ч, за това време
пешеходецът би изминал 3 м., което е повече от ширината на автомобила.
При провеждане на процесуалните действия на досъдебното
производство, са спазени процесуалните правила. Описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактическа обстановка съответства на доказателствения
материал.
Правна
квалификация
Прокурорът
поддържа обвинението и квалификацията. Според него деянието е извършено при
форма на вината несъзнавана непредпазливост, при която И. е могъл и е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При управлението
на МПС е нарушил чл.21 ал.1 ЗДвП, което е в пряка връзка с настъпилия резултат.
Ако е бил спазил изискванията на закона, той би имал възможност да предотврати
произшествието. Не е налице и случайно деяние, тъй като водачът се поставил сам
в тази ситуация, да няма обективна възможност да реагира.
Частното
обвинение подкрепи прокурора и поискаха от съда И. да бъде признат за виновен.
Защитата
не оспори квалификацията и вменените му като нарушени правила за движението.
Съдът
прие, че правилно и обосновано на доказателствата, наказателната отговорност на
И. е ангажирана във връзка с нарушаване изискванията на чл. 21 ал.1 ЗДвП. Той е
управлявал МПС в границите на населено място- гр. Карнобат, с превишена скорост
от 61,5 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. Вещото лице е дало заключение, че ако
се е движел с максимално допустимата скорост, то ПТП с пешеходеца не би
настъпило. Водачът би имал възможност да възприеме пресичащия пешеходец в
осветеността на фаровете на къси светлини, и при реагиране на появилата се
опасност, той ще намали. Ако не може да спре в контактната точка, определена
към този момент, то той ще намали скоростта си и ще даде възможност на
пострадалия да премине пред него.
И.
управлявал автомобила си, когато пред себе си вдясно забелязал автомобил с
включени аварийни светлини. Не е могъл да възприеме нищо повече от това, но
съобразно изискванията на чл. 31 ЗДвП е следвало да отчете това и коригира
движението си. Тези светлини се ползват за предупреждение на участниците в
движението за опасност. Водачът на другия автомобил, Й. И., стоял в колата си и
изчаквал преминаването на пострадалия от отсрещната страна на уличното платно.
С това е дал сигнал и предупредил останалите участници в движението за
опасност- преминаване на пострадалия от едната на другата страна посока
движението в този момент и на това място. Водачът на този втори автомобил е спрял вдясно за ограничено време- за
изчакване на пострадалия да се качи при него. По никакъв начин той не е оказвал
негативно влияние за движението на попътните МПС или им създавал затруднения.
Половината от ширината на колата му се е намирала на банкета на пътя, а лентата
за движение в тази посока е достатъчно широка- 450 см, щото може да бъде
заобиколен без да се навлиза в лентата за насрещно движение, което в
действителност се е случило.
В
този момент не е имало други МПС, които да оказват влияние на пътната
обстановка, нито насрещни , нито попътни МПС.
До
момента на решението за пресичане на пътното платно, пострадалият Д., се движел
по банкета, съобразно изискванията на чл. 108 ЗДвП. Но е нарушил чл. 113 от
закона, като е предприел пресичане на платното за движение на място, което не е
предназначено за това. Пешеходните пътеки са сигнализирани както с пътни знаци на
достатъчно разстояние пред тях, така и с маркировка и участниците в движението
следва да спазват определени правила за преминаването им. Д. е реагирал на
повика на Й. И. и предприел пресичането на платното за движение. Той внезапно е
навлязъл в него, като не се е огледал и не е съобразил разстоянието за преход,
на идващото МПС и своите възможности. Нямало е улично осветление по това време
и място и видимостта ограничена от падналата тъмнина. Самият той бил облечен с
тъмни дрехи, което в още по голяма степен е ограничило възможностите му за
възприемане на пътното платно. В голяма степен върху поведението е оказало и
високата концентрация на алкохол в кръвта от 3,05 промили. Това е довело до
нарушаване координацията в движението, ориентировката. Затова и след повика на
свидетеля, е предприел пресичане на платното за движение без да се огледа и
предприеме мерки за собствената си безопасност. Не е имал ограничение или
затрудняване на видимостта, което да му повлияе да възприеме приближаващия се към
него автомобил.
Деянието
е извършено от подсъдимия И. виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост по смисъла на чл. 11 ал.3 предлж. Първо НК- не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Воден от горното съдът призна за виновен
С.И. в това, около 17,20ч. на 18 декември 2015 година, на бул. „Москва“ в гр.
Карнобат, управлявал с превишена скорост от 61,5 км/ч лек автомобил *******,
нарушил чл. 21 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.К.Д.,
настъпила на 21 декември с.г. в МБАЛ Бургас.
Като размер на наказанието, страните бяха на близки позиции.
Обвинителят поиска на И. да му бъде наложено наказание с приложението на чл.
58а ал.1 НК от две години и три месеца лишаване от свобода и след редукцията от
една година и шест месеца, които на основание чл. 66 НК бъдат отложени за
изтърпяване за срок от четири години. Частното обвинение подкрепи тази позиция.
Според защитата са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
поискаха прилагането на чл. 55 НК като по благоприятен за дееца ред за
индивидуализиране на наказанието. Те поискаха наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода, което след редукцията следва да се намали на една
година. Поискаха приложението и на чл. 66 НК за срок от три години, както и
лишаване от право за една година.
Настоящата инстанция прие, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при който режим следва да се индивидуализира
наказанието за И.. Той е неосъждан, водач на МПС от 2013 год. и има едно
наложено наказание с фиш през 2015 год. за нарушение на чл. 137а ал.1 ЗДвП- не
е ползвал обезопасителен колан, глоба от 50 лв, която до началото на съдебното
заседание представи документ за плащането и. Той е млад човек, с настъпването
на ПТП веднага съдейства за оказване помощ на пострадалия на място, изразил е
своите съболезнования към близките си в дните на събитието, както и изразява
съжалението си за случилото се пред съда, образован и работещ в аптека в
съседен град- Сунгурларе. Още от началото на разследването оказал пълно
съдействие на разследващите органи, с процесуалното си поведение не е създал
затруднения на процедурата. От друга страна е налице виктимологично поведение у
пострадалия, който с поведението си е допринесъл за настъпването на крайния
резултат. Отчитайки тези обстоятелства, съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 НК.
При конкуренцията на чл. 58а ал.1 и чл. 55 НК, втория се
явява по благоприятен за дееца- да се определи наказание под предвидения
минимум от 2 години за това
престъпление. Съдът само ще отбележи, че тази схема, която предложи защитата, е
недопустима по закон чл. 58 а ал.4 НК- определяне наказание под предвидения
минимум и след това редукцията му през 58а ал.1 НК. В конкуренция между тези
два начина на индивидуализиране на наказанието, по благоприятен се явява чл. 55 НК.
Съдът осъди С.И. на една година лишаване от свобода, чиито
размер е справедлив и съобразен с възможностите за постигане целите на
наказанието по чл. 36 НК. Налице са и всички юридически предпоставки за
отлагане изтърпяване на наказанието по чл. 66 НК. Съдът определи минимален срок
от три години. От момента на настъпване на събитието, е изминало повече от една
година, няма данни за висящи дела против това лице. Този срок е съобразен с
личността на дееца.
На основание чл. 343г НК съдът лиши С.И. от право да
управлява МПС в срока на лишаването от свобода- една година, съобразно чл. 49 НК. До момента на разглеждане делото от съда, не му е иззето свидетелството за
управление на МПС.
В тежест на И. бяха присъдени и разноските по делото.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
08.02.2017 год.
Гр. Бургас Съдия: