РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Пловдив, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 2768 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Б.С., като пълномощник на ищците и
настоящи жалбоподателки В.А.И. и Ц.С.А. против решение от 8.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1549 от 2018 г. по описа на Асеновградски районен
съд. С обжалваното решение е бил отхвърлен предявеният иск от Ц.А. и В.И. за
признаване за установено по отношение на И.А.А., че ищците са собственици – по
1/3 ид.ч. за всяка от тях по отношение на: ПИ с идентификатор № 846, за
които, имот е отреден УПИ ІV-846, в
кв.18 по ПУП на град Садово, одобрен със заповед №1993 г. на Кмета на Община
Садово, с площ 879 кв.м., при граници: улица, УПИ ХІІІ-846, земеделска земя и
УПИ Х-847, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 52
кв.м., както и за отмяна на НА № **, т.1, рег. № 62, д.8/13.01.2017 г. на нотариус С. К., вписана в регистъра на НК под № 234, с район на действие Районен съд
град Асеновград, вписван в СВ при РС Асеновград с вх.рег.№ 67/13.01.2017 г.,
Акт № 24, т.1, д.№ 24/2017 г. С решението бил отхвърлен и предявеният иск от Ц.С.А.
и В.А.И., против В.А.А. /Д./, за отстъпване на собствеността и предаване на
владението по отношение на 1/3 ид.ч. за всяка от ищците, върху същия недвижим
имот, като са осъдени Ц.С.А. и В.А.И. да заплатят сторените разноски в
производството.
Във въззивната жалба
се посочва, че същата е формална такава. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като на основание чл. 260, ал.3 от ГПК, се
счита, че не са обсъдени обстойно събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, което е довело до неправилност в прилагането на процесуалния и
материалния закон. Моли се да бъде отменено изцяло решението като неправилно и
незаконосъобразно, и да бъде постановено друго, с което да бъде признато за
установено със силата на присъдено нещо,
спрямо ответника И.А.А., че: Ц.С.А. е
собственик на 1/3 ид. ч. и В.А.И. е собственик
на 1/3 от процесният имот. Моли се на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
да бъде отменен нотариален акт № * том
1, рег. № 62, дело № 8 от 13.01.2017 г. на Светлана Кожухарова – Нотариус с
регистрационен № 234 на НК, с който ответникът И.А.А. се е легитимирала като
единствен собственик на процесния имот. Претендират се разноски пред двете
съдебни инстанции.
По делото е постъпил писмен отговор от В.А.А., чрез
адв. К., с който се оспорва жалбата. Сочи се, че в подадената въззивна жалба няма
изложени основания за порочност на решението. Излагат се подробни съображения
по същество на спора, като се твърди, че ищците не са собственици на процесния
имот и че имотът е бил придобит по давност от ответницата И.А. към месец януари
2018 г.
Моли се да бъде отхвърлена въззивната жалба и да се остави в сила решението на
първоинстанционния съд. Претендират се разноски.
В срока за отговор не е постъпил такъв от въззиваемата
И.А.А.. С писмено становище от 03.02.2020г. А. заявява, че е допусната грешка,
като нотариалният акт за процесния имот
е прехвърлен само на дъщеря й В.А. Д., без да са спазени и съблюдавани
правата на Ц.А. и В.И., които също имат
право на идеални части от процесния имот. Желае да се обезсили нотариалният акт
за покупко-продажба, тъй като го е подписала, без да го чете, на доверие. Сочи,
че за прехвърляне на имота на дъщеря си не е взела никакви пари и няма
документи за това. Признава, че е допуснала голяма грешка, понеже е била
въведена в заблуждение. Желае нотариалният акт да се обезсили, за да може
процесният имот отново да се раздели между нея, майка и сестра й (двете
жалбоподателки).
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по
делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона
срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо -
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита. Съдът се е произнесъл по положителния установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК със страни ищците и ответницата И.А., както и
по иска с правно основание чл. 108 от ГПК със страни ищците и ответницата А..
Съдът се е произнесъл и по иска за отмяна на посочения от ищеца констатитивен
нотариален акт на основание чл. 537 от ГПК. След извършването на служебна
проверка, настоящият състав установи, че не е налице и нарушение на императивна
правна норма, което да обуслови нейното служебно прилагане от въззивния съд –
арг. от т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивната жалба е
неоснователна, поради следните съображения:
На основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, по
въпросите за правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилност. В тази връзка разпоредбата при
сега действащия ГПК установява принципа на „ограничения въззив“, при който
въззивната инстанция няма възможност да установява нови факти или въз основа на
приетите от първата инстанция факти да формулира нови правни изводи, различни
от посочените в обжалваното решение, без да има направени съответните
оплаквания за неправилност във въззивната жалба.
В случая въззивната жалба е бланкетна.
Това се посочва и от процесуалния представител на жалбоподателите адв. С.,
която е посочила, че жалбата е формална, тъй като е била упълномощена в много
късен момент и не е имала възможност да се запознае с делото. Заедно с
въззивната жалба било подадено и искане за възстановяване на срока за
подаването на подробна въззивна жалба на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, което
било оставено без уважение с влязло в сила определение на РС-Пловдив,
потвърдено с необжалвано определение № 2241/01.11.2019г. по ч.гр.д. № 2505/19г.
на ОС-Пловдив.
Единственият аргумент за неправилност
на решението, посочен във въззивната жалба, е на абзац 5 от третата страница на
същата, където се заявява, че жалбоподателите считат, че не са обсъдени
обстойно събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, което е довело до неправилност в прилагането на
процесуалния и материалния закон. Така формулираното възражение е общо и не
съдържа конкретизация относно твърдението на жалбоподателите в какво точно
приемат, че се състои порочността на решението. Така например ако страната
твърдеше, че по делото е налице доказателствена непълнота на обжалваното
решение вследствие на необсъждане на доказателства или на процесуални нарушения
при запълване на доказателстваната съвкупност, е следвало да посочи съответните
факти, които не са били установени от съда и респективно да ангажира
съответните доказателства при спазване на правилата на чл. 266 от ГПК. Ако
страната твърди необоснованост на решението, то с въззивната жалба е следвало
да посочи с кои точно фактически констатации на първоинстанционния съд не се
съгласява и защо. Ако страната е счела, че съдът правилно е установил
релевантните факти по делото, но направените от него правни изводи са в
нарушение на материалния закон, е трябвало да посочи това. В случая
жалбоподателите с въззивната жалба не са сторили горепосоченото.
С оглед на изложеното и съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният състав следва да потвърди обжалваното решение, с оглед на
обстоятелството, че подадената въззивна жалба е бланкетна, а решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо.
За пълнота следва да се посочи, че становището на
въззиваемата И.А. касае конститутивния нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 13.01.2017г. (а не процесния констативен нотариален акт от
същата дата), а съображенията ѝ за неспазването на уговорките по него не
са предмет на разглеждане по настоящото дело. По отношение на твърдението
ѝ, че ищците по делото имат право на ид. части от процесния имот, в
случай, че въззиваемата е считала, че решението на първоинстанционния съд е
било неправилно, становището ѝ е следвало да бъде релевирано в
процесуалния срок за това – чрез подаването на въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, респ. чрез подаването на насрещна въззивна жалба.
По разноските:
С оглед изхода на спора следва
жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата В.А. сторените от
нея разноски в размер на 800 лв., за които са приложени доказателства – договор
за правна защита и съдействие на л. 21 от въззивното дело. Въззиваемата И.А. не
претендира разноски, поради което и такива не следва да ѝ бъдат
присъждани.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 98 от 08.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1549 от 2018 г. по
описа на Асеновградски районен съд.
ОСЪЖДА
Ц.С.А., ЕГН ********** и В.А.И., ЕГН
**********, да заплатят на В.А.А. /Д./, ЕГН **********, сторените
във въззивното производство разноски в размер на 800.00
лв. (осемстотин лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на Република България на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.