Мотиви към Присъда по н.ч.х.д. № 2523 по
описа на Районен съд – Варна за 2016г. :
Частният тъжител В.Б.Н. е
депозирала в деловодството на ВРС тъжба срещу подсъдимата К.Ж.К., с оглед извършено от нея престъпление наказуемо по чл.147 ал.1 пр.2 от НК, вр. чл.148 ал.2 , вр.
ал.1 т.2 и т.1 от НК затова, че на 14.09.2015 година в град Варна
в изложение № 1099/14.09.2015г. депозирано пред Адвокатска колегия –Варна е
приписала престъпление на тъжителката В.Б.Н., като клеветата била нанесена
публично и разпространена по друг начин.
и за престъпление по чл. чл.147
ал.1 пр.1 от НК, вр. чл.148 ал.2 , вр. ал.1 т.2 и т.1 от НК, затова,
че на 14.09.2015 година в град Варна в изложение № 1099/14.09.2015г.
депозирано пред Адвокатска колегия –Варна е разгласила
позорни обстоятелства за тъжителката В.Б.Н., като клеветата била нанесена
публично и разпространена по друг начин.
В съдебно заседание
частната тъжителка Б. лично поддържа възведеното обвинение, като посочва, че с
действията си подс. К. е
накърнила доброто име на тъжителката пред нейните колеги от АК, посредством
изготвения позорящ текст на подписаното от нея изложение. Излага
твърдение, че посочените в изложението твърдения от страна на подсъдимата не са
се доказали, което ги прави неистинни и в този смисъл клеветнически по
характер. Посочва, че към момента на подаване на
жалбата подс. К. е била наясно, че е с
прекратени правомощия като управител на дружествата „*с“ ООД и „Д*“ ООД видно от наличните по делото искови молби и др.. В
заключение излага, че по делото по безспорен начин се доказаха обективните и
субективни елементи на обвинението повдигнато от нея.
Защитникът на
подсъдимата пледира за оправдателна присъда като изразява становище, че
подзащитната му не е извършила престъплението, за което е предадена на съд нито от обективна нито от субективна страна. Излага твърдението си, че подзащитната му има право на
жалба до АК Варна. Излага фактите по повод отношенията възникнали между подс.К.
и бившият и съпруг и извършените действия по
прекратяване участието на подсъдимата в нейните търговски дружества. Адв.Д. посочва решения на ВКС И ВАС съгласно, който ч.т. Б. е действала в качеството си
на адвокат на Т*Д. без
надлежна представителна власт. В заключение сочи, че
деянието на К. е несъставомерно от субективна страна, тъй като същата
единствено е упражнила правото си да сезира компетентните според нея органи,
които биха могли да вземат отношение по действията извършени спрямо нея и
антидатирано пълномощно.
Подс. К. в дадената и
последна дума по настоящото дело заявява, че счита че е имала право да защити
интересите си, да изложи вижданията си по възникналите правни казуси.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата К.Ж.К. е
родена на ***г***, българка, българска гражданка, разведена, с висше
образование, работи, неосъждана, освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на адм. Наказание, ЕГН **********.
Подсъдимата Кр. К. и св. Т.Д. били съпрузи в периода от 03.02.2005г. до 14.06.2013г., когато бракът им бил разтрогнат. След
сключване на брака по между им Т. Д. приел фамилията на съпругата си
подс.К. и станал съдружник в търговските дружества на
подсъдимата. Двамата развивали търговска дейност чрез дружествата - „*с“ ООД и „Д*“ ООД в които били пълноправни съдружници.
В търговските дружества „В*“ ООД и „* ООД, двамата били съдружници,
управители и представляващи, като дружеството се управлявало заедно и поотделно
от всеки от двамата управители. На 26.08.2010год. подсъдимата К. и Д. променили начина на управление и
представителство на дружествата „В*“ ООД и „Д*ООД,
като представителството на двете дружества се осъществявало само заедно от
двамата съдружници.
В началото на 2010год. съпрузите се разделили, отношенията между
двамата се влошили. След раздялата им започнали имуществени спорове и
провеждане на множество фактически и правни действия от страна на Д./* за
изключване подс.К. като съдружник в търговските дружествата.
През 2013год. подсъдимата установила, че К*е извършвал лично действия като управител и
представляващ на търговските дружества в разрез с вписаните факти по отношение
представителството на дружествата в търговския регистър. Подс.К.
узнала също така, че той е инициирал и съдебни производства, като е
представлявал дружествата сам.
През 2015год. въз основа на жалба подадена от св. Т.Д. *** П*с” ООД
чрез пълномощник - частната тъжителка адв. В.Б. ***
против Заповед №700/18.12.2014год. издадена от
кмета на Район Приморски в адм. съд Варна било
образувано а.д. № 161/2015год. По идентичен начин било образувано и а.д. № 162/2015год по описа на
Адм. съд Варна.
Подсъдимата узнала за
образуваните дела и с молби информирала съда, че съответното дружество се
представлява само заедно от двамата управители. С определение постановено на 06.02.2015год. а.д. № 161/2015год. е било
прекратено, поради недопустимост на
жалбата, с оглед липсата на
представителни правомощия на частната тъжителка Б. *** *” ООД. По идентичен начин с
определение постановено на 17.04.2015год. жалбата
въз основа на която е било образувано а.д. № 162/2015год. е
било прекратено, поради
недопустимост на жалбата с оглед липсата на представителни правомощия на
частната тъжителка по отношение на „Д*” ООД.
И двете идентични определения на Адм.съд Варна са били обжалвани пред ВАС от „*” ООД , чрез адв. В. Б..
И двете определения постановени съответно по а.д. №
161/2015год по описа на Адм.
съд Варна и по а.д. № 162/2015год по описа на Адм. съд Варна, са потвърдени с определения на ВАС.
С решения на Общото събрание на съдружниците
на „*“ ООД от 30.06.2010г. било прието подсъдимата К. да
бъде изключена като управител и съдружник в дружеството, като същата оспорила
това решение във връзка, с
което обстоятелство били започнати на свой ред редица съдебни оспорвания и
други производства по вписване и спиране на вписването на посочените
обстоятелства. Последвали аналогични оспорвания на
изключването на св. Д. като съдружник в
дружеството. Между спорещите страни били постигани в тази
връзка и няколко съдебни спогодби.
Междувременно подс.К. на 26.06.2015год. подсъдимата
заедно с лицата Р* Д. Я* А* М* А*, Д* И. С* и В* С* С*а подали в
адвокатска колегия Варна жалба, адресирана до Главния прокурор на РБ, Министъра
на вътрешните работи и АК- Варна, срещу тъжителката В.Б.Н., адв. *, дружествата „*, „*" ЕООД и
др., *. През месец юли 2015г. тъжителката получила препис от подадената
колективна жалба, като на 29.07.2015г. същата
депозирала обяснение по нея пред АК.
По указания на ВАК от
09.09.2015г. подс.К. след като се
е запознала с обясненията на Б. тя депозирала и допълнително изложение по повод
предоставените и данни. По повод това депозирано изложение от
14.09.2015г е образувано и настоящото дело.
През месец декември
2015г. тъжителката получила
била уведомена за подадената жалба от К. ***.
С решение от 2015г. АК – Варна преценила, че жалбата следва да се остави без разглеждане и е прекратила
преписката по посочената жалба като по отношение на частната тъжителка било
прието, че не се въвеждат нови твърдения, като за АК било трудно да разграничи
действията на адв. З* от тези на адв. Б..
По повод настъпилите конфликтни отношения между
съпрузите К* били
образувани и водени множество граждански, административни дела и други
производства, някои от които приключили. Спорове имали по
отношение представителството на фирмите, изключване на съдружник и прочие.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при решаване на въпросите по чл.304 от НПК
съдът достигна до следните правни изводи:
С частна жалба, с която съда е бил
сезиран е посочено от ч.т.Б. следното, с което се иска да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс. К. за престъпление по чл. 147
ал.1, вр. чл. 148 от НК.
Съгласно изискванията на закона (чл. 81 НПК) в тъжбата си частният тъжител следва да изложи всички обстоятелства
относно престъплението, т.е. да опише фактическата обстановка, при която твърди, че е
било извършено престъплението - неговия автор, дата и място на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и в какво се е изразило същото. На практика обвинението в производството от наказателно-частен
характер се формира въз основа на тъжбата съдържаща описание на фактите.
По този начин от една страна ще бъде очертан предмета на
доказване в бъдещото съдебно производство (което е от съществено значение както
за подсъдимия, така и за частния тъжител), като същевременно бъде гарантирана
възможността за ефективно реализиране на правото на защита на подсъдимия.
Тъй като основна гаранция за реализиране на това право е на подсъдимия да бъде
предявено ясно и точно обвинение и същия да има възможност да се защити, както по фактите, така и
по квалификацията, то на практика закона е създал по особен (смесен
) характер за начина на формулирането на обвинението от фактическа и
правна страна в производството от наказателно частен характер.
Фактическите предели на обвинението се
определят от частната тъжба. Именно чрез въведените в тъжбата твърдения за осъществяването на
определени факти и обстоятелства се очертава фактическата картина на деянието,
за което с тъжбата се повдига конкретно обвинение срещу конкретен субект.
По тази причина частната тъжба определя и доказателствения
предмет. В хода на съдебното следствие подлежат на
разкриване и установяване именно твърденията, изнесени в частната тъжба на тъжителя.
Други посочени факти в хода на делото не могат да променят
предмета на доказване дори и да осъществяват състав на престъпление, щом те не
са описани в частната тъжба.
Очертаният предмет на доказване включва следното според частната тъжба:
Подс. К. в изложение до ВАК е изписала
следните фрази
„ но тя е представлявала и продължава да представлява две
дружества: „В*с" ООД и „ *" ООД в които
съм пълноправен съдружник„
- „ г-жа Б. си позволява да
представлява фирмите пред Административен съд -Варна и ВАС , като води дела от
името на „* ООД като представя по делата образувани през 2015г. пълномощно
подписано само от управителя Т*Д. с дата от март 201 Ог."
-
„ без съгласието на единият от съдружниците"
-
„ не съм неин клиент е абсолютна лъжа"
- „ подпомага действията на
адвокат Златев / по настоящем двамата съжителстват и отглеждат непълнолетното
си дете / да присвоят напълно незаконосъобразно двата имота собственост на
Варна Парадайс" ООД и „Джънгал" ООД"
- „ измамата подготвена от всички участници с
надлежното съдействие на адв. Б. и адв. З*"
Изложената фактическа
обстановка се установи от всички събрани по делото писмени доказателства, които
са множество по своя характер и дават детайлна представа за отношенията между
подс. К. бившият и съпруг
във връзка с представителството на дружествата „*“ ООД и „Д*л“ ООД
пред адм.съд Варна, и участието на адв. Б. в тях няма
наличен спор доколкото има влязъл в сила съдебен акт и делата са приложени по
настоящото дело.
Що се отнася до
депозираните пред съда гласни доказателства депозирани от св. М.Д., съдът установи, че тъжителката Б. и подс.
К. на практика не са имали лични и непосредствени
отношения помежду си, както и че отношенията между К. и бившият и съпруг, който е и брат на тази свидетелка са крайно
обтегнати.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
С частната тъжба на подсъдимата
е повдигнато обвинение за това, че на 14.09.2015 година в град Варна в изложение № 1099/14.09.2015г. депозирано пред Адвокатска колегия –Варна е
приписала престъпление на тъжителката В.Б.Н., като клеветата била нанесена
публично и разпространена по друг начин.
и за престъпление по чл. чл.147
ал.1 пр.1 от НК, вр. чл.148 ал.2 , вр. ал.1 т.2 и т.1 от НК, затова,
че на 14.09.2015 година в град Варна в изложение № 1099/14.09.2015г.
депозирано пред Адвокатска колегия –Варна е разгласила
позорни обстоятелства за тъжителката В.Б.Н., като клеветата била нанесена
публично и разпространена по друг начин.
Непосредствен обект на
престъплението клевета са обществените отношения осигуряващи неприкосновеността
на честта и доброто име на индивида в обществото.
Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при две
различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство
за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, за което от
субективна страна знае, че не е извършено. Както в
съдебната практика, така и доктрината се приема, че предмет на престъплението
по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или
явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна
точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна
отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което
се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. Съотнасянето на тези принципни разбирания
по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи,
че в инкриминираните с тъжбата изрази, не се съдържа твърдение за позорящи
честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. Последният
е инкриминирал с тъжбата своя субективен прочит на изразените от лицето
оценъчни съждения, собственото си възприятие и тълкуване на инкриминираните
слова. Начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като
резултатите от него не са еднозначни и не подлежат на доказване, поради което
деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, оценки,
разсъждения и предположения /В този смисъл е Решение № 80/09.03.1998 г. по н.д.
№ 766/1997 г., ІІ н.о./
Същественото в случая е, че това, което е инкриминирал с тъжбата си
тъжителят, е израз, който не съдържа никакви конкретни или определени факти,
които да бъдат позорящи. Видно от установените по делото
факти, инкриминираните изрази са лична оценка на подсъдимата за случващото с
нейните фирми и като такава не нарушава правни забрани. Тази оценка е резултат от мисловните процеси и анализ на факти,
които подс.К. е извела. Тази
оценка не би могла да бъде потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на
фактите, защото тя е основана на вътрешни преживявания и лични възприятия на
засегнатото лице. Не са налице обективни
обстоятелства, които да опровергаят или да потвърдят верността на тези
субективни възприятия. Налице са съждения,
умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на гражданите. За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно
изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата
не подлежат на възражение за истинност или не. Следователно,
те не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението клевета и не са елемент от неговия състав. За разлика от
мненията и оценките, каквото представлява съдържанието на инкриминираната
тъжба, „позорящите” факти и обстоятелства е необходимо обективно да са заявени
от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи,
ако са неистински, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност
на лицето, което ги е разгласило. Още повече, че инкриминираният
израз е изречен от подсъдимото лице с цел защита правата си и поддържането на
определена защитна теза. От доказателствената
съвкупност по делото безспорно и категорично е установено, че посочените факти
в жалбата са такива от действителността по отношение на представителството по
делата. Единствено следва да се прецени изявлението по отношение на
извършването спрямо К. действия по отношение прекратяване на правомощията и
като съдружник във фирмите и. Тук следва да се посочат, че изразеното от нея
мнение, че това се извършва с измамливи действия е мисловен израз на лична оценка
и собствена позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на
личността, поради което не представляват клеветнически твърдения. Следва да се посочи и присъда постановена от РС Търговище по НОХД №
816/2014год. на
06.02.2015год. и влязла в сила на 24.04.2015год. Т.Д./*/ е бил
признат за виновен в извършването на две престъпления – престъпление по чл. 217, ал.4 от НК – злоупотреба с доверие за това, че в периода
01.07.2010год. – 06.07.2010год. в гр.Варна и в гр.Търговище, при условията на продължавано
престъпление в качеството си на управител и представител на „*л” ООД гр.Варна и „*” ООД гр.Варна съзнателно действал против законните интереси на
представлявания и за престъпление по чл. 290 от НК –
лъжесвидетелстване за това, че на 26.03.2013год. пред
надлежен орган на власт …. устно съзнателно потвърдил
неистина, а именно че лично е взел от сумата от 300000лв., ….във връзка с
договор за заем сключен между „* ЕООД. С решение № 209/17.12.2015г. Варненският
апелативен съд отменил по реда на възобновяването влязлата в сила присъда по
НОХД № 816/2014г. по описа на РС-Търговище и
признал за невинен за престъплението по чл. 290, ал.1 НК Д. с
аргумента, че макар неистинността на заявеното от свидетеля да е била доказана
по безспорен начин в рамките на проведеното наказателно производство, той не
може да носи наказателна отговорност тъй като това би било в пряко противоречие
с гарантираното право на свидетеля по чл. 121 НПК да
не се самообвинява в извършването на престъпление. Присъдата
останала в сила в останалата си част.
Според приетата практика по Решение № 182 от 10.04.2012год. на ВКС по н.д. № 382/2012год. на
ІІІ н.о ; Решение № 299 от 08.08.2012год. на ВКС по
н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение №70 от 25.02.2009год.
