№ 396
гр. Видин, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20251320100219 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от П. К. П. от гр. В., чрез пълномощника адв.
Д. Г., против „*****“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н М., бул. „Ц. ш.“ № *, ет. *, с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 25.10.2023 г. между ищеца П. К. П., в
качеството на „Кредитополучател" от една страна и ответника „*****" ООД,
ЕИК ********, в качеството му на „Кредитор" от друга страна е сключен
Договор за потребителски кредит № 950554 при следните условия: 1,200.00
лева главница; 44.5% фиксиран лихвен процент; 54.5% годишен процент на
разходите;10 погасителни вноски; 1,538.50 лева - обща сума, дължима от
кредитополучателя; обезпечение - поръчител или банкова гаранция.
Сочи се, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за заем ищецът е следвало в
срок от 3 дни от сключването на договора за заем да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за
кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва;
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
1
на следните условия:
- При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не
по[1]малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за
страната;
- При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти
минималната работна заплата за страната;
- Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с
кредитора.;
- Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение;
- Да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
- Да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за заем, в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи
на кредитора неустойка в размер на 1,301.50 лева.
Ищецът твърди, че в процесния случай за него е било невъзможно да
предостави подобно обезпечение и въпросната неустойка е начислена към
общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за
главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума,
която следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в
договора сума в размер на 1,538.50 лева, а значително по-голяма - в размер на
2,840.00 лева.
Отделно от това, в договора е включена и клауза, с която в тежест на
потребителя са всички разходи са извънсъдебно събиране на вземането -
писма, съобщения, посещения на адрес и т.н.
Ищецът поддържа, че въпросната неустойка е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, а клаузата с която се начисляват
извънсъдебни разходи е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Ищецът поддържа, че клаузата, уреждаща начисляването на неустойка
2
при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора, е нищожна
поради следното: Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка" няма
характер на такава, то е изначало уговорено без да притежава присъщите на
неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е
именувал „неустойка", за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при
изчисляване на ГПР. Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане
като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение
- осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в тридневен срок. Това
вземане е допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага,
съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.
Предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя
не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.
Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски,
следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за
внасяне на договорените вноски. Неустойката е уговорена, за да генерира
допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща размера на
допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. От неосигуряването
на поръчители, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи
вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази при пълно неизпълнение от
страна на кредитополучателя, а при такова неизпълнение законодателят е
определил горна граница на санкцията в чл. 33 ЗПК - размерът на законната
лихва.
Ищецът твърди, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът
има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на
дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен
интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в
договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на
потребителя.
Предвид уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на
основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът
е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава
3
обезщетителна функция.
На следващо място, ищецът поддържа, че неустойката е договорена в
нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й
обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният
кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора,
за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от
страна на кредитополучателя. Според ищеца, при наличието на така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че
кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение
в противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
Ищецът поддържа, че в случая не може да се приеме, че неустойката
изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или
поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения тридневен срок от подписване на договора за
кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните.
Ищецът поддържа, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл. 33, ал. 1 ЗПК. Сочи се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо и по този начин неустойката се отклонява още
повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и
предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява
допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката
противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
4
търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по
смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
Сочи се, че съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия, какъвто е настоящият. Предвид съдържанието на
договора, ищецът поддържа, че може да се направи обоснован извод, че
договора е бланков и изготвен при предварително посочени от кредитора
условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в договорите в
срок върху които потребителят не е могъл да влияе.
Ищецът поддържа, че посочената клауза, с която се уговаря неустойка
при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна както на
основание чл. 143, ал. 5, т. 5 ЗПП, така и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер
на неустойката спрямо отпуснатите суми.
Ищецът сочи, че в чл. 6, ал. 2 от Договора за заем кредиторът е включил
в тежест на потребителя неравноправна „уговорка", а именно: в случай на
забава или неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът може да
предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към
кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и
уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично
информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите
за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване на
посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани,
съобщения и уведомления. В случаите по предходното изречение
кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на
просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите за допълнителни услуги,
предоставяни от „*****" ООД във връзка с предоставяните от дружеството
продукти.
Сочи се, че съгласно въпросната Тарифа за такси за „допълнителни
услуги" на уебсайта на ответника, сумата не може да надхвърля 25% от
главницата по договора.
5
Ищецът поддържа, че макар и въпросната да е наречена от кредитора
„такса", тя е обвързана с неизпълнение на задължение по договора и като
такава, тя следва да бъде възприемана като неустойка. Твърди, че въпросната
„неустойка" противоречи на чл. 33 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да
надвишава законната лихва. Поддържа, че налице явно заобикаляне на
посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с
дължимото такова за забава и то за действия, които кредитодателя може и да
не е извършил. Поддържа, че в случая тази неустойка няма присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, а е
средство за обогатяване на кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита.
На следващо място, дори да се приеме, че въпросната неустойка
всъщност не е неустойка, а такса, ищецът сочи, че съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат
точно и ясно определени в договора. Твърди, че в случая кредиторът
умишлено е насочил към Тарифа, качена на уебсайта му, която може да бъде
ежедневно променяна и с това едностранно да влияе върху разходите по един
вече сключен договор за кредит.
В допълнение, изброените дейности - изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др., по
естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а за евентуално извършвани от кредитора действия във
връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
„допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият
кредитор ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
услуги. Дори да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, ищецът поддържа, че те са такива по управление на
кредита и „таксуването" им за сметка на потребителя противоречи и на
забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на
кредита.
С оглед изложеното, ищецът поддържа, че клаузата в чл. 6, ал. 2 от
6
Договора за заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и
се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП.
Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, да прогласи за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 950554 от 25.10.2023 г., сключен между страните,
уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Иска се също така от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 6, ал.
2 от Договор за потребителски кредит № 950554 от 25.10.2023 г., сключен
между страните, уреждаща разходите за извънсъдебно събиране на вземания в
тежест на потребителя, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Претендира се присъждане на направените по производството разноски.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗАдв.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва предявените искове като неоснователни.
Ответникът поддържа, че не е налице недействителност по смисъла на
ЗПК.
Твърди, че валидността на клаузите от процесния договор за кредит
произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно
уговорени в изискуемата от закона форма. Покрити са и всички изисквания на
ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1,чл. 11, ал. 1,т. 7- 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Ответникът поддържа, че противно на твърдението в исковата молба, с
клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по
отношение на формирането на годишния процент на разходите са спазени
всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора
за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено
какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.20% и
ГПР определен в процесния договор в размер на 54.5%, в случая годишният
процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за
забава, поради което ответникът твърди, че не е налице нарушение на чл. 19,
7
ал. 4 ЗПК.
Ответникът поддържа, че уговорената неустойка не е и не следва да
бъде включвана в ГПР. Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и
компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна,
неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в
настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят
не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване
на договора.
Ответникът сочи, че ГПР е сбор от разходите, които представляват
цената за предоставената на потребителя услуга. За да бъде информирано
решението на кредитополучателя, то същият следва да е наясно
предварително за размера на тази цена. Неустойката, от своя страна, обслужва
неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения
договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. В случая, освен че неустойката е дължима от
потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя е
уговорена като фиксиран размер и двете страни са били наясно с размера й
още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което
обезпечава.
Ответникът твърди, че в настоящия случай неустойката е индивидуално
договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема -
такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че
заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към
датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне
основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като
фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски,
които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на
всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в
погасителния план към договора, е посочена възможната вноска за неустойка
за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се дължи само при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено
изрично в плана за погасяване, като в 6 -та и 7-ма колона от него с знак „*" и
съответната бележка след плана е посочено, че тези суми ще бъдат дължими
само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по
8
кредита. Ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка,
каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж.
Ответникът оспорва твърденията, че неустойката представлява
„възнаграждение". Поддържа, че обстоятелството, че страните са се
договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно и че
всяка част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до
превръщането й в лихва. Твърди, че тази уговорка е изцяло в полза на ищеца,
тъй като разпределя задължението му във времето с падежни дати същите
като за главница и лихва. Предвид изложеното, ответникът поддържа, че с
неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1,т. 9 ЗПК.
Ответникът сочи, че оспорената неустойка е била уговорена като
санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия
с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия. Сочи, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК
предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е
съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие
в правата и задълженията на страните. Процесният договор за потребителски
кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за
сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания
от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и
е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл.
да предложи различни формулировки.
Ответникът поддържа, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Твърди,
че клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на
потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП,
като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя,
същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на
договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за
9
предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени
разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на
неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В Погасителния
план към договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка една
възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че
такова не бъде дадено. В самия договор са посочени условията за
предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са
фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от
допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви
условия се задължава. Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен
размер чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се
дължи са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и
размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора. Така
кредитополучателят е бил информиран за условията за ползване на продукта
на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи
обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го
направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен
размер.
Ответникът сочи, че в периода 2019 г. - 2023 г. ищецът е сключил общо
седемнадесет договора със „*****“ ООД, които съдържат уговорка за плащане
на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.
По отношение на твърдението за неравноправност, ответникът сочи, че
процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения
между страните, създадени на база седемнадесетте договора за кредит, които
съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти
при идентични условия. Ответникът поддържа, че в случая не би могла да е
налице липса на индивидуално договаряне на процесиите клаузи, както и
липса на информираност с условията и последиците от тях, доколкото
потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал
възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.
Още при сключване на първия договор потребителят е бил информиран за
условията за ползване на продукта предварително - да връща заемната сума
при фиксирана лихва, да представи обезпечение в уговорения срок, като има
право на избор какво да бъде то, а в случай че не го направи, да плати и
неустойка в точен и индивидуално определен размер. Впоследствие и след
10
еднократно задължаване с тези условия, потребителят отново е избрал същите
условия и повторно се е задължил с тях, като това поведение е повтаряно до
сключването на седемнадесет идентични договора.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца по отношение на чл. 6, ал. 2
от договора, в частта в която урежда разходите за извънсъдебно събиране на
вземания. Твърди, че разходите за извънсъдебните действия на кредитора
спрямо длъжника в случай на неизпълнение от страна на последния не
представляват такси по договора. Същите ясно са посочени като разходи.
Твърди, че тези суми стандартно са за сметка на длъжника в случай на
неизпълнение и в други правоотношения, не само между търговец и
потребител. Обстоятелството, че е определен лимит на тези разходи, изцяло в
полза на потребителя, и този лимит е посочен в Тарифата на търговеца не ги
превръща в такси за допълнителни услуги. Сочи, че видно от представената
Тарифа към исковата молба разходите за събиране на просрочени задължения
са ясно разграничени от таксите, които кредиторът събира за допълнителни
услуги, последните по желание на потребителя. В бележка под линия след
таблицата ясно и недвусмислено е посочено какви биха били тези разходи.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендират се направените по производството разноски.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищцовата страна.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства,
прие следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №
950554 от 25.10.2023 г., сключен между страните, ответникът в качеството си
на кредитор е предоставил на ищеца, като кредитополучател потребителски
кредит в размер на 1200,00лв., който кредит ищецът се е задължил да върне на
10 месечни вноски при фиксиран лихвен процент в размер на 44,5% и
годишен процент на разходите – 54,5%.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от същия договор – страните са се споразумели, че
договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от изброените обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
11
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: При един поръчител – осигурителният доход следва да е
в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната; Да не са поръчители по други договори за кредит,
сключени с кредитора; Да не са кредитополучатели по договори за кредит,
сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“,
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях
доход.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора – кредитополучателят следва да
представи обезпечението по ал.1 в срок до три дни от сключване на договора.
Оспорената от ищеца клауза на чл. 11, ал. 1 гласи, че ако
кредитополучателят не представи договореното в чл. 5 от договора
обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1301,50 лева,
като съгласно ал. 2 на същата клауза, неустойката се заплаща разсрочено,
съобразно посочен в приложение № 1 към договора начин.
Видно от цитираното Приложение № 1, дължимата неустойка е
разсрочена на вноски, като всяка вноска по неустойката е дължима заедно със
съответна вноска по кредита. Изрично е посочено, че неустойката се дължи
при непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 5 от
договора за кредит.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от процесния договор, в случай на забава или
неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът може да предприеме
действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а
12
именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от
кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя
за допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на
телефонни разговори и извършване на посещения на посочените от
кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления.
В случаите по предходното изречение кредитополучателят заплаща сторените
от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно
Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „*****" ООД
във връзка с предоставяните от дружеството продукти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Ответникът „*****“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесният договор попада в
легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са
приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съдът намира, че атакуваната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора е
недействителна, като установена в разрез с добрите нрави. Същата излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предвидената неустойка следва да се квалифицира като уговорена отнапред
компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Вредите,
компенсирани с тази неустойка, не са съизмерими нито с положителен, нито с
конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Предвид паричния характер на
задължение за връщане на заемната сума, единствените вреди, които кредиторът
би могъл да търпи при забава, са съизмерими с размера на мораторната лихва. С
уговорената между страните по делото неустоечна клауза се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната
заемна сума - т.нар. "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място
следва от краткия срок за изпълнение на задължението, по отношение на което е
13
уговорена неустойката – предоставяне на обезпечение, който предполага, че
кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението и е преценил, че
наред с уговорената възнаградителна лихва, ще получи и неустойката. По
изложените съображения исковата претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД е основателна и като такава следва да бъде уважена, като се прогласи
нищожността на чл. 11, ал. 1 от договора за кредит.
По отношение на иска за прогласяване нищожността на чл. 6, ал. 2 от
договора, с който е уговорено, че кредитополучателя при забава или неизпълнение
ще заплаща разходи на кредитора за събиране на просрочените вземания съгласно
Тарифа изготвена от дружеството кредитор съдът намира същият за основателен.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. При
настоящия случай в договора е уговорена именно такса, а не възможност за
възстановяване на разноски, направени за събиране на вземането. Става дума за
суми определени по размер от страна на кредитора по неясен начин и именувани от
самия него като такси.
По изложените причини съдът приема, че следва да прогласи нищожността
на чл.6, ал.2 от договора като противоречаща на чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това
нищожна.
Исковите претенции се явяват основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 102,06 лева за платена държавна такса.
В полза на адвокат Д. Г. на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищеца.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда.
Настоящият състав на съда намира, че следва да вземе предвид
14
направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение поради това, че по делото не са извършени
многобройни процесуални действия, процесуалният представител на ищеца не се е
явил в о.с.з., исковете макар и два са свързани с едно договорно основание и
поради това следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1
от Договор за потребителски кредит № 950554 от 25.10.2023 г., сключен
между „*****“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
С., р-н М., бул. „Ц. ш.“ № *, ет. * и П. К. П. от гр. В., поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № 950554 от 25.10.2023 г., сключен между „*****“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н М., бул.
„Ц. ш.“ № *, ет. * и П. К. П. от гр. В., поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н М., бул. „Ц. ш.“ № *, ет. *, да заплати на П. К. П. с ЕГН
********** от гр. В. сумата от 102,06 лева /сто и два лева и шест ст./ лева –
разноски по производството.
ОСЪЖДА „*****“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н М., бул. „Ц. ш.“ № *, ет. *, да заплати на адвокат Д. Г.,
вписан в АК – Ловеч с № **********, служебен адрес гр. Т., ул. „З. С.“, ет. *
офис № *, сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
15