№ 1038
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500599 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 265114/22.01.2021г., депозирана от Ш. Х.
О.., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Велчова Завера" № 2, чрез пълномощника си
адв. И.И. от АК - гр.Варна, срещу Решение № 261638/11.12.2020г., постановено по гр.д. №
8847/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата,
против „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК – да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 8738/2013г. по
описа на ВРС, VII състав, както следва: сумата от 1435,09 лв. - главница за незаплатена ел.
енергия по фактури за периода 23.04.2010г. - 30.01.2013г.; сумата от 287,72 лв. -
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главниците по отделните фактури, подробно
описани в заявлението, за периода 25.05.2010г. - 06.06.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 18.06.2013г. до
окончателното изплащане; сумата от 34,46 лв. - сторени в заповедното производство
разноски /държавна такса/, както и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело №
763/2020г. по описа на ЧСИ Х.Г., с район на действие - ВОС, поради погасяването по
давност на вземанията.
Първоинстанционното решение се обжалва с твърдения за незаконосъобразност и
неправилност. Споделят се изводите на районния съд, че последното изпълнително действие
срещу длъжника по воденото изп. дело № 294/2014г. по описа на ЧСИ И.С. е налагането на
запор върху трудовото възнаграждение, както и че между страните липсва спор по фактите.
Оспорва се обаче приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК на влязло в сила съдебно решение, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 117, ал.2
1
от ЗЗД и съответно погасяване на вземането по заповедта с общата петгодишна давност.
Сочи се, че задължението за заплащане на ел. енергия по фактури представлява „периодично
плащане“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с оглед на което за него се прилага кратката
тригодишна давност. Предвид изложеното се застъпва, че изп. дело № 763/2020г. по описа
на ЧСИ Х.Г., рег. № 892 по КЧСИ е образувано след като вземането по процесния
изпълнителен лист е било погасено по давност на 24.02.2017г. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Г, чрез пълномощника си юрк. В.С., е подало отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че
решението на РС-Варна е правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения в
тази насока. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се
явява. Представлява се от пълномощника си адв. И.И., който поддържа въззивната жалба и
оспорва отговора на същата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване
на предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемото дружество се представлява от пълномощника си юрк. В.С., която
оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания писмен отговор и моли за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 8847/2020г. по описа на ВРС, VIII състав, е
образувано по предявен от Ш. Х. О.., срещу „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК – да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр.
д. № 8738/2013г. по описа на ВРС, VII състав, както следва: сумата от 1435,09 лв. – главница
за незаплатена ел. енергия по фактури за периода 23.04.2010г. – 30.01.2013г.; сумата от
287,72 лв. – обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главниците по отделните
фактури, подробно описани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, за периода 25.05.2010г. – 06.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.06.2013г. до окончателното
изплащане; сумата от 34,46 лв. – сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса, както и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, въз основа на
който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 763/2020г. по описа на ЧСИ Х.Г., с рег.
№ 892 на КЧСИ и район на действие – ВОС, поради погасяването по давност на вземанията.
Ищцата излага, че срещу нея е образувано изпълнително производство въз основа на
издаден по ч. гр. д. № 8738/2013г. по описа на ВРС изпълнителен лист. Твърди, че
процесните суми, предмет на този изпълнителен лист, са погасени по давност, като излага
подробни съображения в тази насока. Обосновава и правния си интерес от водене на иск за
установяване на несъществуването на изпълняемото право.
Ответното дружество оспорва вземанията да са погасени по давност. Излага, че на
18.06.2013г. срещу ищцата е образувано заповедно производство, по което в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а впоследствие и изпълнителен лист, въз
основа на който е било образувано изп. дело № 2115/2013г. по описа на ЧСИ Л.Т.. Сочи, че
след депозирана от него молба изп. дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните
действия от друг съдебен изпълнител, като на 24.02.2014г. по отношение на процесните
2
задължения е образувано изп. дело № 294/2014 г. по описа на ЧСИ И.С.. Излага, че на
27.02.2014г. по това изп. дело е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата.
Поддържа, че към датата на образуване на изп. дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980г.,
което впоследствие е отменено с приемането на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, като доколкото
новото тълкувателно решение се явява последващ тълкувателен акт, същото няма обратно
действие. Въз основа на последното излага, че нова погасителна давност за процесните
вземания е започнала да тече от момента на приемане на това тълкувателно решение –
26.06.2015г., като при съобразяване и на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., същата е следвало да изтече на 03.09.2020г., но преди тази дата, въз основа на
процесния изпълнителен лист, срещу ищцата е образувано ново изпълнително дело №
763/2020г. по описа на ЧСИ Х.Г., по което на 20.08.2020г. е наложен запор на банкови
сметки, открити на името на длъжника, с оглед на което давността е прекъсната.
Настоящият съдебен състав на ОС - Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Пред настоящата, както и пред първата инстанция, между страните не е налице спор
по фактите, а именно – че по ч. гр. д. № 8738/2013г. по описа на ВРС, въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на ответното дружество и срещу
ищцата е издаден изпълнителен лист с предмет процесните суми; че въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2115/2013г. по описа на ЧСИ Л.Т., а
впоследствие същото е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от друг
съдебен изпълнител, като на 24.02.2014г. е образувано изп. дело № 294/2014 г. по описа на
ЧСИ И.С.; че последното валидно изпълнително действие срещу длъжника по изп. дело №
294/2014г. по описа на ЧСИ И.С. е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата на 27.02.2014г., както и че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано
ново изп. дело № 763/2020г. по описа на ЧСИ Х.Г., по което през м. август 2020г. са
наложени запори върху банкови сметки на ищцата.
3
Оплакванията във въззивната жалба се отнасят до приложимата към процесните
вземания погасителна давност и се състоят в оспорване на приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на влязло в сила съдебно решение, с оглед
прилагането по отношение на тях на общата петгодишна давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД.
Така релевираните оплаквания, настоящият въззивен състав намира за неоснователни.
Стабилизираната заповед за изпълнение се характеризира с последици, аналогични
на влязлото в сила съдебно решение за установяване съществуването на вземането. Това е
така, защото същата съставлява пречка за оспорването на процесното вземане въз основа на
обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които
последният е разполагал или е могъл да се снабди, до изтичането на срока за възражение по
чл. 414 от ГПК. Т.е. с влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК
и чл. 439 ГПК, поради тяхната преклудираност. В този смисъл е и Определение № 214 от
15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV г. о., в което изрично е посочено, че
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение. Изложеното, според настоящия съдебен състав, обуславя
приложимостта на петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и по отношение на
вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение.
Доколкото изпълнителният титул за процесните вземания е именно влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то започналата да тече на 26.06.2015г. (с
приемането на ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС) нова петгодишната погасителна давност за тях,
при съобразяване и на обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., във вр. с пар. 13, ал. 1 от ЗР към ЗИДЗМДВИП същата е спряла да
тече за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., е следвало да изтече на 03.09.2020г. Преди
тази дата обаче, през м. август 2020г., по образуваното ново изпълнително производство въз
основа на процесния изпълнителен лист, а именно – изп. дело № 763/2020г. по описа на
ЧСИ Х.Г., с рег. № 892 на КЧСИ, срещу длъжника Ш. Х. О.. са предприети валидни
изпълнителни действия, изразяващи се в налагането на запор върху банковите сметки на
последната в „ИНВЕСТБАНК" АД и „БАНКА ДСК" АД, като с извършването им давността
е прекъсната и е започнала да тече нова такава, неизтекла и към настоящия момент.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от делото право на разноски има единствено въззиваемото дружество.
Същото е претендирало такива за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
чл. 25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, а именно – 100 лева. На основание чл. 78, ал.3
от ГПК същите следва да бъдат възложени в тежест на въззивницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261638/11.12.2020г., постановено по гр.д. №
8847/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ш. Х. О.., ЕГН **********, с адрес: гр.
4
Варна, ул. "Велчова Завера" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5