Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.А
при секретар А.Пашова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №82
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №82/2019 г по описа на СГС
е образувано по въззивна жалба на О.Х.срещу решение
№498937 от 02.10.2018 г постановено
по гр.д.№13632/2017 г на СРС , 29 състав , в
частта , с която въззивникът
е осъден да заплати на
основание чл.49 ЗЗД на Г.Ж.Н. ЕГН ********** *** сумата от 5167,41 лева – обезщетение за имуществени вреди от погиване на движими вещи и покъщина
собственост на наследодателите му К.Г.Н.и Ж. Н. Х. починали на 10.02.2012 г от
наводнението в с.Бисер на 06.02.2012 г ; ведно със законната лихва от
06.02.2012 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът
излага доводи за недопустимост
и неправилност на решението на СРС , тъй като не е собственик на язовир
„Иваново“ и не носи отговорност за наводнението . Пасивно легитимирани са
всички съсобственици , които са задължителни другари . Не е налице фактическия
състав на чл.49 ЗЗД , защото няма доказателства за виновно човешко поведение ,
а интензивното снеготопене , ледоход и
голямото количество дъжд . Самият язовир е разположен върху земи в О.Х.и Община
Хасково , които са с различна собственост и начин на трайно ползване .
Язовирната стена , преливника и по-голямата част от водния обект са публична
държавна собственост , поради което общината не притежава язовир и воден обект по §1 ал.1 т.94 и т.34 от ДР на
Закона за водите , независимо от издаден акт за публична общинска собственост .
Дефиницията за язовир в §1 ал.1 т.94 от ДР на Закона за водите е създадена след
инцидента - 2015 г и АОС е нищожен . Самият АОС касае само 28,621 кв.м. , а
останалите 500 дка са в две общини и върху земи с различен статут и собственици
. § 7 от ПЗР на ЗМСМА е неприложим .
Въззиваемата страна Г.Ж.Н. е подал
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Според § 7 т.2 от ПЗР на
ЗМСМА , чл.2 ал.1 т.2 ЗОС и чл.19 ал.1
т.4 б.В от Закона за водите язовирите от местно значение са общинска
собственост . За язовира е съставен акт за публична общинска собственост №250
от 28.03.2000 г . Действително , с АПОС не е актуван целия язовир , но същият
има само констативен ефект. Общината е съставила авариен план за действие при
бедствие , но същият не е бил адекватен . Дори вина за инцидента да имат и
други лица , то по чл.53 ЗЗД отговорността им е солидарна .
Министерство на отбраната /обикновен
другар на въззивника/ счита въззивната жалба за неоснователна . За язовира има
съставен акт за публична общинска собственост №250 от 28.03.2000 г по § 7 т.2
от ЗМСМА и скица №3 от 22.11.1999 г . Съществува и акт за публична държавна
собственост , но в него не е отразен воден обект и язовирна стена . О.Х.е
собственик на язовира по § 7 т.2 от ЗМСМА , като е без значение , че с АОС е
актувана само част от язовира . Язовирът като водностопанска система не може да
бъде разделян на реални части.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.10.2018 г , поради което въззивната жалба от 26.10.2018
г е подадена в срок .
Налице
е правен интерес на въззивницика за обжалване на решението на СРС посочената част .
След преценка на доводите в
жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Между страните не се спори , че на
06.02.2012 г. в с.Бисер , О.Х., поради скъсване на язовирната стена на язовир
"Иваново" /наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“/ е наводнено землището
на с.Иваново , а приливната вълна е заляла изцяло и землището на с.Бисер.
Не се спори, а се установява и от
приложените по делото удостоверения за наследници от 13.02.2012 г на СО, район
„Овча купел“, че К.Г.Н.и Ж. Н. Х. са майка и баща на ищеца , починали на
10.02.2012 г , като техни наследници са ищецът и сестра му Н.Ж.Й..
Не се спори , че К.Г.Н.и Ж. Н. Х. са били собственици на
жилищен имот в с.Бисер , ул.********.
С Акт за общинска собственост № 250 от
28.03.2000 г., съставен на основание параграф 7, т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като
публична общинска собственост е актуван язовир „Ешмеджика“ с площ от 28.621
дка, представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново , при граници имоти
529 – пасище, мера и държавен поземлен фонд ; имот № и № –
дере, О.Х.; имот № 020 – пасище,
мера, О.Х.; имот № – складов терен на Министерство на отбраната.
С Акт за държавна собственост № 0567 от
23.04.2003 г., като публична държавна собственост е актуван незастроен поземлен
имот в землището на с.Иваново , Община Харманли, с площ от 2 610 573 кв. м.,
част от учебен полигон, представляващ поземлен имот № 000002, по скица №
Ф00110/17.4.2003 г. на ОбС Земеделие и гори гр.Харманли при граници: север –
землищна граница на с.Остър камък ; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002
– широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 –
вътрешна река, № 000530 – пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, №
000529, № 000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, № 000527, №
000526 – язовир; запад – землищни граници на с.Елена и с.Остър камък, имоти на
Министерство на отбраната. В АДС е отбелязано, че от 21.07.1961 г. имотът е
предоставен за управление на Министерство на отбраната, на основание
Постановление № 148 на МС от посочената дата.
По делото е приложено становище с рег.
№ Ж100 от 01.06.2004 г. на началника на Генералния щаб на сухопътни войски,
изпратено до началника на Генералния щаб на българската армия, в което е
заявил, че границите на полигон „Корен “ са определени през 2002 г. от комисия,
съставена от представители на МО и Поземлената комисия на гр.Харманли и при
провеждане на ученията и бойните стрелби, се ползвала само територията, в
определените граници. В становището е изразено несъгласие за преместване на
границите на полигона, като в частта относно язовир „Иваново“ е отбелязано, че
язовирът се използва от подразделенията за обучение по подводно кормуване и
десантиране и че, независимо, че язовирът се намира в очертанията на полигона,
той се ползвал от местното население. Отбелязано е, че с водните запаси на
язовира се разпорежда О.Х.и МО няма
отношение към тях.
На 08.01.2009 г. Областният управител на
област Хасково е изпратил писмо до Министерство на отбраната, до О.Х.и до директора на ТД „Гражданска защита“
– Хасково , с искане за информация дали собствеността върху язовир „Иваново“
принадлежи на Министерство на отбраната ; каква процедура следва да се приеме,
в случай, че язовирът не принадлежи на Министерство на отбраната и какво
отношение е взела ТД „Гражданска защита“ в аварийните планове. Писмото е
изпратено по повод констатиран от Агенция по рибарство и аквакултури силен теч
от стената на язовира.
С писмо изх. № ОХ-02-9 от 19.01.2009
г., кметът на О.Х.е уведомил Областния управител на Област Хасково , че от
становището от 01.06.2004 г. на Началника на генералния щаб на сухопътни войски
ставало ясно, че язовирът се намирал в очертанията на полигон „Корен“ и се
използва от подразделенията на МО ; че е съставен акт за общинска собственост и
не са изяснени отношения на съсобственост с МО и че О.Х.провежда системно наблюдение на състоянието на язовирната стена и
преливника, а потенциалната опасност от наводнение/скъсване на язовирната
стена е залегнала в плана за защита на населението при бедствия. Приложен е одобрен от кмета на общината авариен план,
съгласуван с Началника на ОУ Пожарна безопасност и защита на населението, в
който е констатирана възможност от скъсване на язовирната стена при обилни
валежи, силно снеготопене или земетресение.
Министерство на отбраната е изпратило
до Областния управител на Област Хасково свое писмо от 02.02.2009 г., в което е
отбелязано, че имотът, ползван от министерството за учебен център и актуван с
акт са публична държавна собственост, не включва язовир Иваново , който бил
граничен имот на ползвания от министерството. МО не е изграждало подобно
съоръжение и такова не е заведено в баланса. Допусната била грешка в картата на
възстановената собственост, за поправянето на която МО не възразява да бъдат
предприети действия от собственика на язовира
[община].
С писмо от 06.04.2009 г., адресирано
до Общинска служба Земеделие и гори гр.Харманли кметът на общината е поискал да
се предприемат действия по отстраняване на явна фактическа грешка в картата на
възстановената собственост по отношение на язовира. В писмото изрично е
отбелязано, че имотът с № 527 с площ от 28 621 дка е собствен на О.Х., актуван е като публична общинска
собственост и че не е предоставян за ползване и управление на МО.
В своя отговор от 22.04.2009 г началникът на
ОСЗГ гр.Харманли е заявил, че координатите на терена на корпусен военен полигон
„Корен“ били съгласувани с МО и не можело да се приеме, че в картата на
възстановената собственост на землище на с.Иваново е допусната фактическа
грешка, а Министерство на отбраната следвало да изключи частта от язовир Иваново
, попадаща във военния полигон и да я предостави на О.Х.. Отговорено е, че актът за общинска
собственост ще бъде отразен в картата на възстановената собственост.
С писмо вх. № 2550 от 19.11.2010 г.
кметът на О.Х.е поискал съдействие от Областния управител на област Хасково във
връзка с констатирано пропадане на стената на язовир Иваново , констатирано на
12.11.2010 г. В писмото е отбелязано, че поради неизяснен статут на
собствеността, язовирът не се стопанисвал от никой и опасността от скъсване на
стената е повече от реална. Изпратени са документи относно собствеността и
доклад за техническото състояние на язовира. Докладът, изготвен от инж.Г. Пеев констатира недостатъци, деформации и
пропадане на язовирната стена, които към момента на огледа не били
критични, предложени са конкретни ремонтни работи, които да бъдат
предприети.
Във връзка с това писмо, областният управител
на Област Хасково е поискал от министъра
на отбраната да предприеме незабавни мерки за отстраняване на констатираните
пробойни и за привеждане на язовира в нормално експлоатационно състояние.
Писмото е изпратено до Министерство на отбраната, тъй като областният управител
констатирал при справка в ОД Земеделие, че язовирната стена попада в имот №
000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен център на МО.
В отговор на това писмо, с писмо рег. №
08-00-6 от 09.12.2010 г. министърът на отбраната е уведомил областния
управител, че Министерството не е изграждало съоръжението и язовирът не му е
предоставен за управление, респективно не е заведен в баланса на
министерството.
На 14.11.2011 г кметът на О.Х.е докладвал на
областния управител на област Хасково за пропадане на язовирната стена на
язовир Иваново и опасност от разрушаването й, като е отбелязано, че язовирът се
стопанисва от Министерство на отбраната. В писмо на кмета на О.Х.до областния управител от 16.12.2011 г. е
съобщено отново за опасността от разрушаване на язовирната стена, като изрично
е отбелязано, че е неустановена собствеността върху язовира между О.Х.и Министерство на отбраната.
По делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че в списък на язовирите в район Хасково
е отбелязано, че язовир Иваново е отбелязан в списък на язовири, стопанисвани
от АПК, като стопанисван от АПК Хасково - юг. През 1991 г. е направен
разделителен протокол за отделяне на ТКЗС с.Иваново от АПК Хасково , като от
самия протокол и приложения към него баланс, не е ясно дали язовир Иваново е
бил предмет на разделянето. На 01.09.1994 г. ликвидационният съвет на
Земеделска кооперация "3-ти Март", с.Иваново , е взела решение да
предложи на търг обекти, сред които и "язовир". На проведения търг за
спечелил обекта "язовир" е обявен Д.С.С.. С договор от 03.10.1994 г председателят
на ликвидационния съвет е продал на Д. С. и П.Г.комплекс "язовира" с.Иваново
, заедно с останалите обекти, посочени в списък.
Вещото лице по приетата и неоспорена
съдебно-техническата експертиза /л.293-298 от делото/ с предмет причините,
довели до скъсването на язовирната стена дава следното заключение: Язовир Иваново
бил построен по течението на р. Бисерска за
нуждите от напояване на земеделски земи и въведен в експлоатация през 1962 г.
Бил комплекс от хидротехнически съоръжения - язовирна стена, преливник, основен
изпускател, водовземни съоръжения, помпена станция, подземен канал, открити
канали и др. със следните технически параметри: общ завирен обем 1 740 000
куб.м. вода, височина на стената 19 м., дължина на стената по „короната“ 146
м., обем на земния насип за яз. стена 34 000 куб.м., надморска височина на
дъното на язовира около 145 м., надморска височина на „преливния ръб“ на
преливника около 162 м. -надморска височина на „короната“ на яз.стена около 165
м., прилежащи поливни площи 12 425 дка -водосборен басейн 37 кв.км., максимално
водно количество, което може да прелее през преливника 82 куб.м.вода/сек.
диаметър на тръбата на основния изпускател 750 мм., максимално водно
количество, което може да премине през основния изпускател 3,65 куб.м.вода/сек.
Вещото лице посочва, че яз.Иваново може
да се разглежда като елемент (стъпало) на напоителна система (каскада) от
подобни язовири в една водосборна област. Той е бил с „голяма язовирна стена“ в
съответствие е класификацията на Международната комисия по големите язовири
(ICOLD) (вж. Наредба 13/29.01.2004 г. „За условията и реда за осъществяване на
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях”, издадена
от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обнародвана в ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.,
разд. III, чл.7, ал.3 и ал. 4). Язовирната стена е била „гравитационна“ (чл.7,
ал.1 от Наредба 13), „земно-насипна“ (чл. 7, ал. 2 от Наредба 13), с
трапецовиден профил, с откоси, заскалени с подреден ломен камък. Защитата с
камък (нарича се и „броня“) не е имала функции за статическата устойчивост на
тялото на стената, а е предпазвала земния насип от отмиване, изнасяне от
атмосферни влияния и други повреди. Откъм страната на водния откос, по короната
допълнително е била изградена вълноломна бетонова стена с височина 70 см.
Вещото лице посочва, че преливникът е бил страничен, откъм левия бряг „с
неконтролируема пропускна способност - без затворни органи“ (чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба 13), дължина на преливния бетонов ръб (праг) - 9,5 м. Предназначението
му (както е обикновено при този тип стени) е било, при покачване на водното
ниво над определена височина излишните водни маси безопасно да бъдат отведени в
руслото на реката след язовира, но не чрез преливане над тялото (над
„короната”) на стената, а през него (преливника). Според заключението на вещото
лице преливането над стената е пагубно
за този тип стени, какъвто е конкретният случай. Основният изпускател е бил
стоманена тръба е диаметър 750 мм., преминаваща през тялото на стената.
Вещото лице посочва, че язовирната стена и други съоръжения от яз.
Иваново преди инцидента са били в състояние на неизправност. Пропаданията и
сляганията, констатирани в тялото на язовирната стена свидетелстват за изнасяне
на материал и разуплътняване на определени участъци и зони. Основният
изпускател на язовир „Иваново“ се е намирал в трайно неизправно състояние ,
спирателният кран не можел да се отвори и практически изпускателят не е могъл
да се ползва за предварително източване на вода. Експлоатацията на язовир „Иваново“ не се е водила правилно , не се е осъществявала никаква техническа
поддръжка, не е имало назначено лице, което да отговаря за това по смисъла
на Наредба №13 (чл.чл. 4,5,6). Вещото лице посочва, че в съответствие е чл. 46
от Наредба №13 техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към
нея е било „предаварийно“ и понататъшната им експлоатация била недопустима
„поради неприемлив риск за хора, материални ценности и околна среда“. В деня на
инцидента язовир „Иваново“ бил покрит е ледена покривка. Имало е „ледоход”
(движение на парчета лед по водната повърхност). Преливникът не е поемал преливането на водните маси, за които е бил
оразмерен, а по-малки количества. В същото време интензивните дъждове и
снеготопене бързо са повишавали водното ниво във водохранилището. При пълен и
замръзнал язовир с интензивен приток в него, затруднено действие на преливника
и при отсъствие на изправен основен изпускател е липсвала техническа възможност
за контрол на водния обем. Разбира се, задействането на основния изпускател е
трябвало да стане поне два дни преди събитието, в съответствие с валежните и
температурни прогнози, за да се източи безопасно поне една трета от завирения
обем. Запасът от около 2,70 м от преливния ръб до короната (горния ръб на
допълнително изградената вълноломна бетонова стена) бързо се изчерпал, напълнил
се е вода. Започнало фатално преливане
на вода над короната на язовирната стена. Вещото лице посочва, че ако се
приеме, че преливането над стената е било е височина на водния стълб 1 м., в
същото време преливането над преливния ръб на преливника е било е височина на
водния стълб около 4 м. Изчисленията показват, че при скорост на водата 2
м./сек. през преливника са преливали около 100 куб.м. вода/сек. (хидравлично е
изчислен предварително за 80 куб.м.вода/сек.), а през стената, по цялата й
дължина от около 150 м. - около 300 куб.м.вода/сек. В руслото на реката след
язовира са постъпвали около 400 куб.м.вода/сек. преди да се разруши стената, но
това все още не била най-високата водна вълна. Динамичните сили от действието
на преливащата през стената вода и парчетата лед разместили каменната облицовка
най-напред от страната на „сухия” откос, след това разрушили връзките между
частиците на част от земния насип, разуплътнили го и го превърнали в кал. В
един момент силите, противодействали на хидростатичния натиск, обусловен от
19-метровия воден стълб не могли да го уравновесят и околополовината част от
„земната пирамида" на тялото на стената (около 17 000 - 20 000 куб.м.
земна маса) се откъснала и обърнала. Разрушила се каменната „броня” и
допълнителната вълноломна бетонова стена. Земният насип напълно се деструктурирал
и поток от кал, лед, камъни и разрушен бетон, потекъл с голяма скорост в
руслото на реката, а скоростта се увеличила със стесняването и увеличаването на
наклона на речното дефиле и от 2 м/сек. при преливането нараснала по мнение на
експерта до 10 - 15 м/сек. в руслото на реката. В момента на скъсването на стената огромен воден обем с височина около
20 м. и „фронт” (ширина) около 50 - 60 м. се насочил в руслото. Мостът на
пътя с.Иваново – гр.Харманли на 1,5 км от язовирната стена бил разрушен.
Споменатите налични повреди - каверни, слягане, пропадане на заскаляване и др.
са улеснили и ускорили разрушаването. Камъните и парчетата бетон се „отложили”
по дъното. „Върхът” на водната вълна, движеща се в руслото постепенно се е „ретензирал”
(притъпил се), но вълната навлязла с височина 1,5 - 2 м. в с.Бисер (на около 13
км. от аварията) около 15 мин. след скъсването на яз. стена.
В заключение вещото лице посочва, че
причината за скъсването на язовирната стена на язовир Иваново на 06.02.2012 г.
е преливане на водни маси през стената от формирала се висока водна вълна, след
интензивни дъждове, снеготопене и ледоход, и невъзможност да се отвори
предварително повреденият спирателен кран на основния изпускател. Към момента на събитието, а и поне една
година преди това техническото състояние на язовира е било предаварийно, по
см. на Наредба №13/29.01.2004 г. „За условията и реда за осъществяване на
техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях”. Вещото
лице посочва, че поддръжката на съоръжението е била напълно занемарена, като за
наличното време след скъсването на язовирната стена наводнението в с.Бисер било
невъзможно да се предотврати.
Съдът служебно е допуснал СТЕ,
неоспорена от страните, със задачи вещото лице да проследи статута на обекта
язовир „Иваново “ и да даде заключение за географското разположение на обекта,
като посочи в кои имоти същият попада и проследи техния статут, като изготви и
необходимата скица. Вещото лице, след като се запознае с доказателствата по
делото, следва да даде заключение с представения по делото АДС №0567/2003 г.,
какъв имот е предоставен за ползване на МО, като съобразно посоченото в АДС №
0567/2003 г. да представи и скица на разположение на обекта.
Видно от заключението на вещото лице,
при изработване на плановете на възстановяване на бившите собственици на
земеделски земи и гори, територията на язовир Иваново не е била отразена с
отделен номер като самостоятелен поземлен имот. Язовирът е включен към имот №2
, описан с НТП: “Друг терен без
определено стопанско предназначение“. Вещото лице излага, че географски язовир
Иваново е бил изграден на р.“Бисерка “ западно от с.Иваново , като стената е на около 1300 м от населеното
място и на ок.750 л. на запад от шосето с.Иваново – гр.Харманли . На
приложена извадка от едромащабни топографски карти, изработени 1977 г.и 1979
г., съвместени и намалени в м. 1:10 000 е нанесен имот №2 от карта на
възстановената собственост на с.Иваново с червен контур. Язовирната стена
попада в територията на имот №2, но помпената станция е извън нея. По-голямата
част от залятата територия на язовира попада в имот №2 , останалата част от
водното огледало е в землището на имот №3 от КВС на с.Елева , описан с НТП:
“Друг терен без определено стопанско предназначение“, площ 5824669,69 кв.м.
Вещото лице посочва, че извън имот №2 в землище на с.Иваново се намират
поземлени имоти с №526 с площ 3,459 дка и №527 с площ 28.6214 дка, записани по
НТП „язовирни езера“. Вещото лице посочва в т.3 на заключението си, че по АДС №
0567/2003 г. предоставеният за ползване имот е описан като „част от учебен
полигон, представляващ незастроен поземлен имот с площ 2 610 573 кв.м.“ Вещото
лице е категорично, че от така описаният
имот в АДС и приложената скица №Ф00110/17.04.2003 г. на л. 29, издадена от ОСЗГ
„Харманли не може да се направи
заключение, че в тази територия попада яз. „Иваново “, като в доклада си в
с.з. допълва, че от описанието на имота по АДС не се установява язовирът да е бил предоставен на Министерство на
отбраната с АДС № 0567/2003 г.
Вещото лице в о.с.з. посочва, че
язовирът е за нуждите на напояването и като
такъв, е с местно значение. Географски попада в територията на две общини - О.Х.и Община Хасково .
Вещото лице по допусната
съдебно-оценителна експертиза излага в своето заключение, че общата пазарна
стойност на увредените движими вещи в имот в резултат на наводнението в с.Бисер
, ул.******** по списък-приложение към исковата молба /описани в таблица на стр.362 от делото/ възлиза на общо 11 274,10 лв. Вещото
лице посочва, че контактът с мръсна вода в резултат на наводнението, е
предпоставка за погиване, респ. увреждане на вещите, като същите са загубили
функционалността и свойствата си. За да бъдат в състояние и да се ползват по
предназначението си, някои от тях е необхоД. да се ремонтират, а други-да се
заменят с нови.
По делото е разпитан свидетелят Б.П..
Свидетелят посочва, че познава ищеца от около 30 години. Често се виждали и
били в близки приятелски отношения. В с.Бисер ищецът имал имот-дворно място с
къща , като при наводнението от 2012 година ищецът загубил и двамата си
родители. Всичко в къщата било наводнено . Преди наводнението къщата била
обзаведена, като за нормален живот и в нея живеели родителите на ищеца като
имали покъщина . В къщата имало печки. На първия етаж имало обзаведена кухня.
Кухня имало и в приземния етаж. В къщата имало телевизори в двете кухни.
Свидетелят не помнел марката на телевизорите, това били от старите
телевизори. Спомнял си, че имало един
хладилник и един фризер. Хладилникът бил на приземния етаж, фризерът бил на
първия етаж. Имало и пералня на първия етаж, била с центрофуга. Когато
родителите на ищеца се преместили да живеят в с.Бисер / 3-4 години преди
инцидента/ те на практика подменили голяма част от техниката и оборудването. В
двете кухни имало маси и столове. В къщата имало една голяма спалня, гардероб.
В спалнята имало килим. Поне в три стаи свидетелят виждал да има килими. Имало
посуда-чинии, вилици и лъжици. Всички неща за едно нормално домакинство. Имало
уреди за заваряване. Бащата на ищеца бил много добър заварчик, и той имал уред
за заваряване. Свидетелят бил виждал бормашина и ъглошлайф. Когато отишли там
след наводнението, нямало нищо. В къщата имало кал,камъни, клони. Къщата била
на пътя на вълната. В двора на къщата имало кола, марка „Опел “, която била
отнесена от водата на около 100 метра извън двора. Нямало ограда. Нищо не било
останало. Свидетелят доста пъти говорил с ищеца за това произшествие. Ищецът
бил шокиран, не можел да повярва на това, което вижда. Бил много разстроен.
Когато се случило събитието, намерили родителите му след три дни. Свидетелят
разговарял с ищеца, който му разказвал гледката, която вижда. Описвал
състоянието на къщата и на покъщнината. Винаги разказвал с голяма любов за това
място, тъй като е отраснал там. Имал роднини и приятели. Доколкото свидетелят
знаел, ищецът не могъл да възстанови къщата, тъй като състоянието й било доста
сериозно. Ищецът живеел постоянно в София тъй като не можел да се връща в с.Бисер
, свързвал мястото със загубата на родителите си.
При така установените факти СРС е приел от правна
страна , че искът е с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД – обезщетение за вреди от
неправомерни деяния (действия или бездействия) на лица, на които е възложено
извършването на някаква работа. Визирано е поведение на лица довело до скъсване
на язовирна стена , което не е резултат от природно бедствие , а поради неизпълнение
на законово задължение да се поддържа недвижим имот .
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД включва следните елементи: неправомерно деяние, от
лице или лица, на които е възложено извършване на работа, в резултат на което
деяние и в пряка причинно-следствена връзка от него са настъпили вредоносни
последици. Съобразно нормата на чл.139 ал.1, ал.2 (И.. - ДВ, бр. 80 от 2011 г.,
в сила от 14.10.2011 г.) от Закона за водите, в редакцията на нормата към
06.02.2012 г., поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на
съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 /изграждане и поддържане на диги, корекции
на реки и дерета и други/ се
осъществяват от собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното
по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго. Лицата по ал. 1
поддържат и провоД.стта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и
други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на
преливните съоръжения на разстояние до 500 м. от язовирните стени.
Основният спор по делото е кой е собственик на
процесния язовир.
Съгласно дефиницията по § 1 ал.1 т.94 от ДР на ЗВ "язовир"
е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена,
съоръженията и събирателните деривации, и предвид разпоредбата на представлява самостоятелен, отделен обект на
право на собственост /в този смисъл и решение № 2137 от 9.08.2018 г. на САС по
в. гр. д. № 1131/2018 г., решение №1429/08.06.2018 г. на САС по в. гр. д. №
377/2018 г./.
Съгласно § 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на закона преминават в
собственост на общините язовирите ,
езерата и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение. Аналогично е
основание на чл.2 ал.1 т.2 ЗОС ,
съгласно който общинска собственост са водите, водните обекти, водностопанските
системи и съоръжения определени със закон. ЗОС
е обнародван в ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г. и е в сила от 01.06.1996 г.,
като по-късно приет спрямо ЗМСМА и съдържащ същите предпоставки за придобиване
на собствеността от общината, следва да се приеме, че той не урежда ново
придобивно основание за общината. Без да предвижда ново придобивно основание е
и разпоредбата на чл.19 ал.1 т.4 б.В ЗВ / ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от
28.01.2000 г., която обявява за публична общинска собственост язовирите, които
не са публична държавна собственост съгласно Приложение №1 от ЗВ и които не са собственост на други юридически
или физически лица. Прегледът на законодателството показва, че поначало всички
естествени и изкуствени водоеми, водностопански системи и съоръжения, които не
са публична държавна собственост и не принадлежат на други търговски дружества
или ВиК оператори, са публична общинска собственост.
По делото е представен Акт за общинска
собственост №250/28.03.2000г., с който О.Х.е актувала като публична общинска
собственост следния недвижим имот: Язовир „Ешмеджика “ с площ от 28.621 дка.,
представляващ имот №000527, в землището на с.Иваново , Област Хасковска.
Правното основание за актуване на имота е била разпоредбата на § 7, т.2 от ПЗР
на ЗМСМА, която предвижда, че с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти: „язовири, езера и
принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно
значение“.
На основание актовете за държавна и общинска собственост
се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях
факти. Същите имат легитимиращо действие за собствеността на държавата
/общината/, с оглед на което до доказване на противното актуваният имот се
счита за държавна или общинска собственост, като държавата или общината не
носят тежестта да доказват основанието, на което са съставени актовете.
Доказването на противното, т.е. че държавата или общината не са собственици на
имота, следва да се осъществи от трети лица, които претендират вещни права
върху актувания имот, в рамките на висящо исково производство.
От заключението по допуснатата по
делото и неоспорена от страните СТЕ се установява, че по АДС № 0567/2003 г.
предоставеният за ползване на Министерство на отбраната имот е описан като
„част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот с площ 2 610
573 кв.м.“ Имотът е актуван като
незастроен, поради което следва да се приеме, че АДС няма легитимиращ ефект по
отношение на язовир „Иваново “, като в тази връзка следва да се отчете и
категоричното становище на вещото лице по неоспорената от страните СТЕ.
Ето защо съдът приема, че с акт за
общинска собственост № 250 от 28.03.2000 г., съставен на основание параграф 7,
т.2 от ПЗР на ЗМСМА, О.Х.е собственик на
язовир „Иваново “. В това си качество тя има задължението по чл.141 от Закона
за водите да поддържа в техническа изправност водностопанската система, каквато
представлява язовира, включително язовирната стена. Бездействието на служители
на общината да изпълнят това задължение, продължило през целия период от 2000г.
до 2012г. е причинило наводнението на с.Бисер , което пък е довело до увреждане
на имуществото на родителите на ищеца, и породило предявените за репариране
имуществени вреди.
СРС е счел , че искът за осъждане на
Министерство на отбраната и следва да бъде отхвърлен , а искът срещу О.Х.трябва
да се уважи частично . Обезщетението за имуществени вреди е определено от
първоинстанционния съд според стойността на имуществото, за което са събрани
доказателства, че е погинало в резултат от наводнението , за наследствената
част от ½ от тази стойност .
Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение .
Решението е валидно и допустимо . Липсват основания за нищожност на решението .
Не е налице и недопустимост на решението , защото липсва задължително
другарство по делото между ответника и други лица , които евентуално носят
отговорност за деликта по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД /например , Община Хасково ,
която евентуално е собственик на част от язовира /. Евентуална отговорност на
неколцина по чл.53 ЗЗД и солидарност на задължения обосновават обикновено
другарство , като решението може да бъде различно по отношение на другарите
/възможните солидарни длъжници/ .
Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се възприемат и от настоящия съд . От
изслушаната по делото СТЕ на вещото лице инж.Г. Георгиев относно вида на
процесния язовир и начина на поддържането му се установява , че причина на
скъсването на язовирната стена е не природно бедствие /заледяване , обилни
валежи/ само за себе си , а бездействието на длъжностни лица на
съответния собственик . Безспорно и от писма на въззивника и от СТЕ , че
длъжностните лица са били наясно , че поне година преди инцидента
състоянието на язовира е бил предаварийно . Вместо да вземат мерки , представители
на въззивника и на държавата чрез МО са си „прехвърляли топката“ с безплодни
спорове за собствеността на язовира , а бедствието е било на практика неизбежно
. По делото не са събрани доказателства от въззивника , че ако язовирът беше
поддържан в добро състояние бедствието пак би настъпило . Можело е язовирът да
бъде източен – било като се ремонтира изпускателя , било чрез помпена станция ,
но и тя не е работела . Без съмнение отговорността е на собственика на язовира
по чл.49 ЗЗД , а не се касае за случайно събитие .
По делото не са доказани възраженията
на въззивника , че язовирната стена и свързаните с нея съоръжения са
собственост на държавата чрез МО . Като язовир от местно значение язовирът е
общинска собственост по § 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА – на общината , на чиято
територия се намира . Дори част от територията на язовира да се намира на
територията на Община Хасково и да е налице разделна собственост или съсобственост
върху язовира , от гл.т. на настоящия спор и на деликтното право е налице вина
на неколцина по чл.53 ЗЗД и въззивникът отговаря в пълен размер за
процесните имуществени вреди . Изложеното е валидно дори да се установи , че
държавата чрез МО е собственик на част от язовира . Язовирът е комплексно
съоръжение като съгласно дефиницията по § 1 ал.1 т.94 от ДР на ЗВ
"язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации. При разделна собственост или
съсобственост съгласно чл.53 ЗЗД всеки от собствениците е солидарно отговорен към
увредените за причинените от вещта вреди.
От друга страна по делото не се установи по
безспорен начин , че държавата чрез МО е собственик на част от язовира . От заключението по допуснатата по делото и
неоспорена от страните СТЕ на вещото лице инж.Лилия Герова се установява, че по
АДС № 0567/2003 г. предоставеният за ползване на Министерство на отбраната имот
е описан като „част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот с
площ 2 610 573 кв.м.“ Имотът е актуван
като незастроен, поради което следва да се приеме, че АДС няма легитимиращ
ефект по отношение на язовир „Иваново “.
Дори АДС да е издаден и за част от
язовира , той няма правопораждащо значение . При действието на § 7 т.2 от ПЗР
на ЗМСМА даже държавата да си издаде АДС за процесния язовир от местно
значение , той ще е незаконосъобразен . Язовирът не фигурира и в Приложение
№ 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите . По делото липсват данни, нито са представени доказателства
язовир Иваново да е бил
предоставен за ползване на Министерство на отбраната. Вярно е , че в писмо от
Началника на Генералния щаб на сухопътните войски се съдържат данни за
фактическо използване на язовира за военни нужди към 2004 г. Това фактическо
положение обаче не е основание да се приеме, че МО е носител на ограничено
вещно право на ползване или облигационно право да ползва имота за нуждите си.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че становището на Началника на
ГЩ на сухопътни войски, че язовир Иваново се е ползвал от подразделенията за
обучение по подводно кормуване и десантиране няма белезите на нормативен акт,
този документ не съдържа предписания за поведение, нито има легитимиращ ефект
по отношение на правото на собственост. От друга страна - дори да бъде взето
предвид обстоятелството, че части от язовира са ползвани от министерството,
това по никакъв начин не води до отпадане на отговорността на собственика. Правото на
собственост на общината върху процесния язовир е възникнало ex lege, с влизане
в сила на ЗМСМА и на това основание общината е съставила в своя полза актовете
за публична общинска собственост, като правопораждащ правото й факт, в двата
акта е посочен § 7 т. 2 от ЗМСМА. Общината е следвало да прояви активност и да
извършва контрол на начина на експлоатация, и в случай, че е констатирала
неправомерно ползване - по съответния законов ред да организира преустановяване
на същото.
По същата причина и „продажбата“ на язовира от
ликвидатори на бившето ТКЗС не може да породи никакви последици . Няма данни АПК
и ТКЗС не са били собственици на земята , върху която е построен язовира преди
да бъдат прекратени . Въз основа на § 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА язовирът не може да
се придобие от друго частно лице по давност или чрез правна сделка - решение
№44 от 12.07.2016 г по гр.д.№6215/15 г на ВКС , IV ГО.
Налага се изводът , решението на СРС
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.,
е адвокатското възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №498937 от 02.10.2018 г постановено по гр.д.№13632/2017 г на СРС , 29 състав , в частта , с
която О.Х.е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД на Г.Ж.Н. ЕГН **********
*** сумата от 5167,41 лева
– обезщетение за
имуществени вреди от
погиване на движими вещи и покъщина собственост на наследодателите му К.Г.Н.и Ж.
Н. Х. починали на 10.02.2012 г от наводнението в с.Бисер на 06.02.2012 г ;
ведно със законната лихва от 06.02.2012 г до окончателното заплащане на сумата
; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА О.Х.да
заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адвокат Н.Н.Д.
*** офис 4 ; сумата от 706,04 лева адвокатско възнаграждение с ДДС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.