№ 355
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100102554 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от К. С. С. против Община
Варна иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 30000 лева частичен иск от 70 000 лева представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания и отрицателни емоции от
причинените му увреждания изразяващи се във фрактури на дясната подбедрица и на лявата
лъчева кост на ръката, настъпили при падането му на 15.09.2015г. от мотоциклет „Сузуки
АН 400“ в рег.№ В 2589 К, при попадане в необозначена, необезопасена и неосветена дупка
на пътя в гр.Варна, в района на Аспаруховия мост, на около 100 м. от понтонния мост в
посока база „Петрол“, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
инцидента – 15.09.2015г. до окончателното й заплащане.
В исковата и уточняващата молби ищецът твърди, че нa 15.09.2015г. около 10:50 часа
управлявал МПС мотоциклет „Сузуки АН 400“ в рег.№ В 2589 К, в гр.Варна, в района на
Аспаруховия мост, на около 100 м. от понтонния мост в посока база „Петрол“, когато
попаднал в необозначена, необезопасена и неосветена дупка на пътя, загубил контрол над
мотоциклета и паднал. При падането изпитал рязка и силна болка от лявата и от дясната си
страна, получил множество фрактури на дясната подбедрица и на лявата лъчева кост. За
инцидента бил съставен протокол на ОД на МВР № 303/15.09.2015г., в който било отразено
препятствието, в което попаднал мотоциклетът – необозначена дупка. След инцидента
ищецът бил откаран в болница и бил настанен на лечение там. Установено било, че в
следствие на падането са му причинени множество счупвания на подбедрицата на десния
крак, както и на лъчевата кост на лявата ръка, извършена била операция на крака, както и
гипсова имобилизация. След изписването му на 23.09.2015г. на ищеца било предписано
домашно лечение съгласно издаден болничен за 39 дни за периода от 15.09.2015г. до
1
23.10.2015г. В последствие с решение на ТЕЛК комисия периодът на лечение е бил
продължен от 24.10.2015г. до 22.11.2015г., а в последствие поради незадоволителен резултат
от лечението и от 23.11.2015г. до 22.12.2015г.
Ищецът твърди, че понесъл тежко случилият се инцидент. В първите няколко дни
бил изцяло обездвижен, нямал апетит и отслабнал. След изписването му от болничното
заведение след 8 дни, грижите за него били поети от бременната му съпруга. В продължение
на повече от 3 месеца и половина не можел да се предвижва сам и не напускал дома си освен
при необходимост от прегледи. След инцидента изпаднал и в психическо разстройство – не
можел да спи, изпитвал страх, че инцидентът може да се повтори и да изпита отново същите
болки. Тежко понесъл и факта, че е в невъзможност да се грижи за бременната си съпруга,
както и да я откара до болницата за раждането. Изпадал е депресивни моменти, изпитвал
страх и тревожост за бъдещето. Излага, че и понастоящем се налага да живее с железен
имплант по протежение на десния си крак, който му създава дискомфорт и възпрепятства
нормалния му начин на живот. Независимо от изминалите 5 години от инцидента
продължава да изпитва болка в десния си крак, които ставали по-силни и интензивни поти
ходене и упражнения. Посочва, че в бъдеще му предстои нова операция по отстраняване на
импланта.
Твърди, че пътният участък, в който е настъпил инцидента е общинска собственост
и е под ръководството на ответника Община Варна, поради което същият е отговорен и за
действията на лицата, на които е било възложено да го поддържат в техническа изправност.
Твърди, че ответникът има задължение да поддържа общинските пътища, а при
необходимост във възможно най-кратки срокове да означава и отстранява неравностите по
пътя. Моли съда да уважи предявеният иск, като осъди ответника да заплати претендираната
сума от 30 000 лева – частичен иск от 70 000 лева като обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания ведно със законната лихва върху тях считано от
датата на инцидента – 15.09.2015г. до окончателното изплащане, както и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор
чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорва към датата на настъпване на травматичните
увреждания на ищеца на посочения пътен участък да е съществувала необезопасена дупка
на пътното платно, както и че този участък се стопанисва от Община Варна. Оспорва
механизма за настъпване на травматичните увреждания на ищеца. Твърди, че ако размерите
и дълбочината на дупката на пътното платно са били достатъчно големи за настъпване на
инцидента, то ищецът е следвало да е могъл да я възприеме и да предприеме поведение по
избягване на съприкосновение с нея, включително ако се наложи да спре. В случай, че се
установи противоправно поведение на служители на ответника, то той оспорва размера на
претендираното обезщетение като прекомерно висок. Твърди, че е налице съпричиняване на
вредата от ищеца, изразяващо се в нарушение на чл.20 от ЗДвП, изискващ водачът да
2
съобрази поведението си с особеностите на пътното платно и движението въобще. Моли
съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност да намали размера на
претендираното обезщетение.
В съдебно заседание ищецът К.С. чрез процесуалния си представител – адв.П.П.
поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен. Твърди, че е налице причинно-следствена
връзка между неизпълнението на задължението на ответника да поддържа пътната мрежа в
състояние годно за безопастното й ползване, причиненото му уреждане на 15.09.2015г. и
произтеклите от него неимуществени вреди – болки и страдания. Претендира за присъждане
на обезщетението ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, както и за
строрените съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1 от ЗАдв.
Ответникът – Община Варна, чрез процесуалния си представител оспорва исковете и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. В условията на евентуалност претендира за
намаляване на размера на претендираното обезщетение до негови справедлив размер.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна следното:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на
нея петитум на претенцията обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника Община Варна за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания причинени от падане на пътното платно при
управлението на мотоциклет „Сузуки“, в следствие попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно попадащо в обхвата на общинската пътна мрежа,
за поддържането на която в изряден и безопасен за ползване вид отговорен е ответникът.
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
Следователно основателността на предявените искове налага установяване по реда
на пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил
някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й, при вина на
изпълнителя и при наличието на причинна връзка между деянието и виновното причиняване
на вредата.
3
В настоящия случай ищецът К.С. твърди, че при управлението на мотоциклет на
пътното платно на 100м. от понтонния мост в посока база „Петрол“ в района на
Аспаруховия мост в гр.Варна на 15.09.2015г. в часовете преди обяд е попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътя, загубил е контрол над превозното средство,
паднал е и е получил травматични уврежания – множество фрактури на дясната подбедрица
и счупване на лъчевата кост на лявата ръка.
Мястото и времето на настъпване на инцидента се установява както от съставения
констативен протокол № 303/15.09.2015г. от органите на ОДМВР, сектор Пътна полиция oт
св.В.А. в деня на инцидента, така и от показанията на актосъставителя и на св.И.Р. –
очевидец на случилото се на 15.09.2015г. в района под Аспарухов мост. Същият посочва, че
видял как движещият се срещу него малък мотор /скутер/ попаднал на препятствие – дупка
в асфалта с диаметър около 40-50 см. и дълбочина около 10 см., водачът паднал, а кракът му
бил видимо счупен под коляното. Свидетелят посочва, че водачът на мотоциклета се движил
със скорост не по-висока от 50 км/ч, тъй като ориентировъчно такава била и скоростта на
свидетеля.
От заключението на проведената по делото Съдебно-техническа експертиза,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Г.Г. се установява, че мястото на което е
настъпил инцидента с ищеца през м.09.2015г. е част от път с идентификатор 139, който е
общинска собственост. Механизмът на настъпване на ПТП е реакция на набиване на
спирачка и опит за отклоняване на мотоциклета от страна на водача с цел избягване на
дупката на пътното платно, което е довело до падане на водача и мотора в насрещното
платно, последвано от последвщо плъзгане до окончателното му спиране. Вещото лице
посочва, че с оглед скоростта на движение, спецификата на управление на контретния
мотоциклет, както и предвид големината и местоположението на дупката на пътя, ищецът е
следвало да възприеме препятствието на пътя и да започне маневра по отклоняване поне 20
метра преди нея. Вещото лице посочва, че щом е попаднал в дупката на пътя ищецът не е
следил измененията на пътното платно, за да бъде навременна реакцията му, но във всички
положения, при невъзможност дупката да бъде заобиколена, преминаването през нея с
мотоциклета е щяло да доведе до същия резултат - ищецът е щял да падне и да понесе
увреждания.
За установяване на настъпилите травматични и психологични увреждания на ищеца
са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и експертното заключение по
проведената комплексна Съдебно медицинска и психологична експертиза. От представените
амбулаторни листи и епиктиза издадена от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД се установява, че
ищецът е постъпил за лечение на 15.09.2019г. и е бил изписан на 23.09.2015г. с поставена
диагноза „Множествено счупвания на подбедрицата, закрито“, във връзка с което е било
проведено оперативно лечение – наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Във връзка с
необходимостта от възстановителен период на ищеца са издадени болнични листи /л.9,13/ за
домашно провеждано лечение в периода от 15.09.2015г. до 23.10.2015г. /39 дни/ и от
4
23.11.2015г. до 22.12.2015г. /30 дни/.
Вещото лице по назначената медицинска експертиза – д-р Р.М. дава заключение, че
счупването на лявата лъчева кост на ищеца е обусловило трайно затруднение на движението
на крайника за повече от 30 дни, като лечението продължило около 2-3 месеца. Лечението на
счупения десен крайник е проведено чрез гипсова имобилизация и е продължило около 6
месеца като е завършило с оздравяване /срастване/ на счупените кости и възстановяване на
движенията в съседните стави. Болката и при двата счупени крайника е била много силна
непосредствено след инцидента, а след обездвижването е намаляла. Засилила се е отново в
момента, в който е започнало раздвижването им, тъй като и при горниия и при долния
крайник възстановяването е продължило чрез курсове по рехабилитация и физиолечение –
за горния крайник около месец, а за долния крайник около 6 месеца. По отношение на
долния десен крайник вещото лице посочва, че предстои операция за изваждане на метала
поставен при първоначалната операция на голямата пищялна кост, като възстановяването
след тази операция ще отмене около 20-30 дни. След тази процедура вече се очаква ищецът
да е в състояние да спортува активно, каквото в момента е невъзможно. Що се отнася до
психичното състояние на ищеца, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
психологичната експертиза – М. Р. непосредствено след инцидента и последвалата във
връзка с него хирургична интервенция са изиграли ролята на стресогенен фактор свързан с
проявили се симптоми на напрежение, нервност, неспокоен нощен сън, загуба на тегло,
просължителна нужда от помощ при ежедневното самообслужване, но този фактор не е
довел до трайни когнитивни, емоционални и поведенчески нарушения и последствия.
Вещото лице посочва, че понастоящем при ищеца не се отчитат данни за тревожност,
депресивност, посттравматично стресово разстройство и нарушено функциониране, но е
налице отпадане на удоволствени преживявания. Същият е станал по-предпазлив, без обаче
правилното му психологично функциониране не е нарушено и засегнато.
В подкрепа на изложеното от вещите лица – М. и Р. са и показанията на свидетелите
Р.А.-С. – съпруга на ищеца и В.С.С. – негов брат.
И двамата свидетели, в качеството им на близки на ищеца и съпреживели с него
месеците на възстановителния и период имат преки и непосредствени впечатления от
състоянието и емоциите на К.С. след инцидента. Същите посочват, че в продължение на
около три месеца ищецът не е бил способен да се обслужва самостоятелно – да се храни, да
се грижи сам за хигиената си, да ходи до тоалетна, да върши каквато и да било, тъй като му
било забранено да стъпва на крака си. Това затруднило много ежедневието им, още повече,
когато на 01.10.2015г. се родило и детето им. В първите дни след инцидента и първите
месеци след операцията ищецът изпитвал силни болки в крака, което налагало ежедневено
да взема обезболяващи препарати. Болките в ръката били по-слаби, но също продължили 3-4
месеца. Сериозни болки се появили и по време на рехабилитацията, която започнала след
третия месец и продължила до шестия месец. Понастоящем К. продължавал да изпитва
болки в крака, както и да има отоци, които му създавали дискомфорт при изпълнение на
5
ежедневните си дейности. След инцидента ищецът станал по-затровен и по-мълчалив,
избягвал срещи и събирания с хора и приятели. Около година след инцидента се още
проявявал признаци на подтиснатост, чувствал се непълноценен, тъй като не бил в
състояние да работи и да издържа финансово семейството си. Понастоящем продължавал да
изпитва страх от това да не се повтори случилото се, отбягвал да се качва на мотор и бил в
невъзможност да изпълнява любими занимания като каране на колело и на ски.
С оглед изложеното съдът приема за доказано, че действително на 15.09.2015г.
ищецът е претърпяла инцидент – падане с мотор по време на шофирането му, предизвикан
от неравности на пътното платно в района на Аспаруховия мост, на около 100 м. от
понтонния мост в посока база „Петрол“ в гр.Варна представляващ част от пътната мрежа,
която в случая се явява собственост на община Варна, в следствие на което К. е претърпял
физически и психически увреждания - болки и страдания явяващи се неимуществени вреди.
Обезщетяването на доказано претърпените вреди на ищеца е функция от допуснато
противоправно поведение на субектите, на които ответникът е възложил определена работа,
изразяващо се в незаконосъобразни действия или бездействия, както и в неосъщесъвен
контрол върху дейностите по поддържане на общинските пътища в състояние годно за
обичайното им безопасно ползване.
Съобразно параграф 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите и др. са собственост на съответната община, като в конкретния случай това е
Община Варна. Задължението й да поддържа общинските пътища, които са публична
общинска собственост /чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата/ в състояние за безопасно ползване,
произтича от разпоредбите на чл. 11 от Закона за общинската собственост, според която
имоти и вещи - общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, както и чл. 31 от Закона
за пътищата, който урежда задължение на общините за изграждане, ремонт и поддържане на
общинските пътища. Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за пътищата, общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини, като по силата на чл.3 от Закона по
пътищата имат задължението да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум
и от замърсяване от моторните превозни средства.
По своя характер отговорността на лицата, които са възложили другиму
извършването на някаква работа е за чужди противоправни виновни действия или
бездействия. Тази отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за подбора,
действията и контрола на които отговаря възложителя. С неосъществяването на действия по
отстраняване на препятствия върху част от общински път в гр. Варна, които съдът приема за
6
установени от ангажираните гласни доказателства и специалните знания на вещото лице по
СТЕ ответникът е нарушил задължението си за осигуряване на условия за безопасно, бързо
и сигурно предвижване. В тази връзка следва да отговаря за причинените вреди от това си
бездействие, като бъде ангажирана отговорността на ответника за обезвреда на причинените
на ищеца вреди, доколкото същите са пряка и непосредствена и сигурна /според
заключението на вещото лице Гроздев/ последица от преминаването на превозното му
средство - мотоциклет през необозначената дупка на пътя.
Съдът намира, че именно попадането на предната гума на мотоциклета на ищеца в
необезопасената дупка на пътното платно и последващият опит за преодоляването й е
единствената причина за настъпият инцидент – падане и последвалите от това травматични
увреждания на К.С.. За недоказано, а от там и неоснователно съдът намира направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредата от ищеца по смисъла на чл.51 от ЗЗД,
поради това че същият е управлавал МПС в нарушение на чл.20 от ЗДвП изискващ водачът
да съобразява поведението си с особеностите на пътното платно и движението въобще. Не
се установи скоростта на движение на ищеца да е била несъобразена с атмосферните
условия, видимостта и състоянието на пътя. Напротив, според показанията на св.Радев
ищецът се е движил с 40-50 км/ч и единствено попадането в дупката на пътя е довела до
инцидента. В този смисъл, а именно за липса на извършено нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП е и произнасянето на съда по НАХД № 5417/2015г. по описа на РС-Варна, с което е
отменено наказателното постановление, с което на ищеца е била наложена парична глоба за
цитираното нарушение. Съдът не споделя позоваването на ответника за съпричиняванетп на
вредата на изложеното от вещото лице по СТЕ, че ищецът не е следил изменията на пътната
обстановка, щом не е реагирал и не е предприел своевременно маневра за избягване на
дупката на пътя, тъй като последната не може да се квалифицира като част от пътя, нито
като обичаен, очакван, предвидим и видим от всеки водач елемент на пътното платно, с
което последният да е длъжен да съобрази поведението си, още по-малко като
обстоятелство, което създава задължение за водача да излезе от собственото си платно и
навлезе в насрещното такова, за да я избегне. За водачът не съществува задължение да
управлява МПС със скорост значително под минималната за съответния пътен участък под
угрозата да може да попадне внезапно на пътно препятствие, което може и да не възприеме
своевременно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
В случая се установи, че при наличие на пътното платно на дупка с размерите и
дълбочината на процесната, всякога преминаването на мотоциклет през нея би довело до
същия резултат – инцидент с травмативни увреждания на водача.
Тази установена по безспорен начин фактическа обстановка обуславя извод за
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите за ищеца вреди и
бездействието на ответника, което е основание за ангажиране на отговорността на
последния по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
7
При определяне размера на следащото се на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобразява нормата на чл.52 от ЗЗД според която същото се определя от съда по
справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а именно,
че претърпените от деликта морални вреди трябва да са съразмерни с техния действителен
размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, възрастта,
прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и най-близкото му обкръжение,
продължителността на страданието, така и от икономическата ситуация в страната към
момента на увреждането. Едновременно с това размерът му не следва да е източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че вредата за
ищецът се изразява в претърпяната телесна увреда, в следствие на което е преживял
физическа болка и страдание, психически стрес и дискомфорт. От заключението на
проведената СМЕ се установява по безспорен начин, че ищецът е получил средни телесни
увреждания свързани със счупване и на дясната подбедрица и на лъчевата кост на лявата
ръка. Във връзка с тях ищецът до настоящия момент е преживял операция по фиксиране на
счупените костни сегменти на крака, като му предстои операция по отстраняване на
имплантирани елемени, след която ще има нов възстановителен период от 20-30 дни.
Ищецът е бил напълно обездвижен в продължение на 3 месеца във връзка с множеството
счупвания на подбедрицата, а до края на първите 5-6 месеца е могъл да стъпва и използва
крака си по предназначение само с помощни средства, което е наложило предвижването му
в дома и извън него да става само с помощни средства /патерици/. Преминал е през няколко
курса на рехабилитация, което трайно е ориентирало ежедневието му към посещения и
престой в болници и медицински центрове за възстановяване. Установи се от заключението
на вещото лице по СМЕ, че счупването на двата крайника – ръка и крак са причинявали
силна болка до имобилизирането им както и по време на рехабилитацията, а предстоящата
операция по отстраняване на постановения „пирон в крака“ е задължителна предпоставка, за
да е възможно ищецът да възстанови изцяло двигателните си и спортни активности, които в
момента са ограничени. Понастоящем – 5 години след инцидента, макар и с възстановена
ставна двигателност и без дефицити при обичайното движение на двата крайника ищецът
К.С. продължава да изпитва неудобства свързани с отичане на крака, болки при
продължителното му използване, трудности при движение по наклонени повърхности и
невъзможност да го натоварва както преди инцидента, включително при спорт.
Освен физическото увреждане на ищеца, пострадала от инцидента на 15.09.2015г. е
била и психиката му – непосредствено след него същият е бил затворен и подтиснат,
изпитвал е притеснения и неудобства от факта, че не може да осигурява финансово
семейството си, включително и новороденото му към онзи момент дете, нежелание за
социални контакти, включително с най-близките си /св.Веселин Стоянов/. Понастоящем
макар и без диагностицирано психично заболяване и с намалял интензитет на негативните
преживявания, същият продължава да изпитва страх от извършване на обичайни за
8
ежедневието му до този момент дейности като каране на мотор, на колело, на ски и други,
което намалява качеството му на живот.
Съдът намира, че усещането за страх от повратяне на вредоностното събитие, както и
отпадането на удоволствени преживявания, за които вещото лице Пискулийска посочва, че
са относими за ищеца и понастоящем е по същество страх от базова човешка функция –
двигателна, което с оглед ежедневното й осъществяване я превръща в още по-значим
стресогенен фактор. При формиране на изводите си, касателно вида и интензитета на
претърпените физически болки и психически страдания от ищеца, съдът съобразява и
показанията на св. С., по реда на чл.172 от ГПК, но едновременно с това и като показания на
лице, което поради близката си връзка с ищеца е в състояние да има пълни впечатления от
последиците от инцидента върху съпругът й.
С оглед изложеното по-горе, отчитайки младата възраст на ищеца към момента на
инцидента – 36 години, продължаващият и понастоящем оздравителен период с оглед
естеството на конкретното увреждане и необходимостта от допълнителна оперативна
интервенция и последващ я рехабилитационен период, силният болков синдром в
продължение на възстановявителния период, обстоятелството, че в следствие на падането
му на пътното платно са едновременно увредени 2 от крайниците му –ръка и крак,
обуславящо по-силна болка, повече неудобства и т.нат., както и неблагоприятните
въздействия, които инцидентът пряко е оказал и оказва върху всеки от членовете на
семейството на ищеца променяйки за дълъг период от време обичайният им ежедневен
ритъм, съдът намира, че справедливият размер на следващото и се обезщетение за
неимуществени вреди за настъпилите две средни телесни повреди – счупване на лъчевата
кост на лявата ръка, както имножеството счупвания на дясната подбедрицата е 30 000 лева.
Доколкото това е и размерът на частично заявената претенция съдът намира, че следва да
бъде уважена изцяло. Съобразно направеното искане /и при липса на правопогасяващо
възражение от ответника/ на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата на обезщетението следва
да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея считано от датата на увреждането –
15.09.2015г. до окончателното изплащане.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на ищеца в размер на
2448 лева – заплатена държавна такса и депозити за вещи лица и свидетели, както и 1430
лева – адвокатско възнаграждение в минимален размер определен по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
съобразно направеното искане следва да бъде присъден по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в
полза на адв.П.П.П..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43,
представлявана от кмета – Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на К. С. С., ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.152, ет.12, ап.79 сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева
частичен иск от 70 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания и отрицателни емоции от причинените му
увреждания изразяващи се във фрактури на дясната подбедрица и на лявата лъчева кост на
ръката, настъпили при падането му на 15.09.2015г. от мотоциклет „Сузуки АН 400“ в рег.№
В 2589 К, при попадане в необозначена, необезопасена и неосветена дупка на пътя в
гр.Варна, в района на Аспаруховия мост, на около 100 м. от понтонния мост в посока база
„Петрол“, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на инцидента –
15.09.2015г. до окончателното й заплащане, на основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43,
представлявана от кмета – Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на К. С. С., ЕГН ********** с
адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.152, ет.12, ап.79 сумата от 2448 /две хиляди четиристотин
четиридесет и осем/ лева – сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
СУМИТЕ може да бъдат платени по банкова сметка на К. С. С. в „Първа
Инвестиционна банка“ IBAN BG85FINV915010BGN0DAVH.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“ 43,
представлявана от кмета – Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на адв.П.П.П., при АК-Варна, с
адрес: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 21А, оф.2 сумата от 1430 /хиляда четиристотин и
тридесет/ лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10