О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в закрито заседание
на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВЧНД № 76 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 341,
ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано е по частна жалба от адв. С.
З., в качеството на договорен защитник на подсъдимия К.П.В.
***, против протоколно определение от 12.08.2020 г. по НОХД № 621/2020 г. по
описа на Районен съд - Габрово, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В частната жалба се твърди,
че обвинителният акт, въз основа на който е образувано съдебното производство,
не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Застъпва се виждането, че в
диспозитивната част на обвинителния акт не било изписано за какво точно „Ж.
е трябвало да плати 130 лв., а Г. трябвало да заплати 250
лв.“ (за линеен метър, за детайл, на надник и др.), като липсата на
конкретизация лишавала подсъдимия от възможността да разбере в какво точно е
обвинен с оглед ефективно организиране на защитата. Излага се още, че
заключителната част на обвинителния акт била в противоречие с постановлението
за привличане на обвиняем от 29.04.2020 г., където било изписано „130 лв. за
детайл и 250 лв. на линеен метър“. Прави се искане за отмяна на определението
на районния съд, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на
прокурора.
Габровският окръжен съд, след като провери по реда на
чл. 249, ал. 3 от НПК определението на първоинстанционния съд във връзка с
депозираната частна жалба и съобрази изложените в нея съображения, намира за
установено следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и
от процесуално легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството по НОХД № 621/2020 г. по описа
на Районен съд – Габрово е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против
К.П.В. *** по обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода от 05.06.2019 г. до 07.06.2019
г., в гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д. Ж.
Ж. и С. Н. Г., двамата от гр. Габрово, че ще бъде извършен ремонт на покривите
на къщите им, чрез подмяна на улуците, за което Ж. трябвало да заплати 130 лв.,
а Г. трябвало да заплати 250 лв., като впоследствие поискал от тях по-голяма
сума за довършване на ремонта, с което причинил на Ж. имотна вреда в размер на
5200 лв. и причинил на Г. имотна вреда в размер на 9000 лв., или общо вреда на
пострадалите в размер на 14200 лв.
С протоколно
определение от 22.06.2020
г., постановено в разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по всички
въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като по т. 3, след като е обсъдил и
становището на адв. З. за нарушени процесуални права, е приел, че на фазата на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, които нарушават
правата на обвиняемия В..
Въззивният съд намира определението по чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК за правилно и законосъобразно. В обстоятелствената част
на обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство, са посочени
подробно фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му. Ясно е изписано, че свидетелят Ж. попитал
обвиняемия В. няколко пъти за цената, като последният все отговарял, че същата
е 130 лв. за детайл, без да уточнява обща цена за целия ремонт. Прокурорът е
посочил, че е предложена цена от 130 лв. за детайл, който представлявал улук с
дължина 4 метра с ъгъл. По отношение на второто деяние, в обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено, че пострадалият Г. попитал В. колко ще
струва ремонта, при което последният му отговорил, че ще струва 250 лв. за
труда, което включвало махане на първите три реда с керемиди, подмяна на
улиците и евентуална подмяна на счупени летви… Заключителната част на
обсъждания прокурорски акт също е в съответствие с изискванията на процесуалния
закон, като са посочени времето и мястото на извършване на деянията, както и в
обобщен вид фактическите обективни и субективни признаци от състава на
престъплението измама, квалифицирано по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. При тези данни настоящият съдебен състав не споделя виждането на частния
жалбоподател за неяснота на обвинението, която да препятства възможността на
предаденото на съд лице да го разбере. Както правилно е посочил в мотивите си
първоинстанционният съд, обвинителният акт инкорпорира в себе си фактическото и
правното обвинение, формулирани в неговите обстоятелствена и заключителна част.
Обстоятелствата, които жалбоподателят счита, че следва да се отразят и в
диспозитива на обвинителния акт само доразвиват признаците от състава на
престъплението; същите са подробно описани в обстоятелствената част, по който начин
се гарантира правото на привлеченото към отговорност лице да разбере
обвинението и да организира защитата си. На следващо място, въззивният съд не
споделя и твърдението за противоречие между обвинителния акт и постановлението
за привличане на обвиняем. В случая е налице пълно съвпадение между
фактическите обективни и субективни признаци на престъплението, очертани
първоначално в постановлението за привличане на обвиняем, а след това в
заключителната част на обвинителния акт.
В заключение, съдът намира, че обжалваното определение
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 2,
във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.08.2020 г. по НОХД
№ 621/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е прието, че на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.