Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 09.02.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:
Христинка Димитрова
Членове: Маргарита
Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 6 по описа за 2024г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Р.Ц.Т., гр. Тутракан, депозирана чрез
адвокат А.А., против Решение № 59/05.11.2023г. на Районен съд – Велики Преслав,
постановено по АНД № 200/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
потвърдено Наказателно постановление № 8230 от 15.06.2023г. на началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на Р.Ц.Т., за нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 б. „б“, във
вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177, ал.
3, т. 1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, доколкото в обстоятелствената част на НП са описани
съставите на две отделни административни нарушения, като по този начин не става
ясно кое е поведението, което се вменява на привлеченото към отговорност лице,
а същевременно на лицето е наложена една единствена санкция. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебният акт и на потвърденото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява
от адвокат А..
Ответната страна, началник
на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, депозира
писмено становище посредством юрисконсулт С.Г., в което обективира извод за
неоснователност на оспорването и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят работи
като шофьор към фирма „Стройтранс Шумен“ ООД. На 16.05.2023г. около 11.15 часа,
същият управлявал превозвайки товар - фракция, съчленено ППС с пет оси - МПС с
две оси, марка „******“ с per. № ******и полуремарке с три оси, с per. № СС
5007 ЕВ.
По време на движението
му по път I -7, км. 136+450, в посока гр. Върбица- гр. Шумен, на разклон за път
II-74, бил спрян за рутинна проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София. След
направено измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1241/18 /50 метра/, било
измерено разстояние между осите 1.40 м, както и установено, че сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25,950, т., при
максимално допустимо натоварване на оста - 24т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3,
буква „б“ от Наредбата, като съответно превишаването било с 1,950т.
Управляваното ППС било с
осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
/Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8. ал. 1 от Наредбата и при
забрана за извършването на това.
За констатираното
нарушение, на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 0009410 от 16.05.2023г., в който актосъставителят посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, чл.
8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001. Актът
бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го е
подписал, без да изложи възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
били депозирани писмени възражения.
Въз основа на така
съставения акт било издадено впоследствие и процесното наказателно
постановление.
При тази фактическа
обстановка, съдът приел, че актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при
издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно-наказателните процесуални правила, които
да налагат отмяна на последните. Според съда наказващият орган е спазил
задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени
доказателства. Спазена е била и процедурата по съставянето и връчването им, и
те съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е
посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за движение по
пътищата. В тази връзка районният съд възприел за неоснователни наведените от
защитата възражения за описани от АНО две административни нарушения. Съдебният
състав посочил също така, че административнонаказателната отговорност на дееца
не е ангажирана за превозването на тежък или извънгабаритен товар в условията
на специално ползване на пътищата, а за движение на ППС, на което е установено,
че също е с натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето– 25,950т., при
максимално допустимо натоварване 24т. и което не превозва „неделим“ товар. При
това положение съдът заключил, че управлението от страна на санкционираното
лице на ППС по път, отворен за обществено ползване, натоварено с делим товар -
фракция, извънгабаритно – тежко, с размери на ППС, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се
спазва установения за това ред, а именно Наредба № 11/03.07.2001г., се
санкционира именно на основание чл. 177, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 2,
предл. 1 ЗДвП. Анализирайки приобщените доказателства, съдът достигнал и до
извод относно безспорната установеност на приписаното Р.Т. нарушение, поради
което потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Спор по фактите в казуса не е налице,
доколкото по категоричен начин е установено, че на инкриминираната дата и място
водачът Т. е управлявал съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка „******“
с per. № ******и полуремарке с три оси, с per. № СС 5007 ЕВ, в нарушение на
императивните изисквания на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, с параметри,
които определят превозното средство като „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от
подзаконовия нормативен акт. Това му поведение се явява несъответстващо с
регулацията на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, биващо санкционирано по
приложения в случая административнонаказателен ред на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.
За изчерпателност следва
да се акцентира, че не е налице твърдяното от касатора основание за отмяна на
съдебния акт и на НП, аргументирани с наличие на допуснато съществено
процесуално нарушение. Въззивният съд е дал изчерпателен и надлежно
аргументиран отговор на повдигнатия пред него въпрос за липсата на допуснато
съществено процесуално нарушение, резонно отхвърляйки този довод на
жалбоподателя. Пределно ясно в акта и в НП е описано противоправното поведение
на водача – както от обективна, така и от правна страна, като са издирени
относимите правни разпоредби. От тази позиция, настоящата инстанция не намира
основание да възприеме разбирането, че правото на защита на лицето е било
нарушено с оглед твърдението му за породена неяснота касателно простъпката,
която му бива вменявана. Противно на застъпеното от него тълкуване, съдът
счита, че контролните органи ясно и непротиворечиво са индивидуализирали признаците
на провинението, подвеждайки ги под съответните нормативни текстове от ЗДвП и
съобразявайки изискванията на Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като по този начин деецът е
бил в състояние да разбере какво деяние му се приписва и да организира
защитното си поведение. Прочитът на НП навежда на единствено възможния извод,
че е описано едно конкретно провинение, за което, както вече стана дума, е
издирен релевантния санкционен текст от ЗДвП. До аналогичен краен извод е
достигнал и предходният съдебен състав.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Велики Преслав за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
Административен съд – гр. Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 59/05.11.2023г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по АНД № 200/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Р.Ц.Т., гр. Тутракан, ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................