Определение по дело №4140/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1415
Дата: 17 септември 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20195330204140
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л  № 1415

 

17.09.2019 година                                                                          град Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД                               І наказателен състав

На седемнадесети септември                   две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ИВАНКА ДЕЛЧЕВА  

                                                                    2. КРИСТИНА АТАНАСОВА

 

Секретар: Станка Деведжиева

Прокурор: Цонка Кичева

Сложи за разглеждане докладвано от съдията

НОХД 4140 по описа за 2019 година

На именно повикване в 14:19 часа се явиха:

РП – Пловдив - редовно призована, изпраща представител.

ПОДС. Д.К.З. - редовно уведомена, явява се лично и  с адв. Е.– с пълномощно по делото.

Докладва се получено заявление с приложено пълномощно в полза на адв. Е..

ОЮЛ КРЕДИСИМО АД – редовно призовани, не изпращат представител.

Постъпила е  молба от КРЕДИСИМО АД за конституиране като граждански ищец по делото, както и молба от КРЕДИСИМО АД, с която уведомяват съда, че не могат да изпратят представител за съдебното заседание, като поддържат молбата за конституиране като граждански ищец.

ОЮЛ 4 ФИНАНС ЕООД – редовно призовани, не изпраща представител.

Докладва се постъпила молба от същите за конституиране като граждански ищец по делото.

ОЮЛ ИЗИ ФИНАНС ЕООД – редовно призовани, не изпраща представител.

Докладва се постъпила молба за конституиране като граждански ищец по делото.

 

Запитаха се страните дали са получили препис от разпореждането за насрочване на делото, а обвиняемата и обвинителния акт преди повече от седем дни.

ПРОКУРОР: Получила съм разпореждането за насрочване преди повече от седем дни.

АДВ. Е.: Получил съм разпореждането за насрочване на делото преди повече от седем дни. 

ПОДС. З.: Получила съм разпореждането за насрочване на делото, както и обвинителния акт преди повече от седем дни.                     

Запитаха се страните за даване ход на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход.

АДВ. Е.: Да се даде ход.

ПОДС. З.: Да се даде ход.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредително заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА разпоредително заседание.

Сне се самоличността на подсъдимата.

Д.К.З. - родена на *** ***, с постоянен адрес ***,  с настоящ адрес по местоживеене ***, ******, б.г., с висше образование, неомъжена, работеща, неосъждана, ЕГН **********, телефон за контакт *********.

 

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар, както и правата  в процеса. На подсъдимата по чл.55 от НПК.

ПРОКУРОР: Разбрах правата си. Нямам отводи. Да се пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК.

АДВ. Е.: Разбрах правата си. Нямам отводи. Да се пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК.

ПОДС. З.: Разбрах правата си. Нямам отводи. Да се пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК.

 

ПРИСТЪПИ се към снемане становището на страните по въпросите по чл.248 от НПК.

По чл. 248, ал. 1, т.1 от НПК

ПРОКУРОР: Считам,че делото е подсъдно на съда.

АДВ. Е.: Считам, че делото е подсъдно на съда.

ПОДС. З.: Считам, че делото е подсъдно на съда.

По чл. 248, ал.1, т.2

ПРОКУРОР: Считам, че не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

АДВ. Е.: Считам, че не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

ПОДС. З.: Считам, че не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

По чл. 248, ал.1, т.3

ПРОКУРОР: Считам, че на досъдебно производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата, на ощетените юридически лица.

АДВ. Е.: Уважаеми г-н Председател, считам за задължително по изискванията на закона сега да направя възраженията, пък дали вие ще ги възприемете. Обвинението е за ОЮЛ чрез възбуждане на заблуждение по отношение на физически лица, като са описани и съответните физически лица и е кандидатствала за отпускане на кредити на такива лица. Тази теза,  че самата подсъдима с посочените данни, вие посочихте ЕГН на същата, по логика житейска и всякаква друга, да възбудиш някакъв вид измамливо заблуждение, като се представиш като някой друг не може да стане, тъй като първата, за която се е представила, за Н. И., чието ЕГН започва с **. Тя все едно се е представила за майка си в чисто физически план. Къде става това заблуждение? Някой,  който работи на гише и  я възпира чисто физически или  се работи по документи. Ако се работи по документи, ще се види разлика моментално. Искам да кажа, че механизмът за възбуждане на заблуждение, който е описан е неясен и не отговаря на изискванията на закона, което се поставя към реквизитите на обвинителния акт. Вярно, че е написана фактическа обстановка, има и дати, има и ЕГН. Но когато става дума как се превръща трансформацията – да въведеш в заблуждение физическо лице със съвсем друга самоличност, не става. Пише, че е кандидатствала за отпускане на кредит. Тя  не е юрист, диспозитивът трябва да е кратък и ясен, ако е дописано, че е кандидатствала за отпускане на кредит за това лице чрез представяне на договор, или ако е заличила данни в същия договор. Ако няма в този договор намеса, къде е това заблуждение по отношение н Н. И.. По същия начин стои и с  Б. с ЕГН, започващо с **. Възбудила заблуждение у Е. - кредитен инспектор, но чрез данни за физическо лице. Ако бяха заблудите директни от подсъдимата към физическите лица, които по някакъв начин имат разпоредително действие, може да се приеме, че има възможност обективна. Но използвайки тези други лица, тя възбудила заблуждение у служителите на фирмите и длъжностен кредитен инспектор. Но нали тези длъжностни лица, които трябва да бранят юридическите лица,  да не ги измамят. Всяко друго престъпление може да бъде, че този „пазач“ е обучен за това. Както пчелите стражи пазят на входа на кошера своята пчела майка,  тяхната работа е да пазят и те няма как да бъдат измамени. Но е факт, всеки си има роля в кошера. Едно учреждение много прилича на това. За един измамник дейността му започва от това как въвежда в заблуждение лицето, чиято длъжностна характеристика е да не се подвежда, да не вярва и да проверява документите.  По тази логика,  с практиката от прокуратурата, някой адвокат в по-сериозни дела като това на КТБ, могат да се обърне целия процес. Тук става въпрос за измама и за юридическо лице.  Но кои са физическите лица и дали могат да бъдат въведени в заблуждение от един обикновен човек. Ако беше служител на друга банка и да ги въведе в заблуждение колегите си, тогава да. Схемата, която е описана в обвинението ще излезе в процес, че не може З. да въведе в заблуждение кредитен инспектор  и то с такива данни за граждани.

Друго прави впечатление, както четем за престъпленията по чл. 209 – измама. Защо в обвинителния акт няма, нещо което е важно, а именно че възбуждането на заблуждение върви с поддържането на заблуждение, тук няма такова нещо. Трябва да има поддържане за известен период от време, това не е еднократен акт.  Вярно, че е сложен чл. 26 НК, но самите отделни пунктове - на 16.04. е възбудила заблуждение  като се е представила за друго лице и на 16.04. е причинила щета. Кандидатстването не е въвеждане в заблуждение на длъжностното лице, чиято функция е да следи всичко това. Считам, че може да има пропуски или немарливо изпълнение на задълженията от страна на длъжностните лица. Но всичко да се прехвърля бланкетно и общо върху подсъдимото лице,  без да  се дискутира как е направено и какъв е бил самия път на въвеждането в заблуждение. Как е причинена тази имотна щета, с кандидатстването за кредита и на същата дата с това е причинила имотна вреда. Тук парите не са раздавани. Това са  гражданско-правни отношения, които законът не фокусира като измама, но има задължения и механизъм да се търсят и получават обратно. Но някои са решили да скъсяват пътя, хем защитават служителите си, раздали без да внимават средствата  и щото не могат да ги събират да обвиним някой, който не можа да се защитава. Как ще се е  представяла за други лица.

Наскоро приключи дело със значително оправдателна присъда за измама на казино. Юридическото лице измамва чрез въвеждане в заблуждение на крупиета и там едни суми се формират. Длъжностните лица по същия начин се прави щетата за юридическото лице, а служителите били въведени в заблуждение, сумата беше бомбастична и остана на тази фаза беше един опит и сумата беше по-малка. Казвам го като пример само.

Когато има опосредстване на действията, които попадат в състава на т.нар. измама между физически лица, а щетата е за юридическото лице, много внимателно трябва да се преценява физическото лице, което въвежда в и поддържа в заблуждение. Кое е физическо лице срещу този, който въвежда в заблуждение, от другата страна не е някой обикновен граждани. От другата страна е специалистът, който е обучен да предотвратява неточности, да предотвратява някой да му се представи за друг, да не се предоставят средства, които не могат да се събират. Има толкова много правила, които са грешени, не защото З. е действала по този начин, а защото не са изпълнили служителите задълженията си. Липсва изискването за изготвен обвинителния акт, който самите действия и бездействия на обвиненото лице З. да бъдат описани с какво тя е възбудила заблуждение, защото е нелепо да се приеме, че тя се е представяла за друго лице. Сложила е маска или е фокус, за се превърне в някои от тези лица. Ето така е написано по такъв елементарен начин, без да се изясни грамотно и достъпна това движение на обективна и субективна страна. Считам, че са налице основанията за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото по формата на съдържание на обвинителния акт и сериозното накърняване на правото на защита на подзащитната ми. Аз как да я защитя? Как се е представила за Н., която е ** набор? Защо ги пишат ЕГН тогава. За нейното представяне възрастта е от голямо значение. Защо се пишат ЕГН на тези свидетели, след като те нямат качество на пострадали. Пострадали са само юридически лица, а се посочват като преки потърпевши тези хора, които са посочени чрез ЕГН, както и ЕИК за юридическите лица. Но в групата на пострадали ги няма, а се посочват с атрибутите на пострадали, жертви в тази измама. Това Прокуратурата  трябва да си го свърши. Тези свидетели как да ги преценяваме,  като какви – кандидати, които не са кандидатствали. Някой друг е злоупотребил с данните им, така излиза от обвинителния акт. Защо не са включени и те, да им се разяснят права, както се викат фирмите, редно е да се уведомят и тези хора. Имат ли, нямат ли отношение, защото ако са пострадали  и те, по друг начин ще се цени достоверността на техните показания, друго щеше да е процесуалното им качество. В този ред на мисли предоставям на вас да прецените казуса, но от  фазата, в която се запознах делото, за мен това е нарушено.

ПРОКУРОР: Не разбрах кое точно не е ясно в конкретно посоченото. Считам, че диспозитива има всички изискуеми от закона реквизити. В тази насока е трайната съдебната практика. Може би, защитата очаква да е описана обстоятелствената част в диспозитива. Това е ненужно. Даже е достатъчно утежнен този диспозитив. Няма допуснати съществени процесуални нарушения, което да е довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимата.

 

Съдът се оттегли на съвещание.

След съвещание съдът намери доводите изложени от защитата за неоснователни. В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно са описани действията, които Прокуратурата е счела за съставомерни, като форма на въвеждане в заблуждение. Всички въпроси, които постави защитата, а именно  налице ли е въвеждане в заблуждение на кредитните инспектори, годни ли са били действията, описани в обвинителния акт реално да въведат в заблуждение кредитните инспектори, налице ли е било поддържане на заблуждение, необходимо ли е поддържането на заблуждението, за да се счете деянието за съставомерно като измама, са все въпроси по същество, които следва да бъдат обсъдени с крайния акт по делото и в зависимост от техния отговор съдът да се произнесе съответно с оправдателна или с осъдителна присъда.

Съдът намира служебно обаче, че са налице други основания за връщане на делото на досъдебна фаза и прекратяване  на съдебното производство.

За да достигне до този извод съдът съобрази, че делото се намира за втори път на съдебна фаза при внесен обвинителен акт. При съпоставка между двата обвинителни акта, а именно този, който е поставил началото на производството по НОХД № 4259/2017 г. и обвинителния акт по настоящото производство, а именно НОХД № 4140/2019 г. съдът констатира, че две от деянията,  които са намерили място в обвинителния акт по първото дело, не фигурират в обвинителния акт поставил началото на настоящото постановление. а именно деянието от 31.05.2013 г., касаещо съставянето на неистински частен документ разписка на Изи пей №  07000174522878, както и деянието от 19.02.2014 г.

В същото време съдът намира, че по досъдебното производство не са налице постановления за частично прекратяване на производството по отношение на тези две деяния. По този въпрос са налице  задължителни указанията на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/2002 г. от ОСНК. Задължително е съставяне на постановление за частично прекратяване на наказателното  производство винаги, когато от обвинението отпада определено лице или определено деяние. Пак според същото Тълкувателно решение на ВКС пропускът да се състави постановление за частично прекратяване на наказателното производство, ако са налице условията за издаване на такова, винаги е съществено процесуално нарушение и основание за прекратяване на съдебната фаза.  

Съдът намира, че по изложените съображения съдебното производство следва  да бъде прекратено и делото да бъде върнато на досъдебна фаза, като се предостави възможност на Прокуратурата да изпълни конституционно определените си правомощия, като или внесе нов обвинителен акт, респективно обвинение  за посочените две деяния, които фигурират в обвинителния акт по НОХД № 4259/2017 г. или в случай че не поддържа обвинението за тях, да се  съставят съответните постановления за частично прекратяване на наказателното производство, които с оглед охраняване правата на ощетените юридически лица биха подлежали на обжалване по реда на чл. 243 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4140/2019 г., по описа на ПРС – I н.с.

ВРЪЩА делото на РП - Пловдив за отстраняване на съществените процесуални нарушения констатирани в мотивната част.

 

Определението подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 7-дневен срок от днес.

 

          Протоколът се изготви в СЗ.

          Заседанието се закри в 14:52  часа.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:     

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                2.

                                                СЕКРЕТАР:        

 

 

Вярно с оригинала.

С. Д.