Решение по дело №76/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №26

гр. Пазарджик, 12.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Катя Кентова                             

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 76/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове от Ж.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. Б., срещу З.„О.-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № **, ет. **, за заплащане на обезщетение от 70 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди и 153 лева имуществени вреди – платени лекарства, настъпили в резултат на  ПТП от ******г. в гр. С., бул. „С.“, в посока от ул. „O.“ към бул. „Б.“, с делинквент М.Р.С., по твърдение за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника, ведно със законната лихва от датата на деликта ******г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че на ******г. в гр. С., на бул. „С.“, в посока от ул. „O.“ към бул. „Б.“, ищцата пътувала в такси – лек автомобил марка „***“, модел „***“ рег. № ********, управляван от водача М.Р.С., което поради неспазена дистанция и несъобразена скорост удря предходно движещ се лек автомобил марка „****“, модел „****“ рег. № ****, който рязко намалил скоростта си. От удара пострадала ищцата, която била транспортирана до УМБАЛ „Ц. Й.- ****“, където били установени, че претърпяла травматични наранявания. По-късно в УМБАЛ „Е.“ – П.  се установило, че ищцата има пневмоторакс и счупване на 3-то, 4-то и 5-то ребро по аксиларната линия. След катастрофата пострадалата се преместила да живее при дъщеря си в гр. П. . Болките били много силни и постоянни, което наложило прием на силни болкоуспокояващи. Не е могла да спи в продължене на месец. Дъщеря й и е помагала в ежедневието. Около 6-8 месеца е изпитвала болки, които и до момента се проявяват при промяна във времето. От констативния протокол, съставен за ПТП, се установило, че виновният водач на таксито има сключена застраховка „ГО“ при ответника. За заплатените лекарства за лечението се претендират 153 лева като имуществена вреда. Оценява фрагментарно настъпилите неимуществени вреди, като общата сума е 70 000 лева. Образуваното наказателно производство по НОХД № 12606/2018 г. на Софийски районен съд е приключило със споразумение, с което виновният водач е осъден условно. След предявяване на претенцията на 05.12.2018 г. била образувана щета № ******, като на 24.01.2019 г. ответното дружество предложило 2 000 лева обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, с която сума ищцата не била съгласна.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез адв. И.И. от САК, е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете и като цяло всички твърдения на ищцата. Не били налице всички елементи от фактическия състав на отговорността. Оспорва механизма на ПТП, както и изключителната вина на водача на таксито М. С., като прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ищца, защото не е била с поставен предпазен колан и от страна на другия водач на лек автомобил, движещ се пред таксито. Възразява процесното ПТП да е причинило всички посочени травматични увреждания. Счита претендираните размери за необосновано високи. Оспорва се претенцията за лихва откъм начален момент, с оглед че отговорността е договорна, а не деликтна. Моли за отхвърляне на исковете изцяло с присъждане на разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се заявява, че всички увреждания са от ПТП, като същите са част от състава на престъплението и са последица от деянието, поради което обвързват съда на осн. чл. 300 ГПК. Приема, че е възможно исковете да са завишени по размер, но сочи, че в подобни случаи съдилищата приемат за основателни искове за суми от 20 000 лева до 40 000 лева.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ, с който се поддържа изложеното в отговора на ИМ.

В хода по същество в последното открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, заявява, че в случай, че съдът приеме че е налице съпричиняване, то същото да бъде определено в размер на 10 – 20 %, каквато била и съдебната практика.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищцата за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквент при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на главния иск за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва – по арг. от Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищцата е провела описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирала с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент с подаване на молба на 05.12.2018 г., респ. същата е изразила несъгласие с определеното обезщетение от застрахователя (в размер на общо 2 хил. лв.), поради което е предявила настоящите искове.

Предмет на спора  е  един деликт и настъпили от него физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват съвкупност от негативни преживявания на пострадалата. Физическото и психическото състояние на потърпевшото лице в резултат на причинените със съответното деяние увреждания не може да бъде преценявано фрагментарно, при разграничаване поотделно на самостоятелна болка и страдание от всяка отделна физическа или психическа травма. Претенциите по всяка от телесните повреди нямат характер на обективно съединени самостоятелни искове. С оглед изложеното, независимо, че ищцата е конкретизирала вземанията си по отделни пера за всяко увреждане, сезиращият иск за обезщетение за неимуществени вреди е един.

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото е приложено като писмено доказателство НОХД № 12606/2018 г. по описа на 102 състав на СРС, от което се установява, че е одоб**** споразумение от 20.11.2018 г. по чл. 384, ал. 1 НПК, за това, че М.Р.С. се признава за виновен в това, че: на ******г. около ***** ч. в гр. С. при управление на таксиметров л. а. марка „***“, модел „***“ рег. № ********, се движел по бул. „С.“, в посока от ул. „O.“ към бул. „Б.“, и в района на **** нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като водачът на таксито не се движел на такова разстояние от движещия се пред него л. а. марка „****“, модел „****“, рег. № **** с водач Г.С., което да му позволи да избегне удряне в него когато намали скоростта или спре рязко, и участвал в ПТП с описания л. а. „****“, който намалил рязко скоростта си на движение, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – пътници от л. а. „***“, модел „***“ рег. № ******** – на М.Н.К.и на Ж.Г.Н., на последната изразяваща се във фрактури на ребра от 3-то до 6-то вдясно довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Споразумението има последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК.

От събраните гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят В.Г.А., дъщеря на ищцата, дава показания, че е запозната с инцидента. Причината пострадалата да отиде в гр. С. е вземането на проба от костен мозък във връзка с нейно онкологично заболяване. Катастрофата е настъпила по обяд, след като ищцата си получила резултатите от изследването, обадила се на дъщеря си вечерта. След произшествието ищцата веднага била приета в „П.“, прегледали са я и по-късно същия ден са я освободили. Тя отседнала при роднина в гр. С. за два дни. Няколко дни по-късно постъпила в онкоболница в гр. П.  във връзка със заболяването си, където поради трудности при дишането са й направили рентгеново изследване, но снимката на белия дроб била некачествена. Поради непрестанните болки, месец след инцидента, й е направен скенер на ребра, от който установяват, че пострадалата има счупени ребра. Лекарите й казали, че не може да гипсират ребрата и затова трябва да лежи, да не се напряга и да приема болкоуспокояващи. Свидетелката сочи, че тези болки продължили около 3 месеца, а може и повече, през който период именно тя е помагала на майка си в ежедневните грижи. Почти цял месец била на легло, защото движенията й причинявали болка. Излага, че майка й е седяла на задна седалка в таксито, но не знае дали е имала поставен колан. Свидетелката твърди, че лекарствата за лечението се купуват от нея, също и скенера се заплаща от нея, тъй като ищцата е с 200 лева пенсия и няма как да плати тези разходи. Твърди, че от деня на катастрофата майка й е много изплашена и дълго време не искала дори да се качи в такси, изобщо в автомобил, предпочита да пътува с автобус.

По делото са приети писмени доказателства: Комбинирана застрахователна полица № ********* г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“, сключена при ответното З.„О.-З.“ АД за лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № ********, управляван от М.Р.С., валидна към датата на процесното ПТП от ******г., Констативен протокол от ******г., съставен от дежурен при ПТП-О „ПП“ - СДВР за настъпилото ПТП.

От изслушаното заключение по допуснатата по делото Комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от две вещи лица: ортопед и автоексперт, неоспорена от страните, приета от съда като компетентно изготвена, се установява следното:

По отношение на механизма:

Процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило на ******г. в светлата част на денонощието около **** часа при добра видимост, в гр. С., на бул. „С.“ на прав пътен участък. Булевардът се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. Лекият автомобил „****“, управляван от Г.В., се движел по бул. „С.“ по средата на пътната лента със скорост около 50 км/ч., когато в един момент водачът възприел частично изрязано асфалтовото покритие на пътното платно за полагане на нов асфалт и намалил скоростта на движение на около 10-15 км/ч. В този момент движещият се отзад на дистанция от около 7-8 метра със скорост от 35-40 км/ч. в колона таксиметров автомобил „***“, въпреки реакцията на водача за спиране, се удря с предната си част в задната част на лекия автомобил „****“. Пострадалата ищца е пътувала на задна дясна седалка на таксито, седейки с тяло леко завъртяно наляво, с изнесено дясно рамо напред, като няма данни да е пътувала с правилно поставен предпазен колан. Експертът е категоричен, че този тип автомобил, марка „***“ е иновативен и високо технологичен съвременен автомобил, като има фабрично монтирани предпазни колани както на предни, така и на задни седалки.  

По отношение на уврежданията:

По време на ПТП от ******г. ищцата е получила повърхностна травма на окосмената част на главата, контузии на двете колена с подкожни хематоми в областта на двете подбедрици, повече вдясно, фрактури от 3-то до 6-то ребро вдясно. Не са констатирани типичните наранявания по тялото на пострадалата, получаващи се от правилно поставен предпазен колан. Експертът сочи, че пътниците на задната седалка, без поставен предпазен колан, при удар изхвърчат напред, като в зависимост от скоростта на автомобила, това може да доведе и до смърт. В случая е налице причинно-следствена връзка между ПТП от ******г. и настъпилите телесни увреждания на ищцата. Излага се, че лечението при описаните травматични промени е правилно проведено и обикновено е консервативно при липса на усложнения, като се състои от обезболяващи средства, криотерапия, покой. Повърхностната травма на окосмената част на главата има оздравителен процес около 7-10 дни, контузията на двете колена – около 3 седмици, фрактурите на ребрата в случая при наличието на остеопороза, костното срастване е малко забавено и оздравителният процес е приключил за около 6 седмици. При изслушване на заключението в медицинската му част вещото лице поддържа, че настъпилите телесни увреждания при ищцата е нямало да настъпят, ако тя е била с поставен предпазен колан. Тогава е щяло да има евентуално само леки охлузвания на кожата по хода на колана отдясно наляво.

Правни изводи:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда (в случая се перетндира имуществена и неимуществена); 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (като същата се презумира – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Доколкото сключеното в наказателното производство споразумение по чл. 384 от НПК има последиците на влязла в сила присъда на осн. чл. 383, ал. 1 от НПК, то фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и одоб****то от наказателния съд има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд.

В конкретиката на случая, с оглед изложеното и на основание чл. 300 от ГПК настоящият съдебен състав е задължен да приеме, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на таксиметровия автомобил марка „***“ М.Р.С., който поради недостатъчна дистанция не е успял да предотврати удара с преднодвижещия се автомобил марка „****“, като по този начин е причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се във фрактури на ребра от 3-то до 6-то вдясно.

Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания, изобщо негативни психически преживявания, които търпи или ще търпи увреденият), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при съответно авторство (М.Р.С.), противоправност, вина, настъпили неимуществени вреди от получените увреждания (като следва да се има предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК – в този смисъл Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.), причинна връзка между деянието и неимуществените вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Досежно имуществените вреди, същите могат да бъдат както претърпяна загуба (вече настъпила вреда, в резултат на което е намалено имуществото на пострадалия), така и пропусната полза (бъдеща реална такива, която ще настъпи с висока степен на сигурност, изразяващи се в пропускане да се увеличи имуществото му). В случая претенцията на ищцата е за претърпяна имуществена вреда под формата на претърпяна загуба – направени разходи за закупуването на лекарства във връзка с лечението от увреждането. В тази връзка съдът кредитира свидетелските показанията на дъщерята на ищцата, която изложи в открито съдебно заседание, че разходите за лекарства, вкл. скенер и т. н. са направени от нея, а не от майка й, тъй като същата не разполага с достатъчно паричните средства за тях. Ето защо, макар и разходи, направени във връзка с увреждането, то доколкото имуществото на ищцата не е намаляло със съответния разход, то и искът за неговото възстановяване (обезщетяване) не подлежи на уважаване.

По възражението за съпричиняване:

Съгласно трайната практика на ВКС (вж. цитирана практика в Решение № 64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о.) за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на увредения и противоправното поведение на водача на увреждащото МПС, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

Константна е съдебната практика, че когато самото наказателно дело (преписката) бъде допуснато като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския съд, могат да се ползват намиращите се по него писмени доказателства. Съдът може да цени като извънсъдебни признания, изявления на страните по гражданското дело, направени по приложеното, ако са за неизгодни за самите тях факти и обстоятелства (в този смисъл Решение № 73 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 53570/2015 г., IV г. о.).

В случая видно от приложеното НОХД № 12606/2018 г. на 102 състав на СРС, при разпит на ищцата като свидетел (л. 15 от пр. преписка), същата изрично е заявила, че е пътувала без поставен предпазен колан. Както се посочи, съдът може да цени това извънсъдебно признание на страната, доколкото е за неизгоден за нея факт. Това обстоятелство се подкрепя и от заключението по КСАвТМЕ. Следователно, доколкото ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, независимо от фабричното оборудване на моторното превозно средство с такъв (вж. експертизата) и при категоричното становище на вещото лице - ортопед, че ако в момента на пътния инцидент ищцата е била с предпазен колан, каквото е изискването на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, то получените от същата травматични увреждания биха били незначителни, обосновава настоящият състав да приеме, че изискуемата се от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат е доказана, поради което е налице твърдяното от ответника съпричиняване, водещо до редуциране на обезщетението за обезвреда, което съпричиняване съдът определя в размер на 1/3, каквато е и съдебната практика – вж. Решение № 141 от 31.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 2272/2016 г., II т. о. (видно от цитираното от процесуалния представител на ищцата решение по т. д. № 60404/2016 г., ІV г. о., въпросът за съпричиняването е приет, че е извън касационната проверка).

