Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 08.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар
Ренета Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 835 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 2235/2020 г. от 15.12.2020
година на И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване (МРР)
Тракийска”
– град Пловдив при Главна дирекция (ГД) „МРР” в Централно
митническо управление (ЦМУ) при Агенция „Митници”, в което на Ъ.К. (I.K.), роден на ***
година в Република Турция от град Измир, ул.„Байракли Адалет” 1593/1 № 51/ВD, 38
байракли, Република Турция, със съдебен адрес:***, офис № 3, чрез адвокат К.С., за
нарушение на чл. 233, ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 543 744 лв.
(пункт 1), на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 28 800
броя ПВЦ опаковки по 30 гр./24 ml. (пункт
2) и на
основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата товарен автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Спринтер” с турски регистрационен номер ********(пункт
3).
Жалбоподателят Ъ.К. чрез пълномощника си – адвокат К.С., моли за отмяна
на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен,
неправилен и необоснован – ползваното за преводач лице
не било лицензиран такъв и бил участник в друго административнонаказателно
производство, нямало нарочен акт за назначаване на преводач и липсвал
субективният елемент от състава на нарушението. Оспорва се продажната цена на
процесните стоки, определена от митническите органи. Претендират се разноски по
делото.
В съдебната фаза,
редовно призован, жалбоподателят Ъ.К. не се явява. За
него се явява адвокат К.С., който пледира за отмяна на обжалвания акт на
основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство и допълнително сочи, че НП в частта му по пункт 3 следва да бъде
отменено, тъй като отнемането н полза на Държавата на товарния автомобил било в
противоречие с Решение на Европейския съд от дата 19.01.2021 година по дело
С-399 от 2019 година. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък
на разноските.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата
страна) –
И.Д. Началник на отдел „МРР Тракийска” – град Пловдив при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция
„Митници”, редовно призовани, изпращат представители –
Юрисконсулт Надежда Димитрова и Юрисконсулт Венета Найдева, които сочат че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Сочат, че шофьорът, жалбоподател в настоящото
производство, носи отговорност съгласно чл. 8 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (Конвенция CMR). Молят същото да бъде
потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Товарен автомобил (микробус) марка „Мерцедес”, модел
„Спринтер” с турски регистрационен номер 35АJU775, управляван от турския
гражданин
– жалбоподателя Ъ.К. и собственост на турска фирма,
влиза от територията на Република Турция на територията на Република Гърция
(Държава – членка на Европейския съюз (ЕС)) през Митнически пункт (МП) „ Ипсала
– Кипи” на дата 16.06.2020 година. Видно от придружаващите товара документи –
Фактура, Износна турска декларация, ЧМР и др., се превозват под режим „Транзит”
от Република Турция за Федерална Република Германия, освежители за стая - 150
колета, 28 800 броя шишета (ПВЦ опаковки) по 30 гр./24 ml. с нето тегло 864 кг. и с митнически тарифен номер
**********.
На
същата дата
на МП „Капитан Петко войвода”, област
Хасково, Република България (Държава –
членка на ЕС) пристига процесният автомобил,
който е селектиран за проверка, която е извършена от свидетелите Г.М.М.
и В.П.П.. В присъствието на водача – жалбоподателя Ъ.К.,
за целите на проверката са свалени две турски пломби с ненарушена цялост. При проверката
митническите служители установяват след оглед на товарното помещение, че се превозват
150 колета (кашона) по 8 кутии, всяка от по 24 броя шишета (ПВЦ опаковки) по 30
гр./24 ml. или общо 28 800 броя шишета.
След отваряне на 6 броя потребителски опаковки (шишета) се установява, че
съдържат безцветна течност с мирис и аромат на мента. Взети са проби, за което
е съставен Протокол. Товарният автомобил и стоките в него са обезпечени с
поставяне на два броя пломби.
Пробите са предоставени за извършване на анализ в отдел
„Митническа лаборатория Пловдив” при Териториална дирекция (ТД) Тракийска.
Изготвена е
Митническа лабораторна експертиза, съгласно която на базата на физико-химичните
показатели на иззетите проби е установено, че представляват смес от глицерол,
захарен сироп и ароматни вещества, различни от тютюн, които могат да се
използват за пушене, които по описания и характеристики отнасят представените
за анализ проби към разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС). Принципно според митническите
органи процесните стоки не представляват освежители за стая предвид посочения
им състав и попадат в код по Комбинираната номенклатура на ЕС 24039990 в
случай, че се използват за пушене чрез наргиле.
Извършен е нов оглед на товарното помещение, при който
след изваждане на потребителските опаковки от кашоните (колетите) и кутиите
става ясно, че е те са фирмени и на тях има изрисувано наргеле.
