Р Е Ш Е Н И Е
№ 665/10.11.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на
16.10.2023 г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Златева адм. дело № 905 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба
на ЕТ „КАЛИ – Калина Божкова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Батак, ул. „Априлци“ № 36 против Решение №13/311/00978/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8619#13 от 17.08.2022 г. за определяне на
финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
В жалбата са наведени твърдения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие е материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Изразява се становище, че ЕТ е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от Договор № 13/311/00978 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 и Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Моли съдът да отмени оспореното решение, ведно със законните последици. Претендира разноски.
Ответникът – Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие” чрез процесуален представител в съдебно
заседание поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага съображения по
съществото на спора. Претендира разноски. Прави възражение по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със
съответен правен интерес. Оспорването е направено в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК – решението е връчено 22.08.2022 г., а жалбата е
подадена на 05.09.2022 г.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
На 08.10.2014 г. между ДФ
„Земеделие“ и ЕТ „КАЛИ – Калина Божкова“
(ползвател) е сключен Договор № 13/311/00978 за отпускане на финансова помощ по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 — 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Съгласно т.1.1 и 1.2
от договора Фондът предоставя на ползвателя, регистриран по УРН 605347,
безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №
13/311/00978 от 18.05.2013 г., като изплаща помощта при условие, че ползвателят
е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и
сроковете, определени в договора, анексите към него и всички действащи в съответната
област нормативни актове. По отношение на размера на помощта е уговорено, че
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 391 160 лв. Предвидено е, че когато
одобрената сума надхвърля реално направените разходи, Фондът изплаща сума в
размер до 70% от реално извършените и доказани разходи, като окончателният
размер на помощта се определя след представяне на всички изискуеми документи за
направените инвестиционни разходи. В договора е предвидено, че ползвателят се
задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г. В изготвения от ЕТ бизнес план е предвидено, че
проектът включва изграждане на вилно селище на ЕТ „КАЛИ – Калина Божкова“ по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г. В плана е посочено, че инвестиционната програма е насочена към
реализирането на следните основни видове дейности: изграждане на 2 броя
едноетажни дървени къщи за гости по проект; изграждане на заведение за хранене
и отдих от дървена конструкция по проект с капацитет 60 човека; дейности по
вертикална планировка на вилното селище; обзавеждане на дървени къщи;
обзавеждане на заведение за хранене и отдих. В разработения бизнес план се
предвиждат за всяка от годините 2017 г., 2018 г. и 2019 г. проходи в общ размер
на 68 000 лв. (64 000 лв. приходи от наем къща за нощ и 4 000 лв. приходи от и
храноден на човек). Прогнозирано е трима човека да бъдат заети със стопанисването
на обекта. Съгласно Приложение № 1 към договора общият размер на одобрените
разходи по проект с ИД 13/311/00978 са в размер на 559 889,65 лв., от които
размерът на субсидията е 391 160 лв., а размерът на собственото участие е 169
630,04 лв. В Приложение № 3 към договора подробно са изброени видовете и
количества СМР, които следва да се извършат по проект и същите възлизат на
общата сума от 533 228,24 лв. без ДДС. От страна на контролните органи след
заплащане на финансовата помощ са извършени проверки на място, резултатите от
които са обективирани в контролен лист от 10.07.2019 г. От констатациите в
същия е видно, че сградата за хранене и отдих не функционира и има неизпълнени
СМР. Няма и подходящи условия за „СПА услугите и храненето“. Установено е още,
че в двете вилни сгради има условия за настаняване, като към момента на
проверката има назначен само един човек. Не са представени документи за
заплатени такси и туристически данък. От контролния лист е видно също, че за
финансовите 2016 г. и 2017 г. са установени приходи от наем на къщи и храноден
на човек в размер на 0,00 лв., а за 2018 г. приходи в размер на 2 348,63
лв.
За установените нарушения на
поетите задължения по договора, с АУПДВ от 19.06.2020 г. на дружеството е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160,00
лв. АУПДВ е обжалван и с Решение № 384/24.01.2022 г. по адм. д. № 7248/2020 г.
по описа на Административен съд – София-град актът е отменен като
незаконосъобразен. Видно от решението, АУПДВ е отменен поради проведена
неправилна процедура и издаване на АУПДВ, вместо решение за финансова корекция.
С оглед на влязлото в сила
решение с писмо изх. № 01-6500/8619#11 от 06.04.2022 г. ДФЗ – РА е открил производство по издаване
на решение за определяне на финансова корекция. В
същото е посочено, че се открива във връзка с извършените проверки при ЕТ, при
които е установено следното:
1. Съгласно представените
документи за три пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за три пълни
финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 1,15 % от
заложените приходи. Констатациите при извършената проверка на място за всяка
конкретна година, са както следва: за финансовите 2016 г. и 2017 г. са
установени приходи от наем на къщи и храноден на човек в размер на 0,00 лв.,
което съставлява 0 % изпълнение на приходите от одобрения бизнес план за годините;
за финансовата 2018 г. са установени приходи от наем на къщи и храноден на
човек в размер на 2348.63 лв., което съставлява 3,45 % изпълнение на приходите
от одобрения бизнес план за годината. В писмото е посочено, че за
констатираното неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели,
предвидени в бизнес плана) за три цели финансови години (2016 г., 2017 г.
и 2018 г.), в точка 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013 г., е предвидено, че когато реализираните
приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички
проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е
продължило две или повече финансови години, се налага санкция в размер на 100 %
от предоставената финансова помощ по договора. Посочено е, че с оглед на това е
определена финансова корекция в размер на 391 160,00 лева;
2. В представения и одобрен с
договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на три работни
места, както следва – 1 бр. управленски и 2 бр. производствен персонал, но при
направена административна проверка в регистрите на НАП (данните за работните
места са извлечени от информацията, подадена от бенефициента в НАП, на база
справка за „Брой осигурени лица по осигурител, по видове осигурен за период от
време) е установено, че за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.
средносписъчна бройка на назначения персонал е 7,5 бр. (изчислен
средноаритметично по години, като за 2016 г. това са 2,67 бр., за 2017 г. - 3
бр. и за 2018 .г - 1,83 бр.) при заложен брой по бизнес план 3 заети лица или
изпълнението на изискването е 88,89 % за периода на проверката. В писмото е
посочено, че на основание т. 4.4, буква „б“ и т. 8.1 от договор № 13/311/00978,
във връзка с чл. 4.12 и т. 4.18. от същия договор, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 30/11.08.2008 г. и т. 18 от Приложение към раздел I „Общи
положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007
– 2013 г., когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените
в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и тъй като
тежестта на нарушението засяга критерии за допустимост по мярката, и
времетраенето на неизпълнението е продължило до 2 финансови години, се налага
санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора. Посочено
е, че вседствие е определен размер на финансова корекция 19 558,00 лева;
3. Несъответствие в изпълнението
на финансираните количества на част от активите по проекта, представляващ
ваканционен комплекс от 2 бр. вилни сгради за настаняване и отделно сграда за
хранене и отдих. В писмото е посочено, че в хода на проверката е констатирано,
че сградата за хранене и отдих не е завършена, налице са и неизпълнени
строително-монтажни работи спрямо одобрените за финансиране количествено-стойностни
сметки. Посочено е, че разходи на стойност 405 337,04 лв. са недопустими за
финансиране, което представлява 283 735,93 лв. изплатена субсидия. Конкретните
несъответствия са обективирани в табличен вид в писмото. Направено е
заключение, че същите се явяват нарушение на т. 4.12, т. 4.17, буква
„а“ и т. 4.18 от сключения с ДФЗ договор № 13/311/00978, както и чл. 43
ал. 1, т. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., съгласно които за срок 5
години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е
длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи единствено
и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения
проект. Посочено е, че съгласно т. 2 от
Приложение към раздел I
„Общи положения“ от приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 г., „Ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания проект
активи по предназначение“, което засяга подпомаганата дейност в цялост и за
посоченото нарушение следва да се наложи санкция в размер на 100% от
предоставената финансова помощ по договор или 391 160,00 лв. В заключение е
посочено, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013 г., когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият
определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема
като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на
дължимата от ползвателя финансова помощ. Така общият размер на задължението е
определен на 391 160,00 лв.
При тези констатации на
жалбоподателя е дадена възможност да направи писмено възражение по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
писмени доказателства към тях в 14-дневен срок от получаване на писмото. С писмо вх. № 01-6500/8619 #12 от 07.07.2022 г.
ЕТ „КАЛИ – Калина Божкова“ е възразил срещу откритото производство за издаване
на решение за определяне на финансова корекция. Възражението е прието за
неоснователно и на 17.08.2022 г., от изпълнителния директор на ДФЗ-РА е издадено
процесното решение №13/311/00978/3/01/04/02, с което на посочено правно основание чл. 20а, ал. 2 и
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, т. 8.1 и т. 4.4, б. „б“във връзка с т. 4.12 и чл. 4.18
от договор № 13/311/00978 от 06.10.2014 г. и чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл.
16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г., във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗУСЕФСУ е определена финансова
корекция в размер на 391 160 лв.
По делото е разпитана св.Б., която е работила като управител на хотела, който е
трябвало да отвори. Нейната задача е била да въведе обекта в експлоатация като
хотел. Това не се е случило, тъй като строителството не е било направено
качествено и вместо да започнат обзавеждане, са заварили таваните паднали върху мебелите и оборудването на
кухнята. Предвид това обектът не бил пуснат в експлоатация, а строителните
дейности били възобновени. Предвид липсата на необходимост от управител същата
била освободена от работа. Посочва, че във времето, през което е била служител,
къщите са били въведени в експлоатация.
По делото е приета и не е
оспорена от страните СТЕ. Съобразно поставените задачи от вещото лице е
направен оглед на място, както и анализ и съпоставка с предоставената проектна
документация с работни архитектурни проекти, при който е установено, че към
момента на огледа обектът се състои от подобект „Сграда за хранене и отдих“ и
подобект „Вилни сгради за настаняване – 2 броя“. Подробно са описани
направените констатации при извършената проверка на място. В заключение
експертът посочва, че съгласно представените строителни книжа за процесния
обект – одобрени инвестиционни проекти, Констативен акт за установяване
годността на строежа/10.09.2015 г. (Приложение 15), издадено Удостоверение
№ 21/12.10.2015 г. регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж
процесният обект е годен за експлоатация по предназначение. Също така според
експертното заключение съгласно Контролния лист за посещение на място от
10.07.2019 г. са установени несъответствия в количества СМР по двете вилни
сгради за настаняване – Приложение № 1 към експертното заключение, които са
заменени с други такива със същото функционално предназначение и които не са
отчетени като изпълнени. Не са изпълнени коминни тела, поради смяна на начина
на отопление, което към момента е с централно парно и монтирани радиатори в
помещенията. Към момента на огледа двете сгради са напълно завършени и
функционират по предназначение. Експертът посочва като причина за появилите се
строителни недостатъци неспазена технология на полагане на мазилките и
гранитогреса и висока влажност в помещенията. Установено е по време на огледа
на място, че в подобект „Сграда за хранене и отдих“ са извършвани ремонтни
дейности през годините, какго и необходимост от извършване на нови такива,
поради застрашаване живота и здравето на служители и посетители. Зоната за
отдих е отремонтирана и функционира. Необходим е допълнителен ремонт по
таваните в зоната за хранене и сутерена. На втория етаж е необходимо да се
завършат окончателно таваните след последвал ремонт. Посочено е също така, че двете
вилни сгради са изцяло завършени и се ползват по предназначение.
По делото е приета и ССчЕ.
Съобразно поставените задачи вещото лице е констатирало, че за 2016 г. и
2017 г. не са отчетени приходи от дейността на търговеца. За 2018 г. са
отчетени общо 2 348,63 лв. приходи от основната дейност. Посочени са и
отчетените приходи от основна дейност за годините до 2021 г.
По делото е приета и повторна ССчЕ,
в която е изчислен процентът на изпълнение на реализираните приходи спрямо
заложените по бизнесплана както следва:
|
година |
доложени приходи по бизнес план |
реализирани приходи |
% на изпълнение |
|
2016 |
68000 |
0 |
0 |
|
2017 |
68000 |
0 |
0 |
|
2018 |
68000 |
2348.63 |
3.45 |
|
обшо за периода |
204000 |
2348.63 |
1.15 |
Експертът е изчислил процента на
изпълнение на задължението за осигуряване на устойчива заетост, съобразно
заложеното в бизнесплана както следва:
|
голина |
по декл. Обр. 1 |
по бизнес план |
изпълнение в % |
|
2016 |
2.67 |
3 |
89 |
|
2017 |
3 |
3 |
100 |
|
2018 |
1.83 |
3 |
61 |
|
|
7.5 |
9 |
83.33333333 |
Експертът, изключвайки данните
за управителя – едноличен собственик на капитала, поради ползване на отпуск за
раждане и отглеждане на дете от 18.11.2015 г. до 26.12.2017 г., е
изчислил процента на изпълнение на задължението за осигуряване на устойчива
заетост, съобразно заложеното в бизнес плана, както следва:
|
година |
по декл. Обр. 1 |
по бизнес план |
изпълнение в % |
|
2016 |
1.67 |
3 |
55.66666667 |
|
2017 |
2 |
3 |
66.66666667 |
|
2018 |
1.83 |
3 |
61 |
|
|
5.5 |
9 |
61.11111111 |
В настоящото производство,
съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на
издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като
установи дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съответства ли същият на целта на закона.
