РЕШЕНИЕ
Номер 128504.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна6 състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радостина С. Методиева
Секретар:Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина С. Методиева Административно
наказателно дело № 20203110203324 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба на П. П. С. , чрез пълномощника му адв.
Борислав Миленов Ралчев, против Заповед № 433зз-561/07.08.2020 г. на
полицейски инспектор от І РУ при ОД на МВР-Варна – С. К. Р. , с която на
основание чл. 72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от
24 часа за „неизпълнение на полицейско разпореждане“.
В жалбата се твърди, че задържането е незаконосъобразно, тъй като не
са били налице законовите условия и предпоставки. Сочи се също така, че
процесната заповед е издадена е при неспазване на установената форма. В нея
не били посочени обстоятелствата дали основание на полицейските органи да
задържат жалбоподателя. Не били описани фактите и обстоятелствата или
конкретно противоправно поведение запълващо някоя от хипотезите на чл.
72, ал.1, т.1-6 от ЗМВР като бланкетно било посочено правно основание.
Липсвала мотивна част. Отделно от това се твърди, че заповедта не била
връчена на жалбоподателя. Отправя се искане за отмяна заповедта.
В съдебно заседание процес. представител на жалбоподателят поддържа
жалбата, а във фазата по същество моли атакуваната заповед да бъде
отменена на основанията изложени в жалбата като отправя искане и за
присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса.
Ответникът, инспектор при І РУ ОД на МВР варна – С. К. Р. , оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли издадената заповед да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи че в заповедта е посочено
1
основанието за задържане, както и че тя съдържа всички реквизити, а лицето
е било запознати с всички допълнително приложени декларации, протокол за
личен обиск и др.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по
делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2020год., около 04:30ч., В.Т. и М.М полицейски служители в
СПС при ОД на МВР Варна започнали изпълнение на СПО - премахване на
палатков лагер находящ се на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул.
„М.Луиза“ пред сградата на Община Варна. При извършване на проверка на
палатка за присъстващи в нея лица там бил установен жалбоподателят С.. На
същият било съобщено, че е разположил палатката на платното в нарушение
на чл. 9, ал.3 от ЗДП и В.Тодоров му разпоредил да премахне палатката.
Жалбоподателят отказал да го стори. Същият бил задържан и отведен в І РУ
ОД на МВР Варна. Там по разпореждане на ст. инсп. Д. Л. и комисар И. И.
ответникът С. Р. – дежурен пол. Инспектор в І РУ изготвил заповед за
задържане и съставил на жалбоподателят АУАН за неизпълнение на
полицейско разпореждане. След съставянето на АУАН жалбоподателят бил
освободен.
Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед
за задържане на лице рег. № 433зз/561/07.08.2020, е била издадена на
07.08.2020год. от С. К. Р. – пол. Инспектор при Първо РУ Варна, с която на
основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР е разпоредено задържане на
жалбоподателя П. П. С. ЕГН **********, за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане на Първо РУ Варна. Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено „неизпълнение на полицейско
разпореждане“. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е
отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания. Задържаното лице –
жалбоподателят Спасов е освободен на 07.08.2020год. в 07:10ч.
Жалбата е подадена на 13.08.2020год. по пощата.
В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от
началника на І РУ ОД на МВР Варна с писмо рег.№ 433000-
15131/11.09.2020год., се съдържат АУАН бл. № 433а-441/07.08.2020год.
издаден от С. К. Р. – ПИ при І РУ срещу Д. В. С. за нарушение на чл. 64, ал.4
от ЗМВР; докладна записка УРИ 433р-21972/07.08.2020год. изходяща от ПИ
група „ТП“ Първо РУ ОД на МВР Варна – Стоян Рачев адресирана до
началника на І РУ ОД на МВР Варна; Докладна записка УРИ 433р-
21908/07.08.2020год. изходяща от мл. инсп. В. Т.Т. СПС ОП ОД МВР Варна
адресирана до Началника на СПС ОП ОД МВР Варна; АУАН № 433а-
440/07.08.2020год. издаден от С. К. Р. - ПИ при І РУ срещу П. П. С. за
нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР; докладна записка УРИ 433р-
2
21974/07.08.2020год. изходяща от ПИ група „ТП“ Първо РУ ОД на МВР
Варна – С. Р. адресирана до началника на І РУ ОД на МВР Варна; докладна
записка УРИ 433р-22408/13.08.2020год. изходяща от мл. инсп. В. Т.Т. СПС
ОП ОД МВР Варна адресирана до Началника на СПС ОП ОД МВР Варна;
Заповед рег. № 433зз560/07.08.2020год. издадена от ПИ С. К. Р. с която е
разпоредено задържане за 24 часа на Д. В. С., декларация изходяща от Д. В.
С.; протокол за личен обиск на Д. В. С. от 07.08.2020год.; декларация
изходяща от Д. В. С., разписка з0а върнати вещи и пари на задържано лице;
Заповеди относно зачисляване и отчисляване на храна на лицето Д. В. С.
Заповед рег.№ 433зз561/07.08.2020год. с която е разпоредено задържане зда
24часа на лицето П. П. С. ; декларации изходящи от П. П. С. ; протокол за
личен обиск на П. П. С. ; разписка за върнати вещи и пари на задържано лице
подписана от П. С.; Заповеди за зачисляване и отчисляване от храна на П. С.;
Месечен график на служителите от Първо РУ Варна за дежурни на
разположение, прием на гражданите за месец август 2020год.; удостоверение
УРИ 365-49814/14.09.2020год. издадено от началника на Сектор „Човешки
ресурси“ ОД МВР Варна
С оглед така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. в зависимост от конкретния случай,
мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или
преустановителен характер.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето
му.
3
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган -
полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ към І РУ Варна при ОД МВР, представляващ
полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна
дейност по чл. 6, ал.1, т.2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски
орган по чл. 72 от ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане,
спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал.3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е
попълнил декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си
да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е",
заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е
била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл.63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.
В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не
са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.72 ал.2
т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни
основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на
доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от
ответната страна с допустимите доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея
правно основание е „чл.72, ал.1 т.2 от ЗМВР". Съгласно посочената
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. От фактическа страна в заповедта е посочено
„неизпълнение на полицейско разпореждане“. Неизпълнението на полицейско
разпореждане обаче само по себе си не представлява законово
регламентирано материалноправно основание за налагането на ПАМ по чл.
72, ал.1, т.2 от ЗМВР (в която хипотеза е постановено задържането) от една
страна, а от друга не се свързва и с друго нормативно предвидено основание
за постановяване на задържане за срок до 24 часа по чл. 72, ал.1 от ЗМВР. В
контекста на горното така даденото фактическо описание следва да бъде
приравнено на липса на посочени съгласно нормата на чл. 72, ал.2, т.2 от
ЗМВР фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за
прилагането на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение №
4
3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011г. на ВАС, Решение № 4410 от
02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г., III о. и др. фактическите
основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът
черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не
само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи
пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да
бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният
случай. В този смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014г. на
Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 –
Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че единствено
посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за
защита на лицата от произвол.
За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му
правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта
за задържане по чл. 71, ал.1, т.2 от ЗМВР да са описани конкретни
фактически обстоятелства свързани с това коя от дейностите по чл. 6 от
ЗМВР е осъществявал полицейския орган, какво е било поведението на
адресата в частност с какво то пречи на органа да осъществи правомощията
си по служба, както и надлежно дадено предупреждение в горната насока,
съответно неговото неизпълнение. В случая в заповедта липсват
обективирани каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи
наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че
лицето спрямо което е постановено задържането по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР
след надлежно предупреждение съзнателно е пречело на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба. Следва да се отбележи и това, че в
оспорената заповед дори не е описано какво точно разпореждане на адресата
е било дадено, а това също е задължително с оглед разпоредбата на чл. 64,
ал.4 от ЗМВР.
Действително съгласно трайно установената съдебна практика мотивите
за изготвяне на адм. акт могат да бъдат изложени и в други документи
съдържащи се в административната преписка когато тези документи
изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се касае до засягане
на едно от основните права на човека – правото на свобода, обект на
изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл.5, §2 от ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно
да бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи ако и
мотивите да са изложени в документ различен от оспорваната заповед то този
документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното
лице. В случая към преписката са налични два документа изходящи от пол.
орган издал оспорената заповед. 1. АУАН съставен срещу жалбоподателя и 2.
5
Докладна записка изготвена от същия и адресирана до началника на І РУ. За
съда няма никакво съмнение, че докладната записка е изготвена от пол. орган
пост фактум след освобождаването на жалбоподателя и изобщо той не е бил
запознат с нея. Горното явства от съдържанието на самата докладна. Що се
касае до АУАН, той ако и да е бил съставен непосредствено след
задържането на лицето и да му бил връчен фактическите констатации
отразени в него не попадат в хипотезата на чл. 71, ал.1, т.2 от ЗМВР – АУАН
е издаден за неизпълнение на полицейско разпореждане, което само по себе
си не е предпоставка и не попада в нито една от хипотезите за задържане
визирани в нормата на чл. 71 от ЗМВР и не дава яснота какви задължения по
служба е изпълнявал към момента пол. служител дал разпореждането, какво е
било поведението на жалбоподателя, съответно по какъв начин с поведението
си той е попречил на пол. орган да изпълни задълженията по служба. Следва
да се отбележи, че Полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции като основните
дейности са изчерпателно посочени в нормата на чл. 6 от ЗМВР.
С процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на
жалбоподателя С. по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято
конституционна и международноправна защита императивно изисква чрез чл.
30, ал. 2 от КРБ вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР чл. 74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2
ЕКПЧ основанията за задържането да му бъдат съобщени незабавно.
Обратното, същата тази правна закрила и формираната трайна
юриспруденция на ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ изключва категорично
възможността едно лице да бъде лишено от свобода, независимо под каква
форма и за какъв срок, на неизвестни за него основания. Ето защо, след като
необходимата информация за тях не се съдържа в процесната Заповед
съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чрез връчването на неин препис по реда на
чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е доведена до знанието на жалбоподателя Стефанов при
задържането му съгласно член 5, § 2 ЕКПЧ, фактическите негови основания
не могат да се формулират, предявяват и доказват от постановилия го
полицейски орган пост фактум. Липсата на фактическо основание не може да
се преодолее чрез съобразяване на данни от административната преписка по
документи, които официално нито са приобщени към нея до задържането на
лицето, нито са му били незабавно съобщени съгласно член 5, § 2 ЕКЧП чрез
връчването на неин препис по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Липсата на
фактически основания за задържането в обжалваната Заповед препятства и
съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4 ЕКПЧ, който се
упражнява единствено в рамките на индивидуалния административен акт,
чиято законосъобразност се оспорва. Този дефект по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР
във формата на процесната Заповед е съществен, не е незабавно отстранен от
издалия я полицейски орган до задържането на жалбоподателя на 07.08.2020
г. съгласно член 5, § 2 ЕКЧП, не подлежи на последващо саниране по делото
и е самостоятелно абсолютно основание за отмяната й.
6
В случая със Заповед № 433зз-561/07.08.2020 г. на инспектор от Първо
РУ при ОД на МВР-Варна – С. Р. е ограничено правото на свобода и
сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ на този български
гражданин при недопустима неопределеност на фактически основания за
временното негово лишаване от свобода.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че доколкото видно от
приложените към делото Докладна записка УРИ 433р21972/07.08.2020год.
изходяща от пол. инсп. С. Р. и докладна записка изходяща от мл. инсп.
Валентин Тодоров Тодоров – СПС ОД МВР Варна и адресирана до началника
на СПС отдел ОП ОД МВР Варна (непредявени на жалбоподателя)
разпореждането описано в заповедта е било дадено на жалбоподателя като
протестиращ пред Община Варна и във връзка с изпълнение на СПО
/специализирана полицейска операция/ „Премахване на палатков лагер“, и
предвид липсата на каквито и да било данни още по-малко пък доказателства
ангажирани по делото които да обосноват законовата цел която се преследва с
тази СПО водеща до ограничаване на едно от основните демократични права
– свободата на събрания, то според настоящия съд както даденото
разпореждане, така и последващото задържане на жалбоподателя за неговото
неизпълнение се явяват незаконни само на това основание.
Свободата на събранията като основно демократично право е уредено в
чл. 43 от Конституцията на Република България и в чл. 11 от ЕКПЧ.
Константа е практиката на ЕСПЧ, че ограничаване на правото на
събранията, митингите и манифестациите е допустимо, но за да бъде
обосновано, налаганото ограничение при упражняването на правото на мирни
събрания, митинги и манифестации, административната намеса следва не
само да е предвидена в закона, но и да преследва законна цел, и да е
необходима в едно демократично общество /чл. 11, т.2 от ЕКПЧ/. От
съответствието на преследваната цел при налагане на забраната с
несъмненото съществуване на истинска, реална и достатъчно сериозна
заплаха, засягаща основни интереси на обществото и непосредствен риск от
нарушаване на обществения ред се преценява необходимостта от
ограничителната мярка. В случая минимален обем от факти и доказателства,
които да обосноват извод за обосновано ограничаване на това основно право
по делото липсват.
С оглед на всичко изложено по-горе и след осъществената проверка по
чл. 168 АПК, съдът счете жалбата за основателна – оспорената Заповед №
433зз-561/07.08.2020 г. на инспектор от І РУ при ОД на МВР-Варна – С. К. Р.
,е незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК,
поради което следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.
С оглед изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено като ОД на
7
МВР Варна следва да бъде осъдена да заплати на П. П. С. сумата от 10лв.,
представляваща внесена държавна такса за съдебното производство пред
ВРС.
Водим от горното,настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П. П. С. ЕГН **********, чрез пълномощника му
адв. Б. М. Р., Заповед № 433зз-561/07.08.2020 г. на пол. инспектор от І РУ при
ОД на МВР-Варна – С. К. Р. .
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на П. П. С. ЕГН **********
сума в размер на 10лв., представляваща разноски за държавна такса за
съдебното производство пред ВРС. и
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Варна в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните с
връчени преписи.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8