В
Личното
си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от митническите
служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят Ъ.К., ведно
с превод на същото, сочи, че знае, че превозва освежители за стая, че стоката е
получил натоварена в товарния автомобил от фирмата – производител с поставени
пломби и т.н.
Проверката приключва на 19.06.2020 година.
При
тези фактически
обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни
стоки,
в този смисъл открито деяние, свидетелят Г.М.М. пристъпва на дата
19.06.2020 година,
на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1225 против жалбоподателя Ъ.К. и
в негово присъствие. След съставянето на АУАН, жалбоподателят Ъ.К. е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод
от страна на свидетеля В.Б.А. (нарушител по друго идентично нарушение видно от АУАН
№ 1223 от 19.06.2020 година) и е връчен лично,
като с
подписа си Ъ.К. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 19.06.2020
година, като
в графата, касаеща възражения е посочено, че нарушителят не е съгласен с констатациите
и че не е присъствал при натоварването на стоката (отметката е написана на
български език от свидетеля А.).
Съставени са Протоколи за извършена митническа проверка с
№ 684 от 16.06.2020 година и с № 709 от 19.06.2020 година.
Посочените по–горе стоки, както и товарния
автомобил, ведно със Свидетелството за регистрация са иззети с
Разписка № 0153815 от дата 19.06.2020
година.
С
Приемо–предавателен протокол от дата 19.06.2020 година, процесните
стоки и товарния автомобил, ведно със Свидетелството за регистрация и контактен
ключ, са
предадени на отговорно пазене в склад на Агенция „Митници”.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
По случая е образувана преписка с вх.№
1121/2020 година по описа на Окръжна прокуратура – Хасково (приложена в
кориците на делото).
С Постановление от 08.07.2020 година Николай Гугушев –
Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково отказва да образува наказателното
производство и прекратява преписката, тъй като
деянието не представлява престъпление предвид липсата на субективния елемент от
състава на престъплението Квалифицирана контрабанда. С Писмо № 1121/2020г. от
08.07.2020 година преписката е изпратена от Окръжна прокуратура – Хасково на
АНО по компетентност за реализиране на административнонаказателната отговорност
на Ъ.К. по ЗМ. На 09.07.2020 година в ТД Тракийска е регистрирано с вх.№
32-196572 горепосоченото Писмо на Окръжна прокуратура – Хасково.
Според
даденото становище, обективирано в Протокол от 07.12.2020 година на митническите
служители от комисията, извършила оценяването, продажната
цена
на стоките – предмет на нарушението е в общ размер на 271
872 лв.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№ 32-222620/31.07.2020 година Автотехническа
оценъчна
експертиза,
изготвена
от вещото лице Стоян Николов Къналиев,
митническата стойност към датата на извършване на нарушението на микробуса възлиза на 22 065.03 лв., а средната
пазарна цена – 22 800.51
лв. За определяне на посочените стойности
на товарния автомобил вещото лице се базира на годността за използване по
предназначение, анализ на остатъчния ресурс, анализ на стойностното изхабяване,
анализ на проучени пазарни цени на аналогични товарни автомобили и ремаркета от
същия клас, пазарни цени на товарни автомобили и ремаркета от вторичния пазар,
анализ на застрахователната стойност, анализ и преценка на възможните бъдещи
ползи от употребата на транспортното средство.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Началник на отдел „МРР Тракийска”
– град Пловдив при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция „Митници”, в качеството на
наказващ орган с делегирана компетентност, издава
процесното НП № 2235/2020 г. на 15.12.2020 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН,
както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 2
от ЗМ. АНО при съпоставянето на стойността
на стоките - предмет на нарушението и на стойността на микробуса, послужил за
извършване на нарушението приема, че е налице съответствие, поради което при
издаването на санкционния акт постановява същия да бъде отнет в полза на
Държавата. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя чрез процесуалния
му представител (съгласно Молба с вх.№ 32-185616 от 30.06.2020 година и
приложено към нея Пълномощно от дата 23.06.2020 година и Молба с вх.№ 32-358045
от 04.12.2020 година и приложено към нея Пълномощно от дата 02.12.2020 година) на
18.12.2020 година видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана, с отбелязване и имената на получателя
му, а именно: адвокат К.С.. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
Ъ.К. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 2 от ЗМ, тъй като е превозил стоки през външна граница на ЕС
без
знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити в резултат на проверка на територията на
Република България. Извършеното деяние не
представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 2 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 543 744 лв. (200 % от продажната
цена
на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 и
ал. 8 от
ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки и
товарния автомобил, ведно с приложенията към него.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в Административнонаказателната
преписка (АНП) по издаването
му № 2235/2020 година на отдел
„МРР Тракийска” – град Пловдив при ГД „МРР” в Агенция „Митници”, както и от
показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 02.03.2021 година свидетели Г.М.М., В.П.П. и В.Б.А..
Приетата
– приложена по делото Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от
07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на И.Д. Началник на
отдел „МРР Тракийска” – град Пловдив при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция
„Митници”. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на
Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на
Началниците на Териториалните отдели „МРР”.
Приложена е и Заповед № 4029 от 04.11.2020 година за възлагане да изпълнява
служебните си задължения на длъжност Началник на отдел „МРР
Тракийска” от
Димитър Николов Ганчев. Т.е. И.Д. Началник на отдел „МРР Тракийска” –
град Пловдив при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция „Митници” се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
По делото е представено и прието като доказателство
Постановление от 11.02.2021 година на Дарина Славова – Прокурор при Окръжна
прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателно производство. Тозъ
документ Съдът няма да го коментира, тъй като касае друго превозно средство и
друг водач.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията
на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 02.03.2021 година свидетели – Г.М.М. и В.П.П.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните (с
изключение на Протокола относно продажната цена на стоките, предмет на
нарушението) и Съдът ги кредитира за достоверни,
като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания,
които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
Г.М.М. и В.П.П. да имат личностно отношение
към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители
на отдел „МРР Тракийска” – град Пловдив при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция
„Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това
е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително
се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. В допълнение към изложеното
следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта
– П., е и свидетел, присъствал при извършването на проверката и
установяването на нарушението, а относно факта, че
това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва
да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не
могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39
от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка
Костова. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение, с оглед установения факт на недеклариране
на стоки, при преминаване през външна граница на ЕС като стоките са открити в резултат на проверка на
територията на Република България. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира становището на митническите органи относно продажната
цена на процесните стоки, обективирано в Протокол от дата 07.12.2020 година и Заключението на Автотехническата оценъчна експертиза, назначена от АНО, тъй като са изготвени след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по
делото доказателства. Протокола, респ. Експертизата
са изготвени съответно от митнически органи и специалист в съответната област (, включен в Списъка на вещите лица за 2020 година за Хасковския съдебен район), поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно тяхната
квалификация на специалисти. С тези
съображения, Съдът приема Протокола и Експертизата,
назначена от АНО, за извършени от служители, респ. вещо лице – специалисти с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени Протокол и Заключение
обективират необходимите
данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и
кореспондиращи с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност.
Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Протокола и
Заключението на
вещото лице, приложени в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновани и правилни Протокола и Експертизата, назначена от АНО (както вече бе
посочено) и ползва същите при формирането на фактическите и правните си
изводи. Въз основа на Протокола и Експертизата
се установяват продажната цена на стоките – предмет на нарушението и на пазарната цена товарния
автомобил към датата на деянието. Досежно
приложимите способи за определяне напродажната цена, респ. пазарната цена, ползвани от митническите
органи и вещото лице Къналиев, Съдът намира същите за правилни
и законосъобразни.
Вярно е, че във фазата на
административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и
пред АНО, формално липсва нарочен
акт за назначаването на експертизата и поименното определяне на вещото
лице, каквото
изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, но прилагането на тези
разпоредби е само съответно в административнонаказателното производството,
развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е
предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е
по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната
бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната
отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което
несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното
обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални
изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в
случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава с
нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по
съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.
В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещо лице с необходимата
специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по
поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и
обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране
на неговата административнонаказателна отговорност, относимо към извършването
на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или
наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация -
изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум
изисквания досежно експертизата и участието на вещото
лице са
спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от страните (с изключение на Протокола относно продажната
цена на стоките, чиято доказателствена сила не се опроверга от събраните по
делото доказателства, т.е. направеното оспорване от страна на жалбоподателя не
бе проведено успешно). Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля
В.Б.А., тъй като не са в противоречие с другите събрани по делото
доказателства, които Съдът кредитира.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно
от датата на депозирането
в Деловодството на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха
недостатъци на актовете.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха
допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им,
развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при
постановяването им. За пълнота на настоящото изложение във връзка с наведените
възражения относно превода на АУАН, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното производство -
във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее
български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане на
Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на
преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за
производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване
на нарушението както българските граждани, така и чуждите граждани, които не
владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени
и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже
преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48,
§ 2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди
граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за
обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част
е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред
Районния Съд. В Европейските директиви изрично е предвидено, че при налагане на
санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени
след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, тези Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
Отделно от това по делото жалбоподателят
е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си
срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха
допуснати, биха довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че
липсата на превод на АУАН е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е
имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до
нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод
на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители,
които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил
преведен от свидетеля В.Б.А., който е провел с жалбоподателя смислен разговор
на турски език, от който за М. и П. не са възникнали съмнения, че жалбоподателят
разбира случващото се в момента. От друга страна на делото липсват данни
жалбоподателят да е заявил, че не разбира в какво е обвинен. Дори и да не се
възприеме изложеното в предходните изречения и дори да не е имало надлежно
назначен преводач при съставяне на АУАН, респ. при връчването му, то от АУАН се
установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е това с
подписа си.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че във фазата на
административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган,
формално липсва нарочен
акт за назначаването на превод
и поименното определяне на преводач,
каквото
изискване е предвидено в чл. 142 от НПК;
но прилагането на тази разпоредба е само съответно в административнонаказателното
производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото,
като това е предпоставено от неговия характер. Както вече бе посочено по дефиниция
производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за
него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на
административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални
срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност,
би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички
процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се
изисква, в случай на необходимост от извършване на превод, същият да се назначава с
нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по
съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурен преводач с необходимите
познания по съответния език,
позволяващи му да извърши превод на АУАН
във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този ред на мисли са неоснователни възраженията на
адвокат С., свързани с обстоятелството, че използваният преводач не е заклет (лицензиран)
такъв, тъй като такова изискване липсва в НПК. Ирелевантно за настоящия случай
е обстоятелството, че лицето, извършило превода е нарушител в друго
административнонаказателно производство.
Следва да се посочи, че
фактът, че възраженията в АУАН са написани от преводача, с нищо не променя
изводите на Съда, тъй като са написани от преводача, но под диктовката и след
разговор с жалбоподателя.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Действително в АУАН е посочено некоректно бащиното име
на актосъставителя, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са
посочени коректно, точно и ясно другите две имена и местоработата на лицето и
са посочени правилно трите му имена в НП, е налице пълно индивидуализиране на
актосъставителя и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. На следващо
място следва да се посочи, че в част от документите в АНП е посочено, че ПВЦ
шишетата са от 24 ml., а в друга част – 25 ml. Това разминаване не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като процесните стоки са описани във всички
документи от АНП с посочване на бройката им и с посочване на грамажа им в
грамове, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Но дори и да се приеме, че констатираните
некоректно отразяване на бащиното име на актосъставителя и разминаване по
отношение на грамажа представляват нарушения, те не са съществени такова, тъй
като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго
разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Фактът, че при посочване на нарушената правната
норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 2 от
ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, как, при какви обстоятелства, какво е
извършено). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по
чл. 233, ал. 2
от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на
митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 19.06.2020
година актосъставителят Г.М.М. е заемал длъжността „Инспектор в отдел „МРР Тракийска” – град Пловдив при ГД „МРР” в
ЦМУ при Агенция „Митници”” (в този смисъл са и изявленията на свидетеля М.,
направени в открито съдебно заседание, проведено на 02.03.2021 година), т.е.
бил е митнически орган. Лицето, подписало
НП е изпълнявало към момента на издаването му длъжността „И.Д. Началник на отдел
„МРР Тракийска” – град Пловдив при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция „Митници””, чиято
материална компетентност да издава НП за
нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото № ЗАМ – 42/32-8714 от
07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно
чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с
административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира като
компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. Деянието е извършено в зоната на
отговорност на отдел „МРР Тракийска” град Пловдив.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове. Т.е. съобразени
са и приложимите давностни срокове, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН за всеки от актовете, съставени
при спазване на съответния срок. Съгласно
разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със
съставяне на АУАН, като ал. 2 на
същия член въвежда забрана без приложен Акт АНП да не се образува освен в случаите, когато производството е
прекратено от Съда или Прокурора или Прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. В конкретния случай е издаден АУАН, изпратена е
преписката на Окръжна прокуратура – Хасково, която отказва да образува
наказателно производство и в последствие е издадено обжалваното НП. В случая не е нарушен принципът,
залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ. Самата
разпоредба на чл. 4, § 1 гласи: „Никой не
може да бъде съден или наказан /никой не може да бъде наказателно
преследван, обвинен или наказван/ от Съда на една и съща Държава
за престъпление, за което вече е
бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното
производство на тази Държава.”.
Т.е. принципът ne bis in idem не е
нарушен, тъй като Прокурорският акт,
постановен в случая, няма характера на окончателен акт, с който е решен
въпросът за виновността и отговорността за извършеното деяние, тъй като подлежи на преразглеждане от
по – горния Прокурор, респ. Главния прокурор неограничено във времето. В подобен смисъл са и Решение
№ 3 от 08.02.2016 година на Административен
съд - Хасково по КАНД № 320/2015 година,
докладчик Съдията Ива Байнова, Решение
от 12.01.2016 година на Административен
съд - Хасково по КАНД № 318/2015 година,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева, където е посочено, че за да е нарушен
принципът ne bis in idem трябва да е налице постановен краен акт, който да е влязъл в законна сила. Ето
защо Съдът
намира, че не е налице нарушение на
принципа ne bis in idem в конкретния случай и че правилно е приложен законът.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи,
решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не
страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук,
съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Стойността на стоката, предмет на
процесното митническо нарушение, тъй като представлява смес от вещества,
различни от тютюн, които могат да се използват за пушене, по правилото на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена. Същата е
определена от митническите органи в размер на сумата 271 872 лв. - общо за
цялото количество, според представения Протокол, в който е материализирано това
заключение. Оценяването на предмета на нарушението е извършено от Комисия от
митнически служители, в състав трима членове, специално назначена със Заповед №
ЗТД3000-522/27.12.2019 година на Директора на ТД Тракийска, издадена във връзка
със Заповед № ЗАМ-632/32109574/11.04.2019 година и със Заповед №
ЗАМ-1743/32-339932/26.11.2019 година, двете на Директора на Агенция „Митници”. Доказателствена
сила на Протокола относно продажната цена на стоките, не се опроверга от
събраните по делото доказателства, тъй като направеното оспорване от страна на
жалбоподателя не бе проведено успешно.
Съгласно
чл. 233, ал. 2, вр.ал. 1
и ал. 3 от
ЗМ, който превози при
преминаване през външна граница на ЕС
стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление и
когато недекларираните стоки са открити в резултат на проверка на
територията на Република България, се наказва за
митническа контрабанда.
От показанията на свидетелите Г.М.М. и В.П.П. (митническите служители, осъществили проверката на територията на Република България), по
несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 16.06.2020 година при
преминаване през външна граница на ЕС
не са били декларирани стоки
(нито устно, нито писмено) с търговски характер, за които се дължи
акциз и тези недекларирани стоки са открити в резултат на проверка на
територията на Република България – МП „Капитан Петко войвода”, извършена
за периода от 16.06.2020 година до 19.06.2020 година, т.е. реалното им
наличие и разкриването на тези стоки е последващо, в резултат на действията на
контролните органи и извършената от тях митническа -
физическа проверка. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране на
носените стоки също е несъмнено доказан, което
субсумира
липсата на дадено надлежно разрешение от страна на компетентните
органи.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние по своите
обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 2 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в
довършена изпълнителна форма. В случая доказан е и квалифициращият
признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки,
представляващи смес от глицерол, захарен сироп и аромати, вещества, различни от
тютюн, които могат да се използват за пушене и попадат в обхвата на чл. 12, ал.
2 от ЗАДС, а
като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз. Тяхното бройно
количество сочи и търговски характер. Изпълнителното деяние
на превозването, като една от съставомерните формите на нарушението митническа
контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките, на митническата
територия на ЕС от влизащото в нея лице.
Извършеното
конкретно деяние не може да се квалифицира като престъпно –
в този смисъл е и Постановлението на Окръжна прокуратура – Хасково от дата
08.07.2020 година.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество
контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо
– липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение -
на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото, отделно
като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед
действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се
със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните,
фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за
отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.
Независимо от изложеното в
конкретния случай настоящият Съдебен състав намира, че обжалваното
НП подлежи на отмяна по пункт 1 и по пункт 3, за което
Съдът привежда следващите правни съображения:
Подлежи на обсъждане и субективният
елемент от състава на нарушението, тъй като формалният му характер не го
изключва. Безспорно доказано в настоящото производство е единствено
настъпването на противоправния резултат
- откриването на недекларирани стоки, а именно
процесните 28 800 броя ПВЦ шишета пълни със смес от глицерол, захарен
сироп и аромати, вещества, различни от тютюн, които могат да се използват за
пушене, като този товар е превозван под режим „Транзит”, с
покритие на карнет ТИР, задействан за товарен автомобил, влязъл
на територията на ЕС на посочената в НП дата през МП „Кипи” – Република
Гърция, предвид констатираното при митническата проверка несъответствие
по вид със стоките, описани в придружаващите товара документи.
Посочените факти, макар и формално да могат да бъдат подведени под обективния
признак - липса на знание и разрешение у митническите
органи, предвиден в чл. 233, ал.
2 от ЗМ, в конкретиката на казуса не са достатъчни за обосноваване
авторството на нарушението – в лицето на жалбоподателя и неговата вина, като
проявление на субективното му отношение към настъпването на неправомерните,
общественоопасните последици от деянието му. Предвид категорично
установените факти по делото - за надлежното
изпълнение на митническите формалности относно превозвания товар от страна на
жалбоподателя в качеството му на водач на товарния автомобил, наред и с факта
на фактическото съвпадение в броя на кашоните и броя на ПВЦ шишетата в тях и
документално удостоверените според вписаните данни в документите, както и начина на опаковането им – изяснен
от свидетелските показания (свидетелите М. и П.), получил е стоката в опакован
и запечатан вид, без възможност за проверка на същата като съдържание (свидетеля
А.) (, но дори и да беше я проверил отново
нямаше да разбере че съдържанието на шишетата не е освежител за стая, а смес от
смес от глицерол, захарен сироп и аромати), според Съда убедително
се опровергава направеното от АНО съждение за неизпълнение на задължението
за деклариране, за което пряко твърдение е изложено в издаденото НП. Следва
да се отбележи, че действително соченият за нарушител Ъ.К. няма как да е бил наясно за съдържанието на кашоните,
натоварени в управлявания от него товарен автомобил - от доказателствения
материал по делото става ясно, че Ъ.К. не е
присъствал при товаренето на стоката във фабриката-производител на процесната
стока, товарният автомобил му е бил предоставен натоварен с поставени пломби,
след което са поставени и турски митнически пломби без да са разпломбирани тези
на фабриката-производител, които турски митнически пломби при проверката от
страна на българските митнически органи са били в цялост и броят на колетите
(кашоните) по придружаващите товара документи съвпада с действителните такива.
Трябва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на Конвенция CMR, водачът няма задължение да проверява съдържанието на
пратката, освен при искане от страна на изпращача на стоката. Следователно за
него не е съществувало задължение, както и обективна възможност да узнае за
наличието на различна по вид стока в товара, т.е. да разбере, че в шишетата
вместо освежител за стая има смес от глицерол, захарен сироп и аромати, несъответстваща
на декларираната с изготвения карнет ТИР и придружаващите го други документи. От
друга страна следва да се посочи, че практически е невъзможно жалбоподателят да
разбере, че в шишетата не се съдържа освежител за стая, а смес, която може да
се използва за пушене, тъй като външният вид и мирис на съдържанието на
шишетата не се различава от освежител за стая – шишетата се били пълни с
безцветна течност с мирис на мента и съдържанието им е било установено от
митническите органи едва след извършване на лабораторни изследвания, които
жалбоподателят няма как да направи, а и няма подобно задължение, а и
практически нелогично и противоречащо на нормалната човешка логика е
жалбоподателят да даде проба за изследване по собствено усмотрение. От
писмените и гласни доказателства не се установява Ъ.К. да е
правил признания по отношение на откритите недекларирани в микробуса стоки, като същият последователно е
отричал да знае за съдържанието
на сместа в ПВЦ шишетата, а от показанията на разпитаните
пред настоящия състав на
Съда свидетели
– митнически служители и лицето А., не може да се
установи някой от тях да е възприел обективирано по какъвто и да е начин
отношение на Ъ.К. спрямо тези стоки. Т.е. в случая обвинителната теза се явява
сериозно разколебана - не се установява несъмнено и категорично каквото и да е
субективно отношение на жалбоподателя към констатираното от обективна страна
митническо нарушение.
Няма
спор, ЗАНН допуска санкциониране и на непредпазливи деяния, когато осъществяват
състав на административно нарушение – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, което обаче не
означава, че всяко административно нарушение може да бъде извършено
при тази форма на вина. Конкретно за процесното – митническа
контрабанда, то може да бъде консумирано единствено при наличието на
умисъл у извършителя на противоправното деяние, което предпоставя
съзнаването и предвиждането на общественоопасните последици, чието настъпване и
пряко се цели от дееца, а не само допускането им. Извън този аргумент, в
съответствие с принципите на ЗАНН, няма законова норма която да освобождава АНО
от задължението да установи по категоричен и безспорен начин наличието на
признаците от административнонаказателния състав на нарушението, както от
обективна, така и от субективна страна. В административнонаказателното
производство тежестта на доказване е на наказващия орган, който следва по
безспорен начин да докаже както извършването на административно нарушение, така
и вината на нарушителя, което в случая не е сторено. В частност, за състава на
вмененото нарушение по чл. 233, ал. 2 от ЗМ, чиято съставомерност предполага
вина във формата на пряк умисъл, Съдът посочи не е доказан именно този
субективен признак от състава. Бездействието, при наличие на задължение за
активно поведение, ще е виновно тогава когато в съзнанието на дееца съществуват
формирани конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на
извършваното деяние, за неговия обещественоопасен характер и общественоопасните
му последици, които и да са били предвиждани и целено настъпването им. В
случая, от наличните по делото доказателства, не се обезпечават категорични
правни изводи, жалбоподателят да е знаел изобщо за наличието на недекларирани
стоки, съзнателно, знаейки този факт да е бездействал и неизпълнил задължението
за тяхното деклариране, по този начин и да е укрил информацията, с цел да
въведе същите на митническата територия на ЕС без знанието и разрешението на
митническите органи. При липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл
да бъде формиран и волевия такъв - отношението към съставомерните последици.
Следователно и изводът на АНО за наличие на виновно поведение, се основава
единствено на предположение, обусловено от качеството му на водач на товарния
автомобил, с който е превозвана стоката под покритието на ТИР
карнет, поради което няма как и не се споделя за правилен от Съда. Но дори и да
се приеме, че процесното деяние може да бъде извършено при форма на вина
непредпазливост, не е налице, тъй като нарушителят нито е бил длъжен да
предполага наличие на несъответствие между действително опакованата стока и
описаната в ТИР карнета такава, нито е могъл да провери съдържанието в ПВЦ
шишетата.
Горните
изводи на Съда не се променят предвид факта, че на ПВЦ шишетата има картинка на
наргиле, тъй като в съвременната действителност на потребителските опаковки
понякога се поставят картинки, които нямат нищо общо с продукта, който се
предлага, а целта е просто да се привлече вниманието на потребителя, за да си
закупи определения продукт. Обстоятелството, че в наименованието на
фирмата-получател на стоката фигурира думата „tobacco” – цигара на български език, също не
променя горните изводи на Съда, тъй като няма забрана в наименованията на
фирмите да се съдържат думи, неотносими към дейността, която развиват.
С оглед
изложеното, при недоказаност на субективната страна на деянието (отсъствие на субективния
признак), обжалваното НП се явява неправилно - налице е
самостоятелно основание за отмяна НП като материално незаконосъобразно, в
частите му по пункт 1 и пункт 3.
НП в частта му по пункт 3, касаеща
постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на превозното
средство, което е послужило за превозване на стоките - предмет на митническа
контрабанда, а именно: товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер” с
турски регистрационен номер 35 АJU 775, следва
да бъде отменено и по следните съображения:
Това
разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ в
случаите на осъществено нарушение по чл. 233 от същия закон.
Съдът вземайки предвид Решение
от
14.01.2021 година на Съда
на ЕС по Дело С-393/19, приема следното: към
датата на извършване на настоящото нарушение ЗМ предвижда
административно наказание „Глоба” от 200 до 250 на сто от продажната цена на
предмета на митническата контрабанда, като в разпоредбата на чл. 233,
ал. 8
от същия нормативен акт е предвидено че „превозните и преносните
средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките -
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата
независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на
стойността на предмета на митническата контрабанда.”. Българският наказателен
Съд е изправен пред съществени затруднения как да приложи санкционния закон
така, че неговото Решение да е законосъобразно както според националното, така
и според европейското право. Затрудненията, произтичащи от приложението на
европейското право намират своето разрешение в самото европейско право. То има
предимство пред националното право, прилагането на което не може да доведе до
осуетяване на неговата ефективност. Националният Съд е обвързан от
Преюдициалното заключение по дело С-393/19. В този Съдебен акт Съдът на
ЕС приема, че национална правна уредба, която позволява конфискация на
средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда,
когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от
извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни
средства за защита, противоречи на правото на Съюза. Съгласно
чл. 633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е задължителен за всички
съдилища и учреждения в Република България. При това положение,
настоящият Съдебен състав счита, че предвиденото в чл. 233,
ал. 8 от ЗМ отнемане на товарния автомобил се явява в противоречие с цитираното
Решение на Съда на ЕС и настоящият Съдебен намира че не следва да
приложи чл. 233, ал. 8 от ЗМ спрямо жалбоподателя
като норма, противоречаща на правото на ЕС. Именно и по тези
съображения Съдът намира, че в тази част по пункт 3 обжалваното НП
следва да бъде отменено като
противоречащо на правото на ЕС.
Отделно следва да се посочи и
следното: митническите органи принципно приемат че
процесните стоки не представляват освежители за стая в случай, че се ползват за
пушене чрез наргиле. Т.е. самите митнически органи не са на 100 %
сигурни, че стоката не представлява освежители за стая като поставят условието
освен ако се използват за пушене. Използваните думи водят до извод за
несигурност относно естеството на стоките, което от своя страна води до извод
за отмяна на НП в посочените части.
В случай че не се
възприеме горната теза на настоящия Съдебен състав, то се излагат следните
мотиви:
Съдът би приел, че е налице субективният елемент от
състава на нарушението. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си. От тук би се разкрил и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици.
Административното
наказание би било
правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 200 % от продажната цена на
недекларираните стоки. Така проведената
индивидуализация би била правилна и законосъобразна. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да
не е бил използван тайник или друг специален начин, биха
се установили
напредналата възраст на жалбоподателя, липсата на данни в кориците на делото за
други нарушения и обстоятелството, че не е възпрепятствал проверката или правил
опити да я осуети. Не
би се констатирало обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност
и съобразно относителната им тежест, обосновано, при спазване критериите на чл.
27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното би било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който
именно е и наложената Глоба – формирана от 200% от продажната
цена
на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режимът на
индивидуализация би бил правилен относно процентното
отношение на наложеното административно наказание.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Според разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните средства, които
са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост
са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда. В закона не е посочен критерия за остойностяване на
тези две стойности при преценка налице ли е явно несъответствие между двете.
Изхождайки от чл. 233, ал. 3 от ЗМ където продажната цена е
ръководеща за определяне размера на наказанието, то обективен критерии за
преценка би се явила именно тя –
пазарната цена. Само тези
две равностойни по съществото си оценъчни стойности могат да
се сравняват при преценяване дали е налице явно несъответствие между тях. Определената средна
пазарна цена на товарния автомобил, е в размер на 22 800.51
лв. Определената
продажна цена
на стоките - предмет на митническа контрабанда, е в размер на 271
872
лв. В случая не би било налице явно
несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази
на стоките, и тази на отнетия товарен автомобил, тъй като
стойността на микробуса не надвишава стойността на стоките, поради
което Съдът би намерил, че
подлежи на отнемане товарния автомобил. Т.е. правилно и унисон с
разпоредбата на ал. 8 на чл. 233 от ЗМ би
бил отнет
в полза на Държавата товарния автомобил. Предвид
обжалваното НП в тази част по пункт 3 би следвало да бъде потвърдено при този
вариант на разсъждение.
По
отношение на НП в частта му по пункт 2:
И при двата варианта на разсъждение НП е
законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението (пункт 2). Подобно разпореждане е
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й, т.е. доколкото процесните стоки се
явяват предмет на митническа контрабанда, което по аргумент от чл. 233, ал. 6 от
ЗМ прави недопустимо друго разпореждане с тях. В случай, че не се приеме
изложената теза по отношение на НП в частта му по пункт 2 в хипотезата на
отмяната му по пункт 1 и пункт 3, то Съдът сочи следното: след като по делото е установено, че при
превозването на стоките наказаното лице е действало
невиновно, то приложима е нормата на чл. 233, ал. 7 от ЗМ, която
е специална по отношение на чл. 20, ал. 2 от ЗАНН и
според която стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в
полза на Държавата и в случаите, когато нарушителят е неизвестен.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени
разноски от страна на жалбоподателя в размер на 13 000 лв. за адвокатски
хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от
страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени част от разноските за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за
правна защита и съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 13 000 лв.
Основателно
е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в
размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този
вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на юрисконсултите по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо. Горните изводи на Съда не се
променят предвид факта, че АНО се представляваше от двама юрисконсулти.
С оглед изхода на делото и
обстоятелството, че НП следва да бъде отменено в частта му по пункт 1 и по
пункт 3 и потвърдено в частта му по пункт 2, следва в полза на жалбоподателя да
се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 8 666.70 лв., а в полза на АНО – 53.33 лв., или по компенсация
следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 8
613.37 лв.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й
(доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл.
3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”,
в чиято структура се намира издателят на обжалваното
НП), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на
Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат
изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от
тяхна страна.
В случай на
потвърждаване на НП в цялост искането за разноски от страна на жалбоподателя би
било неоснователно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 2235/2020 г. от 15.12.2020
година на И.Д. Началник на отдел „МРР Тракийска” – град
Пловдив при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция „Митници”, в частите,
с които на
Ъ.К. (I.K.), роден на ***
година в Република Турция от град Измир, ул.„Байракли Адалет” 1593/1 № 51/ВD, 38
байракли, Република Турция, за нарушение на чл. 233, ал. 2 от ЗМ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 543
744
лв. (пункт 1) и на
основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата товарен автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Спринтер” с турски регистрационен номер ********(пункт
3).
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2235/2020 г. от 15.12.2020
година на И.Д. Началник на отдел „МРР Тракийска” – град
Пловдив при ГД „МРР” в ЦМУ при Агенция „Митници”, в частта,
с която от Ъ.К. (I.K.), роден на *** година в Република Турция от град Измир,
ул.„Байракли Адалет” 1593/1 № 51/ВD, 38
байракли, Република Турция, на основание чл. 233, ал.
6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 28 800 броя ПВЦ
опаковки по 30 гр./24 ml. (пункт
2).
На основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция
„Митници” с адрес: град София, ул.„Г. Сава
Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Ъ.К. (I.K.), роден на *** година в
Република Турция от град Измир, ул.„Байракли Адалет” 1593/1 № 51/ВD,
38
байракли, Република Турция, сумата от 8 613.37 лв., представляваща част от
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 835/2020
година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)