№ 51659
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.НОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110129620 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадено е от ответника искане за изменение на решението в частта за разноските.
Молителят изразява недоволство от размера на присъденото на пълномощника на ищеца
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като счита, че то е
завишено, както и че върху същото не се дължи ДДС. Моли решението да бъде изменено в
частта за разноските, като присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение бъде намалено.
В законоустановения срок ищецът изразява становище за неоснователност на
искането.
Съдът констатира, че молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
По същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
основателна.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ. От значение за определянето на неговия размер е актуалната съдебна практика
/например Определение № 1182/10.05.2024 г. по к. т. д. № 654/2023 г. на ВКС, I ТО, и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО/, според която
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което
не следва да се прилага, а посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда, и тези размери подлежат на преценка от съда при определяне
цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът,
1
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото.
В случая, отчитайки обстоятелството, че делото е лишено от каквато и да е
фактическа и правна сложност /предявени са искове за прогласяване за нищожна на клауза
от договор за потребителски кредит и за връщане на платената въз основа на нищожната
клауза парична сума, като материалният интерес по делото възлиза на 62.99 лв. и по него са
събрани малко по-обем писмени доказателства/, а проявената от пълномощника на ищеца
процесуална активност е минимална /свежда се до подаване на искова молба и писмено
становище преди откритото заседание/, съдът намира, че на последния се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
На следващо място, щом Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не е обвързваща за съда, тъй като не съответства на правото на
ЕС, то не следва да се прилага и § 2а ДР на същата наредба, предвиждаща начисляване за
регистрираните по ЗДДС адвокати на ДДС върху възнагражденията, определени по
наредбата. Освен това, макар да е запознат и с практиката в обратния смисъл, съдът споделя
съображенията, изложени в Определение № 917/02.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на
ВКС, IV ГО, че разпоредбата на § 2а ДР НМРАВ няма отношение към дължимия ДДС при
осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл. 38, ал. 1 ЗАдв, а урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС
при оказана безплатна правна помощ. Ето защо съдът счита, че върху определеното на
процесуалния представител на ищеца възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
не следва да се начислява ДДС.
По изложените съображения искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва
да бъде уважено, респ. дължимото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до сумата от 200 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 21541/27.11.2024 г., постановено по
гр. д. № 29620/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, като го ОТМЕНЯ в частта, с
която „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на И. Б. Т. – за разликата над 200 лв. до 480 лв.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3