Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3153 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът А.Л.И. твърди, че на 12.01.2015 г. пътувал на
задна дясна седалка в л.а. № БМВ 320, рег. № *******, управляван от А.Е.И. по
пътя от гр. Р. към гр. В.. При преодоляване на десен завой водачът загубил
контрол върху управление на автомобила и се ударил в крайпътно дърво, в
резултат на което ищецът получил счупване на тялото на бедрената кост, шийката
на бедрената кост в дясно и в ляво, на 5-ти и 7-ми торакален прешлен, на 2-ро, 3-то
и 5-то ребро в дясно, плеврален излив и сътресение на главния мозък. В рамките
на месец на пострадалия били извършени четири операции за поставяне на синтезни
материали, след което той бил изписан с неблагоприятна прогноза за липса на
възможност за пълно възстановяване. Изтъква се, че психиката на ищеца е зле
повлияна, нарушен бил сънят му, изпитвал тревожност, страхувал се, че ще остане
инвалид, избягвал контакти с хора. Претендира за търпените страдания и
негативни усещания ответникът, при когото се поддържа, че е налице валидна
застраховка на гражданската отговорност на виновния водач, да заплати
обезщетение в размер на 120 000 лв. (част от общ сума на стойност 200 000 лв.).
Претендира законна лихва от датата на исковата молба и разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД
оспорва иска и твърди наличие на съпричиняване поради неизползване на предпазен
колан. Сочи, че при ищеца са налице увреждания от други предходни заболявания
(вкл. ампутация на долен крайник). Оспорва размера.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Приетата по делото САТЕ е дала становище, че процесният
инцидент е настъпил на 12.01.2015 г. по пътя между гр. Р. и гр. Р., в района на
гр. Ц.К., на прав пътен участък, заледен, с наклон и след ляв завой, който водачът на л.а. БМВ 320, рег. № *******А А.Е.И., преодолял.
И. изгубил контрол върху превозното средство, което управлявал със скорост от
70 км/ч., то напуснала платното за движение в дясно и се ударило косо челно в
крайпътно дърво. Последвало е завъртане на превозното средство в посока на
часовниковата стрелка и изместване от дървото на около 7 м., като предната част
на МПС се е установила в посоката, от която е идвало. При удара пострадал
ищецът, който пътувал на задна дясна седалка, която е била оборудвана фабрично
с колан. Вещото лице е дало приблизително описание на интензитета на удара,
като след съответните изчисления и посочило, че удар със скорост от около 70 км/ч
се равнява на падане от височината на приблизително 5 етажна сграда (14 м.
височина).
Св. Г.М., присъствал на произшествието, тъй като се
водел на предната седалка в колата с поставен колан. Свидетелят също пострадал,
тъй като бил счупен левия му крак и получил луксация на тазобедрената става.
Според М. пътят бил хлъзгав с лед, колата се движел с около 80-90 км/ч, и се
блъснала в дървото, като след това се обърнала към посоката откъдето идвала.
Вещото лице по първоначалната СМЕ – д-р Б.Б., е дало
заключение, че пострадалия ищец И. е претърпял мозъчно сътресение, раЗ.ъсно-контузни
рани на лицето и дясната длан, счупване на дясната бедрена кост и лявата бедрена кост в долната й част, компресивно
счупване на тялото на 5-ти и 7-ми гръдни прешлени, счупване на страничните
израстъци на 2-ри до 5-ти гръдни прешлени, счупване на 2-ро, 3-то и 5-то ребро
в дясно. Посочено е, че тези увреди са типични за пътник в автомобилното купе и
се дължат на удари на тялото в твърди тъпи предмети. В болничното заведение в
гр. Р. ищецът е бил относително стабилизиран и изпратен за лечение в Пирогов,
където на 16.01.2015 г. е бил опериран, като поради установен излив в дясната
гръдна кухина е извършена и „торакоцентеза“ и поставен дренаж. На 22.01.2015 .
е извършено оперативно наместване на счупената дясна бедрена кост и
стабилизиране на костните фрагменти с интрамедуларен заключващ пирон с Ф-11 мм
и дължина 41 см. На 31.01.2015 г. с нова операция е извършена открита репозиция
на счупения бедрен пищял и стабилизиране с Т-образна метална плака на големия
пищял чрез спонгиозни винтове. За периода от 5.02.2015 г. до 12.02.2015 г. е
проведено лечение по повод закритото счупване на гръбначния стълб и гръдните
прешлени, като на 12.02.2015 с поредна операция са наместени прешлените чрез И.трументална
дистракция и стабилизиране с 6 бр. винтове, като тялото на разрушения 7-ми
гръден прешлен е било изпълнено костен цимент.
Вещото лице е посочило,
че възстановителния период към момента на изготвяне на СМЕ н. е приключил, като
предстои рехабилитация за раздвижване на получените контрактури на съседните на
счупванията стави. И към момента на заключението пострадалият е търпял болки и
страдания, които са били интензивни след злополуката и се очаква да имат по-висок
интензитет в първите 1-2 месеца след започване на рехабилитацията. Болковият
синдром ще продължи още около 1 година, тъй като при лицето са увредени н. само
двата долни крайника, но и гръбначния стълб. Половин година след ПТП
пострадалият е бил лекуван предимно при постелен режим със задължително
използване на чужда помощ. След този период той е бил вертикализиран с
възможност за придвижване чрез инвалиден стол и патерици. На лицето предстоят
нови две операции за изваждане на синтензния материал от долните крайници, като
е пояснено, че стабилизиращата система поставена за укрепване на гръбнака може
да се извади само по преценка на лекуващи неврохирург и то след пълната
стабилизация на гръбначния стълб.
При извършения преглед от
вещото лице на 1.10.2015 г. са установени белези на дясната буза с дължина 5 см
и на десния горен клепач с дължина 2 см. Ищецът понастоящем се придвижва с
патерици със силно накуцваща походка наляво, с намален обем на движенията от 10
% на дясната бедрена става при отвеждане в страни и възможност за свиване на
лявата тазобедрена става само 15 %, което затруднява иЗ.ачването на стълби и
препятства клякането. Счупванията на долните крайници са зараснали. Движенията
в областта на 5-ти и 7-ви гръден прешлен са невъзможни, а счупените ребра са
зараснали с малка остатъчна деформация. Установено е срастване в десния синус,
което затруднява и понастоящем дишането на десния бял дроб. Уточнено е, че
лявата подбедрица е обездвижена в ортеза, поради минало вродено заболяване
агенезия (недоразвитост), което няма връЗ.а с ПТП. Тази подбедрица е била
удължавана в Русия на няколко пъти. На предишно заболяване се дължи и
невъзможността на движения в лявата глезенна става. При пострадалия фактически
е налице трайна загуба на работоспособност.
Според експерта вида и
местоположението на увредите по цялото тяло на ищеца дават основания да се
приеме, че същият е пътувал без поставен
предпазен колан. Пояснено е, че след удара тялото на ищеца и политнало в
предна посока, като фрактурата на ребрата се дължи на удара на гърдите в облегалката
на предните седалки, фрактурите на двете бедрени кости - на удар в задната част
на седалките, фрактурата на гръбначните прешлени и страничните им израстъци - на
внезапно прегъване на гръбнака напред, след което тялото се е повдигнало нагоре
и е последвал нов удар по хода на гръбначния стълб, когато ищецът отново е
седнал. Посочено е, че ако ищецът е пътувал с правилно поставен предпазен колан
фрактурите на гръбначния стълб щяха да бъдат избегнати, но нямаше да се
предотвратя тези в областта на гръдния кош. В заключението е отразено, че при
използване на колан вероятно биха настъпили и фрактурите на долните крайници,
но в о.з. категорично е заявено, че при поставен колан такива щяха да бъдат
предотвратени. В о.з. е подчертано още от експрета, че при наличното в случая
ротационно движение на МПС се възможни маргинални счупвания на прешлените – парчета
или откъс от тялото на прешлена в предна част, както и изваждане на рамото.
Повторната СМЕ с в.л. М.Г.
е потвърдила физическите увреждания на пострадалия, като обаче е приела, че
пострадалия е бил с поставен предпазен колан, тъй като в случая н. е било
диагностицирано счупване на лопатката. То се получава, когато тялото се удря
върху облегалката. Раните в областта на лицето вещото лице е обосновало с
възможността те да се причинени от хлътване на тавана на превозното средство,
при страничен удар или от носените очила.
Поради противоречие в
изводите на двете вещи лица е допусната тройна СМЕ, която след запознаване с
медицИ.ката документация и данните от наказателното производство е потвърдила
извона на предходните две експертизи, че при ищецът е получил множество увреди в
резултат от процесното ПТП, в различни анатомични области. Изтъкнато е, че след
излизане на автомобила вдясно от пътното платно и косия челен удар в масивното
крайпътно дърво, при скорост на движение на автомобила около 70-80 км/ч, е
настъпило внезапно и ряЗ.о намаляване на скоростта му, при което тялото на
седящия на задната седалка ищец се е придвижило рязко и значително напред (и в
по-малка степен нагоре) от голямата инерционна кинетична енергия, при което от
удар на главата, гръдния кош и долните крайници в облегалките на предните
седалки (или в близки съседни твърди предмети от интериора на автомобила), са
се получили мозъчното сътресение, счупването на ребрата на гръдния кош,
счупванията на двете бедрени кости и раната на лявото коляно. При този удар се
е получила и раната по дясната страна на лицето, имайки предвид и въздействието
на очилата, с които ищецът е бил по време на ПТП. Посочено е, че рязкото
инерционно придвижване на тялото напред и нагоре
е съпроводено с първоначално прегъване на гръбначния стълб с последващо
разгъване, при което до установяване на ищеца отново в седнало положение,
гръбначният му стълб последователно е бил подложен на огъване и натиск по
надлъжната му ос, което е причина за получаване на счупванията на телата на
7-ми и 5-ти гръдни прешлени, съответно - клиновидно и компресивно счупване. Получилото
се счупване на напречните израстъци на 2-ри до 5-ти гръдни прешлени е резултат
от удара в дървото и ротацията на МПС, при което рязко се е завъртяло и тялото
на ищеца с усукване на гръбначния стълб.
Вещите лица от тройната
СМЕ са посочили, че при извършените медицИ.ки прегледи няма описани мекотъканни
увреждания (кръвонасядания, охлузвания) в областта на гърдите и корема, които
могат да се получат върху тялото по хода на правилно поставен и работещ
лентовиден предпазен колан. В конкретния случай, са установени „фрактури на
2-ро, 3-то и 5-то ребра вдясно” на
ищеца И.. Гръдната част на предпазния колан може да причини фрактури на ребра
при силен челен или челно-страничен удар на автомобила, но тези фрактури следва
да са косо разположени по хода на коланната лента и често са двустранни, като се съчетават с
травмиране на меките тъкани на гръдния кош и гръдната кост, както и с
травмиране на корема и вътрекоремните органи, което н. е установено в конкретния случай. Обобщено е, че ако ищецът бе
пътувал с правилно поставен и работещ предпазен колан при процесния механизъм
на ПТП, той е можел също да получи увреждания в областта на гръдния кош и
евентуално на меките тъкани на
долните крайници (поради остатъчен луфт между коланната лента и тялото), но
поради задържащото действие на колана, придвижването на тялото напред е много
по-малко и в никакъв случай н. биха се получили счупванията на дясната (диафизарно)
и на лявата (вътрешен кондил) бедрени кости. Във всички случаи щяха да бъдат
избегнати и фрактурите (компресионна и клиновидна) на телата на гръбначните
прешлени. Като краен извод е изтъкнато, че И. е пътувал без предпазен колан.
Това становище, според експертите, се подкрепя косвено и от факта, че пътуващия
на предна дясна седалка пътник има незначителните увреди, причинени главно от навлезналите
в купето твърди метални части от автомобила, поради удара в дървото.
В о.з. вещите лица са
уточнили, че пострадалият е страдал от вродено заболяване „липса на едната кост
на дясната подбедрица“, както и от остеопоротична костна структура, която е
по-податлива на фрактури. Посочените особености обаче н. са били от значение за
механизма на ПТП.
Разпитан като свидетел
е бащата на ищеца Лятих Халибрям И., който разказва, че от катастрофата синът
му бил нарязан по лицето, ръцете, имал кръвоизливи, шили го. А. въобще н. можел
да става, родителите му го почиствали с кърпички, бил на памперси. След това
пострадалият бил 4 месеца в инвалидна количка, а сега се движел с две патерици.
Свидетелят разказва, че синът му имал увреждания и преди, но тази катастрофа
съвсем му се отразила. Ищецът бил зле психически, н. искал да излиза, защото
имал белег и го било срам, н. можел да вдига тежко, имал нужда от помощ за да
му завържат обувките.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Установява се от доказателствата по делото, че процесният
инцидент е настъпил на 12.01.2015 г., като същият е причинен поради
неправомерното поведение на водача на лекият автомобил И.. Последният н. се
съобразил с пътната обстановка, атмосферните условия и състоянието на пътя
(заледен участък на завой), поради което загубил контрол върху превозното
средство - същото напуснало платното за движение при ляв завой (обратно на
твърдението в исковата молба за извършен завой на дясно) и се блъснало в
крайпътно дърво, завъртайки се в обратна посока. С това си поведение водачът нарушил
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Поради необорване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че е налице и вина на И..
От всички прието по делото СМЕ се установява, че като
пряка последица на инцидента ищецът е претърпял тежки физически увреди в
различни части на тялото. Основен според въпрос в производството е дали
пострадалият е пътувал с предпазен колан и до колко наличието или липсата на такъв
е допринесъл за вида и характера на телесните травми.
На първо място съдът приема, че ищецът е пътувал без
предпазен колан (с какъвто е бил оборудван автомобила), с което е нарушил
правилата на чл. 137а ЗДвП. За този извод съдът взе предвид заключенията на
първоначалната единична и на тройната СМЕ, където изводите на вещите лица са
категорични и надлежно обосновани. Съдът н. кредитира заключението на
повторната експертиза, тъй като вещото лице допуска вредите в областта на
главата да са резултат от хлътване на тавана на превозното средство (каквото
няма данни да е настъпило) или от въздействие на очилата, без обаче ясно да е
посочено по какъв начин.
Настоящият състав приема, че неизползването на колан е
допринесло за настъпване на преобладаващата част от уврежданията на пътника, а
именно - счупванията на дясната (диафизарно) и на лявата (вътрешен
кондил) бедрени кости, както и фрактурите (компресионна и клиновидна) на телата
на гръбначните прешлени. Този еднозначен извод е застъпен в заключението на тройната
СМЕ, която обстойно, подробно и задълбочено е изследвала в детайли механизма на
произшествието, движението на автомобила при удара и как това движение е
повлияло върху придвижването на тялото на ищеца в купето на превозното средство
и предизвиканите от тези движения травми в различните анатомични области. Съдът
взе предвид още, че това заключение кореспондира с изводите на вещото лице по
първоначалната единична експертиза. В тази връзка следва да се изтъкне, че в
писмения вариант на експертизата на д-р Б. е упоменато, че е вероятно долните
крайници да бъдат увредени и при поставен предпазен колан, поради луфта между
тялото и колана. В о.з. обаче експертът категорично е заявил и поддържал
обратната теза - че такава увреда нямаше да настъпи при използване на колан.
Необходимо е да се изтъкне, че съдът възприема като краен извод и изричното
изявление на експерта в о.з. и намира, че мн.нието на СМЕ не е вътрешно
противоречиви. Изявлението на в.л. Б. следва да се кредитира, тъй като същото е
категорично и е дадено след като в присъствието на експерта ортопед е изслушана
и приета САТЕ, при разяснение относно механизма на ПТП.
Н.обходимо е да се
изтъкне, че в хода на процеса не се събраха доказателства, които да установят,
че предната дясна седалка на процесния автомобил е била преместена в по-задна
позиция т.е. в близост до пътуващия зад нея ищец, нито беше установено, че
процесният автомобил е с малко купе, при което разстоянието между предната и
задната седалка е минимално. Тежест за установяван. на тези обстоятелства е
носел ищеца.
При така формулираните
по-горе доводи, следва да се приеме, че за почти всички травматичните увреди
ищецът е допринесъл с поведението си като не е използвал предпазен колан.
Съгласно изводите на вещите лица при процесния механизъм дори и при пътуване с
предпазен колан, ищецът щеше да получи уврежданията само в областта на гръдния
кош. Останалите констатирани травми обаче се щели да бъдат или избегнати или
високият им интензитет е щял да бъде редуциран. Съдът съобрази и данните по
делото, от които се установява, че пътуващия на предна дясна седалка, с
поставен предпазен колан, пасажер е претърпял травми, които са били в по-малък
обем, от тези на ищеца и се провокирани от навлезлите в купето метални
автомобилни части. Ето защо съдът приема, че съпричиняването от страна на
пострадалия в процесния случай следва да бъде определено в размер на ½
ид.ч. Това съотношение следва да бъде взето предвид при присъждане на размера
на обезщетението.
За да определи съответния размер на дължимото
обезщетение съдът съобрази установените и цитирани по-горе тежки телесни
увреждания на пострадалия, извършваните н.колкократни оперативни интервенции, изключително
дългия период на лечение и възстановяване, който понастоящем не е приключил,
както и продължителността на времето, в което са търпени болки и страдания и
очакванията те да продължат за поне още 1 година, дългия период на постелен
режим, необходимостта от съдействие в обслужването в ежедневието,
невъзстановената подвижност, необходимостта да се използват все още помощни
средства за придвижване (патерици), останалата силно накуцваща походка, дефицитът на движение в увредените зони.
Съдът съобрази още и данните от свидетелските показания, според които ищецът
емоционално понася тежко настъпилите промени, неговите притеснения от външния
му вид. От друга страна съдът отчете и фактите, касаещи налични предходни
заболявания и вродени малформации при ищеца, както и тяхното оперативно лечение
и причинението от същите обездвижвания на долния ляв крайник. Отчетено е също и
обстоятелството, че при ищеца е констатирана остеопоротична костна тъкан,
по-податлива на фрактури.
С оглед казаното, претърпените от ищеца н.имуществени
вреди следва да бъдат обезщетени с обща сума от 120 000 лева (над 330
минимални работни заплати за страната към дата на инцидента или стойността на
минималните работни заплати за срок от близо 27 години), въз основа на принципа
за справедливост в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика. За посочения размер съдът
съобрази младата възраст на ищеца, обществено икономическите условия към датата
на инцидента и застрахователните лимити. Посочената сума от 120 000 лв.
следва да бъде редуцирана наполовина, съобразно приетото по-горе съпричиняване,
като се присъди на ищеца сумата от 60 000 лв., а искът за горницата до 120
000 (като част от 200 000 лв.) следва да бъде отхвърлен.
Страните не спорят, че гражданската отговорност на
виновния водач е била застрахована при ответното дружество. Посочената по-горе
стойност за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се заплати от
ответното застрахователно дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищцовата страна, в
качеството й на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на
претърпените от нея щети пряко от ответника – застраховател.
Върху посочената по-горе сума за обезщетение на
неимуществени вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждан. длъжникът
се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищеца и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП - 12.01.2015 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 205 лв. за експертизи и съдебни
удостоверения. Разноски за адвокат на ищцовата страна следва да се присъдят по
реда на чл. 38 ЗА в размер на 2330 лв. На ответникът следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 2330 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и разноски в размер на 560 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС такса в размер на 2400 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”, ЕИК **********, да заплати на А.Л.И.,
ЕГН: **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 60 000 лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.01.2015 г.,
ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205 лв. като разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 120 000 лв. (като част от 200 000 лв.)
като недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД да заплати на адв. С.Е.С., САК, на основание чл. 38
ЗА сумата от 2330 лв.
ОСЪЖДА А.Л.И. да заплати на ЗК
„Л.И.”АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 560 лв.
като разноски и 2330 лв. като възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2400 лв. като държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: