№ 795
гр. В., 28.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и о. февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:И. Д. Дрингова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа доклад.ото от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело
№ 20243100500026 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно осно.ие чл. 258 и сл от ГПК.
Образу.о е въз основа на въззивна жалба с вх. № 87049/20.11.2023 И. Г.
А., с ЕГН ********** и Н. Г. Н., с ЕГН **********, чрез адвокат Р. Н. С.,
съдебен адрес: гр. В., бул. „В. В." № 21, против решение № 3425/25.10.2023г.,
постановено по гр. д. № 16016/2022г. на Районен съд – В. с което е отхвърлен
предявения от И. Г. А., ЕГН:**********. с л.к. № ...................., издадена на
30.09.2021г. от МВР - В., с поС.ен адрес: гр. В., ул. „Д. Б." 21, ет. 6, ап. 18 и Н.
Г. Н., с ЕГН **********, с л.к. № ....................., издадена на 18.10.2021 г. от
МВР - В., с поС.ен адрес: гр. В., ж.к. „Ч." 1, вх. А, ет. 2, ап. 6, чрез адвокат Р.
Н. С., против ответника О. В., Булстат ......................., с административен адрес
гр. В., бул. „О. П. п.” № 43, представля.а от И. П. в качеството му на кмет,
положителен установителен иск с правно осно.ие чл.124 ал.1 от ГПК за
приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на недвижим имот, находящ се в с. Т., общ. В., ул. „О.” № 42,
целият с площ от 603 кв.м, стар номер ................, кв. 26, парцел ..............., по
кадастрална карта от 2015г. с идентификатор № ........................................., с
граници: .........................1031; .........................686; .........................685;
.........................688; .........................689; .........................690, на осно.ие чл.124
ГПК вр. чл.79 от ЗС изтекла придобивна давност - давностно владение,
упражня.о в периода 01.06.1969 г. до 1989г. от родителите на ищците и в
периода от 1989г. до настоящия момент – упражня.о от ищците. На първо
място считат обжал.ото определение за немотивирано. Изтъкват, че е
неправилен и погрешен изводът на първата инстанция, че не е доказано по
категоричен начин намерението за своене. Посочват, че чрез гласните
доказателствени средства по безспорен начин се е доказало, че родителите им
1
и самите те са полагали ежедневни грижи за процесния имот. Твърдят, че за
имота са заплащани и ежегодно данъци. Излагат това, че има учредена
суперфиция и някога в социалистическата общност държавата е била
собственик на земята, поради законовата уредба към онзи момент, не
означава, че не са своили имота. Посочват, че самият законодател допуска, че
давностно владение има и при вече издадени актове за частна държавна или
общинска собственост. Излагат, че към момента на учредя.е на
„суперфицията“, родителите им не са правили разлика между „право на
закупу.е“ и „право на строеж", били са подлъгани от държавата и в
съзнанието им собствеността е била тяхна. Заявяват, че превръщането на
държането във владение не изисква някакъв специален акт, макар че може да
съществува и такъв. Молят да се отмени решение като неправилно и
незаконосъобразно и да се постанови ново такова, с което да се признае за
установено по отношение на О. В., че са собственици на процесния недвижим
имот, по силата давностно владение. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор с вх.№93649/
12.12.2023 г. от О. В.. Счита обжал.ото решение за правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба срещу него за неоснователна. Посочва,
че не е спорно, че ищците са установили фактическа власт върху процесния
имот въз основа на договор за отстъп.е на правото на строеж върху държавна
земя, сключен между Държавата в лицето на председателя на ИК на ГНС - В.
и техния праводател - на датата 26.03.1969г. Излага, че към този момент,
действащото право не е предвиждало възможност държавната собственост
върху земя с отстъпено право на строеж за задоволя.е на жилищни нужди на
частни лица, да бъде отчужда.а в полза на тези лица. До 01.12.1974г.
действащото законодателство - чл.15 от ЗС (отм.) е уреждало единствено
възможността да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие
собствеността върху сградата. Такъв е бил първоначално записания в закона
вещно-правен режим, действал в периода от датата на сключ.е на договора за
отстъп.е правото на строеж - 21.02.1968г. до 01.12.1974г., когато влиза в сила
изменението на чл.15 от ЗС (отм.). С това изменение (обн., ДВ, бр.87/1974г.)
вече изрично се посочва, че в съдържанието на отстъпеното от държавата
право на строеж се включва и правото на полз.е на незастроената част от
земята - чл.15, ал. З от ЗС (отм.). Изтъква, че нормата на чл.15, ал. З от ЗС
(отм.) не е създавала възможност за самостоятелно владелческо право на
полз.е върху процесния имот с намерение за своене, а е създавала акцесорно
право, което произтича от отстъпеното право на строеж. Логиката на нормата
е била, че се дава възможност на титуляра на правото на строеж (държателя)
на държавния имот, да ползва цялата незастроена площ на имота, а не само
прилежащата площ - тази, която е необходима за нормалното полз.е и
поддържане на изградената в чуждия имот сграда. Тази логика е прокарана и с
изменението на нормата на чл.130, ал.4 от ЗТСУ (отм.), аналогична с текста
на чл.15, ал.З от ЗС (отм.). На следващо място посочва, че упражня.ата от
ищците фактическа власт върху имота - право на полз.е, което не е
2
самостоятелно, а производно от отстъпеното право на строеж от собственика,
характеризира тази власт като държане, а не като владеене на вещта. Счита,
че продължителността на упражня.е на тази държателска власт, е без значение
за възник.е и осъществя.е на предпоставките за придоби.е на собствеността по
оригинерен способ - недобросъвестно владение за срок не по- малък от 10 г. с
намерение за своене. Счита, че по делото не са събрани достатъчно
доказателства за промяна намерението на ищцата в посока своене на имота за
себе си, оборващи официалните документи и доказателства, чрез които е
установено качеството й на държател. Излага, че придобивната давност за
имота не е текла по силата на установения от законодателя мораториум, което
също пречка за придоби.е на процесния имот по давност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжал.е съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря
на останалите съдържателни изиск.ия на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на осно.ие, чл. 268,ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито
съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ , въззивна жалба с вх. №
87049/20.11.2023 И. Г. А., с ЕГН ********** и Н. Г. Н., с ЕГН **********,
срещу решение № 3425/25.10.2023г., постановено по гр. д. № 16016/2022г. на
Районен съд – В.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 26/2024г. на ОС-В. за
20.03.2024 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3