РЕШЕНИЕ№264
гр. Видин, 23.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2735 по описа на съда за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена
е искова молба с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД от ищцата
Т.С.И. ***, против ответника Ц.Н.К. ***.
Ищцата твърди, че дружество, което е
представлявала, имало сключен договор за наем с ответника. Ежемесечно, наред с
наемната цена, ответникът искал пари на заем от ищцата, която му ги
предоставяла, за да запази добрите си отношения с него като наемател. Общата
сума възлизала на 7700,00 лв. и била предоставена както следва: за периода от
м. юни 2015г. до м. октомври 2016г. включително и за периода от м. март 2017г.
до м. август 2017г. включително по 300 лв. месечно и за периода от м. ноември
2016г. до м. февруари 2017г. включително по 200 лв. месечно. Твърди се, че
въпреки проведените разговори и обещанията на ответника, дадените в заем суми
не били върнати на ищцата.
Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 7700,00 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 29.10.2018г. до
окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл.
131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди се, че между страните никога не е
имало сключен договор за заем – нито писмен, нито устен, в изпълнение на който
ответникът да е получил твърдяната сума в размер на 7700,00 лв. Приложеният към
исковата молба документ „Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К.“ представлявал
документ за изплатените на ответника от ищцата суми за наем по Договор за наем
на недвижим имот от 12.05.2015г. с нотариална заверка на подписите, сключен
между Ц.Н.К. и „ДИКОВ И И.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Т.С.И..
Ответникът твърди, че действително
уговореният месечен наем по горепосочения Договор за наем на недвижим имот от
12.05.2015г. бил 300,00 лв., но в договора била посочена наемна цена от 50 лв.,
за да се заплати по-ниска нотариална такса.
Ответникът твърди, че е подписал документите
с наименование „Изплатени суми от Т.С.И. на Ц.Н.К.“ и „Декларация от Ц.Н.К. за
изплатени от Т.С.И. суми за месечен наем“ със съзнанието, че се касае за
документиране на изплатените наемни суми. Ответникът поддържа, че ищцата се е
възползвала от напредналата му възраст, за да обоснове настоящата си претенция
и да се предпази от евентуални претенции от страна на ответника за незаплатени
наеми.
Иска се от съда да постанови решение, с което
да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Претендират се направените по делото
разноски.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства, назначена и изготвена е съдебно – техническа
експертиза.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки
събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
Ищцата е предявила претенция за наличието на договори за
заем между страните, по силата на които ищцата е предоставила на
ответника в заем сумата в общ размер на 7 700 лв., като ответникът не е изпълнил
задължението си за връщане на сумите.
Като доказателство по делото е приложен документ
„Изплатени суми“, според който ответникът е получил от ищцата за периода от м. юни 2015г. до м. октомври
2016г. включително и за периода от м. март 2017г. до м. август 2017г.
включително по 300 лв. месечно и за периода от м. ноември 2016г. до м. февруари
2017г. включително по 200 лв. месечно.
Представен е Договор за наем на недвижим имот от
12.05.2015г., вписан в Служба по вписванията гр. Видин с вх. рег. № 2888 от
13.05.2015г., сключен между ответника Ц.Н.К., като наемодател, и „Диков и И.“***,
представлявано от ищцата Т.С.И., като наемател. Договорът е сключен за срок от 01.06.2015г.
до 30.09.2018г. и е с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване от
наемодателя на наемателя на недвижим имот: масивна сграда – бистро със
застроена площ от 77,32 кв.м. и дворно място с площ от 227 кв.м. в с.
Гомотарци, при месечна наемна цена в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
Представени са 2 бр.
сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ от „Диков и И.“***, на ответника за наем за м.
октомври, ноември и декември 2015 г. и за м. юни, юли, август и септември
2015г. по 50 лв. месечно.
По делото е
назначена съдебно – техническа експертиза относно месечната пазарна наемна цена
на отдадения под наем недвижим имот по договор от 12.05.2015г. за процесния
период от м. юни 2015г. до м. септември 2018г. вкл.
Вещото лице, след
извършен оглед на недвижимия имот, е изготвило заключение, съгласно което
имотът представлява едноетажна масивна сграда – бистро, с функциониращи електро
и ВиК инсталации, разположен на брега на р. Дунав в строителните граници на с.
Гомотарци. Имотът е за сезонно ползване, като активният сезон е три месеца –
юни, юли и август. За подобни имоти се договарял наем само за месеците, през
които се ползва активно по 200 лв. месечно или минимален целогодишен наем с цел
запазване ползването на имота за следващия сезон по 50 лв. месечно. За
процесния период от м. юни 2015г. до м. септември 2018г. общата пазарна наемна
цена е определена в размер на 2 000 лева, или по 50 лв. месечно.
Съдът е допуснал и
разпитал свидетели по делото за установяване на твърденията на страните.
Свид. Пламен Гошов
Диков – във фактическо съжителство с ищцата, установява, че между страните са
налице договорни отношения за наем на обект, находящ се в с. Гомотарци, на
брега на р. Дунав. Свидетелят присъствал на подписването на договора пред
нотариус, като договорената месечна наемна цена била в размер на 50 лева.
Заведението работело сезонно през месеците юни, юли и август. Свидетелят
присъствал на случаи, при които ищцата давала пари на ответника извън тези по
наема. Имало и други случаи, при които давала пари, на които свидетелят не
присъствал, но за които ищцата му споделяла. Общата дължима от ответника сума
била около 7000 – 8000 лева. През 2018г. ищцата поискала да ѝ бъдат
върнати парите, но ответникът не ги върнал, поради което тя престанала да плаща
наем.
Свид. Кирил Маринов
Петров установява, че през 2015г. бистрото, собственост на ответника, било
отдадено под наем на свид. Диков. До тогава заведението работило целогодишно и
било направено добре. Свид. Петров предположил, че наемната цена е около 250
лв. на месец и ответникът потвърдил. След като свид. Диков закупил къща в с.
Гомотарци, свид. Петров работил при него, но не му било заплатено договореното.
Свид. Герасимка
Пантова Костадинова – съпруга на ответника, установява, че заведението е било
отворено на 01.12.2000г. и в продължение на 15 години е работило целогодишно,
като е било добре посещавано. През този период е било стопанисвано от
семейството на ответника. През 2015г. заведението е било отдадено под наем на
ищцата и свид. Диков, които започнали да работят през м. юни 2015г. и от тогава
започнали да плащат наем. Договореният месечен наем бил в размер на 300 лева,
но в договора били записани 50 лв. по искане на наемателите. Първите два месеца
наемът бил заплащан редовно, а след това със закъснение. Тъй като наемателите
казвали, че нямат пари, за четири месеца – м. декември 2016г., м. януари,
февруари и март 2017г., наемът бил намален на 200 лв. В повечето случаи свид. Диков предавал парите
на свид. Костадинова в дома ѝ, като не били подписвани никакви документи.
През м. август 2017 г. свид. Диков отишъл в дома на ответника и поискал от него
да подпише документи за това, че е получил парите за наема. Свидетелката
твърди, че тя и съпругът ѝ никога не са взимали пари на заем.
Свид. Цветомир
Сашков Цветанов – внук на ответника, установява, че заведението е било семеен
бизнес от 2000 г. до 2015г., когато е било отдадено под наем. Работило е
целогодишно, било е добре посещавано, имало е петдесет места, а заедно с
външната площадка общо двеста. Когато свидетелят заминал за Германия, дядо му
решил да отдаде заведението под наем. С всяка следваща година бизнесът
отслабвал. Заведението не се поддържало добре от наемателите и било в лошо
състояние. В продължение на четири месеца не бил заплащан наем, но наемателите
казвали, че искат да продължат да работят и ще се издължат. В крайна сметка
договорът изтекъл. Свидетелят твърди, че ответникът винаги е имал средства, но
дори и да е имал нужда, щял е да се обърне към сина си, с когото са близки и
който обработва хиляда декара земи и има големи доходи. Свидетелят също имал
големи доходи и ако дядо му имал нужда, щял да му помогне.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален, неформален, консенсуален договор, който се счита
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или
заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. За действителността на договора
не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено форма за
доказване. В доказателствената тежест на
ищеца е да установи съществуващите между него и ответника заемни
правоотношения, а в тежест на ответника, при оспорване на иска, е да докаже
възраженията си, че средствата са дадени на друго основание, че задължението е
погасено и др. съобразно характера на въведените възражения срещу иска.
По въпроса налице ли е договор за заем между страните, с оглед липсата
на писмен договор, съдът следва да се произнесе относно действителните
отношения между страните на базата на събраните по делото доказателства.
Страните не спорят и се установява от
доказателствата по делото, че ответникът е получил от ищцата сумата от общо
7700 лв., както следва: за
периода от м. юни 2015г. до м. октомври 2016г. включително и за периода от м.
март 2017г. до м. август 2017г. включително по 300 лв. месечно и за периода от
м. ноември 2016г. до м. февруари 2017г. включително по 200 лв. месечно.
Признание на факта на получаване от ответника на посочените суми е обективирано
в представения документ „Изплатени суми“ /л. 3/. Документът не е оспорен като неавтентичен, поради което съгласно
чл. 180 от ГПК съставлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са
направени от лицата, които са го подписали. В частта, в която ответникът
удостоверява получаването на посочените суми, документът разполага с материална
доказателствена сила спрямо ответника, тъй като удостоверява неизгодни за
страната факти.
Спорен между страните е въпросът относно основанието на предадените
суми.
Ищцата твърди, че сумите са изплатени на ответника в изпълнение на
задължението ѝ на заемодател. Ответникът възразява, че основание за
получаването е договор за наем.
В подкрепа на твърденията на ищцата за наличие на договор за заем, освен
представения документ „Изплатени суми“, са
показанията на свид. Диков, който потвърждава наличието на отношения между
ищцата и ответника във връзка с предоставени заеми. Показанията на свидетеля се
преценяват от съда по реда на чл. 172 от ГПК, т.е. с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства и от заключението на изготвената
съдебно – техническа експертиза.
В противоречие с показанията на свид. Диков са показанията на свид.
Костадинова – съпруга на ответника, които съдът преценява също по реда на чл.
172 от ГПК, т.е. с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната заинтересованост. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в
частта, в която потвърждава, че основанието на изплатените от ищцата суми е
договор за наем с действително уговорена наемна цена от 300 лв. поради
противоречие с представените по делото писмени доказателства и заключението на
изготвената съдебно – техническа експертиза. От приложения Договор за наем на
недвижим имот е видно, че договорената между страните месечна наемна цена е в
размер на 50 лв., което напълно кореспондира със заключението на изготвената
съдебно – техническа експертиза, според което месечната пазарна наемна цена за
процесния имот е в размер на 50 лв.
Показанията на свид. Петров, който също дава сведения относно
договорения месечен наем, не се основават на преки впечатления във връзка с
процесните правоотношения и също не доказват възражението на ответника за
получаване на сумите на основание договор за наем.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за наличието на облигационна
връзка по договори за заем със заемодател – ищцата и заемател – ответника.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил чрез плащане
задължението. При липса на такива
фактически твърдения и на ангажиране на
доказателства в тази насока, съдът приема, че ответникът не е изпълнил своето
договорно задължение да върне на ищцата получените парични заеми, поради което
исковата претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена
изцяло.
Съобразно правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – „Когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора“,
и с оглед на това, че по делото няма доказателства за падеж на задължението за
връщане на заетата сума, следва да се приеме, че исковата молба е покана за
връщане. С оглед на това сумата е станала изискуема след изтичане на един месец
от получаване от ответника на препис от исковата молба 30.11.2018г. /аргумент
от чл. 240, ал. 4 ЗЗД – „Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне
заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата“/ и от 01.01.2019г.
ответникът дължи законна лихва върху главницата до датата на окончателното
плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1108,00 лева,
от които 308,00 лева за платена държавна такса и 800,00 лева - адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц.Н.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.И.
с ЕГН ********** ***, сумата в общ размер на 7 700,00
/седем хиляди и седемстотин/ лева по договори за заем, както следва: за периода от м. юни 2015г. до м. октомври
2016г. включително и за периода от м. март 2017г. до м. август 2017г.
включително по 300 лв. месечно и за периода от м. ноември 2016г. до м. февруари
2017г. включително по 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.01.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за времето от
подаване на исковата молба – 29.10.2018г. до 31.12.2018г. вкл., като
неоснователна.
ОСЪЖДА Ц.Н.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.С.И.
с ЕГН ********** ***, сумата в общ размер на 1108,00 /хиляда сто и осем/ лева – разноски по
производството.
Решението може да се
обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: