Р
Е Ш Е
Н И Е №141
гр. Кюстендил, 31.05.2019
г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при
участие на секретаря Р. С., като разгледа докладваното от съдия Савова в.
гр. д. №59 по описа за
Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. К.С.В., в качеството
на особен представител, с адрес за призоваване: гр. К., пл. „***“ №**, обжалва Решение
от 20.12.2018 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. №842 по
описа на съда за
Оспорваният първоинстанционен съдебен акт се обжалва в
частта, с която е признато за установено по отношение на Т.Х.А., че дължи на
„А1 България" ЕАД, ЕИК ****,
следните суми: 50, 72 лв. – незаплатена услуга по договор М 4462769 от
06.03.2015 г.; 68, 70 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор М
4462769 от 06.03.2015 г., както и в частта, с която Т.Х. А. е осъдена да заплати на „А1
България" ЕАД, ЕИК ***,
разноски по водене на делото в размер на 121, 20 лв. съразмерно с уважената
част от исковете, както и разноски по ч.гр.д. № 69/2018г. по описа на ДРС в
размер на 49, 20 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Решението на районния съд в обжалваната част се приема за
неправилно, като постановено при съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяната му в посочената
част и изцяло отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
Сочи се, че в пръвоинстанционното производство ищцовото
дружество не е съумяло да докаже, че между
него и ответницата е подписан Договор №М4462769 от 06.03.2015 г. и приложенията
към него, доколко само на част от приложените документи има подпис, като се счита, че не е установено от кого същият е
положен. При така очерталата се неяснота, се твърди, че районният съд
необосновано е приел, че е налице валидно сключен договор, обвързващ страните
по спора. Счита се, че дори и да се
приеме, че подписите, положени на последната страница на процесния договор и на
Приложение №1 и №3 към договора, са на ответницата, то тези части от документи
не представляват
валидно сключен договор, тъй като нямат смисъл. Приема се, че районният съд, обръщайки разпределената в
доклада доказателствена тежест, е достигнал до погрешен извод, че за
оспорванията, свързани със сключването на договора и приложенията към него,
ответникът не е ангажирал доказателства. Сочи се също така ,че ищецът не е
установил, че е предоставил на ответницата твърдените услуги, а съдът е
достигнал до погрешен извод, че се доказва предоставянето на същите с
издадените от ищцовото дружество фактури за дължими от ответницата суми. За
погрешно се приема и позоваването
на ДнРС на чл.26.6 от Общите условия,
Оспорва се изводът на районния съд и че ответницата дължи
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, като се сочи, че в този
смисъл въобще липсва договорно отношение. Счита се, че съдът неправилно не е
приел уговорката за неустойка за нищожна, а си е позволил с оглед
алтернативното искане на ищцовото дружество, да намали същата до размер на три
месечни абонаментни вноски. Счита се, че на практика така съдът е предоговорил
от името на ответницата отношенията й с ищцовото дружество, каквито страните в
процеса не са имали. Излагат се доводи за нищожност на уговорената клауза за
неустойка, като се позовава на т.3 от ТР №1/15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№1/2009
г на ОСТК.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
процесуалния представител адв. В. Г.,
с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Иска се
потвърждаване на решението. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
претендираните от въззивницата съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Сочи се, че ищецът е изпълнил възложената му в първата
инстанция доказателствена тежест, като е доказал наличието на сключен договор
за доставка на далекосъобщителни услуги, както и реалното предоставяне на тези
услуги и размера им. За правилен с оглед събраните в хода на производството
доказателства се приема изводът на районния съд, че е налице валидно сключен
договор между страните по спора, както и че ищецът е изпълнил своите задължения
по същия. Излага се, че ответницата е имала доказателствена тежест да проведе
насрещно доказване за недължимост на процесните суми по приложените по делото
фактури, като и на задължението за заплащане на неустойка, което не е сторила.
Приема се, че правилно ДнРС е приел за неоснователно
възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на
добрите нрави. Твърди се, че правилно и всеобхватно, с оглед събрания
доказателствен материал, решаващият съд не е приел възраженията на ответната
страна за прекратяване на процесния договор. Сочи се, че съгласно нормата на
чл.153 ГПК съдът в производството по чл.422 ГПК е обвързан само от възраженията
на длъжника, като ищецът не е длъжен да установява неоспорени факти и
обстоятелства по делото. Приема се, че доколкото с писмения отговор липсват
възражения, свързани с реалното предоставяне на услугите по процесния договор,
първоинстанционният съд е бил длъжен да обяви тези факти за безспорни, поради
което се твърди, че не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на решението. В тази връзка се изтъква, че ищецът е предоставил фактури
с подробни извлечения за процесния период на отчитане, от които се поддържа, че
се установяват осъществените от ползваните мобилни номера разговори към
различни мобилни оператори. Тези извлечения били предоставени от ищеца в
заверен препис, не са били оспорени от ответната страна по надлежния ред,
поради което съдът на осн. чл.179, ал.2 ГПК е обвързан да приеме, че същите
възпроизвеждат точно и достоверно електронно генерираните данни за доставените
и потребени далекосъобщителни услуги. В този смисъл се приема, че ищецът е
доказал реалното потребление на процесните услуги.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е
допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу
подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна поради следното:
Приложеният договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* / 06.03.2015г.,
както и приложения №1 и №3 към него носят
подпис на абоната Т.Х. А.,
като това обстоятелство не е опровергано чрез събиране на доказателства в
такава насока, поради което съдът намира, че е установено сключване на такъв .
По делото са представени две фактури за месечно
потребление на името на ответницата Т.А. с потребителски №М4462769, издадени
от ищеца (въззиваемото дружество) -
първата за периода 16.02.2015г.-15.03.2015г. на стойност 27,82лв.– т.е.същият е с начало преди
началния момент на сключване на договора, както и за
16.03.2015г.-15.04.2015г.-на стойност 22,90лв. В последната не са остойностени
разговори, а е включена само абонаментната такса с ДДС . Същата е посочена
(по-ниската такава) и в цитирания договор от 06.03.2015г. И двете фактури не са
подписани.
Отделно е приложена т.нар сметка №********** с дата на
издаване 28.08.2015г. и получател въззивницата Т.А. , в която сметка са отразени две суми за неустойка – 95.40лв.
и 343,44лв.
По ч.гр.д. № 69/2018 г. на ДнРС
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2018 г. , в която като дължими са посочени сумите за незаплатена
далекосъобщителна услуга в размер на 50,72лв., така и 438, 84лв.неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
Искът по чл.422 ГПК е предявен в едномесечен срок от
получаване на съобщение до заявителя.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира
исковите претенции за допустими – доколкото са постъпили в срок, но частично
неоснователни.
Извън обстоятелството, че първата от цитираните фактури е
неподписана, същата визира и период,
предхождащ сключване на договора, т.е.не се установява чрез представените по
делото доказателства за целия този период да са съществували договорни
отношения между страните, съответно и имало ли е задължение за ползвани услуги,
респ. в какъв размер. Ответната страна изрично е оспорила отчитането на
ползваните през исковия период услуги, предвид което и съобразно
разпределението на доказателствената тежест ищецът е следвало да докаже
надлежно изпълнение на задължението си за визирания във фактурата размер –
извън месечната такса, която е уговорена в договора и която съгласно т.22.2 от
ОУ като първа месечна абонаментна цена се заплаща заедно при сключване на
договор за услуги.
Досежно втората фактура и претендираната по нея сума,
съдът счита, че тя е дължима предвид обстоятелството, че същата е само за
месечна такса, посочена в договора, и за период след сключването му.Ответницата
по иска не е ангажирала доказателства за погасяване на това задължение (плащане
и пр.). Въззивният съд намира за
неоснователна претенцията за неустойка, тъй като не са доказани предпоставките
за начисляването на такава – в ОУ- т.54, са визирани различни последици от
неплащането на сумите, а именно мобилният оператор може както едностранно да
прекрати договора – в който случай би се дължала неустойка, така и временно да
спре достъпа на абоната до мрежата.Не се установява чрез събрани надлежно
доказателства коя от двете хипотези е налице , за да се прецени има ли право
ищецът да търси и неустойка.Отделно от това, не е установен по делото и
механизмът на изчисляване на такава сума, предвид на това, че в представения
договор за мобилни услуги е налице препращаща норма в тази връзка –т.6.1.към
приложение №1- т.6.3.1, но отново следва да бъде установен момент, от който е
прекратен договорът, което е в тежест на страната, претендираща неустойка.
Съобразно изложеното, решението следва да бъде изменено,
като се отменят частите, в които искът по чл.422 ГПК е уважен за сумите над
45,80лв.до 50,72лв.незаплатена услуга по процесния договор, както и в частта, в
която претенцията за неустойка е уважена частично в размер на 68,70лв. и в
същите претенциите бъдат отхвърлени.
С оглед изложеното, следва да бъдат коригирани и
присъдените разноски, които за исковото производство ( общо за двете инстанции,
с оглед разноските за държавна такса, процесуално представителство и внесени
суми за особен представител) са в размер на 99,63лв., а за заповедното - 19,18лв.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
20.12.2018 г., постановено по гр.дело №842/2018г.на Районен съд – Дупница , в
частта, в която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Т.Х.А., ЕГН **********, че дължи на „А1 България" ЕАД, ЕИК
***, сумата над 45,80лв. до 50, 72 лв. – като незаплатена услуга по договор за
потреб.№ М 4462769 от 06.03.2015 г.; както и сумата 68, 70 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на посочения договор , а също и в частта , в която Т.Х.А.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „А1 България" ЕАД, ЕИК ****,
разноски по водене на делото в размер на 121, 20 лв. съразмерно с уважената
част от исковете, както и разноски по ч.гр.д. № 69/2018 г. по описа на ДРС в
размер на 49, 20 лв. съразмерно с уважената част от иска, и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от „А1 България" ЕАД, ЕИК ***,
против Т.Х.А. ( с посочени данни) искове
по чл.422 ГПК – за сумата над 45,80лв. до 50, 72 лв. – като незаплатена услуга
по договор за потреб.№ М 4462769 от 06.03.2015 г.; както и за сумата 68, 70 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на посочения договор .
ПОТВЪРЖДАВА
решението по №842/2018г на КнРСв останалата обжалвана част, в която е
уважен искът по чл.422 ГПК, посочен по-горе, в частта, в която е признато за
установено , че Т.Х.А., (с посочени данни), че дължи на „А1 България" ЕАД, ЕИК ****,
сумата 45,80лв. като незаплатена
услуга по договор за потреб.№ М 4462769 от 06.03.2015 г.
ОСЪЖДА Т.Х.А., ЕГН **********, да заплати на „А1
България" ЕАД, ЕИК ****, разноски по водене на делото в размер на 99,63лв.общо за исковото производство
за двете инстанции съразмерно с уважената част от исковете, както и разноски по
ч.гр.д. № 69/2018 г. по описа на ДнРС в размер на 19,18лв .
В останалата си част решението по гр. №842/2018г.на
Районен съд – Дупница е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение
на КнОС не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.