№ 93
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Христина П. Николова
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602499 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С определение от 16.11.2021г. постановено по НЧХД№6714/20г. на
ПРС – XIVн.с., на основание чл.249 вр. чл.24 ал.5 т.5 от НПК съдът е
прекратил наказателното производство по делото, образувано по тъжба на
ЮЗЖ. Р. ЯШ. срещу М. Н. Н. за извършено престъпление по чл.147 ал.1 от
НК, като е приел, че не се явява тъжителят и повереникът му адв.В..
Срещу този съдебен акт е постъпила жалба от адв.В.,в която се излагат
подробни съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност, с
искане да бъде отменен. В жалбата се твърди, че за насроченото съдебно
заседание,когато е прекратено наказателното производство по делото адв.В. е
изпратил молба по имейла на РС-Пловдив за отлагане на делото, поради
служебната му ангажираност в РИК в изборен район №17-Пловдив Област,
която не е била администрирана, защото не е била подписана с електронен
подпис.Прави се искане въззивният съд да отмени определението и върне
делото на Пловдивския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция частният тъжител Я. не
се явява, редовно призован и не взема становище.Повереникът му адв.В.
поддържа подадената жалба с наведените в нея доводи.
Защитникът на подсъдимия адв.М., счита жалбата за неоснователна,
като се аргументира с това, че повереникът е разбрал, че молбата му не е
администрирана в районния съд и е могъл да се организира и да я депозира
лично.
Пловдивският Окръжен съд, след като обсъди доводите в частната
жалба, както и тези изложени от страните в съдебно заседание , прецени
събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на
атакуваното определение, в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК,
констатира, че са налице основанията за неговата отмяна, доколкото не са
налице предпоставките, визирани в процесуалния закон, обуславящи
прекратяване на наказателното производство по делото.
Безспорно е, че в разпоредбата на чл.24 ал.5 т.5 от НПК е предвидено
наказателното производство по дела от частен характер да се прекратява, ако
частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в
съдебно заседание без уважителна причина. Разпоредбата е неприложима в
случаите, когато вместо него се яви повереник. По принцип законодателят не
изисква непременно частният тъжител да се яви в съдебно заседание,защото
същият може да упълномощи повереник,който да поддържа
обвинението.Последният също може да бъде възпрепятстван да се яви по
уважителни причини, което обстоятелство препятства възможността
производството да бъде прекратено на основание чл.24 ал.5 т.5 от НПК.
По конкретното дело се установи, че на проведеното съдебно заседание
на 05.10.2021г.,когато делото е било отложено за 16.11.2021г. от 13.30 часа,
частният тъжител не се е явил и съдът е разпоредил същият да се счита за
редовно уведомен чрез повереника си адв.В..По тези причини призовка на
известния по делото адрес – *** не му е изпращана.Принципно разпоредбата
на чл.180 ал.3 от НПК допуска частния тъжител да бъде призован и чрез
повереника, ако той се съгласи.В частната тъжба като адрес на тъжителя е
посочен съдебния адрес на адв.В., но отделно от това по делото са налични
данни и за постоянния му адрес.В протокола от проведеното съдебно
заседание липсва изрично волеизявление от страна на повереника, че е
2
съгласен и ще уведоми клиенти си за датата на следващото съдебно
заседание.Делото е било отложено за 16.11.2021г. от 13.30 часа.На
посочената дата адв.В. е изпратил по имейла на РС-Пловдив молба,с която е
поискал делото да се отложи, поради служебната му ангажираност на същата
дата в РИК-17, за което е представил и решение на ЦИК. С писмо от същата
дата 16.11.2021г. изпратено в 13.12часа по имейла адв.В. е бил уведомен, че
считано от 01.07.2021г. съдиите от Пловдивския районен съд ще извършват
процесуални действия и ще постановяват своите актове в електронна форма,
като за целта ще се образуват електронни дела.Запазва се възможността да се
подават документи и на хартиен носител,които ще се обработват и въвеждат в
ЕИСС.Създадена е възможност за подаване на документи по електронен път,
подписани с квалифициран електронен подпис, като подаването на тези
документи може да стане чрез системата за сигурно електронно връчване на
Държавна агенция „Електронно управление“.В писмото е указано, че
електронни документи,изпратени от служебни или лични имейли няма да
бъдат приемани и администрирани.
С депозираната въззивна жалба повереникът е представил и служебна
бележка издадена от РИК- 17 изборен район – Пловдивски, от която е видно,
че като член на РИК-17 изборен район на 16.11.2021г. за времето от 08.30часа
до 17.00часа е осъществявал функциите си в избирателната комисия.
От изисканата от въззивния съд справка от Районен съд –Пловдив –XVI
н.с. е видно,че на 16.11.2021г. и на 17.11.2021г. по системата за сигурно
електронно връчване са постъпили молби от адв.С.В., които не са били
подписани с електронен подпис от подателя и са му били върнати с указание
да бъдат подписани,съгласно реда за работа със ССЕВ.И двете молби не са
постъпвали в деловодството на състава и на са получавали входящ
номер.Молбата от 16.11.2021г. на адв.В. без входящ номер е била докладвана
на съдията-докладчик по делото, който е поставил резолюция – към дело. На
проведеното в същия ден в 13.30 часа съдебно заседание съдът е докладвал,
че частният тъжител редовно уведомен чрез повереника си не се явява, не се
явява и адв.В.. Докладвано е, че същият се е обадил в деловодството на
състава,като е посочил,че няма възможност да се яви в съдебно заседание, но
не ставало ясно защо и че повереникът е депозирал имейл до съда без
съдържание и също не става ясно по какви причини не може да се яви.Така
3
съдът е счел, че са налице основанията на чл.24 ал.5 т.5 от НПК и е
прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че липсват
обективни и оправдателни причини за неявяването на частния тъжител и
неговия повереник.
Пловдивският Окръжен съд намира атакуваното определение за
незаконосъобразно.Неправилно районният съд е приел, че частния тъжител е
редовно призован за датата на съдебното заседание при липсата на изрично
дадено и протоколирано съгласие от повереникът да го уведоми. От
представените доказателства пред настоящия съдебен състав, както и от
служебно изисканата информация от Пловдивския районен съд става ясно, че
адв.В. е имал обективна и извинителна причина да не се яви в съдебното
заседание проведено на 16.11.2021г., защото е бил служебно ангажиран в
рамките на целия работен ден като член на РИК-17.Той е положил
необходимите усилия да уведоми за това съда, като е подал молба за отлагане
на делото с решение на ЦИК.Молбата е приложена преди протокола от
проведеното съдебно заседание на хартиен носител и върху нея е поставена
резолюция – към дело с дата 16.11.2021г. Отделно от това, адв.В. се е обадил
и в деловодството на състава на съда, за да уведоми, че няма да може да се
яви в съдебно заседание и е изпратил молба за отлагане на делото по
имейл.При това положение изводите на съда,че е налице редовно призоваване
и неявяване от страна на тъжителя и неговия повереник адв.В. без да сочат
уважителна причина за това се явяват неправилни и
незаконосъобразни.Повереникът е направил всичко възможно да уведоми
съда затова, че е обективно възпрепятстван да присъства в съдебното
заседание.Обстоятелството, че молбата му не е била подписана с
квалифициран електронен подпис и паради тази причина не е била
администрирана не променя този извод.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай е налице уважителна причина за неявяването на
повереника в съдебното заседание. Прекратяването на производството,
поради неявяване на частния тъжител,без да сочи уважителна причина или
неизпращането на процесуален представител се основава на презумпцията,
че щом тъжителят е прекъснал процесуалните си връзка със съда, той се е
дезинтересирал от производството, каквито обстоятелства не се установиха
4
по конкретното дело. Съобразявайки се с посочените по-горе обстоятелства,
както и с оглед на факта, че в случаите на чл.24 ал.5 т.5 от НПК,за да не се
прекрати образуваният наказателен процес,тъжителят е длъжен да докаже, че
неявяването му – неговото или респективно на процесуалния му
представител, е по уважителни причини, въззивната инстанция намира, че в
настоящия случай се касае именно за такава хипотеза.
Извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваното определение , налага извода за
незаконосъобразност на постановения съдебен акт от районния съд,
изискваща неговата отмяна и връщане делото на ПРС –XIV н.с., за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените по-горе съображения Пловдивският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.11.2021г. постановено по
НЧХД№6714/20г. по описа на Пловдивския районен съд – XIVн.с, с което е
прекратено наказателното производство по делото.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд – XIVн.с, за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5