РЕШЕНИЕ №
гр. Русе,
02.07.2020г.
Русенският ........ окръжен съд ............... наказателна
... колегия в публично
заседание на ........ единадесети юни…….................................................
през двехиляди и двадесета ..................година
в състав:
Председател: ПЕТЪР БАЛКОВ
ЮЛИЯН
СТАМЕНОВ
Членове: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
ри секретаря ….Тодорка Н.а.................................в присъствието на
прокурора ……Стилиян Грозев..………... като разгледа докладваното от съдията Пейчева ...ВНОХ дело № 85 по описа за 2020г., съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК .
С Присъда № 158/07.11.2019г. по НОХД № 894/19 на РРС
подсъдимият Й.М.В. е признат за виновен, в това, че на 04.09.2018г. в гр.Русе,
в условията на повторност, в немаловажен случай,
отнел чужда движима вещ: 1 бр.мобилен телефон марка „HUAWEI“, модел „P 20 Lite Dual Blask“ с IMEI ***************, на стойност 450 лева, от владението на Д.Д.П., от гр.Русе, с намерението
противозаконно да го
присвои, поради което и на
основание чл. 195, ал.1, т.7, вр.чл.194 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание
една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ
режим. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия
Й.В., чрез упълномощения му защитник, с доводи за необоснованост, недоказаност
на обвинението и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата
изцяло и постановяване на оправдателна такава. Алтернативно се иска преквалификация
на деянието като такова по чл.207 ал.1 от НК и изменение на присъдата, с
приложение на закон за по-леко наказуемото престъпление. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
твърденията и исканията.
Представителят на РОП изразява становище,че жалбата е
неоснователна и атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, като
законосъобразна и правилна, по подробно изложените съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Й.В. е с основно
образование, неженен, не работи. Той е осъждан два пъти, като по първата
присъда е реабилитиран по право. Второто му осъждане е с Присъда №
26/08.02.2013г. по НОХД № 2627/12 на РРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.3,
т.7, вр.чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложено наказание
две години лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 години. Присъдата е влязла в
сила на 11.06.2013г., изпитателният срок е изтекъл на 12.06.2018г.,т.е. изпитателния
срок е изтекъл към датата на инкриминираното деяние по настоящето дело, но не е
изтекъл 5 годишния срок по чл.30 от НК.
На 04.09.2018г., около 03,30 часа св.Д.П.бил пред хотел „Дунав“ в гр.Русе.
По мобилния телефон, който ползвал- марка „HUAWEI“, модел „P 20 Lite Dual Blask“ с IMEI ***************, който ползвал със СИМ карта с № **** ** ** **, той се
обадил на свой познат- св.П.Д., за да го откара до дома му. Св.Д.управлявал
таксиметров автомобил към фирма „Точните таксита“ л.а. с рег.№ Р ****КА със служебен номер на таксито № 82. Св.Д.П.се качил в
посоченото такси и л.а. потеглил към дома му в кв.“Дружба 2“ в гр.Русе, на
ул.“Клисура“. Св.П.държал мобилния си телефон в джоба на панталона си, като при
слизането от таксите телефонът паднал на пода в автомобила, под дясната предна
седалка.
По същото време подс.В. се намирал пред казино „Ефбет“
на ул.“Борисова“ №56 в гр.Русе По мобилния си телефон с № **** ** ** ** той
подал заявка за такси до телефонната централа на „Точните таксита“. Заявката
била приета от св.П.Д., който отишъл до посочения адрес и подсъдимият се качил
в автомобила, като поискал да бъде откаран до бл.306 в кв.“Чародейка“.
Междувременно св. Д.П.установил
липсата на мобилния си телефон и се сетил, че го е забравил в таксито. От друг
телефон той започнал да звъни на своя телефонен номер. Мобилният телефон, намиращ
се на пода в таксито започнал за звъни, което било чуто както от подсъдимия,
така и от шофьора на таксито- св.Д.. Подсъдимият казал на св.Д.да вдигне
телефона си, но той му отговорил, ч е не звъни неговия мобилен телефон. Тогава подсъдимия решил да вземе чуждия
телефон и започнал да бърка под седалката, от където и извадил телефона на св.П..
Тогава подсъдимият заявил на св.Д., че апарата е негов и поискал таксито веднага
да спре- на място преди първоначално посочения адрес. Подсъдимият дал на водача
на таксито 5 лева и бързо слязъл от автомобила, носейки със себе си телефона на
св.Д.П..
През това време св.П.позвънил на св.Д.и му казал, че е забравил телефона си
в таксито. Св.Д.му обяснил, че клиента, който се е возил след него е взел телефона
и тръгнал в неизвестна посока. По-късно през деня св. П.подал сигнал в полицията
за откраднатата му вещ.
Впоследствие подсъдимият използвал мобилния телефон на П.за кратко със СИМ карта с номер **** ** ** **, регистрирана на мобилен
оператор „А1“, на името на св.Д.Н., с която живеел на семейни начала. По-късно
през м.септември 2018г. той продал телефона на свой познат- св.Е.И., който го
използвал със СИМ карта, регистрирана на негово име. Пред него подсъдимият
заявил, че е закупил телефона от непознато лице в близост до блока, където
живее.
След известно време подсъдимият поискал от св.Е.И. да му върне телефона,
което свидетелят сторил. По неустановен по делото начин телефонът бил продаден
на св.Л.Н., който се занимава с търговия на мобилни телефони. От своя страна св.Н.продал
телефона чрез обява в сайта „ОLX“. В хода на разследването телефонът бил установен у св.А.Р.от гр. Елин
Пелин, който го предал с протокол за доброволно предаване. Мобилният телефон
бил върнат на пострадалия св.Д.П..
В хода на ДП св.П.Д. разпознал подсъдимия като лицето, което е ползвало на
04.09.2018г. услугите му като таксиметров шофьор, непосредствено след пострадалия
Д.П..
От изисканите справки от мобилните оператори, се установява, че номер ****
******, от който е подадена заявката за такси на 04.09.2018г. е регистриран на
името на подсъдимия, както и че непосредствено след деянието инкриминирания
мобилен телефон е ползван със СИМ карта с номер **** ******, регистриран на
мобилен оператор „А1“ на името на св.Д.Н..
Районният съд е прел, че гореописаната фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните свидетели: Д.П., П.Д., Е.И., Н., П., С., Б., Р., както и от писмените
доказателства и доказателствени средства събрани по делото: копия от документи,
договор за покупко-продажба на процесния мобилен телефон, копие от фактура от
28.07.2018г., справки от мобилни оператори, протокол за доброволно предаване,
СЦИЕ, протокол за разпознаване,
разписка, свидетелство за съдимост, декларация, автобиография и други.
По делото няма спор, че процесният мобилен телефон е бил собственост на
пострадалия Д.П., че същият е ползван от подсъдимия, през периода след
04.09.2018г. до момента когато е продаден на св.Е.И.. Няма спор, кога и на кои
лица е препродаден този телефон, както и че е върнат
на собственика му. Няма спор и относно това, кога пострадалия и подсъдимия във
времето са се возили в таксито, управлявано от св.П.Д., относно съдебното
минало на подсъдимия и левовата равностойност на процесния телефон. В тази
насока писмените, гласните доказателства и експертизата са еднопосочни и
непротиворечиви. Те кореспондират и с обясненията, дадени от подсъдимия.
Спорните по делото въпроси са
свързани с това дали пострадалият е загубил мобилния си телефон в таксито или
го е забравил там, във връзка с което се спори дали се касае за изгубена или
забравена вещ и как следва да се квалифицира деянието- като кражба или като
намиране на изгубена вещ, който не е върната. Спорен е и въпроса дали подсъдимият
е отнел мобилния телефон на пострадалия от таксито или го е закупил от св.М.А.
на 04.09.2018г.
По тези спорни въпроси подсъдимият /пред
първата инстанция и пред РОС/ твърди, че в казино „Евбет“
в гр.Русе, мъж, когото не е виждал му предложил мобилен телефон и пред казиното
го закупил за 100 лева. Телефонът е бил
без СИМ карта, като подсъдимият поставил в него своята СИМ карта. Повикал си
такси и се прибрал в дома си, като по време на пътуването си в таксито не е
намирал телефон. На следващия ден е продал процесния телефон.
Св.М.А. /разпитан пред въззивната инстанция/ твърди, че е
засичал подсъдимия по казината, както и че през нощта на неустановена дата,
през късната есен на 2018г. е продал на подсъдимия мобилен телефон черен на
цвят марка „HUAWEI P 20“, без СИМ карта за 100
лева, който същата вечер е бил закупил от неустановено момче. Това е станало
пред казино, където случайно св.А. е видял подсъдимия.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия и показанията на св.А. не опровергават
приетото от първата инстанция и от всички останали доказателства по делото.
Св.А. не конкретизира дата или поне
месец, когато е станала тази продажба на мобилния телефон, а сочи, че това е станало
през късна есен. Безспорно е по делото, че процесният телефон е отнет от собственика
му Д.П.на 04.09, което не би могло да се отнесе към периода късна есен.
Тези гласни доказателства противоречат на
показанията на св.П.Д. относно мястото, под седалката, от където е звънял
телефона в таксито, навеждането на подсъдимия, за да вземе телефона от там, относно
това, че подсъдимият не е отговорил на продължителното позвъняване на телефона,
а е побързал да слезе от таксито. Те
противоречат на показанията на пострадалия и на обективните данни, съдържащи се
в разпечатката от мобилните оператори и от отразеното в справката от „Точните
таксита“ /л.51 от ДП/, от които е видно, че пострадалият се е обадил за такси на
04.09.2018г. около 03,00 часа , като последно е звънял в 03,30 часа когато вече
бил пред х-л „Дунав“ ; подсъдимият е подал заявка за такси на 04.09.2018г. в
03,33 часа, а процесният телефон е активиран на същата дата в 04,06,32 ч. в
мрежата на „А1“ със СИМ картата, регистрирана на името на Д.Н., с която подсъдимият
е живеел. С оглед краткото време от момента, в който телефонът е бил все още в
неговия собственик- св.Д.П., до момента, в който е активиран в дома на подсъдимия
със СИМ картата на Н., звъненето на телефона именно в
таксито, след слизането на пострадалия и по време на пътуването на подсъдимия;
липсата на други клиенти в таксито през това време, опровергават обясненията на
подсъдимия, че е закупил телефона без СИМ карта, поставил е своята СИМ карта в
този телефон и той е звънял в таксито.
Съдът намира, че е възможно да е
имало друг случай, при който подсъдимият да е закупил от св.М.А. мобилен
телефон, но това не се отнася до процесния случай и процесния телефон.
Настоящият състав намира, че съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства налага извода, че се касае за
забравен от пострадалия мобилен телефон в таксито, който е отнет от подсъдимия,
поради което деянието правилно е квалифицирано като кражба. Кредитираните от
първата инстанция гласни доказателства напълно кореспондират помежду си и се потвърждават
от посочените писмени такива. Писмените и гласни доказателства кореспондират и със заключенията на не оспорената от страните експертиза. Приетото от първата инстанция не се променя от дадените пред въззивния съд
показания на св.А., по изложеинте по-горе съображения.
Районният
съд правилно мотивирано е кредитирал
посочените доказателства, които е съобразил в тяхната съвкупност и е достигнал до единствения възможен извод относно авторството на деянието,
времето и начина на извършването му
и участието на подсъдимия в него. Първоинстанционният
съд е направил анализ на доказателствения материал,като е изложил подробни съображения, които се споделят от
настоящата инстанция. Настоящият състав споделя и аргуменитте
досежно липсата на деяние по чл.207 от НК. Обсъдена е обективната и субективна
страна на престъплението извършено от подсъдимия, което
правилно е квалифицирано като такова по
съответния текст като кражба.
Изложената фактическа обстановка и
изводите на съда, че се касае за извършена кражба не се опровергава и от
показанията на св. М.А., разпитан пред въззивната инстанция, което не налага
промяна в квалификацията на деянието.
Така
с деянието си подсъдимият В.е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1, т. 7 от НК, тъй като
на 04.09.2018г. в гр.Русе, в
условията на повторност, в немаловажен случай, отнел
чужда движима вещ: 1 бр.мобилен телефон марка „HUAWEI“, модел „P 20 Lite Dual Blask“ с IMEI ***************, на стойност 450 лева, от владението на Д.Д.П., от гр.Русе, с намерението
противозаконно да го
присвои.
Подсъдимият е осъждан два пъти,
като за първото си осъждане е реабилитиран. Второто му осъждане определя
квалификацията „повторност“ по смисъла на т.7 на
чл.195 ал.1 от НК.
В края на мотивите на РС, в частта
за определянето на наказанието, е посочено, че отекчаващи
отговорността обстоятелства: „ извън квалификацията опасен рецидив“ . В тази
част настоящият състав намира, че е допусната техническа грешка, тъй като по
делото липсва такава квалификация, а и никъде районният съд не обсъждал деянието
да е извършено в условията на опасен рецидив. В същото време намира, че това не
сочи на допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция, което
да налага отмяна на обжалваната присъда.
За извършеното престъпление
районният съд е определил на подсъдимия наказание
в размер на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
При
неговата индивидуализация е
посочено, че не са налице нито смекчаващи, нито отегчаващи отговорността обстоятелства. В същото време наказанието е индивидуализирано към минимума предвиден в текста
на закона. Настоящият състав не споделя изложеното от районния съд във връзка с
липсата на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такова следва да бъде
отчетено връщането на отнетата вещ на нейния собственик, което сочи на липсата
на щети за него, независимо дали това е станало по инициатива на подсъдимия или
вследствие действията на органите по разследването. Няма отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй
като предходното осъждане е взето предвид при квалификацията на деянието като
извършено в условията на повторност.
Въпреки направените допълнения от настоящия състав, крайният
извод на районния съд е правилен и наказанието по вид и размер, определено по
реда на чл.54 от НК е законосъобразно и се явява справедливо.
Не са налице основания за приложението на чл.55 от НК,
нито за приложението на чл.66 от НК, поради което правилно е постановено
ефективното му изтърпяване, при първоначален общ режим. С така определеното
наказание по вид и размер, при ефективното му изтърпяване, ще се постигнат целите на генералната и лична превенция, като
подсъдимият бъде изолиран от обществото за подходящ срок, като в същото време
ще има възможност да преосмисли поведението си напред.
При извършената
служебна проверка въззивният съд не констатира наличието на основания за отмяна
или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 158/07.11.2019г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 894/19
на РРС,
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.