Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 26.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА,
пети граждански състав, в открито заседание на 13.12.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. П.
при секретаря П.В., като разгледа докладваното от съдия П.
гр. д. № 501 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове се разглеждат по реда на гл. ХХV от
ГПК-“Бързо производство”.
Исковете са за: признаване на уволнение за незаконно и
отмяна на същото; възстановяване на предишната работа; заплащане на обезщетение
за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението;
заплащане на трудово възнаграждение- кумулативно обективно съединени, с пр. осн.
съответно чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 128 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.Д. xxx, твърди в исковата молба, че през месец
юни 2011 г. постъпил на работа при ответника, като встъпил в длъжността “шофьор
на тежкотоварен автомобил- международен транспорт”. Уговорили трудово
възнаграждение на 400 лв месечно. Не може да представи трудовия си договор, тъй
като неговия екземпляр останал в товарния автомобил при ответника.
Преди по-малко от
седмица разбрал, че трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 325, т.
1 от КТ, считано от 01.08.2011 г., за което не е подавал молба до ответника и
не му е връчвана подобна заповед. След указания от съда до страните ищецът
допълва исковата си молба с “молба –възражение”/ 13.10.2011 г., в която заявява,
че оспорва представените от ответника документи вкл. и заповедта за
дисциплинарното му уволнение от 01.08.2011 г. Твърди, че такава заповед не е
получавал и от служители в РУСО- Монтана бил осведомен, че е прекратен трудовия
му договор с ответника по взаимно съгласие. Оспорва по съдържание Заповед №
13/01.08.2011 г., с която на осн. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 193, ал. 3 във вр.
чл. 330 т. 6, вр. чл. 187, т. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ е прекратен трудовия му
договор. Възразява и относно това, че вместо две отделни заповеди в случая
ответникът е издал само една. Не са му искани обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание. Отрича като неотговарящи на действителността
вписаните в уволнителната заповед основания. Работодателят не му осигурил
възможност да изпълнява трудовите си задължения.
Предвид изложеното
се обръща към съда с претенции: да бъде признато уволнението му за незаконно и
отменена заповедта, с която е прекратен трудовия му договор; да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; ответникът да му заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради това уволнение
в размер на сумата 2400, 00 лв, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното й изплащане, както и сумата 540 лв- незаплатено трудово
възнаграждение за м. 06. 2011 г. - 8 отработени дни, за м. 07.2011 г. -21
отработени дни и сумата 50 лв- т. н. мораторна лихва върху горните суми. Претендира
за присъждане на деловодните разноски по представен списък. Доводите си развива
в писмена защита чрез адв. Н.А.- упълномощен представител.
Ответникът- “М. Д. П. Б. -Т.” ЕООД, с ЕИК xxxx
, със седалище
и адрес на управление гр. Монтана, ул. Ю. И. № 2, представляван от Милена Н. Н.-
управител, е подал писмен отговор съобр. указанията по чл. 131 от ГПК. Изразява
становище за неоснователност на предявените искове / с изключение на този с пр.
осн. чл. 128, който счита за частично основателен/, оспорва същите, а
процесната заповед за уволнение счита за законосъобразна. Съображенията му са
следните:
Несъстоятелно е твърдението в исковата молба
за това, че трудовият договор на ищеца е прекратен на осн. чл. 325 КТ, както и
това, че заповедта за уволнението не е съставена на 01.08.2011 г. Твърди, че заповедта за дисциплинарното му
уволнение е изготвена така, както е посочено в нея. Не е открил ищеца на
посочения в молбата му за постъпване на работа адрес въпреки, че многократно го
е търсил, за да му я връчи. Там живее майка му, която отказвала да получи
заповедта и това наложило да му я изпратят по пощата с обратна разписка, на
която последната се подписала. Не смята за процесуално нарушение това, че не е
издал две отделни заповед във връзка с уволнението на ищеца. Многократно са го
търсили за да даде обяснения съгл. чл. 193, ал. 1 КТ, но същият се криел на
различни места, поради което приложил чл. 193, ал. 3 КТ. По същество на спора
моли да бъдат отхвърлени исковете, в подкрепа на което развива доводите си в
писмена защита чрез упълномощения процесуален представител адв. Мл. М..
Доказателствата са
писмени и гласни. Изслушано е заключение на съд. - икономическа експертиза.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните и съобр. чл. 235 ГПК приема следното:
Безспорно е между
страните и от приложените писмени доказателства се установява, че сключили
трудов договор № 26/20.06.2011 г. на осн. чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ, съгласно който
на ищецът било възложено да изпълнява длъжността “ шофьор товарен автомобил”, код
по НКП: 83322006 с уговорено място на работа, трудово възнаграждение и пр. Със
заповед № 13/ 01.08.2011 год. ответникът прекратил така възникналото трудово
правоотношение на осн. чл. 190 ал. 1, т. 2 и чл. 193, ал. 3, във вр. чл. 330, ал.
2, т. 6 и във вр. чл. 187 т. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ, считано от 01.08.2011 год.
Като причини за прекратяване на трудовия договор е записано: „ неявяване на
работа, несправяне със задълженията, не опазване имуществото на фирмата, грубо
нарушение на трудовата дисциплина”. Разпоредено е на ищеца да бъде удържано
брутно трудово възнаграждение за срок от един месец на основание чл. 221, ал. 1 КТ, а на осн. чл. 224 КТ да му бъде заплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск- 2 дни.
Горепосочената
заповед не е представена с исковата молба, поради това, че не е връчена на
ищеца / за което страните не спорят/. По указания на съда до ответника да
представи личното трудово досие /ЛТД/ на ищеца, с молба от 15.09.2011 г. /л. 9-13
от делото/ управителят на ответното дружество е представил посочената заповед
за прекратяване на трудовия договор с ищеца и др. изредени документи / но не и
цялото изискано лично трудово досие/. На по-късен етап и след повторни указания,
чрез процесуалният си представител- адв. Мл. М. ответникът представя ЛТД на ищеца
във вид на официално заверен препис, състоящо се от 11 номерирани листа. Между
страните не се спори относно това, че на ищеца не е връчена и друга намираща се
в ЛТД заповед, озаглавена „Заповед за наложено наказание №-5 от 29.07.2011 г., с
която управителят на дружеството- работодател го наказва с уволнение на осн. чл.
188 т. 3, във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 2 и чл. 195ал. 1 от КТ. Записано е още, че
наказанието се налага тъй като ищецът не се явява на работа от 18.07.2011 г. до
29.07.2011 г. и ако не бъде намерен след опит да му се връчи, то „да се издаде
заповед за прекратяване на трудовия договор, като се изпълнят разпоредбите на
чл. 195, ал. 2 от КТ”. Двете заповеди са непосредствено свързани като намерение
на ответника да търси дисциплинарна отговорност от ищеца при едни и същи
обстоятелства. Върху гърба на първата заповед и върху лицевата страна на
втората са изписани текстове с имена и подписи на работещи при ответника лица, които
общо казват, че ищецът не е намерен на съответно отразените дати. Заповед №-5
от 29.07.2011 г. за наказанието „уволнение” не е сред представените от
ответника, въпреки подробните указания на съда за представяне ЛТД, връчени със
съобщение лично на управителя на дружеството –работодател /л. 8 от делото/. Не
е сред представените от нея преписи и намиращото се в по- късно представеното
ЛТД „ Известие за доставяне” / 16.09.2011 г., адресирано до ищеца на постоянния
му адрес и получено от майка му. Не е ясно какво точно е изпратено и доставено,
но с оглед липсата на други документи в ЛТД и намиращото се там „уведомление”
без дата, вероятно то е било по посочения начин връчено. Видно от съдържанието
на последното управителят на ответника уведомява ищеца в 3-дневен срок да се
яви в офиса на фирмата, да носи трудовата си книжка за нанасяне на трудовия му
стаж.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ответника, се установява, че
ищецът бил чакан веднъж- на 22. или 23.07.2011 г. до към 19 часа да дойде в
офиса на ответното дружество, „ за да си уредят отношенията” / свид. Ст. П./ и
друг път бил намерен от колегата си по служебен автомобил в автосервиз, където
му предал, че го търсят от фирмата / св. К.Ц./. Разпитаната като свидетел майка
на ищеца- Св. Влъчкова отрича някой от фирмата да е идвал на адреса им в гр. Монтана
жк Плиска бл. 13, вх. А, ап. 24 и да са отказвали да получат каквото и да е
известие, документ относно сина й.
С оглед на
изложената фактическа обстановка съдът намира искът за отмяна на заповедта, с
която е прекратено трудовото правоотношение между страните и наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” за основателен по следните съображения:
Искът с пр. осн. чл.
344, ал. 1 т. 1 КТ е предявен в рамките на срока, визиран в разпоредбата на чл.
358, ал. 1 т. 2 от КТ. С атакуваната заповед № 13/ 01.08.2011 год. ответникът е
прекратил трудовото правоотношение на ищеца, сочейки цифром законови текстове
от КТ от раздел ІІІ „Дисциплинарна отговорност”. Словесно изразените причини в
заповедта за това прекратяване обаче са общи фрази, без да са конкретизирани
обстоятелствата относно нарушенията на трудовата дисциплина. Така напр. не е
посочено „неявяването на работа” за кои дни се отнася. „Несправянето със
задълженията” за кои конкретно от възложените му се отнася. „Не опазване
имуществото на фирмата”- в какво се изразява, както и „грубото нарушение на
трудовата дисциплина” от кое точно поведение на ищеца се осъществява. Това съдържание
на посочената заповед, предмет на оспорване в процеса не е достатъчно, за да се
приеме, че е мотивирана съобразно императивните изисквания на закона- чл. 195, ал.
1 от КТ. В процесната заповед не са индивидуализирани нарушенията със законово
изискуемите се признаци. Допуснатото нарушение на практика лишава работника от
възможност да организира адекватна защита и е основание за отмяната й без
разглеждане спора по същество.
Отделно от
гореизложеното работодателят не е спазил и друга абсолютна законова
предпоставка за законосъобразност при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”, именно визираното в чл. 193, ал. 1 от КТ изискване предварително
да изслуша обяснения на работника или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства, във връзка с което съдът не приема за
основателен довода за вина на работника като оправдаващ аргумент за пропуска на
работодателя. Това изискване в случая не е спазено от ответника и води до
опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. То е
основание съгл. чл. 193 ал. 2 КТ наложеното такова да бъде отменено, без да се
разглежда спора по същество. Довод в този смисъл е изложен в допълнителната
молба към исковата и ответната страна не го е оборила с доказателства за
поискани обяснения в рамките на дисциплинарната процедура, предхождащи
оспорената заповед.
Оспорените две
заповеди на ответника не са и надлежно връчени на ищеца по регламентираните от
закона начини, вкл. и по реда на чл. 195, ал. 2 пр. 2 от КТ. При това положение
същите следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, без да се разглежда
спора по същество т. е. без да се обсъждат въпросите относно извършени от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина и даващи основание за дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Незаконосъобразността
на уволнението и неговата отмяна обуславя основателност на втория обективно
съединен иск- с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа „шофьор товарен автомобил”, код по НКП:
83322006” при ответника.
Признаването на
уволнението за незаконно поражда за работодателя задължение да обезщети
работника или служителя за вредите, претърпени в резултат на същото, изразяващи
се в пропускане на възможност да получи трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа. Законът- чл. 225 ал. 1 КТ ограничава това задължение
на работодателя във времето, като предвижда то да се дължи за не повече от 6
месеца. Размерът на обезщетението се съизмерява с брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя, получено от него за месеца, предхождащ
уволнението или последното получено от него брутното трудово възнаграждение. В
процесния случай е установено от двете декларации на ищеца и от трудовата му
книжка / неоформена от ответника/, което е релевантно за основанието на иска, че
ищецът не е постъпвал на работа, съотв. не е получавал трудово възнаграждение
за периода след прекратяване на ТПО с ответника т. е. от 01.08.2011 г. и
съобразно заключението на назначеното по делото вещо лице И.П. размерът на
обезщетението за 1 месец възлиза на 396, 00 лв, а за период от 6 месеца- на
сумата 2 376, 00 лв. До момента са изтекли общо 5 месеца съответно на
които обезщетението възлиза на сумата 1980 лв. В този размер следва да бъде
уважена заявената искова претенция, а за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012
г. ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 396, 00 лв, в случай че са
налице условията на чл. 225, ал. 1 КТ.
Искът за заплащане
на трудово възнаграждение съдът намира за частично основателен. Същият следва
да бъде уважен съобразно констатациите на вещото лице по делото, от
заключението на което се установява, че в разплащателната ведомост за м. юни
2011 г. е начислено и изплатено на работника трудово възнаграждение за
отработените 8 дни- 112, 88 лв. За м. юли 2011 г. във ведомостта ищецът има
начислено трудово възнаграждение за 11 дни в размер на сумата 196, 55 лв. Или с
оглед разпоредбата на чл. 128 КТ дължимото трудово възнаграждение от ответника
на ищеца е 196, 55 лв. Ищецът не е доказал претенцията си в останалата част до
размер на сумата 540 лв, в която искът му е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При очертания
изход на трудовия спор ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски- 200 лв, адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78 ал. 5 ГПК
във вр. чл. 359 КТ следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана
сумата 279, 20 лв- държавна такса върху четирите обективно съединени иска и 75,
00 лв- възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 13/ 01.08.2011 год. на „ М. Д. П. Б. -Т.”
ЕООД, с ЕИК 1., със седалище и адрес на управление гр.
Монтана, ул. Ю. И. № 2, представляван от Милена Н. Н.- управител за прекратяване
на трудовото правоотношение с В.Д.С. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, на осн. чл. 190 ал. 1,
т. 2 и чл. 193, ал. 3, във вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 и във вр. чл. 187 т. 1 и чл.
188, т. 3 от КТ, считано от 01.08.2011 год., като незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ Заповед №-5
от 29.07.2011 г. на управителя на горепосоченото дружество, за наложено
наказание „уволнение” на горепосочения работник, на осн. чл. 188 т. 3, във вр. с
чл. 190 ал. 1 т. 2 и чл. 195ал. 1 от КТ, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.Д.С.
/ адрес и ЕГН по-горе/ на заеманата преди уволнението работа „шофьор товарен
автомобил”, код по НКП: 83322006 при ответника- “М. Д. П. Б. -Т.” ЕООД, с ЕИК 1..
Осъжда “М. Д. П. Б.
-Т.” ЕООД, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Ю. И. № 2 да заплати на В.Д.С. / адрес и ЕГН
по-горе/ следните суми: 1980 лв- обезщетение за времето, през което е останал
без работа, поради незаконното уволнение, за период от 5 месеца, считано от 01.08.2011
г., а за периода от 01.01.2012 г. до 31.01.2012 г. да му заплати сумата 396, 00
лв, в случай че са налице условията на чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва за забава, считано от 08.09.2011 г. до окончателното й изплащане; 196, 55
лв-. трудово възнаграждение за 11 дни през м. юли 2011 г. ; 0, 50 лв- т. н. мораторна
лихва върху последното и 200 лв- разноски по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение с пр. осн. чл. 225, ал. 1 КТ и за трудово възнаграждение по чл. 128 КТ над уважените размери до предявените от съответно 2400 лв и 540 лв, както и
за т. н. мораторна лихва до размер на сумата 50 лв като неоснователни.
Осъжда “М. Д. П. Б.
-Т.” ЕООД, ЕИК 1. със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Ю. И. № 2 да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана
сумата 279, 20 лв- държавна такса върху обективно съединените искове и 75, 00
лв- възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок, считано от
посочения на страните ден за обявяването му- 27.12.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: