Р Е Ш Е Н И Е № 48
гр. Шумен, 10.07.2020 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на еди- надесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Таня Каварджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 67 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от С.К.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, със съдебен адрес *** Б срещу „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано изп. директор П.Н.Д. Д.Б.Ш. и А.В.Я. Ищцата твърди, че на 24.07.2008 г. тя заедно с Н.Г.в качество на кредитополучатели са сключили с „Юробанк България“ АД договор за кредит да покупка на недвижим имот HL 41567 в размер на 35 000.00 евро. Сумата е била усвоена от кредитополучателите по откритата за целта банкова сметка ***. Въпреки, че сумата на креди- та е уговорена и предоставена в евро за погасяването му банката изисква и събира суми в швейцарски франкове. На 31.05.2012 г. към кредитния договор е сключен договор за заместване в дълг, въз основа на който ищцата и нейните родители са заместили в дълг кредитополучателя Н.Г.Ищцата е успяла да го по- гаси изцяло на 01.06.2016 г. Въз основа на съдържащите се в кредитния договор клаузи – чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.12, ал.1 и чл.23 в периода от 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г. са платени под формата на валутни разлики в курса на швейцарския франк суми в общ размер на 20 176.35 евро, а вследствие едностранното увеличаване на лихвения процент от банката е заплатена под формата на завишение на лихвата сумата от 2 284.48 ш. фр. поради Горепосочените договорни клаузи са неравноправни и вследствие на това нищожни. С оглед на това заплащането от ищцата, извършено при начална липса на основание, е довело до неоснователно обогатяване на банката, която дължи и обезщетение за забава върху платените суми за периода от 01.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба. Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 20 176.35 евро, платени при начална липса на основание в периода 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г., мораторната лихва върху тази сума за периода от 01.07.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 6 142.27 евро, сумата от 2 284.48 швейцарски франка, представляваща платени възнаградителни лихви при начална липса на основание в периода 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г., мораторната лихва върху тази сума за периода от 01.07.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 695.35 ш. фр., както и да й бъдат присъдени направените по делото дело- водни разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Излагат се подробно доводи, че оспорените от ищ- цата договорни клаузи не са неравноправни. Налице са и изключенията по чл.144 ал.2, т.1 и чл.144, ал.3 от ЗЗП, при които разпоредбата на чл.143 от ЗЗП не намира приложение. Прави възражение за изтекла тригодишна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и при условие на евентуалност възражение за изтекла обща 5 го- дишна давност.
В допълнителната искова молба ищцата заявява, че поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изцяло всичките си възражения.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирма- та на ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България” АД на „Юробанк България” АД.
На 24.07.2008 г. между ищеца от една страна и Н.В.Г. и С.К.Д. от друга страна в качеството им на кредитополуча- тели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41567. Въз основа на договора банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000.00 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. Кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Н.В.Г., като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в евро по нейния търговски курс „купува” в деня на усвояването, като се привежда в открита в банка- та сметка на кредитополучателя – чл.2, ал.1 и ал.4 от договора. Дължимата от кредитополучателите годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фракове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.2 (едно цяло и две десети) пункт. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 5% - чл.3, ал.1 от договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните – чл.3, ал.5 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл.5, ал.1 от договора. Кредитополучателят по- гасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасява- нето на кредита се извършва на месечни вноски, включващи главница и лихва, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора. В случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен с догово- ра, автоматично се променя, в съответствие с промяната, за което кредитополучате- лите с подписването на кредитния договор, дават своето неотменимо и безусловно съгласие – чл.6, ал.3 от договора.
В чл.12, ал.1 от договора изрично е уговорено, че банката запазва правото си по време на действието на кредитния договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и прило- жимите лихви по кредита, уговорен с договора в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21 от договора. Измене- нията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.
С чл.23, ал.1 от договора кредитополучателите декларират, че са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалути- рането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изра- зени в лева/евро, като напълно приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди (включител- но и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, преложими по превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата кредитополучате- лите декларира, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и прав- ните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Страните към кредитния договор са подписали и приложение № 1 към договора за кредит от 24.07.2008 г. (л.210), като съгласно т.1 от приложението дата- та на усвояване на кредита е 29.07.2008 г. Към тази дата приложимия курс „купу- ва” за швейцарски франк на банката към лева е 1.66397758, като определения съоб- разно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 58 240. 00 ш. фр. Кредитополучателят Н.В.Г.е депозирал искане за усвояване на суми по кредит HL 41567 от 28.07.2008 г. (л.208), с която въз основа на кредитния договор е по- искал банката да завери сметката му със средства от кредита в размер на 58 240.00 ш.ф. На 29.07.2008 г. той е депозирал молба към жилищен кредит HL 41567 (л.209) да му бъде продадена сумата от 58 239.22 ш. фр.
Между банката и кредитополучателите са сключени две допълнителни спо- разумения към кредитния договор съответно на 24.01.2011 г. и 23.12.2011 г.. с тях страните предоговарят съществуващите задължения на кредитополучателите към банката. Съгласно чл.6 от допълнителното споразумение от 23.12.2011 г. договор- ната надбавка е предоговорена, като от 1.2% става 0.41%. Т.е. размерът на договор- ната годишна лихва по кредитния договор става 5.41%.
На 31.05.2012 г. договор за заместване в дълг, въз основа на банката приема С.К.Д., И.К.К.и К.Д.К.да за- местят като длъжник кредитополучателя Н.В.Г. по договора за банков кредит HL 41567, съгласно погасителния план към договора заедно с всички начислени лихви и направени разноски.
Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено об- стоятелството, че кредитът е изцяло предсрочно погасен от ищцата на 01.06.2016 г.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и запис- ванията в тях във връзка с процесния кредит са водени редовно. При отпускането и усвояването на кредита банката е използвала ресурс в швейцарски франкове. Ус- вояването на кредита, предоставен на кредитополучателите по кредитния договор е извършено на 29.07.2008 г. чрез превод на 58 240 ш. фр. по блокирана банкова сметка ***Н.В.Г.. На същата дата след извършено от банката превалутиране сумата в размер на 35 000.00 евро е по- стъпила по друга банкова сметка ***, на кои- то е сключен кредитния договор – закупуване на недвижим имот, като разплаща- нията са извършвани от банката. Титуляр на блокирана сметка не може да се разпорежда със средствата по нея. Разплащателната сметка на Н.В.Г.- Н.В.Г. е блокирана в деня на усвояването на кредита, за да може да се проследи изразходването на средствата, съобразно уговореното в договора., след което сметката е свободна и могат да се извършват свободно банкови операции. На практика, кредитополучателите не са ползвали кредита в швейцарски франкове, а в евро.
След 31.05.2012 г. кредитът, предоставен с договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41567 от 24.07.2008 г. е обслужван чрез банкова сметка ***- ляр С.К.Д., като общо внесената сума за погасяването му в периода от 19.06.2012 г. до 03.06.2016 г. в швейцарски франкове е 7 980.00 ш.фр., а в лева 107 572.94 лв.
Стойностите на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове на банката за периода от датата на сключването на кредитния договор до погасяването на кредита са както следва: от 07.07.2008 г. до 09.10.2008 г. – 5.00%, от 10.10.2008 г. до 09.09.2012 г – 7.20% и от 10.09.2012 г. – 6.95%.
Правилата за формиране на БЛПМФ са описани в утвърдена Методология за определяне на базисни лихвени проценти на „Юробанк България” АД. БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансфер- ната цена на ресурса се формира от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители – Со- фибор, Юрибор и Либор (в зависимост от валутата на кредита); рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката по привличане на паричен ресурс – минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките и др. Буферната надбавка включва оценката под форма на лихвена премия на нивото на риска при най-креди- тоспособните клиенти и абсорбира временните парични сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% на годишна база. Промените при компонентите се прилагат комулативно.
В Методологията за определяне на БЛП на банката не се съдържа изчисли- телна процедура, като формула/метод и/или относително дялово тегло на всеки от компонентите, при които се изменя БЛП.
Търговския курс на банката за швейцарския франк следва посоките на уве- личение и намаление на курсовете, обявени от БНБ, като се добавя търговска пе- чалба, отразяваща се в курс „купува“ и курс „продава“. Банката определя търгов- ския курс на съответната валута свободно и в зависимост от субективната си пре- ценка и търговския си интерес. Сериозна динамика в курса на швейцарския франк се отчита от 2008 г., поради засилено търсене на валутата, като сигурно инвести- ционно убежище в период на икономическа и финансова несигурност в резултат на възникналата глобална финансова криза. Няма как бъдещият курс на швейцарския франк да бъде определен с голяма доза сигурност на база данните от периода 2005 г. – юли 2008 г.
Сумата, която банката е събрала под формата на валутни разлики за периода от 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г., при погасяване на задълженията по кредитния до- говор, представляваща разликата между стойността в евро на платените вноски по курс на швейцарския франк към датата на плащане и стойността в евро на плате- ните вноски по курс на швейцарския франк към датата на преизчисляване на креди- та от банката от евро в швейцарски франкове (без да се актуализират спрямо курса на швейцарския франк) е в размер на 20 181.53 евро.
Разликата между сумите, събрани за договорни лихви и следваща се лихва, изчислена при годишна лихва – 5.41% е в размер на 2 205.43 ш. фр.
Размерът на законната лихва върху сумата от 20 181.53 евро за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. е 6 144.15 евро.
Размерът на законната лихва върху сумата от 2 205.43 ш. фр. за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. е 671.43 ш. фр.
Във връзка с извършеното от ищцата оспорване на Приложение № 1 към до- говор за банков кредит HL 41567 от 24.07.2008 г., искане за усвояване на суми по кредит HL 41567 от 28.07.2008 г. и молба към жилищен кредит HL 41567 от 29.07.2008 г. относно автентичността на съдържащите се в тях изявления и откри- тото във връзка с това производство по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът е назначил съ-дебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспо- рено от страните, се установява, че в трите документа няма ръкописни текстове, изписани от Н.В.Г. и С.К.Д.. При изследване на ръкописните текстове са индивидуализирани почерците на други три лица. В Приложение № 1 към договор за банков кредит HL 41567 от 24.07.2008 г. първо- начално всички ръкописни текстове са с молив от обозначеното в заключението „първо лице“ с изключение на „шв. франка“ и хоризонтална черта, запълваща реда до скобата. След това ръкописните текстове, включително и „шв. франка“ са изпи- сани с тънкописец от трето лице, а изписаното с молив частично изтрито с гума. В искането за усвояване на суми по кредит към договора за кредит № HL 41567 от 24. 07.2008 г. на позицията над „цифром“ след абзаца „във връзка с условията по дого- вора ми за кредит, моля със средства от кредита ми в размер на“ първоначално е би- ло изписано „35 000 евро“ (най-вероятно от първото лице). След това е заличено с коректор и върху него е изписано със синя химикална паста „58 240 CHF“. Цифрите „58“ са повторени и с черна химикална паста. В молбата за продаване на валута ръкописните текстове след „Сума“ първоначално са изписани с молив от първото лице със съдържание – видимото към момента на представяне на изследването. След това същото съдържание е изписано с тънкописец от „третото лице“, а това с молива е частично изтрито с гума.
Независимо, че ръкописната част от трите документа не е написана от под- писалите ги кредитополучатели по кредитния договор, съдът счита че неистинно- стта на документите не бе установена. Ръкописната част на трите документа е свър- зана с обективиране изявленията на кредитополучателите касаещи усвояването на предоставения им с договора кредитния лимит, неговия размер в швейцарски фран- кове, а именно 58 240.00 ш. фр., размерът на курс „купува“ за швейцарския франк на банката към еврото в деня на усвояването, както и превалутирането в евро. Вер- ността на тези обстоятелства е потвърдена от извършената ССЕ. С оглед на това съ- дът отхвърля извършеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване автентичността на съдържащите се в тях изявления и приема, че те са на лицата, подписали докумен- тите.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно задължението на ответника да върне получените от него суми, поради начална липса на основание. Налице е и акцесорна претенция за мораторна лихва върху платените куми за периода от 01.07.2016 г. до датата на подаване на исковата молба. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 02.10.2008 г. между ищцата и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдър- жащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ответникът е поел задължението да предостави на ответника парична сума в размер равностойността в швейцарски франкове на 35 000.00 лв., а ищцата се е задължила да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ. Не се спори между страните, а и събра- ните в хода на процеса доказателства безспорно установяват, че те са изпълнили за- дълженията си произтичащи от договора. Ответникът е отпуснал на ищцата, угово- рената с договора парична сума, а тя е върнала и заплатила уговорената лихва по кредита.
Основният спор
между страните в настоящия процес е, че при погасяване на задълженията по
кредитния договор, банката вследствие на валутните разлики фор- мирани от
увеличението на курса на швейцарския франк спрямо лева и едностран- ното
увеличаване на възнаградителната лихва, е получила претендираните от ищ- цата
парични суми без основание, предвид наличието на неравноправни клаузи в
договора – чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.12, ал.1 и чл.23 по смисъла на
чл.143 и чл.146 от ЗЗП и вследствие на това нищожни на основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора и впоследствие при заместването в дълг на другия кредитополучател не е действала в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това тя е потребител по сми- съла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30. 06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъ- ла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на 52 240.00 ш. фр., чиято равностойност в деня на усвояването е 35 000.00 евро и е обезпечен с ипотека (чл.13 от договора). Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоредбите на закона не се прилагат. Следователно в кон- кретния случай в отношенията между страните, породени от сключения между тях на 24.07.2008 г. кредитен договор следва да се приложат разпоредбите на действа- щия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потре- бител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добро- съвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно ус- ловията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143, т.11 от ЗЗП) или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.13 от ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следо- вателно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправ- на и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потреби- телят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да дока- же, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от за- браните по чл. 143, т.11 и т.13 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно достав- ката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
В чл. 3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават неза- бавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявя- ване на видно място в банковите салони. Договорените с кредитния договор над- бавки не се променят. Договорната клауза урежда изменението на размера на въз- наградителната лихва, дължима от ответника за предоставения му кредит, уго- ворена в чл.3, ал. 1 от договора, като в момента на сключването, уговорения между страните БЛП е в размер на 5%.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкре- тен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с об- стоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите ин- флационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприят- ните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гаран- тира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с дого- вора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С про- цесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Дей- ствително банката е приела Методология за определяне на БЛП, като изменението му се осъществява въз основа на обективно съществуващи специфични икономи- чески критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия от- носими към кредитната й дейност. Но банката е тази която, чрез своя орган, съоб- разно интереса си избира критериите и показателите, по които ще направи промя- ната в БЛП. За потребителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа как ще рефлетират върху парични- те му задължения, произтичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, ал.1, т.11 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на договора от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредито- получателя и води до неравновесие в негов ущърб, тъй като престациите на страни- те са в зависимост от изменение в договора, направено само от едната страна.
В хода на процеса не са събрани доказателства клаузата да е уговорена ин- дивидуално. Представените от ответника документи – искания за усвояване на су- ми по кредит, искане за определяне на кредитни лимити и искане за превалутиране на сума във връзка с кредита не дават основание да се приеме, че е налице индиви- дуално договаряне по отношение на чл.3, ал.5 от договора.
В случая не са налице сочените от ответното дружество изключения по чл. 144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3 от ЗЗП, при които чл.143 т.11 и т.13 от ЗЗП не се прилага.
Съгласно чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП лихвата по договор за финансова услуга може да се промени при наличие на основателни причини за това. Но за да се при- ложи изключението следва в кредитния договор ясно са посочени обективните при- чини, поради които ще се извършва промяната и ясна изчислителна процедура (формула), по която ще се определя възнаградителната лихва. Т.е. те следва да са уговорени с договора и да са съставна част от него, изключваща възможността за едностранна промяна от кредитодателя след сключване на договора. В този смисъл Решение № 308/29.01.2019 г. по т. д. № 2931/2017 г. на ВКС, II ТО; Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, I ТО Решение № 308/29.01.2019 г. по т. д. № 2931/2017 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II ТО. В настоящия случай такива процедури в договора за кредит изцяло липсват, а изменението на лихвата е предоставено на банката. Следователно след като потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна и детайлна информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставе- ната му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-адекватния за него начин, както и когато методологията за изменение на БЛП, създадена от бан- ката като нейни вътрешни правила не са част от кредитния договор, то тя не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП. Поради неспазване на първо- то изискване за прилагане на изключението, уредено в чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП, съдът счита, че не е необходимо да се установява наличието на второто изискване, а именно предоставено право на потребителя да се откаже от договора, без да тър- пи допълнителни неблагоприятни последици.
В случая не е налице и изключението предвидено в чл.144, ал.3 от ЗЗП Съ- гласно този текст разпоредбите на чл.143, т.7, 11 и 13 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или ин- декс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън кон- трола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Финансовите инструмен- ти по смисъла на чл.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти са сделки свързани с прехвърлими ценни книжа, инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапи, форуърдни лих- вени споразумения и всякакви други деривативни договори свързани с ценни кни- жа, с валути с лихвени проценти или с доходност, с квоти за емисии или с други деривативни инструменти, финансови индекси или финансови показатели, за които може да бъде извършен сетълмент с физическа доставка или паричен сетълмент. Към чл.4 от ЗПФИ, препраща и разпоредбата на § 1, т.2 от ДР от Закона за публич- но предлагане на ценни книжа. Предметът на кредитния договор е предаване на оп- ределена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е уго- ворената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. При съпо- ставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова сделка, с изброените в чл.4 от ЗПФИ, сделки показва, че той не е сделка с финансови инстру- менти. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о. Бан- ковият кредит в чуждестранна валута не представлява и договор за покупка и про- дажба на валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
Предвид гореизложеното клаузата на чл.3, ал.5 от договора е нищожна и не поражда действие.
В чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора е уговорено право идентично на това по чл.3, ал.5 от договора, а именно правото на банката едностранно да изменя усло- вията по кредитния договор. С оглед на това по аналогични на гореизложените съображения, двете клаузи са неравноправни съгл. чл.143, ал.1, т.11 и т.13 от ЗЗП, поради което, съгл. чл.146, ал.1 от ЗЗП се явяват нищожни и не пораждат действие.
Клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от кредитния договор се отнасят до превалу- тирането на предоставения кредит. С чл.23, ал.1 от договора ответникът се съглася- ва с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или про- дава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропус нати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, преложими по превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата ответникът декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с на- стъпването им.
С кредитния договор е предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000 евро – чл.1, ал.1 от договора. Независимо, че кредита се усвоява в швейцарски франкове, банковата сметка е бло- кирана и ответникът реално няма достъп до нея – чл.2, ал.1 от договора. Швейцар- ските франкове по блокираната сметка служебно се превалутират от банката по търговския й курс „купува“ в евро преди усвояването им – чл.2, ал.4 от договора. Т. е. действителното усвояване на кредита е в евро. Кредитът е дългосрочен, като сро- кът за погасяването му е 35 години – чл.5, ал.1 от договора. Следва да се съобразят и обстоятелствата, че погасяването на задълженията по кредита е осъществявано основно в лева, а левът няма фиксиран курс спрямо швейцарския франк. Преце- нени във връзка с тези обстоятелства клаузата на чл.23, ал.1 не е ясна и разбираема за ответника. Лаконичният текст за евентуално повишаване размера на погасител- ната вноска, вследствие промяна на обявения от банката курс купува/продава на швейцарския франк не може да се приеме за пълно и достатъчно информиране на потребителя, неразполагащ със специални знания и опит, за да може да прецени реално ползите и рисковете от промените във валутния курс, рефлектиращи върху паричните му задължения по кредитния договор. От друга страна банката, с оглед спецификата на извършваната от нея търговска дейност, има професионалния ре- сурс и информацията, даващи й възможност да прогнозира промените на валутния курс в дългосрочна перспектива. Действително не е възможна абсолютно точна прогноза за развитието на валутния курс на швейцарския франк, но банката е в състояние да предприеме действия свеждащи до минимум валутния риск. Незави- симо от това на кредитополучателя, който е по-слабата страна в правоотношението не е предоставена информация при сключването на договора относно промените във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева/еврото в срока на погасяване на кредита, като и с какви действия да ограничи валутния риск. Вярно е че с чл.21, ал.1 от договора на кредитополучателят е предоставено правото да поиска от бан- ката превалутиране на предоставения му кредит в швейцарски франкове в българ- ски лева или евро. Но реализирането на това право е предпоставено от съгласието на банката и заплащане на комисионна, като превалутирането се осъществява по обявения курс „купува“ на банката. С оглед на това съдът, счита, че тази клауза не дава реална защита на кредитополучателя от валутния риск. Банката е нарушила принципа на добросъвестността, като вследствие приложението на клаузата по вре- ме на изпълнението на договора е довела до значителна неравнопоставеност между страните във вреда на потребителя. В този смисъл Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 294 от 27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., като при постановяването им е съобразена задължител- ната практика на СЕС, постановено по транспонирани в ЗЗП разпоредби на Дирек- тива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските до- говори.
Въз основа на гореизложените съображения, следва да се приеме за неравно- правна и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката, посочена в чл.2, ал.1 на падежа на съответната погасителна вноска и наличие на средства на кредитополу- чателя в лева или евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от тези средства след служебно превалутиране на тези средства в швей- царски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро. Тази клауза е неразривно свързана с чл.23 от договора и поетия с него валутен риск и всички вреди произтичащи от промяната на курс „продава“ на банката на швей- царския франк към българския лев и евро, като последицата от това е повишаване размера на дължимите погасителни вноски.
В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са индивидуално уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени.
Предвид неравноправния характер на посочените клаузи на чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора за кредит, същите са нищожни на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП и не пораждат действие.
За да се уважи предявения от ищцата иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 следва да са налице две предпоставки –да е предадено нещо, в случая да е извършено плащане и липса на основание за това плащане към момента на получа- ването му. В конкретния случай и двете предпоставки са налице. Ищцата е изпла- тила напълно паричните си задължения по кредитния договор. Поради нищожно- стта на чл.6, ал.2 и чл.23 от кредитния договор е налице начална липса на основа- ние на заплатената от ищцата сума дължаща се на валутните разлики вследствие обезценяването на лева спрямо швейцарския франк в периода след сключването на договора. С оглед нищожността на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от кредитния договор е налице начална липса на основание за заплащане на сумите в резултат извършеното увеличение на лихвения процент. Следователно на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за ответника е възникнало задължението да върне получените от него суми, поради начална липса на основание.
Ответникът своевременно в отговора на исковата молба е направил възраже- ние за изтекла тригодишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД и при условие на евен- туалност възражение за изтекла обща пеггодишна давност. В случая следва да се има предвид, че вземанията, произтичащи от фактически състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД, като в случаите на чл.55, ал.11, пр.1 от ЗЗД основанието не е налице при самото из- вършване на престацията, а давностният срок започва да тече от деня на получава- нето й – т.7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на ПВС. Т.е. тригодишният дав- ностен срок не намира приложение в настоящия случай. Исковата молба е подаде- на на 01.07.2019 г., като претенцията ищцата обхваща вземания за извършени пла- щания при начална липса на основание за периода от 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г., поради което възражението на ответника е неоснователно.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че сумата, която банката е събрала под формата на валутни разлики, вследствие промяната на валутния курс на швейцарския франк за периода от 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г., е в размер на 20 181.53 евро. Вследствие увеличаването на лихвения процент, банка- та е получила при начална липса на основание сумата от 2 205.43 ш. фр. Следова- телно претенцията на ищеца за сумата от 21 176.35 евро е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло. Претенцията на ищеца по отношение на сумите платени под формата на възнаградителни лихви е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 2 205.43 ш. фр., а за разликата до претендирания раз- мер 2 284.48 ш. фр. следва да бъде отхвърлена.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в раз- мер на законната лихва върху получените без основание суми. За ответникът въз- никва задължение да върне полученото без основание от момента на получаването му. Следователно същият дължи не само получената парична сума, но и обезщете- ние в размер на мораторната лихва съгл. чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от нейното получаване до връщането й. От заключението на извършената ССЕ се установява, че размера на дължимата мораторна лихва за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. върху сумата от 20 181.53 евро е в размер на 6 144.15 евро, а върху сумата от 2 205.43 ш. фр. е в размер на 671.43 ш. фр. Следователно претенцията за мораторна лихва в размер на 6 142.47 евро за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.20 19 г., върху сумата от 21 176.35 евро е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло.
Претенцията на ищцата по отношение на мораторната лихва за периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2019 г. върху сумите платени под формата на възнагради- телни лихви е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 671.43 ш. фр., а за разликата до претендирания размер 695.35 ш. фр. следва да бъде от- хвърлена.
Основателна е и претенцията за заплащане
на законната лихва върху сумата от 20 181.53 евро от
датата на завеждане на
иска до окончателното им заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите й в размер на 7 749.97 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 2.57 лв.
По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 7 747.40 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Прогласява за нищожни по иска на С.К.Д., ЕГН ******** 71, с настоящ адрес *** срещу
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път”, № 260 клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3,
чл.12, ал.1 и чл.23 от договор за кредит да покупка на недвижим имот HL 41567 от 24.07.2008 г., сключен между "Юробанк
и еф джи България" АД (понастоящем "Юробанк Бълга- рия" АД) от
една страна и С.К.Д., ЕГН ********** и Н.В.Г.., ЕГН ********** (заместен като
длъжник от С.К.Д., ЕГН **********, И.К.К., ЕГН ********** и К.Д.К., ЕГН **********
въз основа на договор за заместване в дълг от 31. 05.2012 г.).
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано изп. дирек- тор П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я.да заплати на С.К.Д., ЕГН ******** 71, с настоящ адрес *** сумата от 26 318.82 евро от които главница в размер на 20 176.35 евро, представляваща недължимо платена за периода 10.07.20 14 г. – 02.06.2016 г. сума по договор за кредит да покупка на недвижим имот HL 41567 от 24.07.2008 г., поради валутна разлика между швейцарски франк и лева, и 6 142.47 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до деня на предявяване на иска - 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното й заплащане.
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано изп. дирек- тор П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я.да заплати на С.К.Д., ЕГН ******** 71, с настоящ адрес *** сумата от 2 876.86 швейцарски франка, от които главница 2 205.43 швейцарски франка, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за кредит да покупка на недвижим имот HL 415 67 от 24.07.2008 г. за периода 10.07.2014 г. – 02.06.2016 г., поради разликата между стойността на платената възнаградителна лихва в швейцарски франкове и стойността на първоначално уговорената възнаградителна лихва и 671.43 швейцарски франка, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.20 16 г. до деня на предявяване на иска - 01.07.2019 г.
Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, представлявано изп. дирек- тор П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я.да заплати на С.К.Д., ЕГН ******** 71, с настоящ адрес *** сумата от 7 747.40 лева., представляващи на- правените от ищцата разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: