№ 648
гр. Горна Оряховица, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Я.а
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120101040 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие подадена
от И. Т. И. и Л. Д. И. срещу синът им Д. Л. И..
За конкретния акт на домашно насилие се твърди следното:
На 16.04.2025 г., около 17: 15 ч. молителите били в дворът на къщата си,
находяща се в гр. Л., ул. ***, когато пред пътната врата към домът им спрял
лек автомобил. От него слязъл синът им и неговия приятел И.А.. Поискал да
му дадат ключ от апартамента им, находящ се в гр. Л., ул. ***. Молителите му
отказали и му съобщили, че са прехвърлил имота си на техния племенник Я.Н.
срещу задължение за издръжка и гледане. Това ядосало ответника, който
започнал да крещи и да ги заплашва, че ще ги запали. След това поискал да
остави багажа си в старата къща. Уплашена от действията на сина си
молителката се отдалечила и сигнализирала в полицията. Видяла приятелят на
ответника да изнася чанти от старата им къща, а след това чула, че
автомобилът се отдалечил. Отишла при съпругът си, който и се оплакал, че Д.
го пребил. Разказал й, че след като се отдалечила от тях ответникът започнал
да го обижда, като му казал: „Мършо, ще те убия!“, след което се нахвърлил
1
върху него и започнал да го удря с плесници по лицето. Блъснал го с ръце в
гърдите, при което молителя залитнал и паднал. Ударил се в дръжката на
ръчната количка. Изпитал силна болка. Докато бил на земята ответникът
продължил да го рита с крака. За случилото молителката И. И. и молителя Л.
И. подали жалба чрез Началника на РУ-МВР гр. Горна Оряховица, от където е
изпратена преписката по случая.
В съдебно заседание молителите се явяват лично и с процесуалния си
представител – адв. С. И. от АК В. Търново. Искат от съда да уважи молбата
като основателна и доказана.
Ответникът Д. Л. И. се явява лично в съдебно заседание, заедно с
упълномощения от него адвокат А. Д.. Оспорват предявената молба, като
намират, че изложените в нея твърдения не били истина.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на молбата от И. и Д. И.и е представена декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН от 16.04.2025 г., съдържаща подробно описание на процесния
акт на домашно насилие.
От приложените по делото справки за съдимост и справка от гражданско
деловодство на РС - Г. Оряховица се установява, че ответникът е осъждан.
Видно от писмо на Център за психично здраве - Велико Търново, страните не
се водят на психиатричен отчет.
Приети като доказателства по делото са копия на материалите по
преписка № 268-000-4409/17.04.2025 г. по описа на РУ на МВР – Г.
Оряховица, включително и приложените фиш за спешна медицинска помощ
издаден на Л. И. и рентгеново изследване, от които е видно, че е получил
фрактура на 11-то ребро в дясно, белодробен паренхим разгънат до
аксиларните извивки на ребрата.
От показанията на свидетеля Я. Я. се установява, че в средата на м.
април 2025 г. по телефона му се обадила И. И., която му се оплакала, че синът
им Д. е дошъл до домът им. Сдърпали се. Набил баща си Л., който се оплакал
че го болели ребрата в дясно. Закарал го до болницата, където след преглед и
2
рентгеново изследване се установило, че има супено ребро. Забелязал, че дядо
му имал зачервявания от шамарите, които му бил ударил ответника. Посочва,
че знае, че и преди това е имало инциденти между Д. и родителите му. През м.
октомври 2024 г. молителите му се оплакали, че били бити. Счита, че оттеглят
сигналите си, защото били добри хора и все се надявали синът им да се
поправи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като ги намира за логични,
последователни и обективни, непротиворечащи помежду си и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетеля И. А. се установява, че на 16.04.2025 г. бил
заедно с ответника И.. С него отишли до домът на родителите му, за да си
остави багаж. Смъкнал саковете от колата си и ги оставил в стая от къщата.
Видял Д. да говори с родителите си, докато вършел това. Посочва,
ориентировъчен час на случилото се 13-16 часа. Заявява, че не е виждал Д. да
удря нито майка си, нито баща си.
Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на водения от
ответника свидетел. От една страна в същите има противоречие с останалия
събран по делото доказателствен материал. Според него случилото се е било
между 13-16 часа, а от всички доказателства по делото се установява, че
домашното насилие над молителите се е случило след 17 часа. Ето защо,
съдът приема, че поради противоречие и непоследователност в показанията
му, не следва да ги цени като достоверни в частта, че не е виждал ответникът
да посяга на родителите си.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителите и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, следва, че целта на закона е да
се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният
акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
3
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по
закон лица, с оглед разпоредбите на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН и предвид това, че
страните по делото са родители срещу техния син. Също така, основана на
твърдения за осъществени по отношение на молителите актове на физическо и
психическо насилие на 16.04.2025 г. съдът приема, че молбата е депозирана в
предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна:
Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника
поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените
в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и
психическо такова спрямо И. Т. И. и Л. Д. И.. За този си извод съдът кредитира
приложената от молителката И. И. декларация от 16.04.2025 г. за осъществено
спрямо нея и мъжът й домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
2, т. 3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по
молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно
насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е
придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай, в доказателствената
тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно
насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Действително, съобразно нормата на чл. 13, ал. 3 от
ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само
на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по
изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не
установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно
4
насилие. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните,
съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита
на ответника в производството, който има възможността да опровергае
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателства. В конкретния случай в съответствие със заявената от него
процесуална позиция, оспорваща молбата за защита от домашно насилие и
изложените в нея факти и обстоятелства, ответникът не проведе успешно
доказване, с което да опровергаване доказателствената стойност на
декларацията.
Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 16.04.2025 г.
съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни
доказателства на ответника. Константна е практиката, че обвързващата
доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от
горното, в конкретния случай не бяха ангажирани доказателства, които да
оборят обвързващата доказателствена сила на декларацията. В случая
изложеното в декларацията от 16.04.2025 г. за психическите и физически
актове на насилие на 16.04.2025 г. се подкрепя и от доказателствата по делото
– както писмени такива, така и гласни доказателства, събрани посредством
разпита на свидетеля Я. Я., който подробно описва и нараняванията, които е
получил ответника Л. И. и които са отразени и в приложената към
полицейската преписка документация.
По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде
вяра на декларираното от И. Т. И. и Л. Д. И. и да не приеме, че на 16.04.2025 г.,
синът им Д. Л. И. е упражнил спрямо нея психическо насилие, а спрямо И. –
физическо – нападнал го и му счупил ребро.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие
върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии,
5
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат
предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно да се
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на И. Т. И. и Л.
Д. И., да се отстрани от съвместно обитаваното с молителите жилище, да бъде
забранено на извършителя да приближава молителите, тяхното жилище,
месторабота и местата за социални контакти и отдих, както и забрана на
извършителя да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителите и ще
накарат ответника да преосмисли поведението си към тях. Налагането на
мерките за закрила, предвидени в закона, не е самоцелно, а следва да е
адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като
същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в
правната сфера на ответника.
Преценката на съда досежно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3 и
т. 4 от ЗЗДН следва да е в рамките на предвидения от закона такъв /от три до
осемнадесет месеца/, като в случая следва бъдат наложени за срок от
осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита
по чл. 18 от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на 17.04.2025 г. Съдът намира, че така
определения срок от осемнадесет месеца, за който са наложени мерките за
защита по чл. 5, ал. 1,т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, съответства на целта за
превенция на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на
ответника. При определяне вида на мерките, както и срока на мерките, съдът
съобразява, че извършените от ответника действия спрямо молителите не са се
ограничили до проява на вербална агресия, а до дръзка физическа такава,
изразяваща се в нанасянето удари многократно по различни части от тялото на
пострадалия Л. И., че са извършени повече от един акт на домашно насилие,
че са налице данни за продължаващо в годините психическо и физическо
насилие, упражнявано от ответника над молителите, вкл. и изнудване за пари,
което е ескалирало с осъществяване на процесните актове. Обстоятелството,
че ответникът е предприел също и действия, с които е искал от тях да
прекратят производството и да не водят свидетели в насроченото съдебно
6
заседание, също е фактор, завишаващ риска от последващ акт на насилие. При
определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за
прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от
ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г. /.
Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на
молителите, както и че ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение,
предписано от нормите на закона и морала.
По разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Горна
Оряховица държавна такса в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Л. И., ЕГН **********, с наст. адрес: гр. Л., ул. ***,
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по
отношение на лицата И. Т. И., ЕГН********** и Л. Д. И., ЕГН **********, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Д. Л. И., ЕГН ********** от съвместното обитавано с
И. Т. И., ЕГН********** и Л. Д. И., ЕГН ********** жилище, находящо се на
адрес: гр. Л., ул. ***, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
17.04.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. Л. И., ЕГН ********** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до
лицата И. Т. И., ЕГН********** и Л. Д. И., ЕГН **********, до жилището им,
местоработата им, местата за социални контакти и отдих, докато те се намира
там на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от 17.04.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. Л. И., ЕГН ********** да осъществява контакт с
лицата И. Т. И., ЕГН********** и Л. Д. И., ЕГН ********** под каквато и да
е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при
7
условия и за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 17.04.2025 г., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН
ОСЪЖДА Д. Л. И., ЕГН **********, с наст. адрес: гр. Л., ул. ***да
заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд Горна
Оряховица държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН, както и 5 лв. в случай на съдебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл. 16, ал. 1 от Закона
за защита срещу домашното насилие.
На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
На основание чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16, ал.2 от ЗЗДН,
УКАЗВА на нарушителя, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново в 7-мо дневен срок от съобщаването.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената
заповед за защита.
Решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на РУ на МВР, където е
настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8