Съдът счита, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена форма. Същият, обаче, не е мотивиран по начин и в степен, даващи
възможност да се извърши проверка за неговата законосъобразност. Допуснато е
съществено нарушение на процесуалните правила.
В началната част на решението,
предмет на проверка в настоящото съдебно производство, изрично е посочено, че
същото се издава „на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, т. 8.1 и т. 4.4, б. „б“ във връзка с
т. 4.12 и чл. 4.18 от договор № 13/311/00978 от 06.10.2014 г., както и на
основание чл. 46, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и чл. 72, ал. 1 и чл. 73,
ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за управление на
средствата от европейските фондове при споделено управление“.
В заключителната част на същото
решение, обаче, е записано, че то се издава на основание „точки 8.1 и т. 4.4,
б. „б“ във връзка с т. 4.12, 4.17 и т. 4.18 от договор № 13/311/00978 от
06.10.2014 г., както и на основание на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл.
16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. в съответствие с т. 30 и т. 18 от
„Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007-2013 г.“, както и на основание чл. 72, ал. 1 и чл. 73,
ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за управление на
средствата от европейските фондове при споделено управление и чл. 20а, ал. 2 от
ЗПЗП“.
При това положение не е ясно на
основание кой текст от ЗУСЕФСУ се налага финансовата корекция – на осн. чл. 70,
ал.1, т. 4 или на осн. чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Тези две точки от
ал. 1 на чл. 70 от последния касаят различни хипотези, при които финансовата
подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез
извършване на финансова корекция, а именно: т. 4 – за нарушаване на изискването
за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 65 от Регламент
(ЕС) 2021/1060 и т. 7 – за неизпълнение на одобрени индикатори.
За да е
законосъобразен актът по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е необходимо в частта относно
елемента на фактическия състав на нередността – нарушение на приложимото право
- ясно и точно да бъдат установени фактите и обстоятелствата, които
осъществяват елементите на фактическия състав на нарушената правна норма и
същата да бъде конкретно визирана в акта.
Съдът намира,
че нито в мотивите на акта по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, нито в мотивите на оспорения акт, е посочено кои факти към кои от посочените като нарушени
разпоредби на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗУСЕФСУ отнася органът. Налице е съвкупност от факти, като никой от тях не е подведен към
конкретната правна норма, за да обоснове доказаност на приетото нарушение, а е
направено общо позоваване на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗУСЕФСУ. Изискването за мотивиране на
решението за финансова корекция е именно посочване на фактическите основания и
съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи
правомощието си да издаде решението.
Съдът може да извърши контрол за законосъобразност на приетото от органа
фактическо и правно основание, но не може вместо органа да си подбира факти и
обстоятелства, които да доказват приетото от органа правно основание.
Избраният от органа начин да мотивира акта си – фактически и правно - на практика е довел до липса на фактически основания за приетите от него
нарушения на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗУСЕФСУ. Конкретиката на акта предопределя и конкретен обективен контрол за
законосъобразност, осъществяван от съда. Липсата на конкретика води до
неефективност на съдебния контрол.
Така съдът приема, че изложените
мотиви са дотолкова неясни, че по същество може да се приеме, че липсват
такива. Мотивите, които представляват фактическите и правните основания за
издаването на акта, имат за цел както осигуряване на възможност на адресата на
акта да организира адекватно защитата си, така и на съда да извърши преценка доколко
е законосъобразен оспореният пред него акт.
Като не е конкретизирал фактите и обстоятелствата, които според него
обосновават нарушението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и
т. 7 от ЗУСЕФСУ, органът е постановил акт, който е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
При този изход на спора в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски в размер на 27 800лв, от които 1 700 лв. ДТ,
1 100 лв. депозит вещи лица и 25 000 лв. – адвокатско
възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, броят на
проведените съдебни заседания и обстоятелството, че размерът на заплатеното
адвокатско възнаграждение е близък до минималния размер, предвиден в Наредба №
№ 1 от 9.07.2004 г., съдът намира за неоснователно възражението по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №13/311/00978/3/01/04/02 с изх.
№ 01-6500/8619#13 от
17.08.2022 г. за определяне на финансова корекция, издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на К.Б.Б., регистрирана
като едноличен търговец с фирма „КАЛИ – Калина
Божкова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Батак, ул. „Априлци“ № 36 сторените разноски в размер на 27 800 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/