на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на
І н.о.; Решение № 210 от 24.06.2013год. по н.д. №
572/2013год. на ІІІ н.о. извън обхвата на клеветата остават случаите при които деецът изказва мнение,
своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на
искания, от които произтичат определени
правни последици, като в последния случай деецът упражнява права гарантирани му
от Конституцията и законите на Република България да се изказва свободно, да
сигнализира компетентните органи при извършени предполагаеми от него
закононарушения или престъпления, да търси защита на свои накърнени права като
реализира предоставените му за целта правни възможности.
В разглеждани случай с
тъжбата е повдигнато обвинение за осъществена от подсъдимата клевета в двете й
форми на изпълнително деяние – че приписала престъпление и разгласила позорни
обстоятелства.
Според съдебната практика, че за да е налице
клевета под формата на приписване на престъпление материалният носител на
клеветата следва да съдържа твърдения в смисъл, че дадено лице е осъществило
елементите от състава на конкретното престъпление (по време, място и основни
признаци) без да се изисква приписваното престъпление да бъде юридически
формулирано, като достатъчно е твърденията да съдържат конкретни данни за
основните характеристики на приписваното престъпление, а в изложението
адресирано до ВАК не се съдържат конкретни факти и твърдения, които да сочат на
конкретно извършено престъпление.
На следващо място, според съда по делото не е
категорично установено, че с подаването на изложението по указание на Адвокатската
колегия, подсъдимата е целяла единствено да злепостави тъжителката пред
колегите й и в обществото, доколкото същата е взела решение по този начин да
осъществи законноустановеното й право да защити собствените си права и
интереси, като е поискала от редица институции проверка на дейността както на
тъжителката, така и на множество други физически и дори юридически лица. В тези
случаи обаче съгласно константната съдебна практика умисъл за клевета не е
налице, тъй като деецът не действа със съзнание за създаване на отрицателна
оценка в обществото по отношение на тъжителя и резултата от „разгласяването” не
е налице.
Липсата на умисъл за клевета коментиран
по-горе обезсмисля детайлното обсъждане на всички описани в тъжбата
клеветнически според тъжителката твърдения, но съдът намира за необходимо да
отбележи още, че несъмнено упражняването на правото на жалба не следва да бъде
разбирано от гражданите като средство за публично унижаване на честта и
достойнството на други граждани, но и едновременно с това не следва да бъде
поставяно пред практическа невъзможност да бъде отразена и изразена личната
оценка на жалбоподателя за факти, събития и личности, които според неговото
дълбоко субективно убеждение са ощетили и засегнали с действия или по друг
начин пряко или косвено негови права и законни интереси.
На следващо място,
основният мотив, поради
който съдът намери, че подсъдимата К. следва да бъде призната за невиновна в
извършването на деянията за който е предадена на съд представлява
обстоятелството, че по делото не се доказа умисъл за извършването именно на
престъпление по чл. 148, ал.2,
вр. ал.1, т.1 и т. 2, вр. чл.
147, ал.1, пр.1 и 2 от НК, доколкото подсъдимата и пред съда показа категорична
си и несломима увереност в истинността на изложените от нея в жалбата
твърдения, като същата счита себе си за пострадало лице от действията на множество лица, сред които и частната
тъжителка.
Съгласно действащата
практика, обективирана в Решение № 184 от 06.07.2012 г. по нак. д. № 543/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 182 от 22.03.2012
г. по нак. д. № 382/2012 г. на Върховен касационен съд и Решение № 411 от
07.02.2012 г. по нак. д. № 1982/2011 г. на Върховен касационен съд, от
субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл липсва
в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани на
неговата увереност за истинността им.
Настоящият съдебен състав счита, че излагайки фактологията в изложението
си до ВАК, подсъдимата е изразила мнението си с цел да защити интересите си, а
не да оклевети частната тъжителка. Не е
налице нито пряк, нито евентуален умисъл за извършване на инкриминираното
деяние, тъй като у подсъдимата К. не са се съдържали представи за позорен
характер на разгласяваните обстоятелства. За да е осъществен,
обаче, съставът на предявеното с тъжбата престъпление, от обективна страна осъдения
е следвало да разгласи по отношение на пострадалия позорно обстоятелство, каквото
в случая не е налице.
Необходимо
е да се отбележи, че в решението си от 25.06.1992 г. по делото *Европейския съд по правата на човека
припомня прогласен в практиката си принцип, че „Свободата на словото е една от
основите на демократичното общество ... и се отнася и за информация и идеи,
които обиждат, шокират или смущават.
Свободата на изразяване, така, както е закрепена в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, е подчинена на
редица изключения, които обаче следва да се тълкуват ограничително и
необходимостта от всяко ограничение трябва да бъде убедително установена".
Европейският
съд по правата на човека в редица решения подчертава, че в едно демократично
общество индивидите имат право да коментират и да критикуват правораздаването и
длъжностните лица, участващи в него. Несъмнено границите на приемливата
критика по отношение на държавните служители при упражняването на техните
правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по
отношение на частните лица. ЕСПЧ потвърждава, че разпоредбата на чл.10,
т. 1 ЕКЗПЧОС изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да
гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиентите си и
да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция.
Със същия
детайлен подход съда, позовавайки се и на богатата съдебна практика изрично следва
да отбележи, че „позорни
обстоятелства" са онези конкретни факти и обстоятелства чието разгласяване
е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и
настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му
живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират
негативно. Същите трябва да са обективно твърдяни факти, и да се отнасят до
укоримо от гледна точка на морала поведение на пострадалия и да са от естество
да накърнят доброто му име завоювано в обществото чрез труд, поведение
обществени и професионални изяви, да влияят отрицателно на обществената оценка
за него, която той получава в средата в която живее. Същите
не трябва да се подразбират и да са резултат от субективната интерпретация в
съзнанието на пострадалия. Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна
оценка, извод, изразява становище или упражнява права,гарантирани му от Конституцията и законите
като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушения или престъпления, да търси защита на свои накърнени
права като реализира предоставените му за целта правни възможности. Именно такъв е и настоящия случай, попадащ в посочените изключения
и оставащ извън съставомерността на престъплението „клевета”.
Деянието на подс.К. не съставлява престъпление, от субективна
страна тя не е действала виновно, с наличието на пряк или евентуален умисъл. От обективна страна твърденията и не представляват разгласяване на
позорни обстоятелства, а упражняване от една страна на правото на жалба, от
друга страна – на излагане на твърдения в които тя е субективно уверена, и
които намират своето отражение във фактите по делото.
Деецът
следва да съзнава, че с твърденията си не реализира правото си на жалба и на
това да изказва мнение, да прави критика, а разгласява позорно обстоятелство за
адвоката по дело, по което тя е заинтересована страна и което безспорно е
прекратено, тъй като упълномощеният от Т. Д.
не е имал правата еднолично да разпише пълномощно на процесуален представител в
качеството му на управител на двете търговски дружества.
Не може да се поставя на доказване въпросът
дали субективната оценка на някого за личността на другиго е по-правилна или
не. Оценката за личността е резултат на субективни
процеси на мисловен анализ на информацията, лични предпочитания, различна
емоционалност и проява на вкус. Затова и субективната
оценка не се поддава на методите и подходите, чрез които се изследва и
установява обективната действителност. Изключенията от
принципа на свобода на изразяването на мнението трябва да бъдат тълкувани
стеснително, както и че необходимостта от каквито и да било ограничения трябва
да бъде убедително доказана. Тази теза е
последователно застъпвана в практиката на ЕСПЧ, чиито решения чрез
тълкувателния си ефект стават част от Конвенцията и са задължителни за
българския съд.
Негативните оценки и коментари, които
обичайно могат да бъдат предмет на обида и клевета, представляват израз освен
на правото на изразяване на мнение, но и упражняване на правото на критика,
което също е фундаментално за демократичното общество.
Що се отнася до доводите
за качеството, в
което подс. К. е излагала обстоятелствата по - дали е
била или не управител на дружествата към датата на подаване на жалбата,
посоченото е без значение,
доколкото за същата е била и до ден днешен е налице субективна увереност, че
правата и на управител и съдружник са били необосновано накърнени.
Предвид посоченото съдът
намери, че следва да признае подсъдимата К.Ж.К. за невиновна по предявеното и
обвинение.
На основание чл.190,
ал.1 от НПК съдът осъди тъжителката да заплати на подсъдимата сума в размер на
500лв. представляваща
направени от нея разноски в хода на наказателното производство за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: