Р E Ш Е Н И Е
№ 63
гр.Плевен, 29.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 1245 по описа за 2019 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 178 от 19.09.2019 г., постановено по НАХД № 95 по описа за 2019 г., Районен съд –
Кнежа е отменил Наказателно постановление № 1618 от 04.04.2019 г. на Директора
на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на М.С.М. ***, на основание чл.266, ал.1,
предложение трето от Закона за горите е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 213, ал.1, предложение трето, т.2 от
Закона за горите.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по
горите – гр. Ловеч, чрез ст. юрисконсулт С.Т., в
която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен.
Счита се, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Счита се, че от събраните писмени
и гласни доказателства по делото по безспорен начина е доказано, че жалбоподателят е извършил
посоченото в НП нарушение, както и неговата вина. Сочи се, че актосъставителят
не е възприел жалбоподателя да е извършил вмененото му деяние, но от описаната
фактическа обстановка в КП Серия СЗДП № 025184/01.10.2018 г. става ясно, че
причината за това е, че от заварените седем броя лица в землището на с.
Писарово, отдел 107, подотдел „т1“ четирима са избягали в гората. Сочи се още,
че от писмо на РУ на МВР – Долни Дъбник с изх. № 257311-357/2018 г. от
16.10.2018 г. става ясно, че след извършени издирвателни мероприятия е
установено, че едно от лицата, които са избягали от служителите на ДГС – Плевен
е именно М.С.М.. Твърди се, че по случая е образувана обстойна проверка по ЗМ №
357/04.10.2018 г. по описа на РУ на МВР – Долни Дъбник, като същото
обстоятелство се потвърждава и от постановление на РП – Кнежа за отказ да се
образува наказателно производство от дата 27.02.2019 г., пр. преписка №
535/2018 г. по описа на същата прокуратура. Посочва се, че в АУАН в т. 12
/обяснения на актосъставителя/ е посочено, че АУАН е съставен по официален
документ КП 025184 и писмо на РУ – Долни Дъбник № 257311-357, което е
съобразено с чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Счита се, че в конкретния случай не е
погрешно съставянето на АУАН в присъствието на свидетели, въпреки посочване на
официалния документ, въз основа на който е съставен, тъй като е безспорен
фактът, че писмо от РУ на МВР – Долни Дъбник изх. № 257311-357/2018 г. от
16.10.2018г. представлява официален документ. Счита се, че както АУАН, така и
издаденото НП отговарят на всички изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната
квалификация, липсва противоречие между констатираното в АУАН и НП, като при
определяне на наказанието административнонаказващият орган е наложил такова
близко до предвидения минимум съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ и с
него се постигат задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН. Счита се още,
че не е приложима хипотезата за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като от
писмените доказателства по делото става
ясно, че жалбоподателят има съставени още седем броя АУАН за други извършени
нарушения на ЗГ от тази дата, както и други извършени нарушения от предходен
период. Счита се, че административнонаказващият орган е спазил разпоредбата на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и НП е издадено след изясняване в пълнота на всички факти
и обстоятелства относно извършеното деяние. В заключение се моли за отмяна на
решението или при необходимост делото да бъде върнато за ново разглеждане от
Районен съд - Кнежа.
От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Регионална
дирекция по горите – гр. Ловеч не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – М.С.М. не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че
решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна
страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на М.М. за това, че на 01.10.2018г. в
землището на с.Писарово, общ.Искър, в отдел 107, подотдел г1, държавна горска
територия, товари на конска каруца 1
пр.куб.м. брестови дърва за огрев, без да притежава превозен билет. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.213 ал.1 предл. трето т.2 от Закона за
горите.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че от
събраните по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се
установява по несъмнен и категоричен начин участието на М. в нарушението, което
му е вменено във вина, а именно товарене на конска каруца на 1пр.куб.м. дърва
от бряст, без да притежава превозен билет. Счел е, че наказващият орган е издал
наказателното постановление при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН. В заключение е счел, че вмененото нарушение не е доказано.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в
съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са
установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за недоказаност на вмененото на М. нарушение
по Закона за горите. Фактическите констатации и правните изводи формирани от
районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и
тяхното преповтаряне на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. От нито един от
посочените от касатора официални
документи не се установява по безспорен начин, че именно М. е извършил
вмененото му нарушение на чл.213, ал.1, предл.трето, т.2 от ЗГ. Не се
установява същият да е бил на мястото на извършване на твърдяното нарушение,
като КП и АУАН са съставени по непотвърдена информация дадена от двете лица,
установени на място в подотдела -държавна горска територия. Видно от
свидетелските показания на същите тези лица, те посочват че М. не е бил с тях.
При анализ на всичките доказателства по делото не може да бъде направен
категоричен извод, че М. е извършил нарушението по ЗГ, и като е достигнал до
аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 178 от 19.09.2019 г., постановено по НАХД № 95 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/