По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:

В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост", като е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.

В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалата Ж.Г.Н. (на 81 г. към датата на инцидента) е получила повърхностна травма на окосмената част на главата, контузии на двете колена с подкожни хематоми в областта на двете подбедрици и фрактура на 4 ребра вдясно, като оздравителният процес за всички травми е продължил около шест седмици, тъй като костното срастване е било малко забавено. Установено беше, че ищцата е изпитвала силни болки през първия месец, когато е била основно на легло поради интензивните болки при всяко дихателно движение или помръдване на снагата, като болките продължили около и малко над 3 месеца. Същата е била подпомагана от дъщеря си в ежедневните нужди при обличане, хранене и т. н. Налице са и последици за психиката на пострадалата – дълго време след инцидента изпитвала страх дори да се качи в такси, изобщо лек автомобил, предпочитала да пътува с автобус.

При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – юли 2017 г. и създаденият от съдебната практика ориентир (вж. решение № 40 от 18.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 188/2015 г. на І т. о. – няколко счупени ребра, кръв в белия дроб, трайно затруднение на движенията, наличие на плеврални сраствания, ограничаващи обема на белия дроб при дишане, което разстройство е постоянно; посттравматични остатъчни промени имащи за последица постоянна и лесна уморяемост при физически усилия, ПТП от 2011 г. – 45 хил. лв.; решение № 298 от 06.11.2017 г. на П. ския апелативен съд по в. т. д. № 491/2017 г. три счупени ребра, контузия на главата и сътресение на мозъка, ПТП 2015 г. без съпричиняване – 20 хил. лв.; решение № 248 от 02.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1565/2017 г. на І т. о. – три средни телесни повреди, вкл. счупени ребра, 4 хирургични операции и предстояща нова, възпалителен процес, 6 месеца възстановителен период; ПТП – 2013 г. – 70 хил. лв.).

Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.

Настоящият съдебен състав приема, че паричният еквивалент на понесените от ищцата доказани неимуществени вреди, търпени в установения по делото период във връзка със средната и леки телесни повреди, възлиза на сумата от 27 000 лева, като предвид приетата 1/3 съпричиняване от пострадалата, искът за неимуществени вреди се явява основателен за сумата от 18 000 лева.

По отношение на законната лихва:

В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.

По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя на 05.12.2018 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, респ. не се установи датата, на която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 05.12.2018 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения. Претендираната от ищцата по-рано дата не отговаря на установените по делото факти и обстоятелства. Доколкото съдът прие, че претенцията за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, то съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за периода между претендираната дата от деликта и приетата от съда.

По разноските:

Ищцата е освободена от такса и разноски – чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Претендира адв. възнаграждение в размер на 2 630 лева. Съразмерно уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 674.81 лева – чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът претендира разноски общо в размер на 4 400 лева, от които 4 200 лева – адв. възнаграждение и 200 лева депозит. Срещу размера на възнаграждението ищцата е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адв. възнаграждение минималният хонорар по двата иска възлиза на 3 516 лева с вкл. ДДС. Съразмерно отхвърлената част от иска дължимите от ищцата разноски (за хонорар и депозит) възлизат на общо 2 762.54 лева.

Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 771.31 лева разноски за производството /държ. такса и депозит/.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.„О.-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № ***, ет. ***, да заплати на Ж.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата в размер на 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от ******г. с делинквент М.Р.С., управлявал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ рег. № ********, ведно със законната лихва за забава от 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 18 000 (осемнадесет хиляди) лева до претендираните 70 000 (седемдесет хиляди) лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, срещу З.„О.-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № **, ет. **, за заплащане на сумата от 153 (сто петдесет и три) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (платени лекарства), настъпили от ПТП от ******г. с делинквент М.Р.С., управлявал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ рег. № ********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като неоснователен.

ОСЪЖДА З.„О.-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № **, ет. **, да заплати на Ж.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 674.81 лева (шестстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Ж.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на З.„О.-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № **, ет. **, сумата от 2 762.54 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляващи разноски - адвокатско възнаграждение и депозит, съразмерно на отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА З.„О.-З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „В.“, ул. „С. С.“ № **, ет. **, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 771.31 лева (седемстотин седемдесет и един лева и тридесет и една стотинки) - разноски за производството /държ. такса и депозит/, съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред П. ския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /п/