Р Е Ш Е Н И Е № 579
гр. Пловдив, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ-
ми гр. състав, в закрито съдебно заседание на
12.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
разгледа докладваното от съдията Михова, гр.д.№ 855 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№13410/29.05.2020г. при
регистратурата на ПОС, подадена от „Гаранционен
фонд“, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф Игнатиев“ №
2, представляван от пълномощника юрисконсулт К.Я., длъжник по изп.д.№70/2020г. по описа на ЧСИ Константин
Павлов , с рег.№ 824 в КЧСИ, против постановление
на съдебния изпълнител от 24.02.2020г., с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение и не е намалена начислената пропорционална такса по
чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя по
изпълнението, в което взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка доводите на страните, мотивите на ЧСИ,
представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира
следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 16.01.2020 г.,
подадена от взискателя Г.З.А.,ЕГН:**********, за събиране на непогасено парично
задължение от длъжника „Гаранционен
фонд“, възлизащо в размер на 15000 лева- главница, ведно със законната лихва
начиная от 10.04.2017г. до окончателното й изплащане , съгласно представен изпълнителен лист от
07.01.2020г. и от длъжника Н.П. К.,ЕГН:**********, за непогасено от него парично
задължение в размер от 2151,19 лева и 1559, 26 лева-адвокатско възнаграждение,
обективирано в същия изпълнителен лист.За
образуване и процесуалното си представителство по изпълнителното дело
длъжникът е упълномощил двама адвокати съответно- адвокат К.Б.
срещу „Гаранционен фонд“ , при уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 690 лева и адвокат З. срещу
длъжника- физическо лице, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер от
450 лева.Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника „Гаранционен фонд“ на 10.02.2020г., в която е посочено , че задължението му по изпълнителното дело
възлиза на 22 487,87 лева , от които 15000 лева-главница, 4333,33 лева-
законна лихва за периода 10.04.2017г.-14.02.2020г., 1140 лева-разноски и 2014,54 лева- такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Длъжникът „Гаранционен фонд“ е
погасил дълга си доброволно в срока по чл.428,ал.1 от ГПК.На
12.02.2020г. е депозирал и възражение с вх.№10999 , с искане за намаляване от съдебния
изпълнител на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение до минималния
дължим размер от 200 лева , като се излага становище, че същото не кореспондира с правната и
фактическа сложност на делото, както и
пропорционално намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ на база намаляване на адвокатското възнаграждение. С обжалваното
постановление от 24.02.2020г. възражението е прието за неоснователно и
съдебният изпълнител е признал пълния размер
на направените от взискателя разноски за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
При така установените обстоятелства по изп.дело, съдът
изведе следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК
е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в
рамките на преклузивния двуседмичен срок
по чл. 436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа
сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК,
с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява и извършеното в
срока за доброволно изпълнение плащане от длъжника. При тази хипотеза съдът
приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10,ал,1, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , в редакцията към датата на сключване на договора,
в размер на 200 лева, доколкото извършеното от пълномощника му процесуално
действие по изпълнителното дело се изчерпва единствено до подаването на молба
за образуването му. Съдът приема, че на процесуалния представител на взискателя
не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане по т.2 на чл. 10,ал.1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при липса на
доказателства за извършени такива по настоящото изп.дело.Длъжникът „Гаранционен
фонд“ е догасил доброволна дълга в срока
по чл.428,ал.1 от ГПК, без необходимостта от прилагане спрямо него на какъвто
и да било изпълнителен способ и по този начин се е освободил от отговорността
за разноските по чл. 10, ал. 1,т.2 от НМРАВ.
Поради изложеното постановлението на съдебния
изпълнител, с което е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на
взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение е неправилно и следва да отменено, а размерът на адвокатското
възнаграждение намален до минимално предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. от 200 лева.
Така изпълняемото право по процесното изпълнително
производство е в размер на сумата 19333,33 лева – главница и лихви по
изпълнителния лист, както и 200 лева – адвокатско възнаграждение следващо се за
изпълнителното производство. Следователно основата, върху която се изчислява
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, е в размер на сумата 19533,33 лева и съгласно
разпоредбата на т. 26, б. "г"
от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на 1392 лева, без ДДС или
1670,40 лева с включен ДДС, което
означава, че определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ трябва да бъдат намалени до
законоустановения размер от 1670,40 лева.
При този изход на правния спор Г.З.А.
следва да бъде осъден да заплати на „Гаранционен фонд“, град София ,
направените по настоящето дело разноски
в размер от 73 лева- заплатени такси,
както и юрисконсултско възнаграждение в
размер от 50 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.
с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 2
от НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 24.02.2012г. на ЧСИ Константин Павлов по изп.д.№ 70/2020г., в частта, в която не са
намалени направените от взискателя Г.З.А., ЕГН:**********, разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение, въз основа на подадено от длъжника „Гаранционен фонд“,град София , възражение с вх. №10999/ 12.02.2020г. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА от 690 лева на 200 лева , разноските
дължими по изп.д.№ 70/2020г. от длъжника
„Гаранционен фонд“, град София , на взискателя Г.З.А.,ЕГН:**********, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
НАМАЛЯВА на 1670,40 лева с вкл. ДДС, дължимата по изп.д.№ 70/2020г. от длъжника „Гаранционен фонд“, град София , такса
по т. 26, б. "г" от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА Г.З.А., ЕГН:**********, да заплати на
„Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Граф
Игнатиев“ № 2, сумата от 73 лева-разноски по делото за заплатени такси, както и
сумата от 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.