Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 151/13.03.2023г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана касационен състав, в
публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 205 по описа на съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №1 от 04.01.2023 г. постановено по АНД № 20221610200224 по
описа за 2022г. на Районен съд - Берковица, с което е
изменено наказателно постановление № К-000705 от 08.08.2022год. издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със
седалище в гр.Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед №442/30.06.2022год. на
председателя на КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания“ /БТК/ АД
с ЕИК * със седалище и адрес на управление *** представлявано от Н*** С*** А***
, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00лева
/хиляда/ вместо 2000,00лева /две хиляди/, на основание чл.210а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, за извършено
административно нарушение по чл.68в във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с
чл.68з във връзка с чл.68и, т.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Касационният жалбоподател „Българска
телекомуникационна компания“ АД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р***
Р*** в поддържаните
касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен
акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, противоречие
с целите на закона и необоснованост. Твърди се, че не е налице основание
действията на БТК да бъдат квалифицирани като нелоялна практика. Излага доводи
за липса на нелоялна търговска практика, поради липса на елементите от нейния
състав. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, както и
издаденото НП.
Ответника по
касационната жалба
Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна
дирекция ,,Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се
от старши юрисконсулт С*** П*** Д*** , която в писмено становище по
съществото на делото, оспорва жалбата, като навежда доводи за липса на
твърдяните касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, като моли за оставянето му в законна сила. Претендира
сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице
твърдените касационни основания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени писмени доказателства
свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни
изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН настоящия касационен състав я
намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното Наказателно постановление е
заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с
АУАН №000705/14.07.2022 г. срещу „БТК“ АД с
ЕИК * въз основа на извършена проверка на 28.04.2022г. в обект магазин 4310 на „БТК“
АД находящ се в гр.Берковица, обл.Монтана, ул. „Н*** “№* и изготвени констативни
протоколи №2728809/28.04.2022г. и №2728822/06.06.2022г.
При извършена проверка от страна на контролните
органи във връзка с подадена жалба от В*** В*** М*** в качеството й на
наследник на починал потребител – титуляр по договор с БТК е установено, че
търговеца не е прекратил договора съобразно заявеното от наследника на
22.07.2021г., когато е подадено заявление за прекратяване на другите услуги,
ползвани от титуляра. Сключения договор
№202104260013-13364810/27.04.2021г. по клиентски №13364810001 за мобилна
гласова услуга Smart M+ с №********** е
продължил да действа, като са начислявани месечни абонаменти до 07.11.2021г. На
09.11.2021г. е коригирана само една от месечнитe
сметки и задължението е предоставено на калекторско търговско дружество „Х***
И*** “ ЕООД за събиране на натрупаната и недължима от потребителката сума в
размер на 41,17лв. По този начин касатора в качеството на търговец е наложил на
наследника на починалия титуляр прекомерни, несъответстващи на целта
извъндоговорни пречки, като е препятствал възможността му да упражни правата си
по договора, включително правото си да го прекрати.
Въз основа на приетите и приобщени от въззивния
съд писмени доказателствени средства подкрепени от гласни такива – разпитаните
свидетели е стигнал до извода за безспорна установеност на нарушението, с
оглед на което и предвид липсата на основания за квалифициране на деятелността
като маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН въззивния съд е изменил
в санкционната част издаденото НП.
Решението на въззивния съд е правилно.
Правните изводи на въззивния съд се
споделят изцяло от касационната инстанция.
За да постанови решението си, Районен съд
– Берковица е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред
относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при
които е осъществено.
Касационния състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални
нарушения. Процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода на
производството пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да
събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на
релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в
тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата
обстановка по случая. Показанията на актосъставителя – К*** Х*** И*** не са
кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от
административно – наказателната преписка. От друга страна АУАН и НП са съставени от
компетентни лица съгл. чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвид цитираната и в НП
Заповед №442/30.06.2022год. на председателя на КЗП за надлежно упълномощаване
на длъжностно лице да издаде НП. АУАН е връчен надлежно на представител на
касатора, като в законноустановения срок не са постъпили възражения. При
съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както
АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити. Както правилно е приел и районният съд, в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения
от кръга на съществените.
Атакуваният съдебен акт се основава на
правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при
спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети
предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните
становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект
възражения. Доводите в касационната жалба, че мотивите на съда са
противоречиви, са неоснователни. Доколкото настоящата касационна инстанция
споделя изцяло мотивите на решаващия съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на атакуваното решение.
Обосновани са доводите на районния съд
относно липсата на съществено нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, обусловено от факта, че НП е издадено въз основа на АУАН,
в който е посочена приетата за нарушена разпоредба на чл.68в
във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68з във връзка с чл.68и, т.4 от ЗЗП, отразена и в
обжалваното НП. Обосновано районният съд е приел, че деятелността на
санкционираното дружество съставлява нарушение по чл.68в
във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68з във връзка с чл.68и, т.4 от ЗЗП.
Защитата на потребителите от нелоялни
търговски практики е уредена в Глава
Четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП,
търговската практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на
средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП
изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски
практики, а според предписанието на чл. 68в ЗЗП
императивно се забранява използването на такива. Критериите за преценка дали
една практика е "заблуждаваща", се съдържат в чл. 68д
– чл. 68ж
от разглеждания специален закон. С тези текстове от вътрешното законодателство
е транспонирана Директива
2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО,
98/27/EО
и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива
2005/29/ЕО/Директивата).
Преди всичко, настоящата инстанция намира
за необходимо да уточни, че "заблуждаващата търговска практика" по
смисъла на чл. 68е ЗЗП
е отделна хипотеза, различна от общата по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.
Този извод следва от логиката на националното ни законодателство, съдържащо се
в ЗЗП, и
на възпроизвежданото от него европейското право. При сравнителен анализ на
разпоредбите на чл. 68г, ал. 1
и ал. 4
ЗОП се установява, че 68г, ал. 1
е дефинитивна, обща норма, която въвежда понятието за нелоялна търговска
практика. От своя страна, ал. 4 на чл. 68г
с. з. изрично постановява, че нелоялни са "заблуждаващите"
и "агресивните" търговски практики. Точно такъв законодателен подход
е възприет и в Директива
2005/29/ЕО. Нормата на чл. 5, § 2
дефинира нелоялната търговска практика, също както разпоредбата от националното
ни законодателство (чл. 68г, ал. 1 ЗЗП),
а § 4 от същата
постановява, че търговските практики са нелоялни, когато за заблуждаващи по
смисъла на членове 6
и 7, или
са агресивни съгласно членове 8
и 9 от Директивата.
Следователно при извод за наличие на заблуждаваща, респ. агресивна търговска
практика, същата се счита за нелоялна ex lege, поради което не е необходимо да
бъдат установявани елементите от фактическия състав на общата норма по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП,
респ. чл. 5, § 1
Директива 2005/29/ЕО. В този смисъл е и еднопосочната практика на
Върховния административен съд (виж например решение № 6358 от 1.06.2015 г.,
постановено по адм. дело № 7825/2014 г., на Върховния административен съд, VII
отделение) и на Съда на Европейския съюз (виж например CHS Tour Services, C-435/11,
EU: C: 2013: 574, т. 48 и цитираната там практика).
Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП
"търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение,
търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг,
от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите
Осъществени са материалноправните предпоставки
за издаването на процесното НП, тъй като „БТК“ АД прилага нелоялна агресивна
търговска практика по смисъла на чл. 68з,
във вр. чл.
68и, т. 4 ЗЗП при упражняване на дейността на дружеството. Доказани са
действия от страна на търговеца към наследник на потребител, пряко свързани с
неправомерно не прекратяване на заявени услуги, което представлява
"принуда" по смисъла на чл. 68з ЗЗП,
вр. с чл.
68и, т. 4 ЗЗП. Това по същество представлява създаване на
извъндоговорна пречка за упражняване на правата по договора, несъответстваща на
целта на договорното правоотношение. Изискването не е заложено в Закона за защита на потребителите,
тъй като по същество наследника дори не е потребител.
Неоснователна се явява и тезата, че
районният съд не е изложил мотиви по направените във въззивната жалба
възражения, доколкото в атакувания съдебен акт подробно е обосновано както защо
съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така
и досежно съставомерността на санкционираното неизпълнение на задължение по
приложения административнонаказателен състав. Обстоятелството, че мотивите на съдебното
решение се припокриват с мотивите на други съдебни решения за нарушения от
същия вид, не обуславят незаконосъобразност на съдебния акт, след като съдът е
изложил аргументи по релевантните за казуса обстоятелства и по направените от
страните възражения.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не
бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК,
поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и
правилно.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на ответната администрация, съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00лева
/сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в във вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1
от 04.01.2023 г. постановено по АНД № 20221610200224 по описа за 2022г. на
Районен съд - Берковица, с което е изменено Наказателно
постановление № К-000705 от 08.08.2022год. издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр.Монтана, към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Българска
телекомуникационна компания“ /БТК/ АД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление *** представлявано от Н*** С*** А*** да заплати на Комисия за защита на потребителите -
София, сумата от 100.00лева /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
пред касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: